Р Е
Ш Е Н
И Е
№ … 17.10.2019
г. град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На девети октомври Година
2019
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА
КРАСИМИРА ДОНЧЕВА
СЕКРЕТАР К.Ц.
ПРОКУРОР ХРИСТО МИШОВ
като
разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА
ДОНЧЕВА
ВНОХД № 1211 по
описа за 2019 година, и за да се
произнесе, съобрази:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 105 от 04.07.2019 г., постановена по НОХД
№ 1349/2019 г. по описа на Районен съд – Стара Загора подсъдимия Т.А.А., ЕГН **********
е признат за виновен в това, че на 18.01.2019 г. в гр. Стара Загора е извършил
действия с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на лице, навършило 14-годишна възраст – З.В.Т., на 17 г., като
употребил сила и заплашване, поради което и на основание чл.150, ал.1, пр.1 от НК, вр. с чл.373, ал.2 НПК, вр. с чл.58а, вр. с чл.54 НК му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 4 /четири/ години и 8 /осем/ месеца.
Със същата присъда подсъдимият А. е признат за виновен
и в това, че на 18.01.2019 г. в гр. Стара Загора се заканил с убийство на
другиго – З.В.Т. и това заканване е могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, поради което и на основание чл.144, ал.3, вр. с ал.1 НК,
вр. с чл.373, ал.2 НПК, вр. с чл.58а, вр. с чл.54 НК му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години и 4/четири/ месеца.
На основание чл.23, ал.1 НК съдът е групирал така
наложените на подсъдимия Т.А.А. наказания лишаване от свобода като му е определил
и наложил едно общо наказание, а именно най-тежкото от тях лишаване от свобода
за срок от 4 /четири/ години и 8 /осем/ месеца, което на основание чл. 57,
ал.1, т. 3 ЗИНЗС да изтърпи при първоначален общ режим, като на основание чл.
59, ал. 1 и 2 НК е приспаднал времето, през което е бил задържан по ДП № 1959
зм 73/2019г. по описа на Първо РУ - Стара Загора, считано от 30.01.2019 г.
Със същата присъда подсъдимият А. е осъден да заплати на
З.В.Т., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка и
законен представител Н.А.Т., с ЕГН **********, както и със съгласието на своя
баща и законен представител В.П.Т., ЕГН **********, и тримата живущи в с. М,
ул. ***, обл. П. сумата от 6200
/шест хиляди и двеста/ лева, представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди - претърпени остра стресова реакция, преминала в
адаптационна реакция с тревожно-депресивен облик в резултат на инкриминираното
деяние по чл.150, ал.1 НК, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 18.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като иска е
отхвърлен за обезщетение на причинените й неимуществени вреди над присъдения
размер от 6200 /шест хиляди и двеста/ лева до пълния претендиран размер от 7
000 /седем хиляди/ лева. Подсъдимият А. е осъден да й заплати и сумата от 1800
/хиляда и осемстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди – преживян страх за живота в резултат на инкриминираното
деяние по чл.144, ал.3, вр. с ал.1 НК, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането – 18.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата,
като е отхвърлен иска за обезщетение на причинените й неимуществени вреди над
присъдения размер от 1800 /хиляда и осемстотин/ лева до пълния претендиран
размер от 2 000 /две хиляди/ лева.
С обжалваната присъда подсъдимият А. е осъден да
заплати по сметка на ОД на МВР - Стара Загора направените в хода на досъдебното
производство разноски в размер на 578,23 лева /петстотин седемдесет и осем лева
и двадесет и три стотинки/, както и в полза на Държавата по бюджетна сметка на
Районен съд - Стара Загора сумата от 320 /триста и двадесет/ лева,
представляваща държавна такса за разглеждането на гражданските искове,
съобразно уваженият им размер.
С присъдата съдът се е произнесъл и по веществените
доказателства.
В срока по чл. 319 от НПК срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от адв. С.С. в
качеството на служебен защитник на подсъдимия А.. В жалбата се правят
оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на присъдата.
Прави се искане присъдата да бъде изменена в
наказателната и в гражданската й част, като на подсъдимият – жалбоподател бъде наложено по-леко наказание и да се намали
размера на гражданските искове за обезщетение на неимуществени вреди от
деянията.
В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от подсъдимия
Т.А.А. и от служебния му защитник – адв. С.С..
Становището на представителя на Окръжна прокуратура –
Стара Загора е, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна, поради
което следва да бъде потвърдена.
Окръжен съд – Стара Загора, след като съгласно чл.
314, ал.1 от НПК извърши цялостна служебна проверка на присъдата, и по
повдигнатите основания във въззивната жалба, прие следното:
Подсъдимият Т.А.А. е роден на *** г. в гр. Казанлък, български
гражданин от ромски етнос, живее в гр. Стара Загора, ул. “Бузлуджа” № 36, работи,
с начално образование - завършен 7 клас, неженен, осъждан, ЕГН **********.
На 17.01.2019 г. вечерта подсъдимият Т.А.А. бил със
свои приятели и употребил голямо количество алкохол - около 800 гр. уиски
„Савой" и 2 бутилки вино „Механджийско". Опитал и „малко кристали -
наркотизъм, като бял прах" и „едно розово хапче с триъгълник".
Подсъдимият А. пил с приятелите си до ранните часове на 18.01.2019 г.
Като се разделил с приятелите си, подсъдимият А. решил
да отиде и да види жена си, която по това време била в болницата с най-малкото
им дете. Тъй като било още рано, минал през дома си и взел един нож - „рекох за
работа ще ми дотрябва, пък ако има някоя женска, може с ножа да се съгласи да
ми лапа хуя". Слязъл към центъра на гр. Стара Загора, като се оглеждал за
някоя случайна жена, която да удовлетвори половото му желание.
В района на Централна поща видял две млади момичета,
но те се качили в таксиметров автомобил и не успял да предприеме никакви
действия спрямо тях. Продължил да обикаля.
В района около чешмичката на Централния кооперативен
пазар извършил действия с друго лице от женски пол, за което било образувано
досъдебно производство № 1959 зм 48/2019 г. по описа на Първо РУ- Стара Загора.
След това А. продължил в посока ЖП гара - Стара
Загора, за да си търси друга жертва - лице от женски пол, което да удовлетвори
половия му нагон.
Пострадалата З.В.Т. и подсъдимият Т.А.А. не се
познавали. Тя била на 17 години, ученичка в 11 клас в СУ „***" - Стара Загора. Живеела на квартира в гр. Стара
Загора, а през почивните дни се прибирала при родителите си в гр. П..
На 17.01.2019 г. З.Т. говорила с баща си по телефона,
като обсъждали кога да се прибере на следващия ден. Първоначално мислела да
пътува от гр. Стара Загора за гр. П. с влака
в 11,00 ч., но решила да изненада майка си, като се прибере с ранния влак в 06,10
ч. от ЖП гара - Стара Загора.
Сутринта на 18.01.2019 г., около 05.20 ч. З.Т. тръгнала
от квартирата си, за да хване ранния влак. Не си поръчала такси, тъй като имала
само седем лева. Движела се сама и пеша по ул. “Братя Жекови”, покрай канала, в
посока запад. След като стигнала ресторант „Чевермето" завила на юг, като
се движела по централната алея на бул. “М. М. Кусев” - станционната градина. По
целия път говорила по телефона със своя приятелка. Малко преди да стигне края
на алеята тя приключила разговора и затворила телефона. Помислила, че за
най-пряко може да мине между музейния локомотив и подлеза със стълбите. В този
момент усетила тежка ръка, която я хванала за дясното рамо откъм гърба, и чула
непознат мъжки глас: „Момче ли си, момиче ли си?". Преди това не видяла
никого и не чула стъпки зад себе си, поради което се стъписала и уплашила.
Отговорила: „Момиче съм.", като едновременно с това се обърнала, за да
види лицето, което произнесло думите. Видяла мъж от ромски произход, с брада,
среден на ръст, с качулка, облечен с яке с тъмен цвят, сив анцуг с черни
надписи, когото не познавала и виждала за първи път - това бил подсъдимият Т.А.А..
Той миришел силно на алкохол.
Подсъдимият казал на момичето: „Сега ела с мен за пет
минути ей там", като посочил намиращия се в непосредствена близост подлез.
З.Т. се възпротивила, като викала: „Не, не!". Ядосан от реакцията на
момичето и отказа да го последва, А. започнал да я дърпа към подлеза. Т. видяла
в дясната му ръка голям нож, което я уплашило още повече. Продължавала да
повтаря: „Не, не искам, оставете ме!". Дръпнала се настрани, но А.
замахнал с ножа към корема й. Тя се предпазила, като дръпнала чантата, в която
били дрехите й, пред себе си и ножът се ударил в нея. Тогава предложила на
подсъдимия телефона и парите си, за да я остави на мира. Попитал я колко пари
има и тя отговорила, че има седем лева. Махнал с ръка и казал, че не ги иска.
Той бил настоятелен в желанието си да удовлетвори нагона си, като викал: „Айде,
ей там за пет минути.". Показал й заплашително ножа с думите: „Момиче, не
ме карай да влизам в затвора. Ще съжалявам цял живот." Тези заплахи
усилили страха и паниката, които били обхванали Т.. Тя се страхувала за живота
си. Подсъдимият я задърпал към подлеза и казал заплашително: „Клякай!",
като държал ножа насочен към нея. Клекнала, като от страх дори не успяла да
извика. А. много бързо извадил половия си член над ластика на анцуга, с който
бил облечен, доближил го до лицето й и казал: „Лапай!". Т. се изплюла
върху члена му от отвращение, а А. казал заплашително през зъби: „Айде
де!". Половият му член бил „странен - имаше странна топка по ствола на
пениса, която беше около главичката. Главичката се показваше в средата на тази
топка. Сякаш имаше нещо имплантирано или подуто, удебелено изкуствено. Все едно
силикон имаше налят." Т. хванала половия член на подсъдимия с ръка и го
лапнала, след което се дръпнала. А. я подканил да го направи отново, като
държал ножа в ръка. Отново лапнала пениса му, а той, за да се възбуди, започнал
да движи напред-назад таза си, докато пенисът му бил в устата на момичето.
Повдигало й се от отвращение и се дръпнала да повръща. Няколко пъти се
отдръпвала настрани, но той не се отказвал, като продължавал да размахва ножа
пред лицето и врата й, докато била клекнала. След поредното вкарване на пениса
в устата й подсъдимият се възбудил и започнал да движи таза си по-бързо, дишал
по-тежко и еякулирал в устата на момичето. Т. светкавично се дръпнала и
започнала да плюе от отвращение. А. прибрал пениса си и наместил анцуга си.
Пострадалата треперела, чувала бучене в ушите и главата си, виел й се свят.
След като възбудил и удовлетворил половото си желание,
принуждавайки З.Т. да извърши описаните действия против волята й и под
въздействие на отправените й заплахи, подсъдимият А. я заплашил, че ако каже на
някого за случилото се, ще я убие, защото знаел къде живее. След това тръгнал
към центъра на гр. Стара Загора, а Т. механично тръгнала към ЖП гарата, като по
пътя плюела, за да изчисти устата си. Опитвала се с мокри кърпички да избърше
устата си отвътре, защото усещането от спермата в устата й я влудявало. Купила
си билет за влака. На перона видяла един мъж с униформа и го попитала дали
наблизо има полиция. Той й отговорил, че имало полицаи, но те били малко
встрани от гарата и ако отиде при тях ще изпусне влака. Т. искала да се прибере
по-бързо в дома си в гр. Пазарджик и се качила на влака.
По телефона разказала на своя приятелка какво се
случило, като говорила на испански език, за да не разбере някой за какво си
говорят. След като се прибрала в гр. Пазарджик веднага разказала на майка си - Н.А.Т.,
какво се е случило, а тя разказала на баща й. Пострадалата се изкъпала и
изпрала дрехите, с които била облечена, защото искала да изчисти „всичката
мръсотия от този мъж". Родителите й казали, че трябва да отиде в полицията
и да разкаже какво се е случило, но тя се страхувала да го направи, тъй като
подсъдимият я заплашил, че ако разкаже за случилото се ще я намери и ще я убие.
Тази заплаха предизвикала у нея основателен страх, че подсъдимият може да
изпълни заканата си и поради това не съобщила веднага в полицията за случая.
На 23.01.2019 г. З.Т. разказала за случилото се на
своя приятелка - М.А.Г.. Последната
успяла да я убеди, че трябва да отидат в полицията и да разкаже всичко.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от
самопризнанията направени от подсъдимия в хода на съдебното производство,
проведеното по реда на глава ХХVІІ от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК и
кореспондиращите им доказателства, събрани по досъдебното производство и от
първоинстанционния съд, описани и анализирани в мотивите към обжалваната
присъда. Не са допуснати процесуални нарушения при събирането и проверката на
доказателствата.
Въззивният съд намира за установено по несъмнен начин,
че подсъдимият А. е осъществил от обективна и субективна страна, състава на
престъпление по чл.150, ал.1, пр.1 от НК, като на 18.01.2019 г. в гр. Стара
Загора е извършил действия с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст – З.В.Т., на 17 г.,
като употребил сила и заплашване и престъпление по чл.144, ал.3, вр. с ал.1 НК,
като на 18.01.2019 г. в гр. Стара Загора се заканил с убийство на другиго – З.В.Т.
и това заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
Съдът намира за неоснователно оплакването
в жалбата за явна несправедливост на присъдата в наказателната й част.
Наложеното наказание за всяко от престъпленията по обвинението, а впоследствие
определено и като общо наказание по реда на чл.23 ал.1 НК – четири години и
осем месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим - не е явно несправедливо
и държи сметка, както за високата степен на обществена опасност на деянията,
така и за тази на дееца.
За извършеното от подсъдимия А. престъпление
по чл.150, ал.1 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от две до осем
години. Районният съд е индивидуализирал наказанието „лишаване от свобода“ в
размер на седем години, малко под максималния размер, което след като е
редуцирал с 1/3 на основание чл.58а, ал.1 от НК заради направеното от
подсъдимия самопризнание, му е наложил наказанието в размер на четири години и
осем месеца. При индивидуализацията на наказанието правилно е отчетен превеса на
отегчаващите отговорността обстоятелства. Районният съд е отчел високата степен
на обществена опасност на дееца, имайки предвид обремененото му съдебно минало,
престъпната упоритост проявена от подсъдимия при извършване на деянието,
състоянието, в което се е намирал към момента на извършването му – употребил
голямо количество алкохол, а също и наркотици. Правилно е отчетена и високата
степен на обществена опасност на деянието – времето на извършването му и
лицето, спрямо което е извършено /непълнолетно самотно придвижващо се момиче/.
Правилно районният съд е взел предвид и
обстоятелството, че непосредствено преди да осъществи двете инкриминирани деяния,
предмет на настоящото дело спрямо пострадалата непълнолетна З.Т., подсъдимият А.
е извършил посегателство срещу половата неприкосновеност и спрямо друго лице,
за което е било образувано ДП № 1959 ЗМ-48/2019 г. по описа на Първо РУ – Стара
Загора, приключило към настоящия момент с Присъда № 89 от 13.06.2019 г.,
постановена по НОХД № 1356/2019 г. по описа на Районен съд – Стара Загора и
потвърдена с Решение № 139/09.10.2019 г., постановено по ВНОХД № 1178/2019 г.
по описа на Окръжен съд – Стара Загора.
В полза на подсъдимия А., като смекчаващи
отговорността обстоятелства следва да бъдат отчетени семейното му положение – има
жена, с която фактически съжителства и е баща на две малолетни деца /налице са
доказателства, че е родител на две, а не на три деца, както твърди/, както и
обстоятелството, че е бил трудово ангажиран към момента на извършване на
деянията, които са останали неотчетени от районният съд. Въззивният съд намира, че не може да бъде
предадена особена тежест на тези смекчаващи обстоятелства и същите не биха
могли да доведат до промяна в размера на индивидуализирано наказание – близо до
горната граница на предвиденото в закона, поради това, че въпреки, че има
съжителка и малолетни деца, това не го е възпряло от извършване на престъпление
срещу половата неприкосновеност на друго лице от женски пол – пострадалата
непълнолетна.
За престъплението по чл.144, ал.3, вр.
ал.1 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“ до 6 години. Районният
съд е индивидуализирал това наказание в размер на 5 години, законосъобразно
отчитайки значителния превес на горепосочените отегчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, предвид разкритата по-високата степен на обществена
опасност и на деянието, и на дееца. Посочените от въззивният съд смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства не са от естество да налагат корекция
в размера на наказанието и за това престъпление.
При правилно приложение на материалния
закон, районният съд на основание чл.23, ал.1 от НК за двете престъпления е
определил и наложил на подсъдимия А. едно общо наказание, в размер на
по-тежкото от двете наложени му, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 4
години и 8 месеца, което на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е постановил да
изтърпи при първоначален „общ“ режим. Първоинстанционният съд на основание
чл.59, ал.1 и ал.2 от НК е постановил при изтърпяване на общото наказание
„лишаване от свобода“ да се приспадне времето, през което подсъдимият е бил
задържан по досъдебното производство, считано от 30.01.2019 г. до влизане в
сила на присъдата.
Въззивният съд намира за неоснователно
оплакването в жалбата за явна несправедливост на присъдата и в гражданската й
част.
При наличието на всички елементи от
състава на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД и спазвайки принципа за
справедливото обезщетение съгласно чл.52 от ЗЗД, районният съд за
престъплението по чл.150, ал.1 от НК е уважил гражданския иск предявен от
гражданския ищец З.Т., действаща лично и със съгласието на своите родители Н.Т.
и В.Т. против подсъдимия Т.А. за неимуществени вреди, причинени й в резултат от
това деяние до размер на 6200 лева, като го е отхвърлил в останалата част до
7000 лева, като недоказан. Въззивният съд намира, че така определеното
обезщетение е справедливо, като съответно на претърпените от пострадалата Т.
болки и страдания в резултат от извършеното спрямо нея престъпно посегателство
по чл.150, ал.1 от НК. Безспорно установено по делото е, че пострадалата Т. в
резултат от извършените от подсъдимия А. блудствени действия е претърпяла остра
стресова реакция, преминала в адаптационна реакция с тревожно–депресивен облик,
за чието възмездяване обезщетение в размер на 6200 лева се явява справедливо.
Въззивният съд намира, че гражданският
иск, предявен от гражданския ищец Т. срещу подсъдимия А., за обезщетяване на
имуществените вреди, претърпени от нея в резултат от деянието по чл.144, ал.3,
вр. ал.1 от НК, като основателен и доказан, правилно и при спазване на принципа
на справедливостта е уважен до размер на 1800 лева, като е отхвърлен над тази
сума до пълния претендиран размер от 2000 лева, с оглед на което не се налагат корекции в размера му.
Законосъобразно, на основание чл.189,
ал.3 от НПК на осъдения подсъдим са възложени разноските по делото, направени в
хода на досъдебното производство и тези в съдебната фаза – държавна такса върху
уважената част на гражданските искове.
Предвид гореизложените съображения, съдът
намери въззивната жалба за неоснователна и тъй като при извършената съгласно
чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, не се
установиха основания за отмяната или изменението му на основание чл.334, т.6 и
чл.338 от НПК прие, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 105 от 04.07.2019 г., постановена по НОХД № 1349/2019
г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.