Р Е Ш Е Н И
Е
Номер V-162 Година 2020, 16.01 град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро
Гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На
шестнадесети декември, две хиляди и деветнадасета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня ВАНЕВА
Секретар Таня Михова
като разгледа докладваното от съдията В.Камбурова
въззивно гражданско дело
номер 1922 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.№49687/05.11.2019г.,
подадена от Главна Дирекция „Гранична полиция“-МВР чрез юрисконсулт Красимира
Иванова, срещу Решение №2570 от
16.10.2019г., постановено по гр.д.№4534/2019г. по описа на Районен съд- Бургас.
С посоченото решение,
първоинстанционният е осъдил ГД“Гранична полиция“ на Министерство на вътрешните работи да заплати на ищеца Д.Г.Г.
сумата от 1303.62 лева главница,
представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително
възнаграждение за извънреден труд – общо 192.19 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положния от него за
периода от 05.06.2016г. до 05.06.2019г., 1344 часа нощен труд в
дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.06.2019г. до
окончателното плащане, както и сумата от 169.85 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 30.07.2016 г. до 05.06.2019 г. Ответникът
е осъден да заплати по сметка на БРС 58.94 лв държавна такса и 150 лв. разноски за експертиза, както и на
ищеца направените от него разноски.
С жалбата се изразява недоволство от решението
и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят счита, че същото е неправилно и
необосновано, постановено в противоречие с материалния закон.
Твърди се във
въззвината жалба, че в хода на първоинстанционното производството, безспорно се установило, че
през процесния период, ишецът е изпълнявал служебните си задължения на
12-часови работни смени, съгласно месечни графици при сумирано изчисляване на
работното време. В резултат на това изчисляване чрез прихващане на
положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния период
е формиран резултат, който при надвишаване на нормата на работните часове е
заплатен на основание разпоредбите на чл.178,ал.1,т.3 ЗМВР като извънреден
труд. Излага подробни доводи, че при нормативната база, която изчерпателно
урежда основанието и редът на изплащане на възнагражденията за нощен труд на
държавните служители на МВР, а именно: Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. /
обн. ДВ бр.68 от 2014г. изм. и доп. бр.15 от 2015г.,отм. пар.4 от ДР на Наредба
№8121з-776/29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г./, Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /НСОРЗ/ е неприложима, тъй като касае
работници и служители по трудово правоотношение чл.2,ал.2. Неприложимостта на
цитираната наредба обосновава с липсата на четири кумулативни предпоставки,
обуславящи приложението, а именно:подневно отчитане на РВ, работни смени,
продължителност на нощното работно време , по-малка от продължителността на
дневното и трудово възнаграждение, заработени по трудови норми. В обобщение
посочва, че ответната дирекция е изпълнила задължението и своевременно е
заплатила положения от ищеца нощен труд. Посочва също така, че нощният труд
между 23,00 ч. и 06,00 ч. не е извънреден труд. Би бил такъв само ако
служителят действително работи извън
установеното за него работно време, а
превръщането на нощните часове в
дневни е установено с цел увеличаването заплащане на нощния труд, а не
заплащане на извънреден труд. Цитира съдебна практика. Прилага правна
консултация. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от въззвиаемия –Д.Г., чрез адв. Иван Иванов с който се оспорва въззивната жалба изцяло. Иска от съда атакуваното решение да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски пред въззивната инстанция.
Страните
не се явяват и не се представляват в с.з.
Въззивната жалба е постъпила в срока по чл.259, ал.1 ГПК, подадена е от
надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от
обжалване на първоинстанционното решение и следователно същата е допустима за
разглеждане по същество.
Бургаският окръжен съд, при
служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на осн.
чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните
по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира,
че същото е правилно и законосъобразно.
В исковата
молба ищецът Г., чрез адв.И.И., е предявил срещу ГД „Гранична полиция“
МВР, искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр.чл.187,ал.5,т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 1650 лв., представляваща
допълнително възнаграждение за 257 часа извънреден труд, положен от ищеца през
периода 05.06.2016 г. - 05.06.2019 г., сумата от 187,13 лв., представляваща
сборна лихва за забава върху отделните месечни вземания, дължима от изпадането
в забава за всяко вземане до предявяването на иска, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното изплащане
на задължението, както и направените разноски по делото. Ищецът твърди, че през процесния период е
полагал труд като командир на отделение на ГКПП „Аерогара Бургас“ при ГПУ –
„Летище Бургас“ към РД „Гранична полиция“ – Аерогари София, като е работил на
12-часови смени при режим: дневна, нощна и два дни почивка. Твърди също така, че през
процесния период е положил общо 1800 часа нощен труд, който след
преизчисляването му с коефициент 1,143 възлиза на 2057 часа дневен труд,
съответно води до наличие на извънреден труд в размер на 257 часа, за които му
се следва възнаграждение в размер на 1650 лв., но същото до момента не му е
платено. В съдебно заседание искът е изменен по размер като след изменението се
претендират 1303.62 лева възнаграждение за извънреден труд за 192.19 часа и
169.85 лева лихва за забава.
