№ 8474
гр. София, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20241110131091 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 вр. чл.422 ГПК.
Образувано е по искова молба М. К. К. против В. К. М., с която е предявен
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240
ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцата сумата от 3000 лв.,
представляваща главница по неформален договор за заем, сключен между страните на
28.11.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 15.01.2024 г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.02.2024 г. по ч.гр.д. №
4534/2024 г. по описа на СРС, 141 състав.
Ищецът М. К. К., твърди, че между страните е налице неформален договор за заем от
28.11.2023 г., по силата на който ищецът е предал в брой сумата от 3000 лв. на ответника.
Твърди, че между страните било уговорено заемната сума да бъде върната на заемодателя в
брой в срок до 10.01.2024 г., като въпреки настъпилия падеж, заемната сума не била върната
и към настоящия момент. Поради изложеното предявява настоящия иск, като претендира
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. К. М. оспорва предявения иск. Оспорва между
страните да е налице облигационно правоотношение по процесния договор за заем, както и
да е получавала заемната сума в размер на 3000 лв. Навежда твърдения, че през процесния
период ищцата е била тази, която е искала заем от ответницата за покриване на свои лични и
служебни задължения, поради което и доколкото не разполагала със свободни средства
ищцата нямало как да предостави заем на ответника. Посочва, че ищцата имала финансови
претенции към сина на ответницата, поради което не ставало ясно защо искът не е насочен
срещу него. Ето защо моли за отхвърляне на иска, като претендира и разноски по
производството.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.2
вр. чл. 12 от ГПК прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на производството е установителен иск за признаване на установено, че
ответницата дължи на ищцата сумата от 3000 лв., представляваща главница по неформален
договор за заем, сключен между страните на 28.11.2023 г., ведно със законната лихва,
1
считано от 15.01.2024 г., с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл.
240 ЗЗД.
По реда на чл. 410 и сл. ГПК, въз основа на подадено заявление на 15.01.2024 г.,
срещу ответника в полза на ищеца по ч.гр. дело № 4534/2024 г. на СРС, 141 състав, е
издадена заповед за изпълнение за сумата 3 000,00 лева (три хиляди лева), представляваща
главница по неформален договор за заем от 28.11.2023 г., подлежаща на връщане в срок до
10.01.2024 г., ведно със законна лихва за период от 15.01.2024 г. до изплащане на вземането.
Ответникът В. К. М. е възразил в срок, че не дължи връщане на сумата, като оспорва да е
получавала в заем суми със задължението да ги върне. Въз основа на дадените указания от
съда в законоустановения едномесечен срок, на основание чл.415 ГПК, М. К. К. е предявила
настоящия иск за установяване на вземането си.
По иска с правна квалификация чл. 240, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
твърдяното заемно правоотношение, а именно, че е налице сключен договор за паричен
заем, по силата на който ищците е дал на ответника претендираната искова сума от 3000
лева срещу задължението му да я върне.
Договорът за заем за потребление е неформален. За валидността му законът не
предвижда изрично изискване за спазване на форма при сключването му. Писмена форма е
необходима единствено за доказване сключването на такъв договор на стойност над 5000 лв.
в предвидените в чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК случаи.
Съгласно Решение № 379/2013 г. от 06.01.2014 г. по гр. д. № 171/2012 г. на ВКС, IV
г.о. заемът за потребление е реален договор, защото единият елемент от фактическия му
състав е предаването в собственост, а другият елемент – съгласието за връщане. Ако първият
елемент липсва, налице е обещание за заем, а ако липсва вторият, няма договор и даденото е
без основание. Посочените елементи от фактическия състав на договора за заем, както и
настъпването на падежа за връщане на заема, следва да бъдат установени при условията на
пълно и главно доказване, като доказателствената тежест се носи от ищеца – заемодател,
защото той извлича изгода от сключения договор за заем с ответника – заемател и търси
изпълнение на договорно задължение на заемателя. Ответникът провежда насрещно
доказване на своите правоизключващи или правопогасяващи възражения, от които цели да
извлече благоприятни правни последици. (В тази насока - Решение № 142 от 07.10.2016 г. по
т. д. № 1601/2015 г. на ВКС, II т.о., Решение № 69 от 24.06.2011 г. по гр. д. № 584/2010 г. на
ВКС, III г. о.)
Освен предаване на предмета на договора в патримониума на заемателя, елемент от
фактическия състав на договора, за да има валидно правоотношение по договор за заем, е
съгласие, постигнато между страните за съществените елементи на договора. Основанието,
на което процесната сума е предадена, съставлява съществен елемент от съдържанието на
договора. То не се презюмира и също следва да се докаже от ищците по настоящия спор,
съгласно разпределението на доказателствената тежест.
По делото са изслушани гласни доказателствени средства за установяване на
елементите от фактическия състав на твърдяното от ищеца право. В настоящия случай
предмет на производството е сключването на договор за заем на стойност 3000 лв., поради
което не е приложим чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, и е допустимо договорните отношения между
страните – съгласието и предаването на паричната сума, да се установяват от свидетелски
показания. Няма пречка със свидетелски показания да се установяват и постигнатите
отделни договорености между страните по договора /решение по гр. д. № 856/2009 г. на ІV г.
о. на ВКС, решение № 524 от 28.12.2011 г. по гр. д. № 167/2011 г. на ІV г. о. на ВКС и др./.
От показанията на свидетеля В. К., се установява, че същата познава ищцата М. К.
като от 2022 г. двете работят във фирмата на съпруга на ищцата „М...Г“. Офисът на
дружеството се намирал на ул. „О.... В предната част мъжът на М. имал магазин за врати, а
отзад били офисите на счетоводството. Свидетелят К. на длъжност „оперативен
2
счетоводител“, а ищцата – „главен счетоводител“. Познавала и ответницата В. М., която
работила в магазин „А.“, намиращ се в същия блок, където е и офисът, в който работят
свидетелката и ищцата.Твърди, че В. често идвала при М., тъй като били приятелки и
минавала да я види без повод. Твърди, че през 2023 г. ищцата на няколко пъти давала пари на
ответницата. Единият път било за сумата от 600 лв., на което предаване присъствала и
свидетелката и която сума ответницата е върнала. Свидетелката заявява, че към края на
годината – м.11.2023 г. броила пари и ги дала на В. един ден след деня на Християнското
семейство – 22.11.2023 г., а седмица по –късно на 28.11.2023 г. била в офиса и видяла още
едни 3000 лв. да се дават на В.. В. дошла поздравила и М. и казала, че е приготвила парите,
извадила ги от чантата си, преброила ги и ги дала на В.. Били банкноти от по 50 лв., с
ластиче. В. и казала, че ще и ги върне до 10.01.2024 г., след празниците. Явно имали
уговорки по между си. Не и било известно до ден – днешен да са върнати парите от В.. На
таблото в офиса стояла бележката, че се дължат парите. На бележката пишело „В. А., 3000
лв.“. М. и В. влошили отношенията си от година и поводът бил, че В. не върнала парите.
Свидетелката посочва, че не е чула В. да казва на М. за какво иска парите. След
преброяването В. казала, че ще ги върне на десети да и минела заплата, бонуси и т.н. В
стаята М. стояла на бюрото пред компютъра си, свидетелката била до нея, а В. стояла до
вратата. М. ги преброила, вързала ги отново и станала, за да и ги даде.
От показанията на свидетеля В. Д. се установява, че познава В. от две години, тъй
като и двамата работят в магазин „А.“. Той бил продавач - консултант, а В. – касиер -
управител. Не знаел В. да е взимала пари от М., която често посещавала магазина. Не е
чувал М. да иска връщането на пари от В.. От както работи в „А.“ никога не били
получавали коледни бонуси. Познавал семейството на В.. Знаел, че имало предложение от
М. да отидат да работят в чужбина В. и мъжът и, но отишъл само синът им. Отнасяло се
намиране на работа за шест месеца, за теглене на кредит през тези шест месеца, който после
да си разделят с М., но не станало и момчето се върнало след месец-два, защото условията
били лоши.
Останалите писмени доказателства по делото, съдът намира за неотносими към
предмета на правния спор, поради което не е необходимо обсъждането им.
По искове с правна квалификация чл. 240, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищците е да
установят твърдяното заемно правоотношение, а именно, че е налице сключен договор за
паричен заем, по силата на който наследодателят на ищците е дал на ответника
претендираната искова сума от 3000 лева срещу задължението му да я върне.
Съгласно Решение № 379/2013 г. от 06.01.2014 г. по гр. д. № 171/2012 г. на ВКС, IV г.о.
