Р Е Ш Е Н И Е
№162 11.02.2022
г. гр.
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на двадесет и седми януари две хиляди
двадесет и втора година, в открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.МАРИНА НИКОЛОВА
Секретар: В. С.
Прокурор: Дарин Христов
като разгледа докладваното от съдия
М. Николова административно дело № 1056 по описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Г.М.С., ЕГН: **********,
с адрес: *** против Решение № 260308/31.03.2021 г. постановено по а.н.д. № 2557/2020
г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно
постановление (НП) № 19-0769-001125 от 24.04.2019г. на Началник Група към
ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на касатора, на основание
чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, са наложени
административни наказания – глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 24 /дванадесет и четири/ месеца.
В касационната жалба се излагат възражения, че
оспореното съдебно решение е неправилно, тъй като не е бил изяснен въпроса
имало ли е обективни данни за това водачът да е бил под въздействието на
алкохол или наркотични вещества, както и е посочено че същият вече е бил
санкциониран и за това, че е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол.
Поискано е от съда да отмени оспорения съдебен акт, както и НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, се
представлява от адв. К., който поддържа подадената касационна жалба и се
позовава на съдебна практика.
Ответникът,
редовно уведомен, не изпраща процесуален
представител и не е взел становище по касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за правилност и законосъобразност на първоинстанционното
решение.
Административен
съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210,
ал.1 АПК.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С
наказателното постановление отговорността на касаторът е ангажирана за това, че
на 04.03.2019 г., в 21.30 ч., в с.Черни връх, в посока с.Полски
извор, е управлявал лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Голф“, с рег. № А8922КК, собственост на Татяна Стойчева, като водачът отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване
употреба на наркотични вещества или техните аналози и не изпълнява предписание
за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата
на наркотични вещества или техните аналози.
За
установеното е съставен акт за установяване на административно нарушение
(АУАН), въз основа на който е издадено и процесното НП.
За да постанови оспореното съдебно решение
РС – Бургас е приел, че наказателно постановление е издадено от компетентен
орган, в срока по чл.34, ал.3 ЗАНН, като в хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, като АУАН и НП съдържат необходимите реквизити по
смисъла на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Намерил е, че водачът е отказал да бъде
изпробван с тест за употреба на наркотични вещества, а впоследствие е отказал
да даде кръвна проба за химико-токсикологично лабораторно изследване, с
което си поведение безспорно е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Съдът е обсъдил детайлно всички възражения, описани в депозираната пред него
жалба, като е приел за установено, че техническото средство е било мобилно и
нарушителят е бил поканен да даде проба, но тъй като е отказал, му е бил
издаден талон за медицинско изследване, който той също е отказал да получи. Съдът е
приел и че е спазена процедурата по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Обсъдил е и материалната законосъобразност
на оспореното пред него наказателно постановление като е достигнал до извод, че
НП следва да бъде потвърдено изцяло.
Така
постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.
Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Настоящият съдебен състав намира, че приетата от
първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените
по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК.
При постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички
обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на
административното наказание. Съдът в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно
убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитаните свидетели, представените
писмени доказателства, степента на обществената опасност на нарушението, както
и тежестта на наложеното административно наказание.
От анализа на доказателствата по делото касационният
състав установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от
страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване
правото на защита на касатора. Районният съд е изяснил всички релевантни за
спора факти, при редовно събрани и обсъдени доказателства. От показанията на
полицейските служители в проведеното съдебно заседание се установява, че
касаторът е управлявал МПС, като е отказал да бъде изпробван на място с техническото средство, което е било мобилно за
употребата на
наркотични вещества или техни аналози, както и е отказал да даде кръвна
проба за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване. Фактическата
обстановка е правилно установена от районния съд в съответствие с приобщените
писмени и събраните гласни доказателства и настоящата инстанция я възприема
изцяло.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни
възраженията в касационната жалба, идентични с
възраженията, направени и пред първата инстанция, като изложените
в тази насока мотиви на РС-Бургас се споделят изцяло от касационната инстанция,
поради което на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК /в сила от 01.01.2019г./, настоящият състав препраща към тези мотиви, без
да е необходимо тяхното преповтаряне.
Относно цитираната в
проведеното съдебно заседание съдебна практика, съдът намира за необходимо да
посочи, че същата е неотносима, тъй като процесното съдебно решение, посочено
от процесуалния представител на касатора, е постановено при фактическа
обстановка, различна от установената по настоящото дело, а както се посочи вече
по-горе, в процесният случай техническото средство е било мобилно и
нарушителят е бил поканен да даде проба на място.
С Тълкувателно решение № 13 от
20.12.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2021 г., ОСС, І и ІІ колегия е прието, че отказите по чл.174, ал.3 от
Закона за движението по пътищата на
водач за извършване на проверка за наличие на алкохол и/или наркотици в кръвта
са две самостоятелни административни нарушения, като в този случай е приложима
нормата на чл.18 от Закона за
административните нарушения и наказания.
С оглед приетото ТР, обстоятелството, че с Решение № 301/25.02.2021 год. по
адм. дело № 235/2021 год. по описа на Административен съд- Бургас е оставено в
сила Решение № 260605/18.12.2020
г., постановено по административно-наказателно дело № 2556/2020 г. по описа на
Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление/НП/ №
19-0769-001126/24.04.2019 г., издадено от началник група, сектор „Пътна
полиция“/ПП/, ОД МВР Бургас, за това, че на процесната дата при проверка от
контролните органи касаторът е отказал да бъде изпробван с техническо средство
„Алкотест дрегер“7510 за употреба на алкохол и не изпълнил предписанието за
изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо-лабораторно медицинско изследване за установяване
на концентрацията на алкохол в кръвта му, не съставлява пречка да се ангажирана наказателната отговорност на касатора по
настоящото дело.
С оглед изложеното, съдебният състав приема, че
възраженията в касационната жалба се явяват неоснователни, а оспореното решение,
като постановено при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в
сила.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с
чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260308/31.03.2021 г. постановено по а.н.д. № 2557/2020 г. по
описа на Районен съд – Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1
2.