Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 32 24.01.2022г. град Стара Загора
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и с
участието
на
прокурор като разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 642 по описа за 2021г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл.62, ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
/ЗИНЗС/.
Образувано е по жалба, подадена от А.С.А.,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора гр. Стара Загора, против отказ
за преместване от Затвора гр. Стара Загора в Затвора гр.
Бургас, обективиран в писмо изх. рег. № 10242 от 07.10.2021г. на Началник
отдел „Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите” в Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” – гр. София.
В жалбата за изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за
постановяването му в несъответствие със закона. Жалбоподателят поддържа че са
налице обстоятелства, обуславящи съществуването на основание за преместването му
в Затвора гр. Бургас, като твърди, че всички важни за него хора - неговите
близки и роднини, са се преместили да работят и живеят в близост до гр. Бургас,
поради което контактите му с тях ще бъдат затруднени поради невъзможността им
да пътуват до гр. Стара Загора. Излага допълнителни съображения за обосноваване
на искането си за преместване в Затвора гр. Бургас, от гл. на лошите битови и
други условия в Затвора гр. Стара Загора, вкл. неосигуряване на възможност да
работи и наличието на ковид епидемия в затвора. Направено е искане оспорения
отказ да бъде отменен и да бъде постановено преместването му от Затвора гр. Стара
Загора в Затвора гр. Бургас.
Ответникът по жалбата - Началник на отдел „Социални дейности и
възпитателна работа с правонарушителите” в Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като
недопустима и неоснователна. Поддържа, че с оглед постановената последваща Заповед
№ Л-4266 от 03.12.2021г. на Заместник главен директор на ГДИН, по силата на
която л.св. А.А. е преведен от Затвора гр. Стара Загора в Затвора гр. Бургас, правният
интерес на жалбоподателя за оспорването на акта, е отпаднал и съотв. липсва
абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата, като основание за
прекратяване на образуваното съдебно производство. Обосновава, че обжалваният административен
акт, като издаден в съответствие и при правилно приложение на закона, е
законосъобразен.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно между страните по делото, че към
датата на издаване на оспорения административен акт, жалбоподателят А.С.А. ***
наказание „лишаване от свобода”, наложено по НОХД № 433/2019г. по описа на ОС –
Стара Загора, както и че при постъпването му в затвора осъденият е с постоянен
адрес на територията на гр. Хасково, поради което и на основание т.4.11 от
Заповед № 919/ 08.03.2017г. на Главния директор на ГДИН, е настанен да търпи
наказанието в Затвора гр. Стара Загора.
В Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
е постъпила молба вх. № М-940 от 28.09.2021г. от лишения от свобода А.А., с
искане да бъде преместен да търпи наложеното му наказание в Затвора гр. Бургас.
Искането се основава на промяна на постоянния адрес на лишения от свобода, като
съгласно приложеното към молбата Удостоверение за постоянен адрес изх. № 272/ 17.09.2021г.
на Община Нова Загора, считано от 17.09.2021г. А.С.А. е с регистриран постоянен
адрес в гр. Нова Загора.
С оспореното в настоящото съдебно производство
писмо изх. рег. № 10242 от 07.10.2021г. на Началник отдел „Социални дейности и
възпитателна работа с правонарушителите” в Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” – гр. София, е отказано преместването на л.св. А.С.А. ***. Отказът
е обоснован със съображения, че не са налице обстоятелства, сочещи
съществуването на основания за преместването на лицето в Затвора гр. Бургас. Обсъдено
е представеното Удостоверение за постоянен адрес от 17.09.2021г., като е
прието, че доколкото регистрираният постоянен адрес на А.А. ***, е след
постъпването му в Затвора гр. Стара Загора за изтърпяване на наложеното на
лицето наказание „лишаване от свобода“, това не може да обуслови преместването
му в Затвора гр. Бургас. Посочено е, че за прилагането на чл.62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС за промяна на местоизтърпяването на наложеното наказание, следва да е
налице промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които
осъденият поддържа контакти.
По подадена след образуване на
съдебното производство по делото нова молба от л.св. А. за преместването му в
Затвора гр. Бургас, е постановена Заповед № Л-4266 от 03.12.2021г., издадена от
Заместник главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“. С посочената
заповед, на основание чл.62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, е наредено лишеният от свобода
А.С.А. да бъде преведен в Затвора гр. Бургас за доизтърпяване на наложеното му
наказание „лишаване от свобода”. От фактическа страна заповедта е обоснована със
съображения за представени доказателства, че лице, с което лишеният от свобода
поддържа контакти, е с постоянен адрес ***, като с цел запазване на социалните контакти на лишения от свобода с
неговите близки, следва да бъде разпоредено преместването на л.св. А.А. да
търпи наложеното му наказание в Затвора гр. Бургас.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Неоснователно е възражението на процесуалния
представител на ответника за недопустимост на подадената жалба, което
възражение се основава на съображения, че с оглед постановената последваща
Заповед № Л-4266 от 03.12.2021г. на Заместник главен директор на ГДИН, по
силата на която л.св. А.А. е преведен от Затвора гр. Стара Загора в Затвора гр.
Бургас, е отпаднал правния интерес на жалбоподателя за оспорването на предходно
постановения отказ. От доказателствата по делото се установява, че заповедта е
постановена по подадена нова /след образуване на съдебното производство по
делото/ молба от л.св. А. с искане за преместването му в Затвора гр. Бургас,
при заявени нови обстоятелства и представени нови доказателства за обосноваване
наличието на материалноправното основание по чл.62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. С
издаването на заповедта е приключено административно производство различно от
това, по което е постановен оспорения отказ т.е касае се за отделни
административни актове, всеки от които подлежащ на съдебно обжалване и контрол
за законосъобразност. Обстоятелството, че е постигнат целения от л.св. А.
резултат /преместването му в Затвора гр. Бургас/, само по себе си не обуславя
отпадане на правния интерес на жалбоподателя от оспорването на отказа - при
липса на изрично обективирано в Заповед № Л-4266 от 03.12.2021г. волеизявления за
оттегляне на оспорения отказ за преместването на лишения от свобода и съотв.
при липса на изрично направено изявление от А.А. за оттегляне на подадената
жалба /въпреки дадените от съда указания с разпореждане от 10.12.2021г./, не е
налице процесуална пречка за разглеждането на жалбата.
С оглед на което оспорването, като
направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и
против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, съгласно чл.62, ал.3 от ЗИНЗС, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Оспореният
административен акт, с който е отказано преместването на л.св. А.А. ***, е
постановен от материално компетентен орган - Началника на отдел „Социални
дейности и възпитателна работа с правонарушителите” в ГД „Изпълнение на
наказанията” – комисар Юлиян Шемширов, при упражняване на делегирани му със Заповед
№ Л-1070 от 27.02.2020г. на Главния директор на ГДИН правомощия.
Обжалваният акт е постановен в писмена форма и
съдържа изискуемите се реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както
правното основание за упражненото от Началник отдел „СДВРП” в ГД „Изпълнение на
наказанията“ правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за
обосноваване на възприетата от административния орган липса на материалноправна
предпоставка по чл. 62, ал.1 от ЗИНЗС за преместване на лишения от свобода А.А.
***.
Оспореният в настоящото съдебно производство
отказ за преместване на л.св. А.А. ***, обективиран в писмо изх. рег. № 10242
от 07.10.2021г. на Началник отдел
„СДВРП“ в ГДИН, е постановен в съответствие и при правилно приложение на
материалния закон. Упражняването на административното правомощие за преместване
на лишени от свобода от един затвор в друг, е ограничено до визираните в чл.62,
ал.1, т.1 – т.5 от ЗИНЗС хипотези. Законово регламентираните основания за преместването
на лишените от свобода са: включване в обучения, в курсове за придобиване на
специалност, за повишаване на квалификацията или за работа – при изявено
желание от лишения от свобода /чл.62, ал.1, т.1/; при настаняване на лечение в
болнично заведение по лекарско предписание /чл.62, ал.1, т.2/; по молба на
близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на
семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти /чл.62, ал.1,
т.3/; по предложение на началника на затвора при възникване на психологическа
несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода - пострадали или
близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други
важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и
сигурността в местата за лишаване от свобода /чл.62, ал.1, т.4/ и при
необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл.43, ал.4, като в този в
този случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода /чл.62, ал.1, т.5/.
Правилно в обжалвания акт е прието, че направената промяна в регистрираните
постоянен и настоящ адрес на А.А. след постъпването му в Затвора гр. Стара
Загора за изтърпяване на наложеното на лицето наказание „лишаване от свобода“,
не се субсумира в нито една от хипотезите на чл.62, ал.1 от ЗИНЗС, съотв. не
съставлява материалноправна предпоставка за преместването на лишения от свобода
от един затвор в друг. Постоянният адрес на осъдения, с оглед разпоредбата на
чл.58 от ЗИНЗС и Заповед № 919/ 08.03.2017г. на Главния директор на ГДИН, е от
значение единствено за първоначалното разпределение в местата за лишаване от
свобода на осъдените лица за изтърпяване на наложените им наказания. В този
смисъл постановеният по подадената от А.А. молба вх. № М-940 от 28.09.2021г.
отказ за преместването на лишения от свобода в Затвора гр. Бургас, се явява в
съответствие и при правилно приложение на материалния закон.
Не води до друг правен
извод последващо издадената Заповед № Л-4266 от 03.12.2021г. на Заместник
главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“, с която на основание чл.62,
ал.1, т.3 от ЗИНЗС, е наредено лишеният от свобода А.С.А. да бъде преведен в
Затвора гр. Бургас за доизтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от
свобода”. Разпореденото преместване на лишения от свобода се основава на
заявени от А.А. нови /след постановяването на обжалвания отказ/ обстоятелства,
а именно че жената, с която живее на съпружески начала и с която имат общо
дете, е с постоянен адрес на територията на гр. Нова Загора, обл. Сливен, които
именно обстоятелства са обусловили уважаване на направеното от лишения от
свобода искане да бъде преместен в затвор в населено място, най-близо до
постоянния адрес на близките и семейството му.
С оглед на гореизложеното
съдът приема, че обжалваният отказ, обективиран в
писмо изх. рег. № 10242 от 07.10.2021г. на Началник отдел „СДВРП“ в ГД
„Изпълнение на наказанията”, е законосъобразен -
издаден е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановен е в
съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на които се основава,
при спазване на административно-производствените правила и е съобразен целта на
закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата, подадена от А.С.А., против отказ по подадена молба вх. № М-940 от
28.09.2021г. за преместване от Затвора гр. Стара Загора в Затвора гр. Бургас, обективиран
в писмо изх. рег. № 10242 от 07.10.2021г. на
Началник отдел „Социални дейности и възпитателна работа с
правонарушителите” в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, като неоснователна.
Решението е окончателно на основание
чл.62, ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
СЪДИЯ: