Присъда по дело №189/2025 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 17
Дата: 13 май 2025 г. (в сила от 29 май 2025 г.)
Съдия: Иван Георгиев Шейтанов
Дело: 20255310200189
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 март 2025 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 17
гр. А.овград, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А.ОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Шейтанов
СъдебниВесела Цв. Ангелова

заседатели:КРАСИМИРА Р. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова
и прокурора В. М. С.
като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Наказателно дело от общ
характер № 20255310200189 по описа за 2025 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. Т. И. - роден на 16.09.1988 г. в гр. А.овград,
българин, български гражданин, без образование, неграмотен, безработен,
неженен, осъждан, с адрес гр. *, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че
през периода от 09.02.2024 г. до 24.10.2024 г. в гр. А.овград, обл. Пловдивска,
в условията на продължавано престъпление, при условията на опА. рецидив,
след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по
чл. 66 и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода
за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66, чрез разрушаване на
преграда, здраво направена за защита на имот, отнел чужди движими вещи на
обща стойност 316 лв. от владението на собствениците Р. С. Г. и Г. И. Г., без
тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, както следва:
- на 09.02.2024 г. в гр. А.овград, обл. Пловдивска, чрез разрушаване на
преграда, здраво направена за защита на имот, отнел чужди движими вещи –
ръчна количка на стойност 90 лв., една касетка с моркови на стойност 9 лв.,
две касетки с лук на обща стойност 18 лв., две касетки с ябълки на обща
стойност 30 лв., и една касетка с круши на стойност 9 лв., всички вещи на
обща стойност 156 лв., от владението на собственика Р. С. Г., без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;
1
- на 24.10.2024 г. в гр. А.овград, обл. Пловдив, отнел 2 броя зимни
автомобилни гуми, втора употреба, модел „225/50/17“, всяка на стойност 80
лв., двете гуми на обща стойност 160 лв. от владението на собственика Г. И. Г.,
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, всички отнети
вещи на обща стойност 316 лв., поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т.
2, вр. чл.195, ал.1, т. 3, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б. “а” и б. „б“, вр. чл.
26, ал. 1 от НК, вр. чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 1, вр.
чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в
размер на ДВЕ ГОДИНИ.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от Закона за изпълнение на
наказанията и задържане под стража ПОСТАНОВЯВА така наложеното
наказание лишаване от свобода подсъдимият да изтърпи при първоначален
СТРОГ режим.

На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК ПРИСПАДА от така
наложеното наказание лишаване от свобода времето, през което подс. А. Т. И.
е бил задържан по реда ЗМВР, считано от 10,30 ч. на 19.03.2024 г. до 10,00 ч.
на 20.03.2024 г., както и от 14;00 ч. на 31.10.2024 г. до 14,45 ч. на 01.11.2024г.,
както и по чл. 64, ал. 2 от НПК с Постановление на Районна прокуратура –
Пловдив, ТО - А.овград, считано от 14,45ч. на 01.11.2024 г. до 15,27 ч. на
04.11.2024г., както и времето, през което е бил с мярка за неотклонение
задържане под стража по настоящото дело, считано от 04.11.2024 г. до
влизане на настоящата присъда в сила.

ОСЪЖДА подсъдимия да заплати в полза на държавния бюджет, по
сметка на ОД на МВР - Пловдив, сумата от 195,94 лв., представляваща
разноски по водене на делото.

Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд –
Пловдив в петнадесетдневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към присъда №17/13.05.2025г. по НОХД №189/2025г. по описа на АРС ІІІ-ти, н.с.


Представителят на Районна прокуратура Пловдив, ТО А.овград е
повдигнал обвинение срещу подсъдимия А. Т. И. от гр. А.овград, обл.
Пловдивска и същият е предаден на съд за извършено престъпление по чл.
196, ал. 1, т. 2, вр. чл.195, ал.1, т. 3, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б. “а” и б.
„б“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, а именно за това, че през периода от 09.02.2024 г. до
24.10.2024 г. в гр. А.овград, обл. Пловдивска, в условията на продължавано
престъпление, при условията на опА. рецидив, след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 и след като е бил
осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66, чрез разрушаване на преграда, здраво
направена за защита на имот, отнел чужди движими вещи на обща стойност
316 лв. от владението на собствениците Р. С. Г. и Г. И. Г., без тяхно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, както следва:
- на 09.02.2024г. в гр. А.овград, обл. Пловдивска, чрез разрушаване на
преграда, здраво направена за защита на имот, отнел чужди движими вещи –
ръчна количка на стойност 90 лв., една касетка с моркови на стойност 9 лв.,
две касетки с лук на обща стойност 18 лв., две касетки с ябълки на обща
стойност 30 лв., и една касетка с круши на стойност 9 лв., всички вещи на
обща стойност 156 лв., от владението на собственика Р. С. Г., без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;
- на 24.10.2024 г. в гр. А.овград, обл. Пловдив, отнел 2 броя зимни
автомобилни гуми, втора употреба, модел „225/50/17“, всяка на стойност 80
лв., двете гуми на обща стойност 160 лв. от владението на собственика Г. И. Г.,
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, всички отнети
вещи на обща стойност 316 лв.
В хода на разпоредителното заседание защитника на подс.А. И. направи
искане делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК, като заяви, че
подсъдимия изразява желание да се възползва от тази процедура. Това искане
на защитника беше уважено, като след проведено разпределително заседание,
преди даване ход на съдебното следствие на подсъдимия бяха разяснени
правата му по чл.371 от НПК и същия се уведоми, че съответните
доказателства от досъдебното производство и направеното от него
самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на
присъдата. Подс. И. се призна за виновен, като изцяло призна фактите
изложени в обвинителният акт и изрази съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.
В хода на съдебните прения, представителят на прокуратурата поддържа
1
обвинението, така както е повдигнато, като счита същото за доказано по
несъмнен начин. Намира, че от събраните по делото доказателства се е
установила фактическа обстановка идентична с описаната в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Предлага, предвид това, че производството се води
по реда на чл.373, ал.2 вр. чл.372, ал.4 от НПК, с оглед характеристичните
данни на подсъдимия И., както и наличието на предишни осъждания, да му се
определи наказание при условията на чл.54, ал.1 от НК, което да бъде в размер
на три години „лишаване от свобода“, което съобразно разпоредбата на чл.58а,
ал.1 от НК да бъде намалено с една трета, или да му се наложи окончателно
наказание „Лишаване от свобода” в размер на две години. С оглед предишните
му осъждания, прокурора е на становище, че това наказание следва да се
изтърпи от подс. И. при първоначален строг режим. На основание чл.59, ал.2
вр. ал.1 от НК от това наказание следва да се приспадне и времето, през което
подсъдимия е бил задържан по ЗМВР, по реда на НПК и времето, през което
е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”,всичко считано от
31.10.2024г. до влизане на присъдата в сила, като по този начин прокурора,
счита че ще се изпълнят целите визирани в чл.36 от НК. Пледира подсъдимия
да бъде осъден да заплати направените по делото разноски, за извършената
експертиза.
Сл. защитника на подсъдимия И., адв. Л. А.-М., счита делото за изяснено
от фактическа и правна страна. Не оспорва правната квалификация относно
повдигнатото спрямо нейния подзащитен обвинение. Изтъквайки наличието
на смекчаващите вината обстоятелства, счита, че спрямо подс. И. следва да се
определи минималното предвидено в закона наказание, като същото се
намали с една трета.
Подс. А. Т. И. се признава за виновен, съжалява за случилото се и по
същество моли за минимално наказание.
Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и чл.25 вр.чл.373 ал.2 и ал.3
вр. чл.372 ал.4 от НПК всички доказателства по делото, признанието на
фактите по обвинителния акт направено от страна на подсъдимия, направено
в съдебно заседание, дадените от него обяснения на досъдебното
производство, показанията на свидетелите Р. С. Г., Г. И. Г., * и * Г., като взе
предвид и заключението на вещото лице 1. * по назначената по делото
стоково оценъчна експертиза, и писмените доказателства по делото –
характеристична справка (л. 79 от ДП), справки за съдимост (от л.77 до л.78 и
от 82 до 87 от ДП), и останалите приложени по делото писмени доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:
Подсъдимият А. Т. И. е роден на 16.09.1988 г. в гр. А.овград, българин,
български гражданин, неграмотен, неженен, безработен, осъждан, с адрес гр.
А.овград, ул. „Лале баир” № 23, /понастоящем намиращ се в Затвора - гр.
Пловдив/, с ЕГН **********.
2
Подсъдимия А. Т. И. призна изцяло фактите отразени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, които са следните:
Свидетелят Р. С. Г. стопанисва фургон, който се намира на кръстовището
на улиците „Стою Шишков“ и „Цар Иван А. II“ в гр. А.овград, обл. Пловдив.
На 09.02.2024 г., около обяд, св. Г. оставил ръчната си количка в близост до
фургона. В количката имало една касетка с моркови, две касетки с лук, две
касетки с ябълки и една касетка с круши. Завързал количката за едно дърво
със синджир и катинар и отишъл да закупи още стока. Малко след това от там
минал подс. И.. Той бил в нетрезво състояние, видял количката и решил да я
открадне, като в последствие продаде стоката и самата нея, за да се сдобие с
финансови средства. В изпълнение на замисленото, подс. И. взел камък и
ударил с него няколко пъти по катинара, който се счупил. Взел количката и
започнал да я бута към квартала в който живеел. Това било забелязано от
намиращите се наблизо лица, които съобщили на св. * Г. - син на св. Р. Г.. Той
действително забелязал как подсъдимият бута количката в посока към
ромската махала на гр. А.овград. С цел да върне количката, св. * Г. настигнал
подс. И. и му потърсил сметка за неговите действия. Подсъдимият обаче
отказал да върне количката и продължил движението си в посока към
махалата. Св. * Г. решил да не се разправя с него, а да подаде сигнал, за което
се обадил на телефон 112. Когато пристигнал в ромската махала, подс. А. И.
продал количката и стоката в нея за сумата от 10 лева, които после похарчил за
лични нужди.
Междувременно подс. И. бил издирен, като със Заповед № 239-ЗЗ-
77/19.02.2024 г. /лист 29 от ДП/ той бил задържан в 10.30 часа по ЗМВР. След
изтичане на срока,в 10.00 на 20.03.2024г. той би освободен.+
Във връзка с извършената кражба от Р. С. Г. била образувана преписка за
предварителна проверка водена в РУ А.овград. Въз основа на материалите по
тази проверка, на 19.03.2024г. с Постановление на прокурор при РП Пловдив,
ТО А.овград било образувано ДП № 188/2024г. по описа на РУ А.овград.
Свидетелят Г. И. Г. обичайно продавал автомобилни гуми всеки
четвъртък на пазара в гр. А.овград. На 24.10.2024 г., св. Г. отново бил там с
камион пълен с гуми. В един момент до него приближил подс. А. И., който
отново бил в нетрезво състояние. Той отправил към св. Г. нецензурни думи и
изрази. За да не се разправя с подс. И., св. Г. се прибрал в кабината на камиона.
Междувременно обаче, на улицата в близост до камиона той бил оставил 2
броя зимни автомобилни гуми, втора употреба, модел „225/50/17“.
Подсъдимият ги видял и решил да ги открадне. С цел реализация на
замисленото, подс. И. взел двете гуми и започнал да се отдалечава от пазара. В
същото време, другите продавачи на пазара видели действията на подс. И. и се
развикали. Това насочило вниманието и на св. Г., който също забелязал
действията на подсъдимия. Тъй като се страхувал да не стане обект на агресия,
св.Г. не последвал подс. И.. За да задоволи финансовите си потребности, подс.
И. продал двете гуми за сумата от 20 лева. Една седмица по-късно, а именно
3
на 31.10.2024 г., около 10 ч., св. Г. отново се намирал на пазара в гр. А.овград,
и извършвал същата дейност. Тогава негов познат му казал, че подс. И. отново
е там. Св. Г. го забелязал, като след малко на място дошли и полицейски
служители, а именно св. * и неговият колега * Г.. Св. Г. им посочил
подсъдимия и им съобщил, че преди една седмица той е извършил кражба на
двете автомобилни гуми. Полицейските служители отвели подсъдимия И. в
сградата на РУ - А.овград, където в писмените си обяснения признал за
извършената кражба и подробно описал механизма на извършване на
деянието. Впоследствие подс. И. възстановил на св. Г. сумата от 50 лева и той
няма други претенции към него.
Материалите във връзка с извършената кражба от Г. И. Г. били
докладвани на прокурор в РП Пловдив, ТО А.овград. Въз основа на тях, с
Постановление от 01.11.2024г. на прокурор при РП Пловдив, ТО А.овград
било образувано ДП № 700/2024г. по описа на РУ А.овград.
С Постановление от 01.11.2024г. на прокурор при РП Пловдив, ТО
А.овград материалите по ДП № 188/2024г. по описа на РУ А.овград били
обединени с тези по образуваното ДП № 700/2024г. по описа на РУ А.овград,
което продължило да се води по последно образувания номер.
Междувременно със Заповед № 239-ЗЗ-289/31.10.2024 г. /лист 30 от ДП/
подс. И. бил задържан в 14.00 часа по ЗМВР. С Постановление на РП А.овград,
считано от 14.45 часа на 01.11.2024г. той бил задържан за срок от 72 часа. С
Определение № 534/04.11.2024 г. по ЧНД № 604/2024 г. на Районен съд гр.
А.овград спрямо подс. И. била взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража“. Същото влязло в сила на 08.11.2024г. след като не било обжалвано от
страните.
От заключението на вещото лице * по назначената стоково оценъчна
експертиза / на лист 74 от ДП / се установява, че общата стойност на отнетите
вещи, собственост на пострадалите свидетели Р. С. Г. и Г. И. Г. възлиза на
сумата от 316.00лв., или както следва: ръчна количка на стойност 90 лв., една
касетка с моркови на стойност 9 лв., две касетки с лук на обща стойност 18
лв., две касетки с ябълки на обща стойност 30 лв., и една касетка с круши на
стойност 9 лв., всички вещи на обща стойност 156 лв., от владението на
собственика Р. С. Г. и 2 броя зимни автомобилни гуми, втора употреба, модел
„225/50/17“, всяка на стойност 80 лв., двете гуми на обща стойност 160 лв. от
владението на собственика Г. И. Г..
Описаната фактическа обстановка безспорно се установява от събраните
по делото и на досъдебното производство, гласни и писмени доказателства,
както и събраните в хода на съкратеното съдебно следствие писмени
доказателства. Тя се подкрепя и направеното от подсъдимия самопризнание на
фактите по обвинителния акт, като същото си кореспондира и с останалите
доказателства събрани по делото, от показанията на свидетелите и писмените
доказателства събрани по делото, както и от изготвената по делото стоково
оценъчна експертиза, заключението по която съдът възприема като обективно,
4
пълно и точно и от писмените доказателства, прочетени на основание чл.283
от НПК, както си кореспондират със събраните по делото и надлежно
приобщените към доказателствения материал – характеристична справка,
справка за съдимост и др. писмени доказателства.
Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на досъдебното
производство, като свидетели Р. С. Г., Г. И. Г., * и * Г., тъй като обясненията им
са логични и достоверни, като те взаимно се допълват и в тях не личи стремеж
към изопачаване на обективната действителност.
Съдът кредитира и заключението на вещото лице по назначената
стоково оценъчна експертиза като пълно, точно и обективно.
По отношение на дадените от страна на подс. И. обяснения в хода на
досъдебното производство следва да се отбележи, че същите се много
оскъдни, като с отказа си да даде подробни обяснения, същия не е затруднил
изясняването на фактите и обстоятелствата по делото.

От правна страна:
Подсъдимият А. Т. И. от обективна и субективна страна е осъществил
състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл.195, ал.1, т. 3, вр. чл.
194, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б. “а” и б. „б“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, а именно за
това, че през периода от 09.02.2024 г. до 24.10.2024 г. в гр. А.овград, обл.
Пловдивска, в условията на продължавано престъпление, при условията на
опА. рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл. 66 и след като е бил осъждан два или повече пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за
едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66, чрез
разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, отнел чужди
движими вещи на обща стойност 316 лв. от владението на собствениците Р. С.
Г. и Г. И. Г., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои,
както следва:
- на 09.02.2024 г. в гр. А.овград, обл. Пловдивска, чрез разрушаване на
преграда, здраво направена за защита на имот, отнел чужди движими вещи –
ръчна количка на стойност 90 лв., една касетка с моркови на стойност 9 лв.,
две касетки с лук на обща стойност 18 лв., две касетки с ябълки на обща
стойност 30 лв., и една касетка с круши на стойност 9 лв., всички вещи на
обща стойност 156 лв., от владението на собственика Р. С. Г., без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;
- на 24.10.2024 г. в гр. А.овград, обл. Пловдив, отнел 2 броя зимни
автомобилни гуми, втора употреба, модел „225/50/17“, всяка на стойност 80
лв., двете гуми на обща стойност 160 лв. от владението на собственика Г. И. Г.,
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, всички отнети
вещи на обща стойност 316 лв.
5
По тази правни квалификации, съдът го призна за виновен.
От доказателствата по делото безспорно се установи, че през 2024г. в
гр.А.овград, обл. Пловдивска, подс. И. общо на два пъти е осъществили
изпълнителното деяние на престъплението по чл.194, ал.1 от НК. Първото е
било извършено на 09.02.2024г. по което пострадал се явява Р. С. Г., а второто
е било извършено на 24.10.2024г. пострадал от което се явява Г. И. Г.. Двете
деяния извършени от подсъдимия, се изразяват в прекъсване на досегашната
фактическа власт върху вещите, предмет на престъплението и установяване на
трайна такава върху тях от негова страна, като това му е дало възможност да
се ползва от вещите и да се разпорежда с тях.
От доказателствата по делото безспорно се установи, че вредите са били
причинени на свидетелите Р. С. Г. и Г. И. Г..
По отношение на извършеното от страна на подс. И., първо деяние, са
налице квалифициращите признаци на чл.195, ал.1, т.3 от НК, а именно
кражбата е била извършена, чрез разрушаване на прегради здраво направени
за защита на имот- каквото се явява взломяването на катинара с който е била
заключена количката на свидетеля Р. С. Г..
По отношение на тези две деяния осъществени от подсъдимия , в случая
се касае за продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй
като отделните деяния описани по-горе, осъществяват поотделно състави на
едно и също престъпление-кражба, извършени са през непродължителни
периоди от време – в рамките на около осем месеца, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината на подсъдимия – пряк умисъл, при
което последващото се явява продължение на предшестващото от обективна и
субективна страна.
По отношение на подс. А. Т. И., че престъплението е осъществено при
наличие и на квалифициращия признак на чл. 196, ал.1, т.2 вр. чл.29, ал.1,б.
„а” и б. “б“ от НК, т.е. в условията на опА. рецидив, след като е бил осъждан
за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил
осъждан два или повече пъти на „Лишаване от свобода“ за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл. 66 от НК
Видно от събраните по делото доказателства, до момента по отношение
на подс. И. има постановени и влезли в сила седем присъди и определения за
одобрени споразумения, с които той е бил признат за виновен в извършване на
тежки умишлени престъпления от общ характер, които обуславят общо седем
осъждания. От значение за квалификацията по чл.29, ал.1,б. „а” и б. “б“ от НК
се явяват последните му две осъждания.
С Присъда №4/15.01.2018г. по НОХД № 987/2017г. по описа на Районен
съд гр. А.овград, подс. И. е бил признат за виновен за извършено
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 , вр. чл. 194, ал. 1, вр.
с чл. 29, ал. 1, буква „а“ и буква „б“, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което му е било
6
наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от две години и шест
месеца. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС е било постановено
така наложеното наказание “лишаване от свобода” да се изтърпи подсъдимият
при първоначален строг режим. На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК
е било приспаднато от така наложеното наказание „лишаване от свобода”
времето, през което подс. А. Т. И. е бил задържан по реда ЗМВР, по чл. 64, ал.
2 от НПК както и времето, през което е бил с мярка за неотклонение
„задържане под стража”, считано от 04.12.2017 г. до влизане на присъда в
сила. Присъдата е влязла в сила на 31.01.2020 г. Наложеното наказание е било
изтърпявано до 31.01.2020г., на която дата подс. И. е бил освободен условно
предсрочно от Затвора гр. Пазарджик. Това е станало във връзка с
постановеното Определение от 23.01.2020г. по ЧНД № 35/2020г. на ОС
Пазарджик с което на основание чл.70, ал.6 от НК спрямо подс. И. е бил
установен и изпитателен срок от един месец и 17 дни. Определението е влязло
в сила на 31.01.2020г.
С определение №119/20.08.2020г. по НОХД № 628/2020 г. по описа на
Районен съд гр. А.овград, подс. И. е бил признат за виновен за извършено на
16/17.08.2020г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 29,
ал.1, б. “а” и б. „б“ от НК за което му е било наложено наказание „Лишаване
от свобода” за срок от една година. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от
ЗИНЗС е било постановено така наложеното наказание “лишаване от свобода”
да се изтърпи подсъдимият при първоначален строг режим. На основание чл.
59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК от така наложеното наказание „лишаване от
свобода” е било приспаднато времето, през което подс. А. Т. И. е бил
задържан по реда ЗМВР, по чл. 64, ал. 2 от НПК. Определението е влязло в
сила на 20.08.2020 г. Наказанието е било изтърпяно за времето от 17.08.2020г.
до 02.07.2021г.
Видно е, че всяко едно от двете деяния включени в престъплението
кражба, предмет на настоящето наказателно производство, е било
осъществено от подс. И. преди изтичане на предвидения в чл.30, ал.1 от НК 5-
годишен срок от изтърпяването на ефективните наказания по двете посочени
осъждания. Предвид и което, съдът квалифицира извършеното от подс. И.
престъпление, предмет на настоящето дело, като приложи спрямо него
разпоредбата на чл.196, ал.1,т.2 вр.чл.29, ал.1, б.”а” и б.“б“ от НК и той бе
признат за виновен в извършването му.
Общата стойност на отнетите от подсъдимия вещи, при две деяния,
възлиза на сумата от 316.00лв. Стойността на отнетите вещи се установява
посредством заключението на стоково-оценъчната експертиза.
Престъплението е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк
умисъл, тъй като е съзнавал обществено опасният му характер, предвиждал е
и е искал настъпването на неговите обществено опасни последици.
Мотивите на подсъдимия за извършване на престъплението се коренят в
желанието му да се облагодетелства по непозволен начин, неговия нисък
7
морал и правна култура, както и в незачитане на установения в страната
правов ред.

По наказанието:
Относно определяне на наказанието съдът, с оглед приложението на
процедурата по чл.372 ал.4 от НПК, предвид императивноста на разпоредбата
на чл.373, ал.2 от НПК, определи наказанието за извършеното от подс.И.
престъпление при условията на чл.54, ал.1 от НК, съобразно правилата
визирани в чл.58а от НК. При това взе предвид степента на обществената
опасност на двете деяния включени в престъплението кражба – висока, с оглед
обществените отношения, които засяга, разпространеността и последиците от
същото, и степента на обществената опасност на извършителя – също висока,
и като отчете наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства –това, че
е създал семейство, грижите за което са го принудили да извърши поредно
тежко умишлено престъпление с цел набавяне на средства и донякъде, макар и
непълно е оказал съдействие на органите на досъдебното производство, при
документиране на престъплението, факта, че е възстановил на пострадалия Г.
сумата от 50лв. семейното и материално му положение на подсъдимия,
сравнително не толкова високата стойност на предмета на престъплението,
като взе предвид и отегчаващите отговорността обстоятелства-изключително
лошите характеристични данни и осъжданията обосноваващи и извода, че
при подсъдимия е налице трайна тенденция към извършване на тежки
умишлени престъпления, доказващи,че той с поведението си, макар, че вече е
изтърпявал вече наказания “Лишаване от свобода”, до момента не е показал,
че се е поправил, това, че то е извършено при условията на чл.26, ал.1 от НК,
както и факта, че производството по делото се гледа при условията на
чл.372,ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК, счете, че за извършеното престъпление по
чл.196, ал.1,т.2 от НК, спрямо подсъдимия следва да се определи
първоначално наказание при условията на чл.54,ал.1 от НК, а именно при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, което да бъде
„лишаване от свобода“ в размер на три години. Съобразно разпоредбата на
чл.58а, ал.1 от НК, същото бе редуцирано с една трета, като подс. И. бе осъден
да изтърпи наказание „Лишаване от свобода” в размер на две години.
В случая безспорно по отношение на подс. И. са налице смекчаващи
вината обстоятелства, но те не са явяват изключителни и многобройни,
поради и което съдът не определи наказанието при условията на чл.55, ал.1,т.1
от НК и не слезе под минимума от две години предвиден за извършено
престъпление по чл.196, ал.1,т.2 от НК.
При преценка на начина на изтърпяване на така определеното наказание
в размер на две години „лишаване от свобода”, съдът взе предвид текста на
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, който е неприложим и счете, че
изпълнението на същото следва да бъде ефективно. Съобразно разпоредбата
на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от Закона за изпълнение на наказанията и задържане
8
под стража,съдът постанови така наложеното наказание “лишаване от
свобода” да се изтърпи от подсъдимият при първоначален „строг“ режим тъй
като подс. И. се явява рецидивист по смисъла на ЗИНЗС.
На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от НК от така наложеното на
подс. А. Т. И. наказание „лишаване от свобода“, съдът приспадна времето,
през което подс. А. Т. И. е бил задържан по реда ЗМВР, считано от 10,30 ч. на
19.03.2024 г. до 10,00 ч. на 20.03.2024 г., както и от 14;00 ч. на 31.10.2024 г. до
14,45 ч. на 01.11.2024г., както и по чл. 64, ал. 2 от НПК с Постановление на
Районна прокуратура – Пловдив, ТО - А.овград, считано от 14,45ч. на
01.11.2024 г. до 15,27 ч. на 04.11.2024г., както и времето, през което е бил с
мярка за неотклонение задържане под стража по настоящото дело, считано
от 04.11.2024 г. до влизане на настоящата присъда в сила.
С оглед изхода делото, съдът осъди подс. А. Т. И. да заплати в полза на
държавния бюджет, по сметка на ОД на МВР - Пловдив, сумата от 195.94 лв.,
представляваща разноски по водене на делото.

По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът
постанови присъдата си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
9
Съобщи за изтекли лични данни