Ответната
страна е депозирала отговор на исковата молба, в който се оспорва предявения
иск по основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е държавен
служител по служебно правоотношение.
Страните ангажират доказателства в подкрепа на становищата си.
По делото няма спор, че за
периода от 05.06.2016 г. до 05.06.2019 г. ищецът е полагал труд като командир
на отделение на ГКПП „Аерогара“ Бургас
при ГПУ летище Бургас към РД „Гранична полиция“ Аерогари София. Не се спори, че страните са обвързани от
служебно правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът е държавен служител, и
приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е
специален по отношение на ЗДСл – арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. По делото няма
спор, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е
полагал труд през нощта (22. 00 – 06. 00 часа), а отработеното работно време се
е изчислявало сумарно.
Спорен въпрос по делото е алгоритъмът на
изчисляването на положените часове труд, респективно дължи ли се превръщане на
часовете, положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд
за така преобразуваните часове труд.
От заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, прието по делото като обективно и
компетентно изготвено, се установява, че за процесния период ищецът е полагал
труд на смени, с продължителност 12 часа, като нощният труд за периода възлиза
на общо 1344 часа нощен труд. Положеният нощен труд не е бил преизчислен с
коефициент 1,143 за превръщането му в дневен такъв. Съобразно заключението,
часовете нощен труд приравнени с коефициент 1,143, се равняват на 1527,05 часа.
Разликата между двете величини (1527,05-1344) е 191,05 часа-положен извънреден
труд, за което се дължи допълнително възнаграждение в размер на 1293,97 лв. Лихвата за забава върху
тази сума възлиза общо на 169,85 лв.
Оплакването на въззивника в жалбата се
свежда до това, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат
наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, които уреждат реда за
организация и разпределяне на работното
време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за
отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, тъй като се касае за специална уредба.
Според нормата на чл.187,
ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
За периода от 05.06.2016 г. до 05.06.2019
г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн.,
ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г. /, която е била отменена с Решение № 8585 от
11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. /влязло в сила и обнародвано на
29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59/. С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г. /, която е
възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който
е била отменена. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от
заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г. /.
Текстът на чл.3, ал.3 от Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г сочи, че при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, като и в трите цитирани
по-горе наредби, въпросната норма е идентична. Само в Наредба №8121з-407 от
11.08.2014г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период
се умножава по 0,143 (чл.31, ал.2 от Наредбата). В Наредба
№8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. липсват изрични
разпоредби, съответстващи на разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407
за преобразуване на часовете положен нощен труд. Липсата на такава норма не
следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, (каквато изрична забрана би поставила в
неравностойно положение държавните
служители в МВР по отношение на другите държавни служители, а също и спрямо
работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения), а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно
да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(обн. ДВ от 26.01.2007г.), като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни
с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т.с. приложимият коефициент за преизчисляване на
нощния труд в дневен е 1, 143, получен като частно при деление на нормалната продължителност
на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Както бе коментирано
по-горе, 1344 часа нощен труд, положен от ищеца
през исковия период, приравнени с коефициент 1,143, възлизат на 1527,05 часа и разликата между
двете величини дава часовете труд, които следва да бъдат заплатени –191,05 часа.
По гореизложените съображения исковата претенция за заплащане
на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание / след направеното
и прието изменение/. Основание за преобразуването на часовете нощен труд в
дневен с коефициент 1.143 предвид липсата на специална уредба за служителите в
МВР, е субсидиарно приложимата за тях Наредба за структурата и организацията на
работната заплата - чл.9, ал.2 от нея.
Предвид изложеното въззивната
жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено. Първоинстанционният съд е изяснил
делото от фактическа страна и въз основа на релевантните за спора факти в
обжалваната част е направил съответните правни изводи, които на основание чл.
272 ГПК настоящият състав споделя изцяло.
С оглед изхода на делото на
въззивника не се дължат разноски по делото.
На основание чл.78, ал.3 ГПК
на въззиваемата страна се дължат разноски. В случая е представен договор за
правна защита и съдействие с договорено адвокатско възнаграждение 360 лв. с
отбелязване, че е платено в брой, което следва да се присъди.
На основание чл.280, ал.3,
т.3 ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотивиран от гореизложеното,
Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение
№2570 от 16.10.2019г. по гр.д.№4534/2019 по описа на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА Главна дирекция ,,Гранична полиция“-МВР на РБ, адрес:
гр..София, бул.,,Княгиня Мария Луиза“ №46 да заплати на Д.Г.Г.,
ЕГН ********** ***, сумата от 360 лева
/триста и шестдесет лева/ съдебно-деловодни разноски.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: