№ 12
гр. Плевен, 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на десети януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. Г.ЕВА-ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ХРИСТО СТ. ТОМОВ
при участието на секретаря Е. ПЛ. Д.
като разгледа докладваното от ХРИСТО СТ. ТОМОВ Въззивно гражданско
дело № 20244400500818 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 309/ 28. 09. 2024 год., постановено по гр. дело № 32/ 2022
год., Червенобрежкият районен съд е отхвърлил като неоснователен
предявения от Г. В. В., понастоящем в Затвора Ловеч, против Ловешкия
районен съд иск с правно основание чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС за признаване за
установено, че в хода на производството по гр. дело № 2193/ 2019 год. по
описа на Ловешкия районен съд ищецът е бил лишен от правото на
справедливо и публично разглеждане на неговото дело в разумен срок от
независим и безпристрастен съд. Със същото решение съдът е осъдил ищеца
да заплати по сметка на Червенобрежкия районен съд държавна такса в размер
на 25 лв.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Г. В.
В.. В същата се изразява становище, че обжалваното решение е неправилно,
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в
разрез с материалноправните уредби на закона. Въззивникът моли окръжния
съд да отмени решението на Червенобрежкия районен съд и уважи изцяло
предявения иск.
В законоустановения срок е постъпил отговор от Ловешкия районен съд,
1
в който се изразява становище, че депозираната въззивна жалба е
неоснователна.
В открито съдебно заседание на 10. 01. 2025 год. въззивникът не се
явява. Представлява се от назначения му от съда процесуален представител
адв. Ц. Ц., който моли окръжния съд да уважи подадената въззивна жалба.
В открито съдебно заседание на 10. 01. 2025 год. въззиваемият Ловешки
районен съд не се представлява.
Плевенският окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна
страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и се явява процесуално
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта- в обжалваната му
част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно- постановено е от съд, в законен състав, в
необходимата форма и с определеното съдържание.
Решението е недопустимо. Същото е постановено по предявен от ищеца
Г. В. В. против Ловешкия районен съд установителен иск. Видно от исковата
молба и направените във връзка с нея уточнения /основно с подаденото от
ищеца писмено становище с вх. № 11 от 02. 01. 2024 год./ е, че с исковата си
претенция ищецът цели установяване на допуснати от Ловешкия районен съд
нарушения по приключилото с влязло в сила решение производство по гр.
дело № 2193/ 2019 год., свързани най- общо с неразглеждане и нерешаване на
делото в разумен срок и неспазване на стандартите за правосъдие- публично
гледане от независим и безпристрастен съд. Интерес от установяване на
нарушение е налице тогава, когато се претендира неговото преустановяване
или някакви правни последици- отговорност за вреди или възникване,
промяна или прекратяване на други правоотношения. Иск за установяване
съществуването или несъществуването на неуредени в закона факти с правно
значение не се допуска /арг. от чл. 124 ал. 4 от ГПК, а в този смисъл и решение
№ 230- 2012- IV г. о./. Конкретният случай попада в горната хипотеза. За
2
ищеца Г. В. не е налице правен интерес от предявяване на установителен иск
при условие, че на негово разположение са били предоставените от закона по-
интензивни и по- ефикасни средства за защита, каквито са исковете за
обезщетение за вреди по чл. 2б и чл. 2в от ЗОДОВ. Чрез тези искове ищецът не
само би установил твърдените от него нарушения на чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС и
на правото на Европейския съюз, но и би реализирал отговорността на
държавата- чрез нейния процесуален субституент Ловешкия районен съд- за
допуснатите нарушения при разглеждането и решаването на гр. дело № 2193/
2019 год., и овъзмездяване на претърпените вследствие това вреди. С оглед
горните правни положения и при съобразяване на субсидиарния характер на
установителния иск спрямо осъдителните такива въззивната инстанция
приема, че в случая не е налице правен интерес като абсолютна положителна
процесуална предпоставка за предявяване и разглеждане на предявения от Г.
В. иск, поради което обжалваното първоинстанционно решение се явява
недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по делото-
прекратено.
По изложените съображения Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 309/ 28. 09. 2024 год., постановено по гр.
дело № 32/ 2022 год. по описа на Червенобрежкия районен съд, и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3