Решение по дело №1312/2023 на Административен съд - Пловдив

 

РЕШЕНИЕ

 

№ 1657

 

гр. Пловдив, 13.10.2023 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXVII състав, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в състав:              

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ 

 

при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от Председателя административно дело № 1312 по описа за 2023 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

І. Производството и становищата на страните:

1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

2. Образувано е по жалба на Я.И.Д., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адвокат С.К., срещу заповед № 21-1030-002145/21.10.2021 г., издадена от началник група към сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ – Пловдив, с която на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на водач на моторно превозно средство, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.  

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от съда. Твърди се, че липсват доказателства издадените срещу оспорващия наказателните постановления да са му съобщени, поради което същите не следва да се счита за влезли в сила. Сочи се, че по преписката са налични две справки от АИС на МВР като според едната на оспорващия не са отнемани контролни точки от влезли в сила НП, а според другата са му отнети 39 контролни точки от влезли в сила НП. Претендира се отмяна на издадената заповед и присъждане на съдебни разноски.

3. Ответникът - началник група към сектор „Пътна полиция“ при /ОДМВР/ – Пловдив, поддържа становище за неоснователността на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Твърди, че видно от справката за нарушител/водач към дата 13.01.2014г., с влизане в сила на наказателно постановление № 4246/10.05.2013г., оспорващият е загубил всички контролни точки, поради което законосъобразно е било отнето свидетелството му за управление на МПС. Удостоверява, че съобразно правилата на чл. 30, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № I-157/01.10.2002г. на МВР административнонаказателните преписки по издадените спрямо жалбоподателя наказателни постановления са унищожена, поради което същото не може да бъде представено. Възразява се срещу размер на разноските на другата страна.

4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

ІІ. По допустимостта на жалбата:

5. Жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок при наличието на правен интерес срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

6. Според справка /л. 20/ за нарушител/водач (без изходящ номер и дата), спрямо Я.И.Д. били издадени наказателни постановления, с които са му отнемани контролни както следва: № 2258/27.05.2009г., влязло в сила на 04.09.2013г. – 14 контролни точки; № 24464/04.01.2010г., влязло в сила на 04.09.2013г. – 8 контролни точки; № 17493/25.10.2010г., влязло в сила на 04.09.2013г. – 8 контролни точки; № 4488/18.05.2012г., влязло в сила на 04.09.2013г. – 8 контролни точки; № 4246/10.05.2013г., влязло в сила на 13.01.2013г. – 6 контролни точки. Посочено е, че Д.  има налични 0 точки;  отнети са му 39 контролни точки по влезли в сила наказателни постановления. На 04.09.2015г. са му възстановени служебно 38 точки.

7. Според справка /л. 6/ за нарушител/водач изх. № 1090/10.05.2023г., спрямо Я.И.Д. били издадени описаните в посочената по - горе справка наказателни постановления, с които са му отнемани контролни както следва: № 2258/27.05.2009г., влязло в сила на 04.09.2013г. – 14 контролни точки; № 24464/04.01.2010г., влязло в сила на 04.09.2013г. – 8 контролни точки; № 17493/25.10.2010г., влязло в сила на 04.09.2013г. – 8 контролни точки; № 4488/18.05.2012г., влязло в сила на 04.09.2013г. – 8 контролни точки; № 4246/10.05.2013г., влязло в сила на 13.01.2013г. – 6 контролни точки. Посочено е, че Д.  има налични 38 точки; отнети са му общо 22 контролни точки, от които 0 точки по влезли в сила наказателни постановления. На 04.09.2015г. са му възстановени служебно 38 точки.

8. Въз основа на горната фактическа обстановка била издадена заповед № 21-1030-002145/21.10.2021 г. от началник група към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив, с която на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ на Я.И.Д. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на водач на моторно превозно средство, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. 

9. За удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен акт, ответникът представя заповед № 317з-391/06.02.2017г. на Директора на ОДМВР – Пловдив, с която в изпълнение на Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи е оправомощен началниците на групи в сектор „Пътна полиция“, в качеството на длъжностно лица от ОДМВР – Пловдив, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.4 от ЗДвП.

Представена е също заповед № 8121Н-6152/07.05.2020г. на Министъра на вътрешните работи, с която длъжностното лице, издало оспорената заповед, е преназначено на поста началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив.

10. Съдът е указал на ответника, че с оглед разпределената му доказателствена тежест  следва да удостовери на какво се дължи различното съдържание между представените на л. 20 и л. 6 по делото справки за нарушител/водач, в частност по отношение на отбелязаното в съдържанието, че съответния водач има различен брой отнети контролни точки, както и относно това, че СУМПС е унищожено, респективно невалидно, както и да посочи кои са лицата, които са изготвили справките за нарушител/водач. По указанията на съда административният орган не е взел отношение.

ІV. От правна страна:

11. За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, в нормата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП като принудителна административна мярка е предвидено изземване на свидетелството за управление на лице - водач, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП - да върне свидетелството си за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи, когото са му отнети всички контролни точки, в резултат на което е загубило придобитата правоспособност.

Съгласно чл. 172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 4 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните работи, полицейските органи извършват охранителна дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България.

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една принудителна административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

По смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

Съгласно чл. 172, ал. 2 от ЗДвП, налагането на принудителните административни мерки от ръководителите на службите за контрол се извършва чрез: 1. недопускане управлението на моторното превозно средство; 2. спиране от движение на моторното превозно средство; 3. отнемане на документите по чл. 165, ал. 2, т. 1 и чл. 166, ал. 2, т. 1 (сред които е и свидетелството за управление на водача) и др.

По аргумент от чл. 172, ал. 3 от ЗДвП, в случаите по чл. 171, т. 4, за да се изземе свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача не е необходимо съставянето на отделен акта за установяване на административното нарушение. В тази хипотеза контролният орган служебно констатира наличието на вече установени административния нарушения на водача, който в резултата на издадени наказателни постановления е изгубил всички контролни точки.

Според чл. 30, ал. 1 – ал. 3 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (обн., ДВ, бр. 97 от 15.10.2002 г.) информация за съставените актове за установяване на административни нарушения, фишове, наказателни постановления, издадени заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, решения, присъди, както и вида и размера на наложените наказания и броя на отнетите контролни точки се съхранява в Автоматизираната информационна система "Административнонаказателна дейност" /АИС АНД/. Наказателните постановления, решенията, присъдите и заповедите се подреждат по реда на завеждането им в отделни папки и се съхраняват до изпълнението на наложеното наказание или приложената мярка не по-малко от 5 години.

Наказателните постановления, в които наред с наложеното наказание е постановено и отнемане на контролни точки, се съхраняват до възстановяването на отнетите контролни точки, но не по-малко от 5 години.

Съгласно чл. 2, ал. 1 – 2 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. свидетелството за управление на МПС е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство. При издаване на свидетелство за управление притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения.

По аргумент от чл. 12, ал. 1 вр. чл. 14, ал. 1 и ал. 2 на Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. при отнемане на всички контролни точки, за да бъде възстановена правоспособността за управление на моторно превозно средство на водача, е необходимо издаване на ново свидетелство за управление на МПС, въз основа на служебно изпратен от областния отдел на дирекция "Автомобилна инспекция" оригинален протокол за успешно положен изпит, като лицето представя и документите по чл. 13, ал. 1, т. 1, 3, 4, 6 и 7, както и старото свидетелство за управление на МПС, което се унищожава.

Посоченият ред доразвива правилото на чл. 157, ал. 5 от ЗДвП, според което лице, което е загубило правоспособност да управлява моторно превозно средство по реда на ал. 4, след като е върнало свидетелството си за управление, има право отново да бъде допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на такава правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато свидетелството. При кандидатстване за придобиване на правоспособност за категория, за която се изисква стаж, се зачита съответният стаж, придобит преди загубата на правоспособността.

Според чл. 20 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. отнемане на свидетелства за управление на МПС се извършва въз основа на: 1. влезли в сила наказателни постановления, решения или присъди, с които е наложено наказание "лишаване от право да се управлява МПС"; 2. заповед за прилагане на принудителна административна мярка; 3. съставен акт за установяване на административното нарушение, в изрично предвидените от ЗДвП случаи.

Видно от представените по делото доказателства в АИС АНД на МВР се съхранява информация за извършените от жалбоподателя и установени по надлежния ред административни нарушения в периода 2009 г. – 2013 г.

Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. По аргумент от чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. в хипотезите, когато хартиеният носител на АУАН и наказателните постановления е унищожен след изтичане на законоустановения 5 – годишен срок за съхранение, справката с информация от АИС АНД притежава същата доказателствена сила като отразените в нея актове и оборването на фактическите основания, довели до налагане на наказанията, е изцяло в тежест на техния адресат. Въпреки това, в случая при наличие на две справки от АИС АНД с противоречащо си съдържание, явяващо се релевантно за наличието на фактическите и правни основния за прилагане на принудителната административна мярка, доказателствената тежест се измества върху ответния административен орган.

Загубата на правоспособност в хипотезата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП настъпва по силата на закона с факта на отнемане на всички контролни точки на водача, като при неизпълнение на задължението му да върне СУМПС контролните органи имат правомощието и задължението да го отнемат чрез прилагане на административна принуда. Ефектът на последната не е да лиши водача от правоспособност да управлява МПС, тъй като той вече е загубил това качество, а да приведе поведението му с дължимото по смисъла на закона – предаване на загубилото действие СУМПС за унищожаване. Релевантният за приложението на чл. 171, т. 4 ЗДвП юридически факт е фактът на отнемане на всички контролни точки на водача. При липсата на доказателства, коя справка от АИС АНД съдържа вярната за посоченото обстоятелство информация, съдът следва да приложи последиците от недоказването като приеме, че ответникът не удостоверява към момента на налагане на мярката на водача да са били отнети всички контролни точки.

Мотивиран от горното при проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в предписаната от закона форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречите с материалноправните разпоредби, поради което подадената срещу него жалба се явява основателна

V. По съдебните разноски:

12. Предвид изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят сторените съдебни разноски, които  се доказват в размер на 460 лева, от които 10 лева за държавна такса и 450 лева за адвокатска защита.

Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на претенцията за адвокатския хонорар. Според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.8, ал.3 от Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън тези по ал. 2, е в размер на  100 лв. Претенцията на жалбоподателя е за присъждане на разноски за адвокатска защита е под посочения минимален размер. При това положение възражението на ответника се явява неоснователно и разноските следва да бъдат присъдени в пълен размер.

На основание чл. 143, ал. 1 във вр. § 1, т. 6 от ПЗР на АПК разноските следва да бъдат поставени в тежест на юридическото лице, в структурата на което е ответният административен орган.

Ето защо, Съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТМЕНЯ заповед № 21-1030-002145/21.10.2021 г., издадена от началник група към сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив да заплати на Я.И.Д., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 460 (четиристотин и шестдесет лева), представляваща съдебни разноски. 

Решението не подлежи на обжалване.

 

  

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: