№ 545
гр. Ямбол, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20252330100450 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „АПС Бета
България“ЕООД, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на
ответника Н. П. Н., че дължи на ищцовото дружество част от сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***/2024 г. на ЯРС.
Твърди се, че на 01.10.2018 г. ответникът е сключил по електронен път договор
за кредит № ******* с „Кредисимо“ ЕАД, при спазване на изискванията на ЗПК,
СЕЕУУ, ЗПФУР. По силата на договора е получил сумата от 1000 лева, като се е
съгласил да върне същата на 12 броя вноски по 103,10 лева в срок до 10.11.2019 г.,
когато е падежирала последната вноска. Уговорен е и фиксиран лихвен процент в
размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите в размер на 50 %. В Раздел
X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на заемодателя /"ОУ"/,
неразделна част от договора за кредит, страните са се съгласили, че длъжникът ще
дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка
забавена погасителна вноска.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г.
„Кредисимо" ЕАД като цедент прехвърлил своите вземания към ответника по
договора за потребителски кредит на ищеца като цесионер. Длъжникът е уведомен за
цесията , респ. се иска да бъде приет за уведомен, с връчване на препис от ИМ и
приложенията. Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за
кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.
Претендира се за уважаване на иска, както и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. В депозирана молба
прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Ответникът, редовно и своевременно уведомен, не се явява, както и не прави
1
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира
следното:
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска
от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. В процесния случай тези
предпоставки са налице.
Наред с това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на
страните по делото са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание.
Според настоящия съдебен състав е налице и последната предпоставка за
постановяване на неприсъствено решение - искът е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.9 от ЗПК,
чл.6 от ЗПФУР.
Вероятната основателност на същия се установява от съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, неоспорени от ответника в съответните
процесуални срокове, които водят до единствения и категоричен извод,че
праводателят на ищцовото дружество, в качеството си на кредитодател е предоставило
реално на ответника паричен заем, който не е погасен с настъпването на определения
краен падеж от страна на кредитополучателя, вкл. ответникът е надлежно уведомен за
извършената цесия посредством приложено към ИМ уведомление за цесия. По делото
не са релевирани твърдения, нито ангажирани доказателства за плащане на процесната
сума. Искът е основателен и следва да бъде уважен в пълния си предявен размер.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, дори и да не изменя размера на същите. В този смисъл и на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство в намален размер,
предвид частичното предявяване на претенцията, или сумата от 70, 52 лв.
Искането на ищеца за присъждане на разноските по настоящото производство е
основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК. В негова полза следва
да бъдат присъдени разноски в размер на 150 лв.-заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. П. Н., ЕГН ********** дължи на “АПС Бета
България“ЕООД , със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК ********* ,
сумата от 511, 66 лв. – главница , 262, 34 лв. –лихва за забава периода 10.11.2019-
28.06.2024 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на
подаване на заявлението – 12.07.2024 г. до окончателното плащане, за които е
издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***/2024 г. на ЯРС.
ОСЪЖДА Н. П. Н., ЕГН ********** да заплати на “АПС Бета България“ЕООД ,
със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК ********* , разноски в
2
заповедното производство в размер на 70, 52 лв., както и разноски за настоящата
инстанция в размер на 150 лв.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението не подлежи на обжалване, на осн. чл. 239,ал.4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
3