Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
Постъпила е исковата молба вх.№ 11293/9.11.2010 г. от пълномощника на С. Т. Б. и Б. Р. Б. срещу П. Д. П.. В исковата молба се твърди, че ответникът е издал на 12.1.2010 г. в гр.В.Т. с падеж 6.3.2010 г. запис на заповед, с който се е задължил към ищците да им заплати сумата 17 895 евро, която сума още не е заплатена. Твърди се ,че по реда на заповедното производство на ищците е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично вземане по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по гр.д. № 21717/2010 г. на СРС. Твърди се ,че по издадения изпълнителен лист е образувано срещу длъжника изп.д. № *0432/ 2010 г. по описа на ЧСИ рег.№ 728 С. К. с район на действие ВТОС. Твърди се ,че длъжникът е възразил в законовия срок срещу заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителното производство е спряно. Затова ищците предявяват настоящия иск и молят да се приеме за установено по отношение на П. Д. П., че съществува вземането в размер на 17 895 евро на С. Т. Б. и Б. Р. Б. , представляваща задължение по Запис на заповед от 12.1.2010 г. с падеж 6.3.2010 г. за сумата 17 895 евро, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по гр.д. № 21717/2010 г. на СРС, както и присъдените по заповедното производство разноски и законова лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски в настоящото производство. Постъпил е отговор от пълномощника на П. Д. П., в който ±е твърди ,че искът е недопустим по отношение на Б. Р. Б., тъй като той не е участвал в заповедното производство, като в заповедта за изпълнение и изпълнителния лист фигурира само ищецът С. Т. Б.. Твърди се ,че записът на заповед е нищожен, тъй като е нередовен от външна страна в документа е посочен падеж на определена дата и заедно с това е посочен падеж на предявяване като е отразено ,че записа на заповед е предявен на плащане на датата на падежа. Цитира се текст от документа, като се обръща внимание на това, че под този текст е налице нот. заверка на подписа с дата 12.1.2010 г., а датата на падежа е 6.3.2010 г. Позовава се на разпоредбата на чл. 486 във вр. с чл. 537 от ТЗ и се твърди, че поради наличие на два падежа записа на заповед е нищожен. Твърди се също ,че искът е и неоснователен и се оспорва изцяло, като се твърди, че исковата сума не се дължи, че ответника никога не е получавал тази сума от ищците,че не съществуват никакви правоотношения с ищците, които да обосновават плащане на тази сума,че документа не е предявяван на ответника. Твърди се ,че липсва активна процесуална легитимация на ищеца Б.. По отношение на ищцата Б. се твърди, че искът е неоснователен, тъй като сумата не се дължи солидарно, което води до недължимост и претендираната законна лихва и разноските по заповедното и настоящото производство. Твърди се ,че записа на заповед винаги произтича от друго каузално правоотношение между страните и в настоящото производство следва да бъде установено материално правното вземане , което е материализирано в записа на заповед, което следва да се установи от ищеца. С определение от 1.4.2011 г. ВТОС е оставил без разглеждане като недопустим искът, предявен от Б. Р. Б. от с. Г. Л. на основание чл. 422 от ГПК, да се приеме за установено по отношение на П. Д. П., че съществува вземане в размер на 17 895 евро представляващо задължение по Запис на заповед от 12.1.2010 г. с падеж 6.3.2010 г. за сумата 17 895 евро, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по гр.д. № 21717/2010 г. на СРС, както и за присъдените по заповедното производство разноски и законова лихва, като е прекратено производството по делото в тази част. Това определение е потвърдено от състав на ВТАС. След връщане на делото с разпореждане от 20.6.2011 г. ВТОС е оставил без ход исковата молба, подадена от С. Б. за уточняване на размера на иска. С молба от 23.6.2011 г. е уточнено, че размера на иска е 17 895 евро. Копие от уточняващата молба на ищцата е изпратена на ответника по делото, който представя отговор,като заявява, че оспорва уточнената претенция на Б., тъй като задължението по ЗЗ не е поето при условията на солидарност, като се поддържат възраженията, направени в отговора по първоначалната искова молба. В писмената защита се излагат и допълнителни съображения за това ,че ищцата е предала сумата по записа на заповед като заем на ответника, но по делото не се установява реално предаване на сумата. Великотърновският окръжен съд като са запозна с твърденията в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за ,установено следното: Не се спори ,че ответникът е подписал в полза на ищцата и на съпруга й Б. Р. Б. запис на заповед с дата 12.1. 2010 г. за заплащане на сумата 17 895 евро. Не се спори ,че по този запис на заповед не е извършено плащане от ответника, поради което е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично вземане по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по гр.д. № 21717/2010 г. на СРС. Поради направено възражение от ответника по заповедта е спряно изпълнителното производство и на основание чл. 422 от ГПК е образувано настоящото производство, по което както вече се посочи ищец е само ищцата, тъй като само тя е посочена в заповедта като кредитор. Този иск е ограничен в рамките на заявлението,иницииращо заповедното производство, като целта е да се установи съществуване на вземането на кредитора по издадената заповед по чл. 417 от ГПК. В настоящия случай в записа на заповед са посочени две лица като кредитори-ищцата и нейния съпруг, който претендират заплащане на сумата 17 895 евро. Тъй като не е уговорена солидарност, то не може да се претендира от ищцата заплащане на цялата сума, а само на половината от нея- 8947.50 евро. Затова по отношение на другата половина от сумата ищцата няма материално правна легитимация и искът в тази част следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По отношение на останалата половина -сумата 8947.50 евро съдът следва да разгледа твърденията и възраженията на страните по делото. Ищцата твърди, че сумата по записа на заповед е предала като заем на ответника, за да си развие бизнеса/л.62/,като на същия ден е предала парите на ответника. Б. пояснява ,че това е станало на 6.8. 2009 г. когато са подписали запис на заповед със същата./Следва да се има предвид, че такъв ЗЗ от 6.8. 2009 г. не е предмет на спора./ В тази насока са и показанията на св. Б.. Ищцата пояснява ,че тъй като ответникът не е върнал парите, последния и двамата съпрузи се съгласили да дадат отсрочка на длъжника да плати, като за целта подписали на 12.1.2010 г. процесния запис на заповед. Не се спори по делото ,че при подписване на последния /12.1.2010 г./ пари не са давани от съпрузите на ответника. Това се подкрепа и от показанията на св.Б./ л. 97/. Тъй като ищцата по делото се домогва да докаже, че вземането по ЗЗ произтича от друго каузално праовотношение- договор за заем, то следва Б. да установи, че е налице такова праоотношение. Като се има предвид, че договорът за заем е реална сделка, то следва Б. да установи в настоящото производство, че на 12.1.2010 г. е предала на ответника процесната сума. Това обстоятелство не е установено по делото по никакъв начин, а както се посочи по-горе безспорно установено по делото е/такова е и твърдението на самата ищца/, че при подписване на процесния ЗЗ пари не са предавани. С оглед изложеното съдът приема ,че ищцовата страна не установява, че е налице заемно правоотношение между страните по делото, респ. че е налице вземане за ищцата по такова правоотношение. Всъщност от разпитаните по делото свидетели/при съществени противоречия в показанията/ се установяваха неотносими към спора обстоятелства –предаване на суми в лева и евро през 2009 г., а не през 2010 г., от когато е процесния ЗЗ. Относно възражението на ответника, че е нищожен записа на заповед поради това ,че в него са посочени два падежа, съдът го намира за неоснователно по следните съображения. Съдържанието на ЗЗ е посочено в чл. 535 от ТЗ, съответно в ал.2 на чл. 536 от ТЗ. В процесния ЗЗ от 12.1.2010 г. като падеж е посочена датата 6.3.2010 г., като е направена и нотариална заверка на подписите на ответника върху документа със същата дата-12.1.2010 г. В тази връзка не може да се приеме твърдението на ответника ,че има два падежа на ЗЗ. Последният има падеж, определен съгласно чл. 486 ал.1 т.4 от ТЗ и това е 6.3.2010 г. Затова няма приложение ал.2 на чл. 486 от ТЗ. Затова следва да се приеме ,че документът е действителен и твърденията на ответника в за нищожност са неоснователни. С оглед изложеното съдът счита, че ищцата не установи в настоящото производство ,че по отношение на ответника има вземане, за сумата посочена в процесния ЗЗ, произтичащо от друго каузално правотношение- договор за заем. Затова предявеният иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. При този изход на спора ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника разноски по делото сумата 1151 лв., от която адвокатски хонорар 1150 лв./така съдът възприема нечетливите цифри и букви, неясно и частично изписани в договора за правна защита и съдействие на л. 15/. Водим от изложеното съдът Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ иска на С. Т. Б., ЕГН * от с.Г. Л., със съдебен адрес гр.В.Т., ул.”Цанко Церковски” № 39, .2,офис 302, чрез адвокат П.П. против П. Д. П.,ЕГН * от с.Д., общ.П., ул.”Ч. и Ч.”” № 4, с който се иска да бъде установено по отношение на П. Д. П., че съществува вземане в размер на 17 895 евро в полза на С. Т. Б., представляващо задължение по Запис на заповед от 12.1.2010 г. с падеж 6.3.2010 г. за сумата 17 895 евро, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по гр.д. № 21717/2010 г. на СРС, като неоснователен. ОСЪЖДА С. Т. Б., ЕГН * от с.Г. Л., да заплати на П. Д. П.,ЕГН * от с.Д., общ.П., ул.”Ч. и Ч.”” № 4 сумата 1151 лв., представляваща разноски по делото. Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: |