№ 641
гр. София, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светлин Михайлов
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело
№ 20241000502562 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК – ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ.
Въззивното производство е образувано възоснова на въззивна жалба с
вх. рег. № 80166 от 16.07.2024г. подадена от ответника в исковото
производство, а именно Столична община, представлявана от Кмета г-н В. Т.,
в която се излага, че решение № 3662 от 19.06.2024г. постановено по гр.д. №
13647 по опис на СГС в неговата осъдителна част е неправилно нарушение на
материалния закон, конкретно се твърди, че липсва елемент от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, евентуално чл. 52 от ЗЗД и е отправено искане за
отмяна и постановяване на акт по същество, с който искът в обжалваната част
да бъде изцяло отхвърлен, евентуално намалено присъденото обезщетение
като бъде определен справедлив размер, като се поддържа и възражението за
съпричиняване.
Насрещната страна ищца в исковото производство, а именно М. С.,
оспорва въззивната жалба като неоснователна и навежда подробни доводи за
правилността и обосноваността на решението в обжалваната част.
1
С решение № 3662 от 19.06.2024г. постановено по гр.д. № 13647 по
опис на СГС, ответникът Столична община е осъдена да заплати на ищцата
М. Г. С., сумата от 25 000 лева представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, от
деликт настъпил на 06.10.2023г., ведно със законната лихва, считано от
06.10.2023г. до окончателното плащане и 301,68 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди (разходи за лечение) от
същото деяние, ведно със законната лихва върху двете суми от датата на
настъпване на увреждането - 06.10.2023 г. до окончателното плащане на
обезщетенията.
Искът е отхвърлен за разликата над присъдените 25 000 лева до
претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лева
и в тази част, решението е влязло в законна сила след изтичане на срока за
неговото обжалване. Решението е влязло в законна сила и в частта, в която е
присъдено обезщетение за имуществени вреди и законна лихва.
Софийски Апелативен съд, след извършената преценка в пределите на
правомощията си по чл. 269 ГПК, съобразявайки събраните доказателства,
доводи и възражения на страните приема, че решението е валидно изцяло,
допустимо в обжалваната част, а по въпросите наведени във въззивната жалба
съобразявайки диспозитивното начало в ГПК, приема следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД от М. Г. С.
срещу Столична община за присъждане на 40 000 лева, претендирани като
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от падане на 06.10.2023г. в следствие на неподдържана тротоарна
настилка в гр.София, ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното плащане и за сумата от 301.68 лева, претендирана като
обезщетение за нанесени имуществени вреди от същия деликт, ведно със
законната лихва върху присъдената сума от 06.10.2023г. до окончателното
плащане, причинени в резултат на виновно бездействие на служителите на
ответника по повод изпълнение на възложена работа.
От фактическа страна при съвкупна преценка на събраните писмени и
гласни доказателства се установява, че на 06.10.2023г. около 18:00 ч. ищцата
заедно със съпруга си, вървяла по площад „Света Неделя“ и пред
2
Министерството на здравеопазването към входа на метростанция Сердика с
ляв крак стъпила върху в несигнализирана и необезопасена счупена плочка. В
следствие на това действие, губи равновесие и пада върху ляв крак. След
посещение в болнично заведение УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД е
установено счупване на метатарзална кост, закрито на ляв крак. Външно е бил
налице оток на ляво ходило. Ищцата е изпитвала болка. Поставена е гипсова
шина. Възоснова на заключение от СМЕ, което не е било оспорено от страните
и прието от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че
ищцата е получила счупване в основата на предходилна кост на ляво стъпало.
Контролен преглед е извършен на 13.10.2023г. Обездвижена е била за срок от
45 дни. При последващ контролен преглед, се е установило,забавено
зарастване на костта и имобилизацията е удължена с две седмици (до общо 60
дни). Според вещото лице, при увреждания от изследвания тип, обичайният
период на възстановяване е около 3 месеца, което и в случая е постигнато за
същия период. Не е спорно, че в периода на възстановяване, ищцзата е
търпяла болки, страдания и ограничения. Първите 30 дни болките са били с
по-голям интензитет. След премахването на имобилизацията е проведена
рехабилитация. За период от общо 104 дни (до 18.01.2024 г.) ищцата е била
нетрудоспособна, видно от приетите по делото болнични листове (л. 11, л. 17,
л. 23, л. 50) и решение на ЛКК (л. 25). По повод на заключението, вещото лице
е извършил преглед на ищцата и е установил, че към 0.05.2024г. няма
функционален дефицит на лява глезенна става и ходило.Независимо от това,
заключението се поддържа и в частта, в която сочи, че ищцата ще чувства
болки в областта на счупването при натоварване и смяна на времето. В
резултат на счупването е настъпило изменение в походката на ищцата
(накуцване наляво) и изкривяване на костната система на крака (деформиране
на първа метатарзофалангеална става).Разпитан в качеството на свидетел,
съпругът на ищцата св. Д. С., дава подробни описания на последователността
на осъществяване на събитията, ограниченията в движенията, придвижването
с патерици – до края на декември 2023г., необходимостта от чужда помощ,
проведени рехабилитация, нагревки и терапии в периода м. януари – м.
февруари, продължителността на лечението и др. обстоятелства около
инцидента, които не са в противоречие с останалия събран по делото
доказателствен материал.Свидетелства, че наблюдава в съпругата си
изместване на стойката при ходене заради болките, патериците и шината,
3
отслабването на мускулите, изкривяване на костната система на крака.
Свидетелства за чувството и за безпокойство, страх, който поражда
непрекъснатото гледане в краката при движение.
От правна страна, настоящият състав на Софийски апелативен
съдприема, че на основание §7, ал.1, т.4 от ПЗР на Закона за местното
самоуправление и местната администрация, с влизане на закона в сила в
собственост на общините остават общински пътища, улиците, булевардите,
площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за
обществено ползване. Тротоарите са общинска собственост, на основание чл.
3, ал.2 ЗОбС.. В чл. 11 от ЗОС „имоти и вещи - общинска собственост, се
управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на
закона и с грижата на добър стопанин“. Общинските пътища са собственост
на общината (чл. 8, ал. 3 ЗП). Част от тях са и тротоарите, по аргумент от чл.
31 ЗП вр. § 1, т. 2 от ДР на ЗП, както и от § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП. На основание
чл. 31 ЗП във вр. с чл. 48, т. 2, б. "а" ППЗП поддръжката на тротоара като част
от земното платно е задължение на ответника. Следователно, общината има
задължение да осигурява чрез свои служители или чрез трети лица,
поддържането на тротоарната настилка в състояние, съответно на
предназначението и за безопасно ползване от пешеходците. Деликтът е
̀
осъществен, чрез противоправно бездействие – неподдържане на тротоарна
настилка. По делото не се спори, че мястото, на което е реализиран процесния
инцидент, е част от тротоар, който е общинска собственост. Чрез свидетелски
показания е установено, че на тротоара в близост до входа на метрото на пл.
„Света Неделя“ е имало счупени и разместени плочки, върху които ищцата е
стъпила и след това е паднала, поради което преценката на въззивния съд,
съвпада с тази на първоинстанционния, че не е било обезопасено нормалното
предвиждане. Възражението, за липсата на внимание у ищцата, като
съпричиняващо противоправния резултат е неоснователно. Причинените
вреди са подробно описани и изяснени от свидетелските показания и
неоспореното заключение на съдебно-медицинската експертиза. Тези вреди се
намират в пряка причинно-следствена връзка с противоправното бездействие
на служителите на ответната община , чието задължение е да поддържа
имотите си –публична общинска собственост, в случая не е било
изпълнено.Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД, този който е възложил на
друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
4
повод изпълнението на тази работа. Фактическият състав на безвиновната
обективна гаранционно-обезпечителна отговорност на възложителя на
работата включва противоправно деяние чрез бездействие на лице, на което е
възложена работа от ответника, причинени вреди при или по повод
изпълнението на възложената работа. Установена е и причинната връзка
между противоправното бездействие и вредоносоен резултат.
