МОТИВИ по НОХД
№ 30 219/10 г. по описа на РС - МОНТАНА
Подсъдимият Д.М.Ц.
е обвинен в това, че на за периода от 26.03.2010 год.
до 06.04.2010 год. в гр. Монтана при условията на опасен рецидив, чрез
разрушаването на преграда здраво направена за защита на имот и чрез
използването на техническо средство /клещи/ отнел чужда движими вещ - велосипед
марка КРОС, модел ВЕНДЕТА на стойност 110 лева, собственост на Д.Л.Д. xxx от
владението на собственика с намерението противозаконно да го присвои - престъпление
по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. с с чл. 195, ал. 1, т. З, предл. 1-во и т. 4, предл.
2-ро вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с с чл. 29, ал. 1, б. "б" от НК.
Прокурорът
поддържа обвинението, пледирайки конкретно по вид и размер наказание.
Подсъдимият
Д.М.Ц. се признава за виновен, давайки съгласие при условията на чл. 371, т. 1
от НПК да не се разпитват свидетелите и вещото лице. При условията на чл. 371, т.
2 НПК подс. Ц. призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и даде съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Защитника
на подс. Ц., назначен при условията на чл. 372, ал. 2 НПК, изрази съгласие по
смисъла на чл. 372, т. 1 НПК. Пледира за приложение на чл. 55 НК при определяне
на наказанието при предвидения минимум.
Производството се разви при
условията и реда на Глава 27 НПК – по чл. 370, ал. 1 и сл. НПК и по – точно съгласно
чл. 371, т. 2 от НПК– проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано от
предварително изслушване на страните, инициирано от съда.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни. На основание чл. 373, ал. 1 вр. с чл. 283 НПК
съдът ги прие, прочете и огласи, без да извършва разпит на подсъдимия, свидетелите
и вещото лице.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната взаимна връзка и единство и като взе предвид доводите и
становищата на страните, приема за установено следното:
Подс. Ц.
е осъждан към момента на процесното деяние както следва: по НОХД № 477/04 г.
на МРС е осъден за деяние по чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 63 НК на обществено
порицание извършено на 27.08.2004 г., а
присъдата е влязла в сила на 01.03.2005
г. ; по НОХД №296/06 г. на МРС е осъден за деяние по чл. 195, ал. 1 вр. с
чл. 63 НК на пробация чрез пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК за срок от 2 години, като деянието е извършено на 02/03.04.2006 г., а присъдата е влязла в сила на 12.12.2006 г. / тази присъда е изтърпяна на
13.08.2007 г. видно от писмо на РП Монтана/; по НОХД № 464/08 г. на МРС е
осъден за деяние по чл. 197, т. 3 вр. с чл. 195, ал. 1 НК на пробация чрез
пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 4 за срок от 8 месеца, деянието
е извършено за времето от 22.07 – 30.07.2006
г., а присъдата е влязла в сила на 06.01.2009
г. ; по НОХД № 484/08 г. на МРС е осъден на пробация чрез пробационните
мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 4 НК за срок от 8 месеца за деяние по
чл. 194, ал. 3 НК, извършено на 24.08.2008
г., а присъдата е влязла в сила на 11.02.2009
г. ; по НОХД №461/2008 год. на Районен съд гр. Монтана за престъпление по
чл. 195 НК е осъден на три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение било
отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК – деянието е извършено на 09/10.07.2008 г., а присъдата е влязла
в сила на 24.02.2009 г. ; по НОХД
№30 112/2009 год. по описа на Районен съд гр. Монтана за престъпление по чл. 354а,
ал. 3, т. 1 НК е бил осъден на шест месеца лишаване от свобода, чието
изтърпяване било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК – деянието е
извършено на 18.09.2008 г., а
присъдата е влязла в сила на 04.04.2009
г. ; по НОХД № 30 129/2009 год. по описа на Районен съд гр. Монтана за престъпления
по чл. 346, ал. 2, т. 1 НК и по чл. 343б, ал. 1 от НК е осъден при условията на
чл. 23, ал. 1 от НК на осем месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е
отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК – деянията са извършени на 23.11.2008 г., а присъдата е влязла в
сила на 05.06.2009 г. ; по НОХД №30 193/2009
год. по описа на Районен съд гр. Монтана за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т.
1 НК е осъден на девет месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено
на основание чл. 66, ал. 1 от НК – деянието е извършено на 07.10.2008 г., а присъдата е влязла в сила на 17.06.2009 г. ;По НОХД №30 247/09 г. на МРС за престъпление по
чл. 195 НК извършено на 20/21.03.2009 г.,
присъдата е влязла в сила на 18.07.2009
год. подс. Ц. е осъден на осем месеца лишаване от свобода, което наказание
не е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК, поради което настоящето деяние
е извършено при условията на „опасен рецидив" при хипотезата на чл. 29, ал.
1, б. "б" от НК. С тази присъда при условията на чл. 68, ал. 1 НК е
била приведена в изпълнение присъдата по НОХД №461/08 г. на МРС, а видно от
писмо на Затвора Враца от 26.01.2010 г. присъдата е изтърпяна на 22.01.2010 г. ;
По НОХД №30 277/09 г. на МРС е осъден за престъпление по чл. 195 НК на
осем месеца лишаване от свобода – условно с три години изпитателен срок –
деянието е извършено на 03.01.2009 г., а
присъдата е влязла в сила на 02.10.2009
г. ; По НОХД №30 279/09 г. на МРС за престъпление по чл. 194, ал. 3 НК
е осъден на глоба в размер на 300 лева – деянието е извършено на 26.06.2008 г., а присъдата е влязла в
сила на 09.10.2009 г. ; По НОХД
№30 268/09 г. на МРС за престъпление по чл. 195 НК е осъден на шест месеца
лишаване от свобода – условно с три години изпитателен срок – деянието е
извършено на 22.02.2009 г., а
присъдата е влязла в сила на 14.10.2009
г. ; Подсъдимия е осъждан с влезли в сила присъди и по НОХД №№
30 391/09 г. и 30 018/10 г. и двете на МРС, постановяващи наказания
глоби – по първата 200 лева, а по втората 100 лева, деянието по първата е
извършено на 11.03.2009 г., а
присъдата е влязла в сила на 11.11.2009
г., деянието по втората е извършено
на 13 – 15.02.2009 г., а присъдата е
влязла в сила на 31.05.2010 г..
Осъждания
на подс. Ц. визирани по горе квалифицират процесното деяние извършено при
условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. ”б” от НК, без
срока по чл. 30, ал. 1 от НК да е изтекъл.
С. Д.Л.Д. xxx на
адрес: ж. к П. бл. 18, вх. А, ап. 10. На 26.06.2003 год. закупил велосипед
марка КРОС модел ВЕНДЕТА сребрист на цвят от фирмен магазин на КРОС в гр. Монтана
за сумата от 150 лева. Велосипедът съхранявал в мазето, което притежавал в
блока. Мазетата в блока не били номерирани, като неговото било последното вляво.
Заключвал вратата на мазето с катинар - китайско производство, захванат за
касата на вратата и за врата с халки. Мазето ползвал единствено той, като друго
лице нямало ключ от катинара. За последно оставил велосипеда в мазето на 26.03.2010
год. и заключил катинара. На 06.04.2010 год. слязъл в мазето и видял, че
катинара бил счупен, а като отворил вратата на мазето видял, че велосипеда
липсвал. Преди това подс. Ц. посредством използване на клещи счупил катинара и
откраднал намиращия се в мазето велосипед.
С. И. Д. Т. живее в с.
Л., област Монтана, но работил в автосервиз на фирма “Д.” ООД гр. Монтана, намиращ
се на ул. ”С. К. О.” – известна като ул. “Г.” в гр. Монтана. В края на месец
март 2010 год. в автосервиза дошло лице, което имало татуировка на едната буза
и надпис на врата, което му било познато като „Д. с." – подс. Ц.. То дошло
пеша в автосервиза и предложило да му продаде велосипед, като посочило, че
велосипеда бил негова собственост, но се нуждаел от пари. С. Т. се съгласил и
по-късно същия ден подс. Ц. му докарал велосипед марка КРОС модел ВЕНДЕТА
сребрист на цвят. С. Т. харесал велосипеда и се съгласил да го закупи за 50 лева.
Отново попитал подс. Ц. дали е собственик на продавания велосипед и след
положителен отговор дал парите и взел велосипеда, като го закарал в с. Л..
На 16.04.2010 год. служители
на РУ Полиция - Монтана посетили автосервиза на “Д.” ООД и попитали С. Т. дали
е закупувал велосипед. С. Т. потвърдил, като още същия ден докарал от с. Л.
велосипеда, закупен преди това от подс. Ц. и доброволно го предал на
полицейските служители. На 19.04.2010 год. С. Д. разпознал велосипеда, предаден
от С. Т., като своя велосипед по сменени по него части и той му бил върнат
срещу разписка.
Съгласно заключението
по назначената съдебно оценъчна експертиза стойността на отнетата движима вещ -
велосипед марка КРОС, модел ВЕНДЕТА възлиза на 110 лева.
При условията на чл. 373, ал. 3 НПК съдът приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като
се позовава на направените самопризнания от подсъдимия и доказателствата от
досъдебното производство, които ги подкрепят.
Налице
са условията на чл. 303, ал. 2 НПК и съдът намира, че обвинението е доказано по
несъмнен начин. Подс. Ц. е извършил деянието при условията на опасен рецидив по
смисъла на чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 4, пр. 2
вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. ”б”от НК.
Имайки
предвид гореизложената фактическа обстановка и при това тълкуване на закона, съдът
намери, че:
Подс. Д.М.Ц. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 195, ал. 1,
т. 3, пр. 1 и т. 4, пр. 2 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. ”б” от НК:
- за периода от
26.03.2010 г. до 06.04.2010 г. в гр. Монтана при условията на опасен рецидив, чрез
разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот и чрез използване на
техническо средство /клещи/ отнел от владението на Д.Л.Д. xxx чужда движими вещ
- велосипед марка “Крос”, модел “Вендета” на стойност 110 лева, без съгласието
на собственика с намерение противозаконно да го присвои.
От
субективна страна е налице пряк умисъл – подс. Ц. е съзнавал обществено опасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните
последици и е искал тяхното настъпване.
Причините
за извършване на деяниието са неправилното отношение към чуждата собственост и
желание да престъпно облагодетелстване от страна на подсъдимия.
За извършеното от подс. Ц. престъпление визирано по - горе съдът
го призна за ВИНОВЕН и му определи съответно наказание – ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което
наказание следва да се изтърпи ефективно
при първоначален строг режим в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип на основание чл. 60, ал. 1 вр.
с чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС.
При
определяне вида и размера на наказанието съдът счита, че е съобразил всички
обстоятелства с правно значение за неговата индивидуализация, като го определи при
условията на чл. 58а / в редакция преди изм. с ДВ, бр. 26/2010 г. в
сила от 10.04.2010 г. / вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 2,
ал. 2 от НК съобразявайки задължително нормата на чл. 373, ал. 2 НПК, в частта
й относно задължението на съда да определи наказанието при условията на чл. 58а,
респ. чл. 55 НК и без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства / в редакция на чл. 58а НК преди изм. с ДВ бр. 26/2010
г. /, който е по – благоприятния закон по смисъла на чл. 2, ал. 2 от НК. Размера
на наложеното наказание е съобразен с конкретната обществена опасност и тази на
извършеното от подс. Ц. деяние и последиците от него по настоящето дело. Съдът
не приложи чл. 58а НК в редакцията действаща след изм. с ДВ, бр. 26/2010 г. в сила
от 10.04.2010 г. защото спази изискването на чл. 2, ал. 2 от НК – при тази
редакция на чл. 58а НК наказанието следваше да се определи при условията на чл.
54 НК спрямо подсъдимия, което във всички случаи щеше като размер да е по –
голямо дори разделено на една трета, в сравнение с определяне на наказанието
при условията на чл. 55 НК под минимално предвидения размер.
При
определяне вида и размера на наложеното наказание, съдът намира, че са
съобразени целите по чл. 36 НК при отчитане разбира се изискванията на чл. 373,
ал. 2 НПК, респ. степента обществена опасност на конкретното деяние и степента
обществена опасност на подс. Ц.. Съдът намира наложеното наказание и за
съответно по смисъла на чл. 35, ал. 3 от НК.
Съдът
извърши групиране при условията на чл. 301, ал. 1, т. 3 от НПК имайки предвид
всички осъждания на Ц. до настоящия момент.
Първият
вариант на групиране е следния: могат да се групират присъди по НОХД № № 461/08 г.,
30 112/09 г., 30 129/09 г., 30 193/09 г., 30 277/09 г. и
30 268/09 г. всички на РС Монтана с най – тежко условно наказание – ДЕВЕТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Така определено на основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът следва да се приведе в изпълнение общото най – тежко условно наказание по
посочените по горе условни присъди в размер на ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се изтърпи ефективно от подсъдимия на основание чл.
60, ал. 1 вр. с чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС при първоначален строг режим в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип / процесното деяние е извършено в изпитателния срок по
всичките посочени условни присъди/. Преди да се приложи чл. 68, ал.
1 от НК спрямо визираните условни присъди са налице условията на чл. 25 НК имайки
предвид това, че деянията по всичките са извършени преди да е имало влязла в сила
присъда за което и да е от тях. При това
групиране присъдата по НОХД № 30 247/09 г. на МРС следва да се изтърпява
отделно / тя е изтърпяна вече на 22.01.2010 г. / защото е в рецидив спрямо
присъдата по НОХД №461/08 г. на МРС, макар и да може да се групира с всички
останали условни присъди посочени по – горе. При това групиране подсъдимия
следва да търпи общо наказание пробация по НОХД №№ 464/08 г. и 484/08 г. чрез
пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 4 от НК за срок от 8
месеца, отделно при условията на чл. 68 НК да търпи общо най – тежко наказание
от 9 месеца по присъди по НОХД № № 461/08 г., 30 112/09 г., 30 129/09 г., 30 193/09
г., 30 277/09 г. и 30 268/09 г., отделно да изтърпи наказанието от 9
месеца по НОХД № 30 247/09 г. на МРС и отделно да търпи наказанието по
настоящето дело в размер на 1 година лишаване от свобода. При този вариант на
групиране може да се приспадне изтърпяното наказание от 3 месеца по НОХД
№461/08 г. на МРС от общото наказание 9 месеца. Наказанието по настоящето дело
следва да изтърпява отделно защото процесното деяние е в рецидив спрямо всички
останали присъди спрямо подс. Ц..
Вторият вариант на групиране е следният: На основание чл. 25, ал. 4
вр. с чл. 23, ал. 1 от НК могат да се групират присъди по НОХД № № 464/08 г.,
484/08 г. и 461/08 г. и трите по описа на РС Монтана с общо най – тежко
наказание в размер на ТРИ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, ефективно при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие
от закрит тип, което видно от писмо на Затвора Враца от 26.01.2010 г. е изтърпяно от подсъдимия на 22.01.2010
г..Спрямо присъдата по НОХД № 461/08 г. са налице условията на чл. 68, ал. 1 НК
и затова съдът при условията на чл. 25, ал. 4 НК постановява ефективно
изтърпяване на това общо наказание без да отлага изпълнението му при условията
на чл. 66 НК. Така групирани присъдите по НОХД №№ 464/08 г. и 484/08 г. постановяващи
наказание пробация не следва да се изтърпяват отделно от подсъдимия защото са
групирани с присъдата по НОХД №461/08 г. на МРС постановяваща 3 месеца лишаване
от свобода. При този вариант следващото възможно групиране съгласно чл. 25, ал.
4 вр. с ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 от НК е
по присъди по НОХД № № 30 112/09 г., 30 129/09 г., 30 193/09
г., 30 247/09 г., 30 277/09 г., 30 279/09 г., 30 268/09 г.,
30 391/09 г. и 30 018/10 г. всички на РС Монтана с общо най –
тежко наказание в размер на ДЕВЕТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ефективно при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие
от закрит тип, като видно от писмо
на Затвора Враца от 26.01.2010 г. наказанието
от 8 месеца по НОХД №30 247/09 г. е изтърпяно от подсъдимия на 22.01.2010
г.. Спрямо присъди по НОХД № № 30 112/09 г., 30 129/09 г., 30 193/09
г., 30 277/09 г. и 30 268/09 г. всички на РС Монтана в размер на ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА са
налице условията на чл. 68, ал. 1 НК и затова съдът при условията на чл. 25, ал.
4 НК постановява общото наказание от девет месеца да се изтърпи ефективно от подсъдимия на основание чл.
60, ал. 1 вр. с чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС при първоначален строг режим в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип, без да прилага чл. 66 НК. На основание чл. 23, ал. 3
от НК при този вариант на групиране може да се присъедини наказанието глоба от 300 / триста / лева, представляваща
размера на най – тежкото наказание глоба наложено с присъда по НОХД
№30 279/09 г. на МРС. При този вариант на групиране подсъдимия следва да
търпи общо наказание от 3 месеца по присъди по НОХД №№ 464/08 г., 484/08 г. и
461/08 г. – това наказание вече е
изтърпяно на 22.01.2010 г. видно от писмо на Затвора Враца от 26.01.2010 г. и
се приспада при условията на чл. 25, ал. 2 НК, отделно да търпи общо
наказание в размер на 9 месеца по присъди по НОХД №№ 30 112/09 г., 30 129/09
г., 30 193/09 г., 30 247/09 г., 30 277/09 г., 30 279/09 г.,
30 268/09 г., 30 391/09 г. и 30 018/10 г. всички на РС Монтана –
от това наказание са изтърпени 8 месеца
и отделно да изтърпи настоящето наказание защото тя е в рецидив спрямо всички
останали.
Имайки
предвид двата варианта и най – вече принципа за най – блогоприятното съчетание
при групиране, очевидно е, че по – благоприятния вариант за подсъдимия е втория и затова съдът извърши
групирането в тази насока съобразявайки всички осъждания до настоящия момент. Съдът
подробно мотивира нуждата от приложение на чл. 68 НК в случая спрямо конкретно
визирани присъди, без обаче да го посочва с изричен диспозитив в присъдата
защото едновременно с това спрямо условните присъди за които е налице
хипотезата на чл. 68 НК е приложим и чл. 25, ал. 4 НК, а освен това ще се
получи и дублиране на размера общи наказания, което следва да изтърпява
подсъдимия. На основание чл. 25, ал. 2 от НК съдът приспада изтърпяната част от
наказанието лишаване от свобода по групираните по горе присъди и дела. Присъдите
по НОХД № 477/04 г. и 296/06 г. на МРС не могат да се групират помежду си
защото не са налице условията на чл. 25 НК, не могат да се групират на същото
основание и с останалите такива, респ. същите подлежат на отделно изтърпяване, а
видно от данните по справката за съдимост на Ц. това вече е станало – тези две присъди
са изтърпени понастоящем.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът:
ОСЪЖДА подсъдимия Д.М.Ц. да заплати по сметка на ВСС сумите - 50 / петдесет / лева
деловодни разноски – изплатено възнаграждение на вещо лице и 5 / пет / лева
държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Съдът
не присъди разноски в тежест на подсъдимия за адвокатско възнаграждение на
служебно назначения защитник. Впоследствие след уведомяване от НБПП гр. София
за размера на изплатеното адвокатско възнаграждение на служебен защитник, съдът
ще се произнесе с Определение по смисъла на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК.
Предвид
горните мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: