№ 11638
гр. София, 11.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20231110157582 по описа за 2023 година
Производството е реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 43040/07.02.2025 г. от ищеца, с която се иска
изменение на Решение № 1384/28.01.2025 г., постановено по ГД № 57582 по
описа за 2023 г. на Софийски районен съд (СРС), III ГО, 148 гр. с., в частта за
разноските, като съдът намали присъденото на ответника адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на искането за
допълване от ответника, с който се изразява становище за недопустимост,
респ. неоснователност на молбата по съображения, подробно изложени в
отговора.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и прецени
данните по делото, намира следното:
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е депозирана
в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, поради което същата е
процесуално допустима. Изискването за представяне на списък на разноските
по чл. 80 ГПК е относимо в случаите когато страната иска да й бъдат
присъдени разноски в по-голям размер в сравнение с присъдените с
решението, респ. това правило не е приложимо в разглеждания случай.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
В посоченото решение съдът е изложил подробно съображенията си за
начина, по който следва да се разпределят разноските в разглеждания случай,
като съдът напълно споделя мотивите, изложени в решението, респ. не намира
1
основание да ревизира същите и с оглед принципа за процесуална икономия
препраща към тях без да е необходимо да ги повтаря.
Независимо от това съдът намира за необходимо да добави и следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможност за
страната, в случай, че заплатеното от насрещната страна възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, да поиска от съответния орган да определи по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Съдът е сезиран с предявени от „Сити Кеш“ ООД срещу И. Т. П. са
кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с
правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД, вр. чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
сумата от 700,00 лв., представляваща главница по Договор за паричен заем №
388296, сключен на 14.01.2020 г. между страните, ведно със законната лихва за
период от 13.09.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 281,04 лв.,
представляваща договорна лихва за период от 14.01.2020 г. до 14.07.2021 г.,
сумата от 188,77 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.03.2020
г. до 01.09.2021 г.
Т. е. предявени за разглеждане са общо 3 положителни установителни
иска.
На основание чл. 2, ал. 5 НМРАВ възнагражденията се определят
съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно
независимо от формата на съединяване на исковете. При това положение по
първия иск на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ минималният размер на
адвокатското възнаграждение възлиза общо на 1200,00 лв. На основание чл.
78, ал. 3 ГПК ответникът принципно би имал право на 1200,00 лв., а на същия
са присъдени само 1000,00 лв.
Действително съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С–
438/22 съдът не е обвързан императивно с фиксираните в НМРАВ минимални
размери на адвокатските възнаграждения. В разглеждания случай обаче
присъденото възнаграждение е по-ниско от минимално определеното съгласно
НМРАВ, респ. същото е съответно на обема на предоставената от
2
процесуалния представител на ответника защита.
На следващо място, преценката за правната и фактическа сложност на
делото следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и
сложността на оказаната по делото от доверителя на насрещната страна
правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и
други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото.
В разглеждания случай съдът съобрази следното: делото е с предмет
положителни установителни искове с правна квалификация по чл. 422 от ГПК,
вр. с вр. 79, ал. 1, пред. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 99 от
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД; броя на страните; обема на приобщената по делото
доказателствена съвкупност – по делото са приети относително голям брой
писмени доказателства; изслушано е заключение на назначената по делото
СПЕ; проведени са три открити съдебни заседания; обемът на предоставената
от процесуалния представител на ответника защита се заключава в подаване
на отговор на исковата молба, активно участие в проведените о. с. з. Предвид
изложеното съдът намира, че действително делото не се отличава със
значителна фактическа и правна сложност. Същевременно обаче платеното
адвокатско възнаграждение е по-малко от минималния размер на същото,
определен съгласно НМРАВ, и същото е съответно на обема на
предоставената от процесуалния представител на ответника защита. Ето защо
правилно възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК е оставено без
уважение. Разноските, дължими от ищеца са правилно определени на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно с отхвърлената част от исковете.
С оглед на горното искането по чл. 248 ГПК за изменение на посоченото
определение в частта за разноски се явява неоснователно и като такова следва
да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 248 ГПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на Решение №
1384/28.01.2025 г., постановено по ГД № 57582 по описа за 2023 г. на
Софийски районен съд, III ГО, 148 гр. с., в частта за разноските,
инкорпорирано в молба с вх. № 43040/07.02.2025 г. от ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК определението
3
подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4