РЕШЕНИЕ
№ 142
гр. Силистра, 19.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесети
август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирослав Ст. Христов
при участието на секретаря Д. В. С.
като разгледа докладваното от Мирослав Ст. Христов Административно
наказателно дело № 20253420200372 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят Н. М. А. от гр.Силистра, . ЕГН ********** обжалва
Наказателно постановление № 25-1099-000418/ 23.04.2025г., издадено от Й. Д.
Д. на длъжност началник група, сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-
Силистра, с което му е било наложено административно наказание- глоба в
размер на 2000 / две хиляди / лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 / двадесет и четири / месеца, за извършено нарушение по чл.174,
ал.3 от ЗДвП. Изтъква доводи за незаконосъобразност при издаването на акта
и НП.
Административно-наказващ орган – Й. Д. Д., началник група, сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР-Силистра, надлежно уведомен, не се явява,
вместо него се явява ст.юрисконсулт В. Х., упълномощен и приет от съда.
Актосъставител- А. В. Р., редовно призован, явява се лично в съдебно
заседание и депозира своите показания добросъвестно, като съда ги прие и
приобщи като доказателства по същото.
Свидетел- П. М. П., редовно призован, явява се лично в съдебно
заседание и депозира своите показания добросъвестно, като съда ги прие и
приобщи като доказателства по същото.
1
Районна прокуратура- Силистра- надлежно уведомена, не се явява
представител, не депозира становище по делото.
Жалбоподателят А., редовно призован, явява се лично и с упълномощен
проц.представител- адв.Е. П. при АК-Силистра. Моли съда да отмени изцяло
обжалваното от него НП, като излага доводи в тази насока.
След даване ход на делото от страна на проц.представител на
жалбоподателя А. се направи искане за допускане до разпит в качеството на
свидетел на водено от тях лице- бащата на жалбоподателя. Съда като изслуша
становището на ответната страна счете искането за неоснователно и го
отхвърли като такова с мотивирано протоколно определение.
Във връзка с констатираните противоречия между обясненията на
жалбоподателя А. и показанията на двамата полицейски служители, съда по
искане на проц.представител на жалбоподателя допусна до разпит в
качеството на свидетел лицето, удостоверило отказа на жалбоподателя да
получи талон за медицинско изследване- Р. А. Д., който даде своите показания
добросъвестно и съда ги прие и приобщи като доказателство по делото.
Отделно от това и по повод направено искане от страна на
проц.представител на жалбоподателя А., съда изиска записите от
персоналните камери на полицейските служители, извършващи проверката.
Същите бяха предоставени по делото от Дирекция „Вътрешна сигурност“ при
МВР на оптичен носител. В тази връзка съда предяви в съдебно заседание
оптичния носител с посочените по-горе записи, същия беше визуализиран в
присъствието на страните и приет като веществено доказателство по делото.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като
обсъди доводите на жалбоподателя и АНО, прие за установено следното:
На 04.04.2025г. в 20,19 часа, в гр.Силистра по ул.“Добрич“, в близост до
пианобар, служителите на ОДМВР- Силистра- св.А. Р. и св.П. П., докато се
движели със служебния автомобил в посока към центъра на града, забелязали
движещ се срещу тях автомобил в посока ДАП без включени светлини. Тъй
като вече е било почти тъмно, автомобилите не се виждали, ако нямали
пуснати фарове. В тази връзка полицейските служители обърнали служебния
си автомобил и последвали процесния автомобил, движещ се без включени
фарове. Подали му звуков и светлинен сигнал и малко след кръстовището на
Старата автогара водачът на процесния автомобил спрял. Полицейските
2
служители слезли и отишли към водача на автомобила, легитимирали се и
заявили на водача, че са го спрели защото се движи без включени светлини в
тъмната част на денонощието с което създава опасност за движението. Св.Р.
поискал да провери оборудването на автомобила, но водачът на лекия
автомобил- жалбоподателя А. започнал да се държи неадекватно и не искал да
покаже оборудването на автомобила. Заявил на полицейския орган, че ако
желае да отиде до багажника и сам да си го провери. Св.Р. заявил, че тези
действия няма как да бъдат извършени от него, тъй като в случая не прави
обиск на автомобила и отново помолил водача- жалбоподателя А. да слезе и
да покаже оборудването на автомобила си. Жалбоподателят А. категорично
отказал да слезе от автомобила си. Поради неадекватното поведение на
жалбоподателя А., св.Р. му заявил, че ще бъде извършена проверка за алкохол,
поради което следва да отиде до служебния автомобил. Жалбоподателят А.
отново отказал да слезе и да отиде до служебния автомобил, като заявил, че
иска да му направят проверката, докато е в неговия си автомобил. От своя
страна св.Р. му заявил, че това няма как да се случи, тъй като служителите
били с боди камери, а служебния автомобил бил снабден също с камера и
проверката трябва да бъде осъществена пред тези камери. Отново помолил
жалбоподателя А. да слезе от автомобила си и да отиде до служебния
автомобил. Същия отново отказал, като се наложило за пореден път св.Р. да
разпореди на жалбоподателя да слезе от автомобила си и да отиде до
служебния автомобил, за да му бъде извършена проверка за алкохол. В крайна
сметка жалбоподателят А. слязъл от автомобила си и отишъл до служебния
автомобил, като там му била извършена проверка за наличието на алкохол с
техническо средство, дисплея на който отчел „нула“. Но поради неадекватното
поведение на жалбоподателя А., органите на реда му заявили, че ще му бъде
извършена и проверка за наличието на наркотични вещества, като му
обяснили, че има право да откаже такъв тест.
Жалбоподателят А. заявил, че желае да огледа касетата на техническото
средство и същата му била предоставена от органите на реда. След като я
огледал заявил, че отказва да му бъде направен такъв тест, тъй като същия бил
за урина, а не орален. Органите на реда се опитали да му обяснят, че този тест
не е за урина, а е орален и го попитали дали и друг път са му правили такъв
тест. Жалбоподателят А. отговорил, че е правил такъв тест и друг път, но
продължавал да твърди, че този тест е за урина, а не орален и категорично
3
отказвал да му бъде направен такъв тест за наркотици.
Органите на реда се опитали да обяснят на жалбоподателя А., че ако
откаже този тест ще му бъде съставен АУАН, но последния категорично
заявил, че няма да направи този тест и влязъл отново в автомобила си.
Св.Р. съставил на жалбоподателя А. два броя АУАН, като единият от тях
бил именно заради отказа му да бъде тестван за наличието на наркотични
вещества с техническо средство. След като съставил актовете, св.Р. излязъл от
служебния автомобил и прочел на глас същите на жалбоподателя А.. Обяснил
му, че СУМПС ще бъде отнето до решаване на неговата
адмнистративнонаказателна отговорност. Тогава жалбоподателя А. взел
актовете, смачкал ги и ги хвърлил по служебния автомобил.
Въпреки посочените по-горе действия от страна на жалбоподателя А.,
органите на реда му обяснили, че може да даде кръв за медицинско
изследване и се опитали да му връчат медицинските талони, но
жалбоподателя продължил да говори несвързано и заявил, че няма да даде
кръв. Тъй като жалбоподателя А. отказал да подпише връчването на талоните
за медицинско изследване, от страна на органите на реда било поискано
съдействие от друг патрулен автомобил. На място дошъл друг патрулен
автомобил в който бил свидетелят Р. Д.. След като св.Р. и св.П. запознали
колегите си с обстановката, последните отишли също до автомобила на
жалбоподателя А. и почукали на прозореца му. Същия виждайки, че са дошли
и други полицейски служители започнал да вика със силен тон да се махат.
След като и св.Д. се уверил, че жалбоподателя А. отказва да подпише
издадените му документи, удостоверил с подписа си неговия отказ.
Всички посочени по-горе действия на служителите на реда и
жалбоподателя А. били записани с персоналните камери на служителите.
Записът от същите беше изискан, предявен на страните и приет като
веществено доказателство по делото.
Имайки предвид констатираното от св.А. Р., на длъжност
мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Силистра, на
жалбоподателя А. бил съставен и връчен акт за установяване на
административно наказание № ....... за извършено от него нарушение на
чл.174, ал.3 от ЗДвП. Тъй като жалбоподателя А. след съставянето на акта
отказал да подпише връчването и да получи талоните за медицинско
4
изследване, този му отказ бил удостоверен с подписа на друг служител- Р. Д.,
разпитан също в качеството на свидетел в съдебното производство. Към
момента на изготвянето на АУАН-ът от страна на нарушителя не са били
направени възражения.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН също не са постъпили възражения от
страна на жалбоподателя А. против съставеният му АУАН.
Въз основа на АУАН-ът било изготвено и връчено на жалбоподателя
обжалваното от него наказателно постановление № ...... за извършено от него
нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, наказуемо съобразно същата норма на
чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП.
При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за
допустима, тъй като изхожда от процесуално легитимно лице и е подадена в
срока по чл.59 от ЗАНН, а по същество е неоснователна по следните
съображения:
АУАН № ..... и обжалваното НП са издадени в съответствие на
процесуалните правила: Деянието за което е била ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя А. е било
квалифицирано по чл.174, ал.3 от ЗДвП, за това, че на 04.04.2025г. в 20:19
часа, в гр.Силистра, по ул.“.... в посока кръгово кръстовище на ДАП, в
качеството си на водач, е управлявал лек автомобил „....“ с рег. № ....., като
водачът- жалбоподателя А. отказва да му бъде извършена проверка за
употреба на наркотични вещества или техните аналози с ДръгТест 5000 с
фабр. № ARPK-...... Издаден е бил талон за медицинско изследване № ...... и 8
бр. стикери към него с № ......, поради което на основание чл.174, ал.3, предл.2
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност за извършено нарушение по чл.174,
ал.3 от ЗДвП.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени и
веществени доказателства и доказателствени средства - жалба, копие на
пълномощно, справка за нарушител/водач; заверено копие на НП № .......;
заверено копие на АУАН, серия GA, № .....; заверено копие на талон за
медицинско изследване № ..... и 8 бр. стикери към него с № .......; заверено
копие на Заповед № ....., както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит
5
на свидетелите А. Р., П. П. и Р. Д.. Тази фактическа обстановка се установи от
събраните по делото доказателства, които са логични, еднопосочни,
непротиворечиви и взаимно допълващи се.
От показанията на свидетелите Р., П. и Д., които по своята
доказателствена същност, представляват преки доказателства, тъй като се
касае за показания на свидетели-очевидци, пряко и непосредствено възприели
фактите от обективната действителност, за които свидетелстват, съдът намира
за безспорно установено и доказано, че на посочената в АУАН и НП дата и час
жалбоподателя А. е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на
наркотични вещества или техните аналози. Съдът кредитира показанията на
св.Р., св.П. и св.Д., тъй като същите са подробни и последователни и напълно
кореспондират и се подкрепят от приобщените по делото писмени и
веществени доказателства. За тяхната достоверност най-вече свидетелства
приобщеното като веществено доказателство по делото- записа от
персоналните камери на полицейските служители, удостоверяващи начина на
провеждането на проверката на жалбоподателя А. и неговото поведение.
От горепосочената доказателствената съвкупност по категоричен начин
се установяват - времето, мястото и механизма на осъществяване на
нарушението и неговото авторство, описани в процесното наказателно
постановление.
От правна страна:
АУАН и НП са съставени при спазване императивните изисквания на
ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от
формална страна реквизити, визирани в чл.40, 42, 43, ал.5, чл.57 и чл.58, ал.1
от ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часа на
нарушението. Както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП са
намерили отражение всички обективни признаци състава на нарушението, за
което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и
конкретните законови разпоредби, под която са субсумирани фактите,
установени от административния орган и санкционните норми, въз основа на
която е ангажирана административнонаказателната отговорност на
нарушителя.
6
Съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП актовете, с които се установяват
нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за
контрол, предвидени в този закон. Съгласно чл.189, ал.12 от ЗДвП
наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи
или от определени от него лица. В процесния случай се установи, че АУАН-ът
е съставен от компетентен актосъставител – полицейски служител, а НП е
издадено от компетентен АНО – Началник Група при ОДМВР- Силистра,
упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи.
В акта за установяване на административното нарушение, въз основа на
който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, нарушението е описано пълно и ясно, като
са посочени всички обективни признаци на състава му, за които е ангажирана
отговорността на жалбоподателя. По този начин, била осигурена възможност
на нарушителя да разбере за извършването на какви конкретни нарушения е
ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да
организира пълноценно защитата си.
В конкретния случай административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от
извършване на нарушението респективно от откриване на нарушителя. От
своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест
месечния срок от издаване на АУАН-а. Ето защо са спазени всички давностни
срокове, визирани в разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Съдът намира, че извършването на горното нарушение е надлежно
установено, като от събраните доказателства по несъмнен начин се установява
авторството на нарушителя и неговата вина. На първо място горните
обстоятелства се установяват от презумптивната доказателствена сила на
АУАН, въведена по изключение с разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП. В
конкретния случай фактическите констатации в АУАН не се опровергават, а
напротив - подкрепят се и от събраните гласни доказателства- показанията
като свидетели на служителите на ПП при ОДМВР- Силистра А. Р., П. П. и Р.
Д., чиито показаният съдът кредитира изцяло като логични, последователни и
7
кореспондиращи изцяло с приложените по делото писмени доказателства,
така също и приетото като веществено доказателство- запис от персоналните
камери на полицейските органи, извършващи проверката на 04.04.2025г.,
касателно жалбоподателя А..
В преценката си дали да издаде НП, административнонаказващия орган
се основава на фактическите констатации по акта за установяване на
административното нарушение, които в производството по чл.189, ал.2 от
ЗДвП в рамките по налагане на административното наказание се считат за
верни до доказване на противното. От друга страна, по силата на НПК във вр.
с чл.84 от ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат
обвързваща доказателствена сила и затова съдът разпореди събирането на
гласни доказателства чрез разпит на актосъставителя и свидетеля по акта и
отказа, които са допустими от закона доказателствени средства относно
извършването на нарушението и обстоятелството при които е извършено.
По гореизложените мотиви, съдът намира за неоснователни наведените
с жалбата твърдения, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са
допуснати съществени процесуални нарушения, имащи за последица отмяна
на наказателното постановление.
Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното
наказателно постановление, съдът намира следното:
Нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП ясно сочи, че отказът на водача на
МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози представляват две административни
нарушения, алтернативни и самостоятелни от това лицето да откаже да
изпълни предписание за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химикотоксикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Поради това не следва да се смесват фактическите състави на отделните
нарушения. Друг е въпросът, че към момента на съставяне на АУАН няма как
да се знае дали водачът на автомобила ще откаже да изпълни предписание за
химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване употребата
8
на наркотични вещества или техни аналози. Поради това и не следва да се
смесват фактическите състави на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, чл.174, ал.3, пр.2
от ЗДвП, чл.174, ал.3, пр.3 от ЗДвП и чл.174, ал.3, пр.4 от ЗДвП. Според съда
в чл.174, ал.3 от ЗДвП има четири отделни състава на административни
нарушения, чийто фактически състави са разделени помежду си с "или".
Доколкото законът не изисква кумулативно водачът на МПС и да е отказал да
бъде тестван за употреба на наркотични вещества, и да не е изпълнил
предписание за химикотоксикологично лабораторно изследване за
установяване употребата на наркотични вещества, то административно –
наказателното обвинение по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП се отнася само за това,
което и с думи е посочено в Акта и в НП, а именно, че водачът на МПС е
отказал да му се извърши проверка с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози, като е без значение за
съставомерността по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП дали водачът е изпълнил или
не е изпълнил предписание за изследване с химикотоксикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Именно поради това съдът приема, че е налице
съответствие между описаното с думи нарушение и правната му
квалификация по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
От гореизложеното следва, че за съставомерността на нарушенията по
чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП е ирелевантно дали и кога е бил връчен талонът за
изследване на жалбоподателя А., респ. дали той се е явил или не се е явил във
МБАЛ- Силистра за даване на кръвна проба, тъй като на жалбоподателя А. не
се вменява във вина неизпълнението на предписание за химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, за отказа да бъде проверен за
употреба на наркотични вещества или техни аналози с ДръгТест 5000.
Вярно е, че в НП е посочено с думи, че лицето не е дало кръвна проба за
медицинско изследване, но това не означава, че с Наказателното
постановление на жалбоподателя А. се вменява и друго нарушение – че не е
изпълнил предписание за изследване с химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози, тъй като в НП не е вменено подобно деяние на лицето, нито е
посочена съответната му правна квалификация. Поради това не представлява
съществено процесуално нарушение липсата на това изречение в АУАН, а и с
9
оглед момента на издаване на Акта няма как да се иска в него да фигурира
подобно отбелязване – дали лицето е дало или не е дало кръв за изследване.
Поради това коментираното тук съдържание на НП следва да се приеме като
част от описанието на обстоятелствата, при които е извършено нарушението и
които са станали известни след съставянето на Акта.
Нарушението по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП в случая е ясно посочено с
думи и се състои в това, че водачът на автомобила е отказал да бъде изпробван
за употреба на наркотични вещества и техни аналози с техническо средство
ДръгТест 5000. Техническото средство е индивидуализирано в АУАН и НП по
вид и фабричен номер. Наред с това в Акта и в Наказателното постановление
е посочен по марка, модел, регистрационен номер и собственик автомобилът,
който жалбоподателя А. се твърди да е управлявал. Записани са датата, часа и
мястото на извършване на нарушението. Поради това този съдебен състав
счита, че нарушението по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП е ясно и достатъчно
подробно описано. Обезпечено е правото на нарушителя да научи срещу кои
факти следва да организира защитата си. Вписването в Наказателното
постановление, че лицето не е дало кръвна проба за медицинско изследване не
следва да се тълкува като нов факт и от там като липса на тъждество между
АУАН и НП, касателно описанието на нарушенията по чл.174, ал.3 от ЗДвП, а
като описание на обстоятелствата, при които е извършено коментираното тук
нарушение, които са били узнати от административно-наказващия орган в
хода на производството, образувано със съставяне на АУАН на 04.04.2025 г., но
след неговото изготвяне. По този начин е изпълнено в пълнота изискването на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Отказът на водача на едно МПС да бъде тестван за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози е самостоятелно и
отделно нарушение от това да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол. Поради това правилно
отказът на жалбоподателя А. да бъде изпробван за употреба на наркотични
вещества и техни аналози (с техническо средство ДръгТест 5000 с № ARPK -
0018) е разграничено от това, че същото лице е било изпробвано за употреба
на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 и пробата е била
отрицателна. В тази връзка е редно изрично да се посочи, че отказът на водача
на МПС да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози е самостоятелно и не е обвързано от
10
наличието или липсата на отказ на лицето да бъде тествано за алкохол с
техническо средство. Това е така, защото нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП
съдържа няколко предложения и алтернативи, както стана ясно от изложеното
по-горе. В случая словесното рамкиране на административно – наказателното
обвинение в Акта и в НП покрива състава на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
Неоснователни са и възраженията, изложени в обясненията на
жалбоподателя А., че той не се е съгласил да бъде изпробван с техническо
средство за употреба на наркотични вещества и техните аналози, тъй като
имал съмнение относно коректността на теста, тъй като същия бил за урина, а
не орален. Жалбоподателят А. е следвало да бъде наясно, че само с
предоставяне на биологични проби в здравно заведение ще разсее евентуални
съмнения относно некоректността на теста, извършен с техническо средство.
Право на жалбоподателя е било да откаже да бъде изпробван с
техническо средство, но за да не носи административнонаказателна
отговорност за този отказ, той задължително е следвало да посети МБАЛ-
Силистра и да даде проби за изследване – кръв и урина. Това обаче не е
сторено от него, като се изтъкват причини, че полицейските служители не му
били обяснили тази възможност. В талона за медицинско изследване е указана
тази възможност, а и същата му е била разяснявана от контролните органи,
видно от приобщения като веществено доказателство запис от персоналните
камери на служителите, но жалбоподателя е отказал да получи талона си за
медицинско изследване.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство съдът приема, че няма данни
жалбоподателят А. да се е възползвал от посочения в талона час, за да посети
МБАЛ-Силистра и да даде биологични проби. Преценката дали да се
възползва или не от тази възможност е предоставена на волята на водача на
МПС, в случая жалбоподателя А..
Единствената възможност за жалбоподателя да докаже, че не е
извършил нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, е да изпълни предписанията,
посочени в талона от контролните органи, който той обаче е отказал да
приеме. След като не е сторил това и не е посетил МБАЛ-Силистра,
жалбоподателя А. сам се е лишил от възможността да докаже, че не е
управлявал автомобил след употреба на наркотични вещества и техните
11
аналози.
Съдът следва да отхвърли и възраженията, свързани с представеното
към жалбата медицинско изследване на името на жалбоподателя А., тъй като
на първо място не е ясно по какъв начин и как са били дадени пробите. На
следващо място е видно от същото, че то е било изготвено едва на 22.04.2025г.,
т.е. 18 дни след извършването на нарушението и съответно неговите резултати
не следва да се приемат като достоверни към него момент.
Но дори и хипотетично да се приеме, че това изследване е достоверно,
то същото е ирелевантно за предмета на делото, тъй като жалбоподателя А. е
наказан не за това, че е управлявал МПС под въздействието на наркотични
вещества, а за това, че е отказал да бъде проверен за употребата на наркотични
вещества. Последващата липса или наличие на наркотични вещества в
организма на жалбоподателя А. е абсолютно ирелевентна за предмета на
делото и нарушението, което му е било вменено във вина.
И не на последно място, съда отхвърля категорично твърденията на
жалбоподателя и неговия проц.представител, че поведението на органите на
реда спрямо него е било грубо и неприемливо, тъй като видно от приетото
като веществено доказателство по делото- записите от персоналните камери
на служителите, не само че тяхното поведение и отношение е съвсем вежливо,
учтиво и законосъобразно, но самото поведение на жалбоподателя е именно
такова, каквото самия той описва за служителите на реда. Видно от записите е,
че през цялото време жалбоподателя А. се стреми по всякакъв начин да
възпрепятства провеждането на проверката, поведението му през цялото
време е цинично и вулгарно, като дори същия си е позволил да обиди по
недопустим начин органите на реда с думите „олигофрени“, въпреки, че в
последствие заявява, че е употребил тази дума за себе си. В края на проверката
се вижда и как жалбоподателя А. изгонва чрез силни викове от прозореца на
автомобила си служител на МВР, който се опитва да разбере какви са
причините да откаже да подпише издадения му талон за медицинско
изследване.
В тази връзка съда се увери в арогантното му поведение и лично, тъй
като в единственото съдебно заседание на което самия жалбоподател
присъства от 16.06.2025г., по време на произнасянето от съда по направените
от неговия проц.представител искания, жалбоподателя А. си позволи да
12
репликира съдия-докладчика, нарушавайки реда в съдебната зала, а при
направена забележка да спазва реда в съдебната зала от страна на съдия-
докладчика, жалбоподателя А. показа неприличен жест- среден пръст към
съдия-докладчика и демонстративно напусна съдебната зала, блъскайки силно
вратата. Именно поради изнесените по-горе факти, съда сезира както ОЗ
„Охрана“, така и РП- Силистра за вземане на отношение, касателно
поведението на жалбоподателя А. в съдебна зала и отправените неприлични
думи и жестове спрямо съда.
Гореизложеното означава, че по безспорен начин е доказано, че
жалбоподателят А. е реализирал от обективна страна фактическия състав на
чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
От субективна страна нарушението по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП е
извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е
съзнавал, че е водач на МПС, че е проверяван от полицаи, че се е подложил на
тест за алкохол, но съзнателно е отказал да бъде тестван с Дръг тест за
наркотични вещества. Това означава, че жалбоподателя А. е съзнавал всички
елементи от фактическия състав на вмененото му нарушение по чл.174, ал.3,
пр.2 от ЗДвП, като с поведението си видимо е целял избягване на проверката
за наркотици.
Това деяние представлява типичен пример за нарушение по чл.174, ал.3,
пр.2 от ЗДвП. То е формално – довършено е в момента, в който водачът на
автомобила е отказал да бъде тестван за наркотици. Законодателят не е
предвидил настъпване на обществено-опасни последици, поради което
липсата на такива /в случая/ не е извиняващо обстоятелство. Не са налице
изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Поради това, а и с оглед високата степен на обществена опасност на дееца
(изводима от поведението му и отношението към държавните институции, за
което свидетелстват и другите извършени от него нарушения по ЗДвП) съдът
прие, че в случая не следва да се прилага чл.28 от ЗАНН.
Нещо повече- нормата на чл.189з от ЗДвП изрично е предвидила, че за
нарушения по Закона за движение по пътищата не се прилагат чл.28 и 58г от
Закона за административните нарушения и наказания. Посочените две
разпоредби от двата нормативни акта са в отношение на обща към специална
разпоредба, като тази на чл.189з от Закона за движение по пътищата се явява
13
специална по отношение на разпоредбата на чл.28, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания и има приоритет пред нея.
Настоящият извод никога не бил спорен за съдебната теория и практика.
Според чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП водач на МПС, който откаже да му
бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози се наказва с "лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 2 години и "глоба" в размер на 2000 лева. Точно фиксираният
размер на това наказание в чл.174, ал.3 от ЗДвП не позволява на съда да
прави преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства. Поради това настоящият съдебен състав счита, че за
нарушението по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП на основание чл.174, ал.3, пр.2 от
ЗДвП на жалбоподателя А. правилно е била наложена "глоба" в размер на 2000
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
Водим от изложеното съдът прие, че следва да потвърди изцяло
обжалваното Наказателно постановление.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото – на жалбоподателя А. не се дължат разноски.
В съдебно заседание проц. представител на въззиваемата страна поиска
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото и
нормите на чл.63д, ал.4 във вр. ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.3 от АПК
учреждението, чийто орган е издал процесното Наказателно постановление
(ОДМВР като разпоредител с бюджетни средства, към чиято структура
принадлежи ПП- ОДМВР) има право на юрисконсултско възнаграждение –
доколкото съдът потвърждава извода на административно – наказващия орган,
че е извършено нарушение от жалбоподателя с правна квалификация по
чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. Според чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ
заплащането на правната помощ следва да е съобразено с вида и количеството
на извършената дейност и да се определи според Наредбата за заплащането на
правната помощ. Съгласно действащата към момента редакция на чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ (доколкото измененията,
публикувани в ДВ, бр. 53/2025 г. не са влезли в сила все още, тъй като ще
влязат в сила от 01.10.2025 г.) възнаграждението за защита в производства по
ЗАНН (каквото е настоящото) може да бъде от 80 до 150 лева. В случая по
настоящото дело проц.представител на АНО взе участие във всяко едно от
14
откритите съдебни заседания пред РС- Силистра, или общо 3 на брой. Поради
това и доколкото конкретният правен спор се отличава с фактическа и правна
сложност, РС- Силистра приема, че жалбоподателят А. следва да бъде осъден
да заплати на ОДМВР юрисконсултско възнаграждение в максимален размер
по Наредбата за заплащането на правната помощ, т. е. 150 (сто и петдесет)
лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 във вр. с ал.9 от
ЗАНН, Районен съд- Силистра
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 25-1099-
000418/ 23.04.2025г., издадено от Й. Д. Д. на длъжност началник група, сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР-Силистра, въз основа на АУАН № .....г., с което
на основание чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП на Н. М. А. от гр.Силистра,
обл.Силистра, ул..., ЕГН ********** е било наложено административно
наказание- „глоба“ в размер на 2000 / две хиляди / лева и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 24 / двадесет и четири / месеца, за извършено
от него нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП като законосъобразно, доказано,
обосновано и правилно.
ОТХВЪРЛЯ искането на Н. М. А. от гр.Силистра, обл.Силистра, ул...,
ЕГН ********** за присъждане в негова полза на направените по делото
разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 400 /
четиристотин / лева, като неоснователно.
ОСЪЖДА Н. М. А. от гр.Силистра, обл.Силистра, ул..., ЕГН **********
да заплати в полза на ОДМВР- Силистра сумата от 150 лв (сто и петдесет
лева) за направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен
срок пред Административен съд- Силистра, считано от датата на
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
15