Относно размера на присъденото обезщетение и оплакването за
неговото завишаване в противоречие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД: При
преценка на справедливия размер на обезщетението съдът следва да отчете
характера и тежестта на травматичното увреждане, продължителността на
възстановителния период, продължителността на претърпените болки и
страдания, времето, през което ищецът е бил нетрудоспособен и произтеклите
от това промени в емоционално-психичното му състояние. Настъпилото
травматично увреждане безспорно е причинило болка и страдание, които са
били с по-голям интензитет първите 30 дни. Установеното при контролния
преглед забавено възстановяване, съответно и допълнителни притеснения от
този факт, наред със затрудненията от битово естество. Тези обстоятелства
дават основание на съда да приеме, че справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди е в размера на присъдените 25000
лева, като следва да се отчете и обстоятелството, че вредата е настъпила на
място с високо натоварване на човеко-поток, съответно липсата на каквато и
да е предвидимост, че именно там, ответникът ще бездейства противоправно.
Във въззивната жалба се излагат доводи за необоснованост на обжалваното
решение, досежно размера на присъденото обезщетение, както и
несъобразяването му със съдебната практика, като се цитират съдебни
решения постановени от СГС и ВКС в периода 2021 – 2024 г. След преглед на
посочената съдебна практика, настоящият въззивен състав на САС приема, че
унифицирането на размера на обезщетенията, не следва да е в съотношение с
унифицираното бездействие на ответника. Всеки случай е конкретен и съдът
отчита спецификите, свързани с индивидуалните характеристики на всеки
пострадал, възстановителния период и т.н. Всички гореописани последици, а
именно-вида, характера и степента на получените увреждания, преценени в
своята съвкупност, заедно с интензивността на търпените болки и страдания,
наличните и към момента болки, изкривена походка, страх от пешеходно
придвижване, непрекъснатото гледане в краката продължителността на
5
лечебния и възстановителен период, възрастта на пострадалата, както и стадия
на обществено-икономическото развитие, налагат настоящият състав да
приеме, че въззивната жалба е неоснователна и в частта, в която е възразен
размера на присъденото обезщетение.
Поради пълното несъвпадение на изводите на двете съдебни инстанции,
обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено.
По разноските: В последното съдебно заседание пр. представител на
въззиваемата е представил списък по чл. 80 от ГПК, в който не е посочил
какъв е размера на адвокатското възнаграждение. Липсва и договор за правна
помощ, от съдържанието на който да се установи, дали осъществената защита
пред въззивния съд, чрез изготвяне на писмен отговор и явяване в едно
съдебно заседание е договорено при условията на чл. 38 от ЗА и в която от
хипотезите предвидени в тази разпоредба. След изрично изявление,
направено в съдебно заседание и намерило отражение в протокол от
13.02.2025г. се установява, че претенцията за разноски включва адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ. Поради липсата на
възражение, съдът следва да присъди минимален размер на възнаграждение,
който според обема на извършената работа е в размер на 720 лева с ДДС.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3662 от 19.06.2024г. постановено по гр.д.
№ 13647 по опис на СГС в частта, в която Столична община, представлявана
от Кмета В.Т. е осъдена да заплати на ищцата М. Г. С., сумата от 25 000
/двадесет и пет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се болки и страдания, от деликт настъпил
на 06.10.2023г. , ведно със законната лихва, считано от 06.10.2023г. до
окончателното плащане на задължението, на основание чл. 49, вр. Чл. 45 от
ЗЗД.
В останалата част решение № 3662 от 19.06.2024г. постановено по
6
гр.д. № 13647 по опис на СГС е влязло в законна сила, след изтичане на срока
за неговото обжалване.
ОСЪЖДА Столична община представлявана от Кмета В.Т. да заплати
на адв. А. Г. от САК, адвокатско възнаграждение в размер на 720 лева с ДДС,
за осъществената безплатна правна помощ на ищцата М. Г. С.,ЕГН
**********, пред въззивния съд, на основание чл. 38 от ЗА.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчване на препис от настоящия
съдебен акт на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7