заемът за потребление е реален договор, защото единият елемент от фактическия му състав е
предаването в собственост, а другият елемент – съгласието за връщане. Ако първият елемент
липсва, налице е обещание за заем, а ако липсва вторият, няма договор и даденото е без
основание. Посочените елементи от фактическия състав на договора за заем, както и
настъпването на падежа за връщане на заема, следва да бъдат установени при условията на
пълно и главно доказване, като доказателствената тежест се носи от ищеца – заемодател,
защото той извлича изгода от сключения договор за заем с ответника – заемател и търси
изпълнение на договорно задължение на заемателя. Ответникът провежда насрещно
доказване на своите правоизключващи или правопогасяващи възражения, от които цели да
извлече благоприятни правни последици. (В тази насока - Решение № 142 от 07.10.2016 г. по
т. д. № 1601/2015 г. на ВКС, II т.о., Решение № 69 от 24.06.2011 г. по гр. д. № 584/2010 г. на
ВКС, III г. о.)
Освен предаване на предмета на договора в патримониума на заемателя, елемент от
фактическия състав на договора, за да има валидно правоотношение по договор за заем, е
съгласие, постигнато между страните за съществените елементи на договора. Основанието,
на което процесната сума е предадена, съставлява съществен елемент от съдържанието на
3
договора. То не се презюмира и също следва да се докаже от ищците по настоящия спор,
съгласно разпределението на доказателствената тежест.
Съдът преценявайки показанията на свидетелите В. К. и В. Д. по вътрешно
убеждение и с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК, счита същите за противоречиви и
взаимноизключващи се, като същите създават впечатление, че не възпроизвеждат правдиво
факти от обективната действителност. Показанията на свидетелката В. К. в частта, в която
заявява, че пред нея М. броила 3000 лв. и В. и обещала да ги върне до 10.01.2024 г. след
получаване на бонуси, са в противоречие с показанията на свидетеля В. Д., който посочва, че
в А. никога не са получавали коледни бонуси, а само през месец юни за съответната година
между 150 и 200 лв. Същото важи и за отношенията между страните, защото свидетелката В.
К. твърди, че страните влошили отношенията си, поради невръщането на сумата, а
свидетеля Д. изнася, че М. често е при тях в магазина и никога не е разговаряла с В. за пари.
Само по себе си това противоречие е достатъчно съществено и опровергава изцяло
показанията на свидетелите.
От друга страна прави впечатление, че свидетелката К. с изключителна точност помни
елементи от процесното събитие – конкретната дата, точната сума, размера на отделните
купюри, начина на предаването на сумата, цитира думите, използвани в разговора между
ищцата и ответницата. Ето защо поради опровергаване на свидетелските показания на В. К.,
съдът счита, че същите не могат да служат като достоверна основа за изграждане на
фактическите констатации на съда. По делото не са ангажирани други доказателства, с оглед
на които показанията на свидетелите да бъдат кредитирани, в частта относно предаването на
банкнотите във фактическата власт на ответника М.. Освен това, както стана ясно от
показанията на В. К., че няколко пъти са били давани пари на В. и същата не е била свидетел
на останалите договорки между страните.
На самостоятелно основание, следва да се посочи, че дори и съдът да приеме, че
процесната сума от 3000 лв. е била предадена във фактическата власт на ответницата, то от
доказателствата по делото не се установява, че същата е предадена въз основа на договор за
заем, респ. не доказва по несъмнен начин заемното правоотношение, възникнало между М.
К. К. и В. К. М., а още повече дори и да се приеме, че са предадени пари, самото предаване
не доказва договора, по който е извършено плащането, освен ако съдържа признания за
обвързаност от неговите съществени елементи. В настоящия случай липсват категорични
доказателства удостоверяващи получаването на сумата от ответника, както и доказателства
установяващи евентуално основанието за получаването й. Поради това съдът намира, че от
страна на ищеца не се доказа при условията на пълно и главно доказване наличието на
валидно облигационно правоотношение по договор за заем.
По изложените съображения, съдът приема, че не са налице достатъчни доказателства,
които да обосноват извод за наличие на за сключен договор за заем, което обуславя извод за
недоказаност на главния иск.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответника В. К. М. в размер на 600 лв. – за адвокатско възнаграждение, като представя
доказателства за заплащането му в брой, видно от Договор за правна защита и съдействие от
23.07.2024 г.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С/адрес/, срещу В. К.
М., ЕГН **********, с адрес: гр. С/адрес/, установителен иск с правно основание чл. 422, ал.
4
1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240 ЗЗД за признаване за установено, че В. К. М. дължи
на М. К. К. сумата от 3000 лв., представляваща главница по неформален договор за заем,
сключен между страните на 28.11.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 15.01.2024 г.,
за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
28.02.2024 г. по ч.гр.д. № 4534/2024 г. по описа на СРС, 141 състав, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С/адрес/, да заплати на В. К. М.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С/адрес/, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 600 лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5