ПРОТОКОЛ
№ 662
гр. Сливен, 16.05.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Живка К. Желязкова - Спирова
при участието на секретаря Албена Г. Василева
Сложи за разглеждане докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова
Гражданско дело № 20222230104623 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:40 часа се явиха:
Ищцата В. Д. М., редовно призована се явява лично и с адв. Н. от АК –
Сливен, надлежно упълномощен от 28.10.2022 г.
Ответната Община Сливен, редовно призована се представлява от адв.
Д. от АК - Сливен, надлежно упълномощен от 16.11.2022 г.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
АДВ. Н.: Представям становище с препис за ответната страна.
Съдът е предоставил възможност от предходното с.з. да се изискат и
приложат преписки от Общинска служба „Земеделие“ – Сливен, както и
писмата от Общинска служба „Земеделие“, относно подадените заявления на
ищцата от 23.05.2022 г. до Общинска служба „Земеделие“ Сливен с вх. №
9400-10172 и 940-101 74.
Постъпила е молба с вх. № СД-01-01-6020 по описа на СлРС от Община
1
Сливен. В молбата се посочва, че няма допълнително произнасяне по
подадените заявления на В. Д. М., цитирани по-горе, като на същото е
отговорено с писмо изх. № 9400-10172 (1)/25.07.2022 г. Писмото се уточнява,
че лицата които са участвали в анкетирането по процедурата по изготвяне на
помощния план са вписани в списъка в помощния план от плана на
новообразуваните имоти за м. Чинтулово, Девичково и Дъбака. В него са
описани имотите и собствениците съществували преди образуването на
ТКЗС, като В. М. не е сред тях. Плана на новообразуваните имоти е одобрен
със Заповед № РД-11-09-01/24.09.2009 г. на Областния управител на Област
Сливен. Представят помощен план на новообразуваните имоти по параграф 4
от ПЗР на ЗСПЗЗ за тези местности и списък на имотите съществували преди
образуване на ТКЗС с две страници, както и заповед № РД-11-09-
01/29.04.2009 г. на Областния управител на област Сливен, с която на осн.
чл.32, ал. 1 от Закона за администрацията във вр. с параграф 4 в от ППЗСП и
чл. 28 б, ал. 8 от Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ е одобрен плана на
новообразуваните имоти. Предоставени за ползвани на граждани въз основа
на актовете по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Предоставено е становище от адв. Н., относно изложеното възражение
за недопустимост по предявения иск от ответната страна, с което внася
допълнителни пояснения, относно предмета на делото. На първо място счита,
че с Решение № 205С/08.08.1996 г. издадено от ОС Земеделие гр. Сливен и
Решение № 167/15.12.1995 г. на ОбСЗ е признато и определено за
възстановяване правото на собственост на наследниците на В. И. М. и Д. П.
М.. Реституционните права са признати от страна на Общинска Служба
Земеделие бивша Общинска служба въз основа на описаните в цитираните
документи имоти, които са били внесени в ТКЗС от наследодателите на
ищцата, т.е. не е налице спор, че признатите на наследниците на В. и Д. М.
реституционни права е следвало и следва да бъдат удовлетворени от
съответния орган, който в случая е кмета на съответната община. Т.е.
признатите права на наследниците не може да бъде осъществено с плана за
земеразделяне, поради това, че относно двата имота е отказано
възстановяване на тези права на същите имоти на съществуващи
(възстановими стари реални граници). Горецитираните решения от 1996 и
1995 г. са влезли в законна сила. Следователно признатите реституционни
права на В. и Д. М. следва да бъдат обективирани чрез предоставянето им под
2
формата на обезщетение на други равностойни имоти, което е в
правомощията на кмета на Община Сливен. В тази връзка уточняват, че в
цитираните две решения от 1996 и 1995 г. на Общинска служба „Земеделие“ и
в заявените становища до Община Сливен провелата се кореспонденция с
ищцата изрично е признат факта, че процесните имоти попадат в терен по
параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. След като това е така, то несъмнено
единствения управомощен от закона орган да обезщети наследниците на В. и
Д. Ми. е кмета на Община Сливен. По тези аргументи които са
материализирани и в исковата молба общинска администрация Сливен
вместо да предприеме следващите се процедури, то с изрично писмо с изх. №
9400-10172/25.07.2022 г. изходящо от кмета на Община Сливен са указали
следното: „За да бъде възстановена собствеността на имотите от териториите
на параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в случай че бившия собственик е пропуснал
анкетата, следва по съдебен ред да докаже местонахождението на
конкретните имоти“. Намират за нелогично това съдържание на писмото, тъй
като от една страна влезлите в сила две решения от 95 и 96 г. изрично
признават правата за възстановяване на правото на собственост по отношение
на двата процесни имота, които са признати в полза на наследниците на В. и
Д.М., като са посочени техните индивидуализиращи параметри, а именно
площи, местности, в които същите са се намирали към момента на внасянето
в ТКЗС, а именно в Решение № 205С/1996 г. цитат: „е посочено лозе от 1,200
дка в м. „Сара дере“ в землището на гр. Сливен, а в Решение №
167/15.12.1995 г. е посочена: Нива от 5 дка, пета категория, находяща се в гр.
Сливен в м. „Касъмово“ и в двете решения изрично е посочено че имотите
попадат по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Този факт безусловно определя като
компетентен единствено и само кмета на община Сливен, който с изрична
заповед следва да постанови обезщетяване на правоимащите наследници с
други равностойни имоти. В тази връзка представят извадка от разписния
лист, декларация № 279/16.04.1956 г. за притежавани непокрити земеделски
земи подадена от В. И. М. до Община Сливен, удостоверение №
24/130/16.04.1956 г. издадено от ТКЗС Хаджи Димитър – Сливен, както и
протокол за причисляване към държавния поземлен фонд на земи собственост
на бившите членове на ТКЗС от 24.11.1964 г., съставен от Общинска комисия
за ТПС. Всички тези писмени доказателства установяват местонахождението
на имотите по отношение на които на наследниците В. и Д.М. е признато
3
правото им на възстановяване, макар и не в реални граници. Молят така
заявените фактически и правни доводи да бъдат съобразени от съда, както на
допустимостта и основателността на предявените искове.
АДВ. Н.: Затова искаме в същност съда преюдициално да установи, че
местонахождението на двата имота вече е признато с двете цитирани решения
и въз основа на това да се използва съдебното решение като основание кмета
на общината да реализира правомощията си и задълженията си с нарочна
заповед да обезщети моята доверителка.
АДВ. Д.: Ако ищеца иска такъв процес резултат на който Кмета да
извърши някакво действие е Административен съд – Сливен. На второ място
има влязъл в сила план за новообразуваните имоти. Този план подлежи на
обжалване в 14 дневен срок отново пред административен съд – Сливен.
Единствената хипотеза при която някакъв не този иск, но някакъв спор във
връзка с приложението на параграф 4 к от ПЗР на ЗСПЗЗ е когато е налице
искане за промяна на влязъл в сила план но когато има спор за материално
право и то между други лица, т.е., ако има спор между ищцата и някое друго
физическо лице биха могли да си проведат процес в гражданския съд и въз
основа на това решение вече отново да се тръгне за изменение на план,
настоящия иск е недопустим пред настоящия съд. Най-малко пред
гражданския съд е допустим. Моля да пристъпим към вземане на някакво
становище.
АДВ. Н.: По отношение на подсъдността на спора дали следва делото да
е подсъдно на административния съд или тук. Моля да имате предвид
следното: до настоящия момент кмета на общината не е отказал да обезщети
доверителката ми, а е поставил условие докажете по съдебен ред
местонахождението на имота. Дали това е глупост и кой го е писал в
общината, нас това не ни интересува. Това е официална теза подписана от
кмета. Затова не сме предявили иск пред Административен съд – Сливен,
който да се основава на нарочна разпоредба на АПК по отношение на
санкциониране на общинската администрация, тъй като няма отказ или
бездействие на кмета. Напротив има поставено условие докажете по съдебен
ред местонахождението на имотите, а ние не искаме да бъдат възстановени в
реални граници, ние искаме да бъдат обезщетени с равностоен имот.
Съдът намира, че действително е налице правен абсурд в част в
4
изложеното в писмото на Община Сливен, в което се указва следното: „по
съдебен ред да се докаже местонахождение на конкретните имоти“, поради
което намира, че целесъобразно е да се отстрани тази грешка вероятно в
изложеното в писмо № 9400-10172/25.07.2022 г. на Община Сливен, тъй като
видно от Решения № 205С/08.08.1996 г. и Решение № 167/15.12.1965 г.
издадено от Общинска служба Земеделие е признато и определено за
възстановяване правото на собственост на наследниците на В.И. М. и на Д. П.
М., т.е. тези реституционни права вече са признати от Общинска служба
Земеделие Сливен бивша общинска служба, въз основа на това, че описаните
в тия решения документи имотите на наследодателите на ищцата В. Д. М. са
били внесени в ТКЗС от наследодателя. Т.е. за никого не е налице неяснота
или спор, че признатите на наследниците на В. И. М. и Д. П. М.
реституционни права е следвало да бъдат удовлетворени от единствено
компетентния за това орган – кмета на Община Сливен. Поради това, че не е
спорно също че е отказано възстановяване на тези права поради това, че по
делото липсва възражение или оспорване на тези две решения на общинска
служба „Земеделие“ и на съдържанието материализирано в тях,т.е. се прави
категоричния извод, че по отношение и на двата имота е отказано
възстановяване на права на съществуващи (възстановими стари реални
граници) и в двете решения е посочено, че имотите попадат в терени на
параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и този факт предопределя компетентността на
органа, който с изрична заповед следва да обезщети правоимащите
наследници с други равностойни квоти, като този компетентен орган е
именно кмета на Община С.. В тази връзка съдът намира, че би било най-
логично да получи информация отново чрез отправяне на запитване към
Община С., поради каква причина не е завършена процедурата или
евентуално да предостави възможност на страните да спрат производството
по общо съгласие, като този технологичен период би бил полезен за
разрешаване на възстановяване на правото на собственост.
АДВ. Н.: Предлагам всички висящи въпроси които не са правно
елементарни в закрито заседание да си вземете решение как да се процедира.
АДВ. Д.: Не изразявам съгласие делото да бъде спирано искам делото
да бъде продължено и искам делото да бъде прекратено на изложените от мен
основания.
5
АДВ. Н.: Моля да бъде предоставена възможност в 7 дневен срок от нас
да поставя въпроси на кмета на Община Сливен който да се яви лично в
съдебно заседание и да отговори на формулираните въпроси, досежно негови
изявления чрез писма до моята доверителка, включително и други въпроси
свързани пряко с предмета на спора. На това основание моля да отложите
делото, тъй като касае основателността и допустимостта на иска.
АДВ. Д.: Считам искането за недопустимо. Съдът все още не се е
произнесъл по допустимостта на процеса, съдът не е изготвил доклад по
делото, за да бъдат правени каквито и да е допълнителни искания. Няма
становище съдът за самия себе си дали е подсъдно нему или на
административен съд делото, както и дали съществува такъв иск, поради
което считам, че искането е преждевременно. Моля съда да се произнесе по
допустимостта, съществото на иска, да ни разпредели доказателствена тежест.
Ако счете, че е допустим да се произнесе с доклад, квалификация и да
разпредели доказателствената тежест по него, след което ще предприемем
доказателствени искания.
АДВ. Н.: По отношение на правното основание на иска съм заявил
изрично и правната му квалификация в предното с.з.
Съдът намира, че следва да предостави едноседмичен срок, в който да
предостави възможност на пълномощника на ответната Община да поясни т.
3.1.1 в исковата молба, където е записано следното: „Правя възражение, че
ищцата и техния праводател никога не са …“ липсва довършване на това
изречение, поради което съдът е в невъзможност да прецени какво точно е
имал предвид пълномощникът, както и да поясни тезата изложена в отговора
на исковата молба, че процедурата не е довършена, след което съдът ще се
произнесе в закрито заседание, относно направените възражения за
недопустимост на иска, както и за направеното доказателствено искане за
формулиране на въпроси, които да бъдат отправени до ответната страна,
представлявана от кмета.
УКАЗВА на пълномощника на ответната страна да уточни в писмен вид
в едноседмичен срок от днес какво е имал предвид в изречението ситуирано в
т. 3.1.1 на отговора на исковата молба „Правя възражение, че ищцата и техния
праводател никога не са …“
АДВ. Н.: Моля за препис от протокола.
6
По доказателствата, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА становище заедно с писмените доказателства,
които с доклада на делото ще бъдат ценени допустимост и относимоста им.
Тъй като предстои произнасяне в закрито заседание, относно
възражението за недопустимост на иска, съдът счита, че следва след
изпълнение на указанието от ответната страна да се произнесе в закрито
заседание, след което съда ще предприеме следните процесуални действия.
Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието по делото се закри в 12.45 ч.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
7