РЕШЕНИЕ
№ 132
гр. Велики Преслав, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично
заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Соня Анг. Стефанова
при участието на секретаря Марияна П. Василева
като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело №
20243610100783 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430 от ТЗ, вр. с чл.79, ал. 1 от ЗЗД, и
чл.86, ал. 1 от ЗЗД от „Ю.Б.“ АД (правоприемник на „БНП П.Ф. С.А, клон Б."),
представлявано от Д. Ш. и П.Н.Д. – изпълнителни директори срещу Т. И. М. за признаване
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: 1395,05 лева – дължима главница за периода 05.07.2021 год. 12.05.2024 год. по
Договор за издаване на кредитна карта ******** от 19.02.2019 год., ведно със законната
лихва върху главницата от 20.05.2024 год. до изплащане на вземането; 341,80 лева –
възнаградителна лихва, начислена за периода 05.07.2021 год. – 19.01.2024 год.; 1233,50 лева
– мораторна лихва, начислена за периода от 05.07.2021 год. до 12.05.2024 год. (при
допусната техническа грешка при изписване на началната дата на начисляване на
мораторната лихва в размер на 1233,50 лева, като в актовете на съда е посочена дата
05.07.2022 год. вместо дата 05.07.2021 год., която техническа грешка е поправена с
Определение № 194/31.03.2025 год., постановено по ч.гр.д. № 304/2024 год. по описа на
Районен съд – Велики Преслав), за които суми е издадена заповед за изпълнение №
156/22.05.2024 год. и Изпълнителен лист № 145 от 22.05.2024 год. по ч.гр.д. № 304/2024 год.
по описа на Районен съд – Велики Преслав.
В исковата молба се твърди, че ответницата Т. И. М. е ползвала банков кредит, съгласно
сключен с „Ю.Б." Договор за издаване на кредитна карта № ****** от 19.02.2019 год. Сочи,
че на дата 05.07.2021 год. кредитополучателят е преустановил плащане на дължимите
вноски за главница, като е изпаднал в забава. Излага, че е допуснато просрочие на
дължимите по кредита вноски за главница, считано от датата на изпадане в забава -
05.07.2021 год. Допълва, че с оглед формираното просрочие Банката е направила кредита
изцяло и предсрочно изискуем на дата 19.01.2024 год. с надлежно връчена Покана до
1
длъжника. Поддържа, че с поканата е бил даден срок и възможност на длъжника за
доброволно изпълнение на задължението по кредита, но в предоставения срок длъжникът не
е изплатил дължимите суми за лихви, главница, такси и разноски по договора на „Ю.Б." АД.
Неизпълнението на задължението от страна на ответника е обусловило правния интерес на
ищеца от сезиране на съда с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист, каквито са били издадени по ч.гр.д. № 304/2024 год. по описа на ВПРС. Ищецът
излага, че към датата на депозиране на заявлението пред съда, размерът на задължението по
Договора възлизало на следните суми: 1395,05 лева – дължима главница за периода
05.07.2021 год. 12.05.2024 год. по Договор за издаване на кредитна карта ******** от
19.02.2019 год.; 341,80 лева – възнаградителна лихва, начислена за периода 05.07.2021 год. –
19.01.2024 год.; 1233,50 лева – мораторна лихва, начислена за периода от 05.07.2021 год. до
12.05.2024 год.
Настоява, че горепосочените суми се претендират от „Ю.Б." АД като изцяло и
предсрочно изискуеми, считано от дата 19.01.2024 год. С настоящата искова молба
ищцовото дружество се позовава на предсрочната изискуемост на кредита. Акцентира, че
към датата на депозиране на исковата молба посоченото задължение не е изпълнено
доброволно от длъжника
Моли исковата претенция да бъде изцяло уважена, като претендира и присъждане на
сторените съдебно деловодни разноски в заповедното и исковото производство.
В последното открито съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител.
Преди датата на съдебното заседание е депозирано становище от редовно упълномощения
му процесуален представител, в което последвният заявява, че поддържа претенциите и
моли същите да бъдат уважени.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от назначения особен
представител на ответника, в който същият заявява, че намира исковата претенция за
процесуално допустима, но неоснователна. Изтъква, че процесният договор е сключен на
19.02.2019 год., поради което оспорва размера на претенциите, като релевира и възражение
за изтекла погасителна давност по отношение на същите. Предвид всичко изложено
настоява исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание особеният представител се явява лично и поддържа отговора на
исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
По силата на Договор за издаване на кредитна карта № ********, сключен на 19.02.2019
г. между ищцовото дружество и ответника, ищецът е предоставил на ответника револвиращ
кредит под формата на кредитен лимит, усвояван чрез кредитната карта, в размер на 1400,00
лева, съгласно условията за усвояване, ползване и погасяване, посочени в подписания
договор за кредит, общите условия към него и всички други приложения и е издал на
ответника кредитна карта Visa Classic.
Представени са и Общите условия на „Ю.Б.“ АД за издаване и използване на кредитни
карти Visa, Master Card, American Express и тарифата на банката, подписани от ответницата
по делото, както и заявление, подадено от ответника за издаване на кредитна карта.
От ангажираниото придружително писмо вх. № 1854/22.01.2024 год., към което е
приложена покана за изпълнение, връчена на ответника чрез ЧСИ Д.З., рег. № 876 на КЧСИ,
с район на действие Окръжен съд – Ш. е видно, че ищцовото дружество е изпратило
уведомление на ответника, с което го известява, че в 7-дневен срок от датата на получаване
на поканата обявява кредита за предсрочно изискуем. Поканата е връчена на ответника
редовно при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, за което свидетелстват приложените залепени
2
уведомления на постоянния и настоящ адрес на ответника.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
напълно кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че за периода от
22.02.2019 год. до 29.03.2020 год. по кредита са усвоени суми в общ размер на 4166 лева.
Вещото лице е посочило, че по кредита са били извършвани плащания в общ размер на
4331,27 лева, като банката е погасявала суми за главница, договорна лихва, мораторна лихва,
такси и застраховки, като плащанията са разбити по пера и отразени в таблица към
експертизата. Последното извършено плащане по кредита се е осъществило на 16.07.2021
год. и е в размер на 7,42 лева, с което плащане е погасена частично мораторна лихва. На
24.03.2020 год. за последно са били погасявани суми по главницата, а на 15.06.2021 год. – по
договорната лихва. Експертът сочи, че към датата на подаване на заявлението в съда –
21.05.2024 год. броят на пропуснатите плащания по месечни извлечения е 47. Посочено е, че
към датата на извлечението от счетоводните книги при настъпила предсрочна изискуемост
на вземането на 19.01.2024 год. дължимите суми по пера са 1395,05 лева – главница, 406,11
лева – договорна лихва, 1233,50 лева – мораторна лихва или общо 3034,66 лева. Експертът е
обърнал внимание, че претендираната от банката договорна лихва е в по-малък размер от
изчисления по експертизата – 341,80 лева. Вещото лице е изчислило размера на цялото
задължение по пера и в хипотеза на ненастъпила предсрочна изискуемост на вземането към
датата на подаване на заявлението, т.е. към датата на връчване на препис от исковата молба
на особения представител на ответника – 25.02.2025 год., като сумата е по-висока от
претендираната с исковата молба, тъй като ще се дължи допълнително договорна лихва
върху размера на главницата при ГЛП 18.9 % за периода от датата на заявлението 21.05.2024
год. до 25.02.2025 год., както и законна лихва върху главницата. Дължимите суми в този
случай (при необявена предсрочна изискуемост) биха били: 1395,05 лева – главница, 611,18
лева – договорна лихва, 1379,13 лева – мораторна лихва или общо 3385,36 лева. Експертът е
категоричен, че след датата на подаване на заявлението в съда не са извършвани плащания
от страна на ответника и не са извършвани погашения по кредита.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна д.о следните правни
изводи:
По допустимостта на исковата претенция:
Депозираните в настоящото производство положителни установителни искове са
предявени от „Ю.Б.“ АД по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал.
1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника
Т. И. М., в качеството й на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
417 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ № 156/ 22.05.2024 год. по ч. гр. д. № 304/2024 г. на ВПРС и изпълнителен лист №
145 от същата дата. Заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са били връчени на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което съдът с Определение №
194/31.03.2025 год., постановено по ч. гр. д. № 304/2024 г. на ВПРС е дал указания на
кредитора да предяви иск за установяване на вземането срещу длъжника в
законоустановения 1-месечен срок от съобщаването. Ищцовото дружество е предявило
исковата си претенция в законоустановения срок. Налице е идентичност на страните по
заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на
вземания, които изцяло съответстват на задължението, посочено в заповедта за изпълнение.
Настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство,
приема, че исковете са допустими.
По основателността на исковата претенция:
Заявена е претенция с правно основание на осн. чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от
ГПК, вр. чл. 430 от ТЗ, вр. с чл.79 от ЗЗД, вр. с чл.9 и сл. от ЗПК и чл.86 от ЗЗД - за
3
установяване същестуването на вземания – неиздължена главница, договорна лихва по
Договор за издаване на кредитна карта № ********, сключен на 19.02.2019 г. и мораторна
лихва.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: че твърдяното в негова полза вземане съществува по основание, размер и длъжник,
както и настъпилия падеж - наличие на валидно сключен договор за кредит за текущо
потребление между ищеца и ответника; че се явява изправна страна по договорното
правоотношение като е предал сумата по договора на ответника; че е настъпила предсрочна
изискуемост на вземането, обявена надлежно на ответника. По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест
на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадане в забава на длъжника, период на
забавата и размер на претендираното обезщетение за забава.
В тежест на ответника по делото е да установи всички наведени от него положителни
правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни
за себе си правни последици, в това число наличието на предпоставките за прилагане на
института на погасителната давност – датата на настъпване на изискуемостта на
задълженията и изтичане на законоустановения давностен срок.
В настоящия случай не е спорно, а и от представените писмени доказателства се
установи по безспорен начин, че ищецът и ответникът са били в облигационни отношения,
уредени от сключения между тях Договор за издаване на кредитна карта № ********,
сключен на 19.02.2019 г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника револвиращ
кредит под формата на кредитен лимит, усвояван чрез кредитната карта, в размер на 1400,00
лева, съгласно условията за усвояване, ползване и погасяване, посочени в подписания
договор за кредит, общите условия към него и всички други приложения и е издал на
ответника кредитна карта Visa Classic.
Съгласно чл. 20.2 от Общите условия, приложими към процесния Договор за издаване на
кредитна карта № ********, сключен на 19.02.2019 г., при непогасяване на минималните
месечни вноски по 2 последователни месечни извлечения, банката може да обяви
задължението на кредитополучателя за изцяло предсрочно изискуемо. Безспорно с оглед
събраните по делото доказателства, в частност заключението на вещото лице по назначената
по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните по делото и прието от
съда като обективно и компетентно дадено, за ищеца е възникнало право да обяви вземането
си към ответника за изцяло предсрочно изискуемо, тъй като последният не е изпълнил
договорните си задължения, като към датата на подаване на заявлението в съда – 21.05.2024
год. броят на пропуснатите плащания по месечни извлечения е 47.
Не се спори от ответната страна, а и се доказа от събраните по делото писмени
доказателства, че е настъпила предсрочна изискуемост на вземането на твърдяната от ищеца
дата, предхождаща датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като волеизявлението на кредитора е било връчено надлежно на ответника чрез ЧСИ при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Последователно в практиката на ВКС се застъпва
становище, че банката, ако не е уговорено друго, може да избере начин за връчване на
волеизявлението си на длъжника, вкл. и чрез нотариална покана или чрез ЧСИ и той ще е
редовно осъществен, ако е била проведена процедура по чл. 50 ЗННД, респ. по чл. 43 от
ЗЧСИ, вр. чл. 47, ал. 1-5 ГПК - отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостовери от
длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени, т. е. и без да е необходимо
назначаване на особен представител в производството пред нотариуса, респ. пред ЧСИ (в
този смисъл Решение № 148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т. о., Решение №
25/03.05.2017 г. по гр. д. № 60208/2016 г. На ВКС, II г. о., Решение № 198 от 18.01.2019 г. на
ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о., ТК, Определение № 614 от 6.07.2022 г. на ВКС по гр. д. №
4
4229/2021 г., III г. о., ГК и др.).
В случая ЧСИ Д.З. е извършила процедурата по чл. 47, ал. 1-5 от ГПК надлежно. В
разписката към съобщението надлежно е отразено, че служителят от кантората й, натоварен
с връчването на документите, е посетил адреса на ответницата на 14.12.2023 год., на
23.12.2023 год. (събота) и на 05.01.2024 год., като при посещенията не е бил открит нито
адресата, нито друго лице от домашните/живущо на адреса, съгласно да получи
уведомлението. При последното посещение на адреса било залепено уведомление на
входната врата, като е пуснат екземпляр от същото и в пощенската кутия, в което е
посочено, че уведомлението за предсрочна изискуемост се намира в кантората на ЧСИ.
Видно от служебно изготвената справка в НБД „Население“ постоянният и настоящият
адрес на ответницата е един и същ и съответства на посочения в договора за кредит, съотв.
на адреса, на който е било изпратено съобщението за предсрочната изискуемост, а именно:
гр. С., общ. С., обл. Ш., ул. „С“ № 7. Освен това ответницата няма регистрирани действащи
трудови договори, нито е имала такива към 2023 год. Видно от служебно изготвената в
настоящото производство справка за трудови договори на ответницата, последният сключен
трудов договор с ответницата е бил прекратен на 11.05.2021 год. Действащата норма на чл.
47, ал. 1 от ГПК, приложима и през 2023 и 2024 год., изисква ответникът да бъде търсен на
посочения по делото адрес в продължение на един месец, като невъзможността да бъде
намерен на него се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне
една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен
ден. ЧСИ е спазил това изискване, процедурата по чл. 43 ЗЧСИ, вр. чл. 47, ал. 1-5 ГПК е
проведена надлежно, поради което съдът намира, че волеизявлението за обявяване кредита
за предсрочно изискуем е било връчено редовно на ответницата на 19.01.2024 год.
Безспорно се установи от заключението по назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, че ищецът е изпълнил договорното си задължение като е осигурил възможност
на ответника да се възползва от предоставения му кредитен лимит.
Вещото лице е посочило, че за периода от 22.02.2019 год. до 29.03.2020 год. по кредита
са усвоени суми в общ размер на 4166 лева. Извършвани са плащания преди датата на
депозиране на заявлението в съда, като експертът подробно е описал какви суми са внесени
от ответника и за погасяване на кои вземания по пера са разнесени от банката. Експертът е
изчислил, че към датата на извлечението от счетоводните книги при настъпила предсрочна
изискуемост на вземането на 19.01.2024 год. дължимите суми по пера са 1395,05 лева –
главница, 406,11 лева – договорна лихва, 1233,50 лева – мораторна лихва или общо 3034,66
лева. Вещото лице е обърнало внимание, че претендираната от банката договорна лихва е в
по-малък размер от изчисления по експертизата – 341,80 лева, като останалите суми за
главница и договорна лихва съответстват на претендираните от ищеца.
Ответната страна не е ангажирала никакви доказателства, че е изпълнила задължението
си за връщане на цялата усвоена и претендираната главница, както и на начислената
договорна лихва по договора. Напротив, от изслушаната и възприета от съда съдебно
счетоводна експертиза безспорно се установи, че плащания за револвиране и погасяване на
кредита не са постъпвали след датата на подаване на заявлението в съда, а и много преди
тази дата. Според заключението на вещото лице последното извършено плащане по кредита
се е осъществило на 16.07.2021 год. и е в размер на 7,42 лева, с което плащане е погасена
частично мораторна лихва, на 24.03.2020 год. за последно са били погасявани суми по
главницата, а на 15.06.2021 год. – по договорната лихва.
Неоснователно е възражението на особения представител на ответника за
изтекла погасителна давност по чл. 111, б. "в" от ЗЗД. Задължението за плащане
на погасителна вноска не е периодично плащане, поради което за него не се прилага
кратката 3 – годишна погасителна давност. Трайно в съдебната практика се застъпва
5
становището, че когато се касае за парично задължение, което по естеството си е еднократно
(заем, кредит), задължението за връщане на главницата е едно задължение, което за удобство
на длъжника е разпределено в погасителни вноски за определен времеви период, т.е. не е
налице периодичен характер на плащанията по договор за кредит и приложение намира
общата 5-годишна погасителна давноста, а не кратката. Касателно момента, от който
започва да тече тази 5 годишна давност е налице постановено ТР № 3 от 21.11.2024 год. по
тълкувателно дело № 3/2023 год. на ОСГТК на ВКС, съгласно което при уговорено
погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи,
давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви
започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска.
При обявяване на дълга за предсрочно изискуем давностният срок за вноските от главницата
с ненастъпил до този момент падеж, започва да тече от предсрочната изискуемост. В
конкретния случай, доколкото се касае за револвиращ кредит, 5-годишната погасителна
давност е започнала да тече от момента, в който ответницата е спряла да изплаща паричните
си задължения, т.е. от 16.07.2021 год., когато е било осъществено последното плащане по
кредита. В тази връзка следва да се има предвид, че доколкото последното плащане е било
доброволно, то представлява признание на вземането от длъжника по смисъла на чл. 116, б.
а ЗЗД, поради което и прекъсва давността. По арг. от чл. 111, б. "в" ЗЗД, вземането за лихви
се погасява с кратка тригодишна давност /Решение № 38/26.03.2019 г., постановено по т. д.
№ 1157/2018 г. на ВКС, II Т. О. /. Към датата на сезиране на заповедния съд – 20.05.2024 год.
не е изтекла нито общата 5-годишна, нито кратктата 3-годишна погасителна давност за
вземането, поради което възражението е неоснователно.
По изложените доводи, исковата претенция за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца главница в размер на 1395,05 лева и
договорна лихва в размер на 341,80 лева, начислена за периода от 05.07.2021 год. до датата,
на която вземането е обявено за изцяло предсрочно изискуемо - 19.01.2024 год., в
съответствие с разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 3/27.03.2019 г. по
тълкувателно дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, е основателна и доказана и следва да бъде
уважена.
Тъй като длъжникът не е изпълнил своевременно задълженията си по договора, в полза
на кредитора се следва и обезщетение за забава на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в претендирания
размер от 1233,50 лева, начислено за периода от 05.07.2021 год. до 12.05.2024 год.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата молба за
произнасяне по направените по делото разноски, своевременно представения списък на
разноските и съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 от ТР 4/ 18.06.2014 год. по
т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в заповедното производство разноски в размер на 597,63 лева, от които 59,41 лв.
заплатена държавна такса от и 538,22 лв - адвокатски хонорар, както и сторените в исковото
производство разноски, възлизащи на 1475,85 лева, включващи заплатена държавна такса,
възнаграждение за особен представител на ответника и за вещо лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, както и адвокатско възнаграждение.
Неоснователно е възражението на ищеца по делото за прекомерност на определеното от
съда и присъдено в полза на особения представител на ответника адвокатско
възнаграждение. Според настоящия съдебен състав, така определеното адвокатско
възнаграждение за особения представител на ответника удовлетворява положения от
адвоката труд, предвид спецификата на конкретния казус.
Така мотивиран, Районен съд – Велики Преслав:
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. И. М., ЕГН: **********, с пост. и
настоящ адрес: гр. С., общ. С., обл. Ш. ул. „С.“ № 7, че същата ДЪЛЖИ на „Ю.Б.” АД, с
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С. район В., ул. „О.П.“ № 260,
представляван по закон от Д. Б.Ш. и П.Н.Д. – изпълнителни директори следните суми:
1395,05 лева – дължима главница за периода 05.07.2021 год. 12.05.2024 год. по Договор за
издаване на кредитна карта ******** от 19.02.2019 год., ведно със законната лихва върху
главницата от 20.05.2024 год. до изплащане на вземането; 341,80 лева – възнаградителна
лихва, начислена за периода 05.07.2021 год. – 19.01.2024 год.; 1233,50 лева – мораторна
лихва, начислена за периода от 05.07.2021 год. до 12.05.2024 год. (при допусната техническа
грешка в заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, издадени по ч.гр.д. № 304/2024
год. по описа на Районен съд – Велики Преслав при изписване на началната дата на
начисляване на мораторната лихва в размер на 1233,50 лева, като в актовете на съда е
посочена дата 05.07.2022 год. вместо дата 05.07.2021 год., която техническа грешка е
поправена с Определение № 194/31.03.2025 год., постановено по ч.гр.д. № 304/2024 год. по
описа на Районен съд – Велики Преслав), за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 156/22.05.2024 год. и
Изпълнителен лист № 145 от 22.05.2024 год. по ч.гр.д. № 304/2024 год. по описа на Районен
съд – Велики Преслав, на осн. чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430 от ТЗ, вр. чл. 79
от ЗЗД и чл.86, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Т. И. М., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „Ю.Б.” АД, с ЕИК ********,
представляван по закон от Д. Б.Ш. и П.Н.Д. – изпълнителни директори сумата от 1475,85
лева, представляваща сторените съдебно – деловодни разноски в настоящото гр.д. №
783/2024 год. по описа на РС- Велики Преслав, включваща заплатена държавна такса,
възнаграждение за особен представител на ответника, за вещо лице по назначената съдебно-
счетоводна експертиза и адвокатско възнаграждение, както и сумата от 597,63 лева,
представляваща сторените съдебно – деловодни разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. № 304/2024 год. по описа на Районен съд- Велики Преслав, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Ш.ски окръжен съд, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от същото да се връчи на страните чрез процесуалните им представители, на
осн. чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
7