№ 3480
гр. София, 11.07.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 40 СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Силвия Б. Русева
при участието на секретаря Станимира П. Делийска
и прокурора А. Б. Н.
Сложи за разглеждане докладваното от Силвия Б. Русева Частно наказателно
дело № 20241100203949 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 15:30 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ Р. Л. К. – редовно призован, явява се лично, доведен от
СЦЗ.
За него се явяват АДВ. Р. С. и АДВ. И. А..
НАЧАЛНИКЪТ НА СЦЗ – редовно призован, не се явява – изпраща
упълномощен представител ИНСП. Г..
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
Предвид липсата на процесуални пречки и, като изслуша становищата на
страните,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА самоличността на осъдения:
Р. Л. К. – роден на ******* г. в гр. София, българин, български
гражданин, неженен, неосъждан, средно образование, с постоянен адрес: гр.
София, ж.к. ******* и с настоящ адрес: гр. София, ж.к. „*******, ап. 15, ЕГН
**********.
Самоличността е снета по данни на осъденото лице и по данни от
затворническото досие.
1
СЪДЪТ разясни правата на осъдения и на страните в настоящото
производство.
ОСЪДЕНИЯТ: Разбрах правата си, няма да правя отводи.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания по реда на съдебното
следствие. Нямаме искания за отводи.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА чрез прочитане на молбата на осъдения,
подадена чрез защитниците му адв. С. и адв. А., с която се иска УПО от
определеното му наказание по НОХД 3766/2013 г., по описа на СГС.
ЗАЩИТАТА /поотделно/: Поддържаме молбата.
ОСЪДЕНИЯТ: Поддържам молбата.
АДВ. А.: Имаме искания по доказателствата, защото в случая
фактическата обстановка е по-сложна. В крайна сметка, това лице влиза, за да
изтърпява определено наказание от 4 г., след което бива освободен условно
предсрочно, като са му определени за 7 месеца пробационни мерки. След
което, 3 г. това лице работи и живее в обществото и се реализира, след тази
присъда. В крайна сметка, по определени причини, след тези 3 г., ВКС
увеличи присъдата с 2 г. При това положение, той абсолютно доброволно, а не
както е записано в документите – „задържан“, отиде да доизлежи въпросната
си присъда. При влизането му наново в СЦЗ, той започна изтърпяване на
присъдата отново на строг режим, отново мина разпределение и т.н. В крайна
сметка, всичките тези неща, а именно „разпределение“ - определяне на нов
режим, промени на режима – никъде не са отразени в новата справка и
документи. Изискали сме цялото затворническо досие, защото не може една
присъда да се разделя на множество…
Искането ни е цялото затворническо досие – това, което е приложено по
настоящото дело не е цялото, с всички награди, дори има награда от СпНС,
тъй като е работел тук, да бъдат приложени, тъй като има стар план на
присъдата, който е изпълнен, а тук имаме нов план, който няма нищо общо с
първоначалния такъв, за да може да се проследи неговата дейност и неговото
поведение в затвора.
2
В тази връзка, искаме да бъде изискано в цялост и приложено НЧД
2347/2020 г., по описа на СГС, НО, 23 състав, по което вече е освободен
условно предсрочно за добро поведение.
АДВ. С.: Моля да ни дадете възможност да представим допълнително в
заверени преписи, тъй като са в оригинал, предоставените днес от
подзащитния ни документи – удостоверение от МВР-ГДИН, ОСИН-Сектор
„Пробация“–гр. София, становища на АСпНС, на ГДИН, Заповед № 18 от
18.03.2020 г., известие на МВР-ГДИН и Заповед № 165.
Представям и моля да приемете в днешното съдебно заседание
депозирана молба от мен и колегата А., както и от защитника на другия
подсъдим по НОХД, по което изтърпява допълнително наложеното му
наказание, с вх. № 17163/2018 г., по което се намира отговор на СГП в
кориците на настоящото производство, както и 2 бр. препоръки, издадени от
търговски представител на „К.-3“ ООД, както и на управител на склад, където
подзащитният ни полагаше общественополезен труд от момента на
освобождаването си до момента на доброволното си предаване, а не на
„задържането“ му, както неправилно е отразено в документацията.
Бих искала да поясня нещо, което не откривам в досието – фактът, че
върху самото досие стоеше щемпел „рецидив“ с червен печат, което намира
отражение както в отговора на Прокуратурата. Във връзка с това се наложи
провеждане на лична среща между мен и Началника на затвора, който обеща,
че ще разговаря със социалния работник, който отговаря за изпълнение плана
на присъдата и това ще бъде отстранено – за съжаление, не виждам никъде
отразяване на това, че лицето не е рецидивист.
ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам депозираната молба. Считам, че искането за
приобщаване към материалите по делото на старото затворническо досие на
осъденото лице, доколкото се касае за доизтърпяване на същата присъда, е
относимо и следва да бъде уважено. По отношение на останалите искания, а
именно за приобщаване на НЧД 2347/2020 г., считам че същото не е относимо
към настоящото производство и моля това искане да бъде оставено без
уважение. По отношение на представените в днешното съдебно заседание
документи – считам, че същите следва да бъдат приети като доказателства по
делото, тъй като са относими към предмета му. Нямам доказателствени
искания от своя страна.
3
ИНСП. Г.: Представям и моля да приемете Заповед № Л-353 от
18.10.2021 г. за упълномощаването ми, както и актуална справка за остатъка от
наложеното наказание на осъдения и за срока на изтърпяното до момента от
него.
Напълно се присъединявам към Прокуратурата – следва старото досие да
бъде присъединено, с оглед на бъде по-ясно цялостното поведение на
осъденото лице. По отношение молбата за УПО – становището на Началника
на затвора е отрицателно.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат представените от инсп. Г. документи.
ЗАЩИТАТА /поотделно/: Да се приемат представените от инсп. Г.
документи.
ОСЪДЕНИЯТ: Поддържам молбата. Нямам какво да добавя.
Относно направените доказателствени искания от страна на защитата,
както и от страна на инсп. Г., съдът намира следното:
По отношение на искането за присъединяване на цялостното
затворническо досие, съдът намира искането за неоснователно. В доклада,
изготвен от инсп. Д., в резюме, но достатъчно изчерпателно, че съдът да си
състави впечатление, е представено поведението, както и предисторията на
първоначалното изтърпяване на наказанието от осъдения до момента на
условното му предсрочно освобождаване, описани са обстоятелствата, поради
които това се е случило и подробно е описано поведението му и
наблюдаваната положителна промяна в него, награждаванията, както и
липсата на наказанията при първоначалното изтърпяване на присъдата, така че
съдът може да си състави впечатления относно изтърпяването на присъдата
преди да бъде условно предсрочно освободен К. и не е необходимо да бъде
присъединявано цялото му затворническо досие, тъй като представеното му
по делото настоящо затворническо досие, в достатъчна степен изяснява
поведението на осъденото лице и отношението му към изтърпяване на
наказанието. Относно исканията на защитата за представяне в оригинал на
становище на АСпНС, на ГДИН, заповеди от 2020 г. на МП, съдът ги намира
за неоснователни, предвид че те не касаят период, който влиза в предмета на
настоящото дело.
Относно представените от защитата доказателства – препоръки от
4
работодатели, при които е полагал труд К., след първоначалното УПО, съдът
намира, че са относими към предмета на настоящото дело, поради което ги
приема и прилага към същото.
Относно възражението на защитата, че имало печат „рецидивист“, съдът
не счита за нужно да се произнА., тъй като е извън предмета на делото и касае
правомощия на затворническата администрация, евентуално –на прокурора.
Относно представените от инсп. Г. документи – Заповед № Л-353 от
18.10.2021 г. за упълномощаване, както и актуална справка за остатъка от
наложеното наказание на осъдения съдът намира, че са относими към
предмета на настоящото дело, поради което ги приема и прилага към същото.
Така мотивиран,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените от защитата искания за
изискване и присъединяване на цялото затворническо досие на осъдения К.,
както и за изискване и прилагане по делото на становище на АСпНС, на
ГДИН, заповеди от 2020 г. на МП.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към делото представените от защитата
доказателства – препоръки от работодатели, при които е полагал труд К., след
първоначалното УПО.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото представените от инсп. Г. документи –
Заповед № Л-353 от 18.10.2021 г. за упълномощаване, както и актуална
справка за остатъка от наложеното наказание на осъдения.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други доказателствени искания.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ. А.: Подзащитният ми е осъден с присъда, която следва да изтърпи 6
г. ЛОС. Към настоящия момент, подзащитният ми е изтърпял първата част на
присъдата, като е бил УПО и с това съдът е приел, че са настъпили и двете
изисквания, а именно да е изтърпял повече от ½ от присъдата и да е дал
доказателства, че се е поправил. Съдът, именно в тази връзка, е преценил, че
5
се е поправил и го е освободил от изтърпяване на остатъка от наказанието.
След изтърпяване на наказанието, минава срок от 3 г., в който подзащитният
ми работи и опитва да създаде нормално семейство. Няма никакви
провинения, задържания, криминални регистрации през този период. След
това, присъдата му е продължена с още 2 г., но въпреки това всичките тези
награди, които е получавал, трябваше да бъдат приложени и представени по
настоящото дело и именно там има становище на Началника на затвора, че К.
се е поправил, а в крайна сметка, след 8 месеца, без да са запознати,
служителите на затвора дават становище на Директора на затвора, който дори
не е виждал К., че не са изпълнени целите, посочени в чл. 36 НК – защо и как
не са изпълнени, аргументация няма. Представен е отново официален
документ от ГДИН, от който се вижда, че К. е изтърпял 4 г. 8 месеца и 6 дни,
т.е. има остатък от 1 г. и 3 месеца. През този период, в който той е в затвора,
същият работи, полага труд, видно от документите. В тази връзка, искам да
посоча, че неправомерно търпи за втори път преминаване през всичките тези
необходими условия, а именно разпределен е на „строг“ режим, като вече
веднъж го е изтърпял този строг режим; минал е през цялата тази процедура и
е бил на „лек“ режим и е работел в ЗО „Казичене“ – защо следва да търпи
всички тези процедури наново – не бе дадено обяснение и няма приложени по
делото документи.
Моля да обърнете внимание на факта, че при изготвената първоначална
оценка на риска, тя е много ниска, почти незначителна. В тази връзка, считам
че са налице достатъчно доказателства, дори и след като започна да работи в
затвора, има две награди; няма наказания, няма проблеми с пенитенциарните
служители и останалите затворници. Дал е достатъчно доказателства, че се е
поправил – има добро поведение, участва в трудови, образователни и
обучителни програми. Искам да посоча, че не е загубил връзка със
семейството си – отвън са майка му, приятелката му, така че считам, че всички
изисквания към момента за УПО, са налице, предвид предпоставките на чл.
70, ал. 1 от НК, а именно, че е изтърпял повече от ½ от наложеното му
наказание. Считам, че за да се допусне УПО, не е необходимо да се направи
извод за окончателно поправяне, съгласно съдебната практика, а е достатъчно
да се обоснове извод, че е започнало поправяне на лицето – такъв извод е
направен вече един път. Достатъчно е, че 23-ти състав на СГС е приел, че се е
поправил. За 8 месеца отново е дал същите доказателства, че се е поправил и
6
моля да приемете, че са налице условията за УПО.
АДВ. С.: Моля да постановите съдебен акт, с който да уважите
депозираната молба. Считам, че са налице всички предпоставки, предвидени в
чл. 70, ал. 1 от НК, в това число и достатъчно данни, за това че лицето е дало
доказателства за своето поправяне. Тези доказателства са налични още при
приемането му в СЦЗ за втори път. Планът, който е изготвен за втори път,
въпреки че наказанието се явява продължение на вече търпяно от него, е почти
бланкетен – определени са веднъж месечно срещи с лицето от страна на
социалния работник, а така нареченият „експресен психологически доклад“
при постъпването му, е със странна препоръка, че индивидуалната социална
работа със задържаното лице, трябва да бъде насочена към промяна в
отношението към правонарушението и осъзнаване на собствената роля в
деянието. Тази препоръка противоречи изцяло със становището на
затворническата администрация, дадено към 2020 г., в което становище,
съдържащо се в НЧД 2347/2020 г. на 23 състав на СГС, беше отразено, че
лицето е дало повод да се смята, че това отношение към извършеното деяние,
е налице, нещо повече – пред Съда К. категорично заяви, че осъзнава степента
на деянието, за което е осъден, което показва и поведението му
непосредствено след освобождаването му през 2020 г., а именно постъпването
му на работа. Парадоксално, но и факт е, че пенитенциарните власти
позволиха на лице, намиращо се при строг режим за втори път, да полага труд
в затвора – нещо, което на другите затворници не се позволява, до промяна на
режима им в „общ“ или „лек“ такъв. Факт, който е виден от досието, което е
частично пред Вас, е че същият има награди и, че поведението му показва
повишен контрол, а именно, че лицето е социално ориентирано, не е
агресивно, не проявява противообществени прояви в мястото за ЛОС,
социално контактно е. В досието му не се съдържат протоколи за извършени
беседи, така както е отразено в плана, изготвен за втори път, т.е. никъде няма
доклади за извършените веднъж месечно от 30.11. до настоящия момент, със
соц. работник, който следва да следи за изпълнение на този план.
Считам, че са налице и двете предпоставки, поради което моля да
постановите решение, с което Р. К. да бъде УПО.
ОСЪДЕНИЯТ: Моля да уважите молбата ми за УПО, тъй като смятам,
че към момента оставането ми в затвора няма да промени с нищо нито
7
мнението ми към извършеното нарушение, нито ще помогне на някого.
Смятам, че веднъж вече съм бил освободен и съм дал достатъчно
доказателства, за това, че съм съвестен гражданин и че мога да си изпълнявам
задълженията като син, служител, гражданин.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че така депозираната молба не е основателна.
Доколкото Прокуратурата няма лични впечатления от поведението на
осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието ЛОС в затвора,
съгласно трайната съдебна практика, изгражда изводите си в тази насока от
доклада, изготвен от затворническата администрация. Запознавайки се със
същия, безспорно се установява, че по отношение на осъденото лице е
започнал корекционен процес и е налице положителна промяна в поведението
му. Въпреки това както законът, така и съдебната практика изисква не
единствено и само наличието на започнал корекционен процес, а и
приключването му в рамките на изтърпяване на наказанието ЛОС. В случая, в
изготвения от затворническата администрация доклад, е посочено, че рискът
за обществото все още е в средни стойности, както и, че целите на присъдата,
макар и изпълнени в голяма степен, не са изпълнени в пълнота.
С оглед изложеното, считам че молбата следва да бъде оставена без
уважение.
ИНСП. Г.: Началникът на затвора възразява на молбата на Р. К. за УПО,
защото счита, че в случая осъденият не е показал със своето поведение, че
надхвърля обичайното изискуемо от всички осъдени лица добро поведение.
Действително К. няма нарушения на реда и дисциплината, трудово ангажиран
е, придържа се към изпълнение плана на присъдата, която се изпълнява при
първоначално определеният към момента „строг“ режим, т.е. не е започнало
изпълнение на прогресивната пенитенциарна система, както и е отразено, че
заложените в плана на присъдата цели, не са все още реализирани и не са
постигнати задачите, с което и корекционният процес не е завършен, за това
моля да оставите молбата без уважение.
АДВ. А. /реплика/: Посочената практика от Прокуратурата не е вярна. За
да се допусне УПО категорично не е необходимо да се направи извод за
окончателно поправяне на осъдения, достатъчно е да се обоснове извод, че е
започнало поправяне. Има УПО на това лице вече, има становище на
Директора на затвора, че се е поправил и изведнъж започваме съвсем
8
отначало, като имаме продължение на присъдата, че не се е било поправило –
е, кое е вярно – това, което е преди 3 г., докато е бил в затвора или сега новото,
когато влиза доброволно, работи и няма наказания. Очевидно е, че не е
работено с него, дори няма срещи със социален работник.
ОСЪДЕНИЯТ /реплика/: Първоначалният план на новата присъда,
която доизтърпявам до момента, всъщност е изготвен от социален работник в
приемно отделение на СЦЗ – там, където съм пребивавал 3 седмици в така
нареченият „период за адаптация“. След това съм разпределен в 7-ма гр. на
СЦЗ, където имам една-единствена проведена среща с ИСДВР, което
впоследствие беше отстранено дисциплинарно от работа; към момента имам
трето ИСДВР, с което уж се работи, а всъщност за около 4 месеца аз нямам
нито една проведена беседа със социалния работник – те се отразяват с
подпис. Аз за 8 месеца имам една проведена беседа със социален работник
през първите 3 седмици в затвора, една проформа среща с психолог за 5 мин. в
приемното отделение; 1 седмица, след като пуснахме молбата за УПО, дойде
друг психолог, за да ни даде едни анкетни карти, които да се попълнят и да се
предадат на другия ден в 09:00 часа, а не виждам да са приобщени към
настоящото дело, защото на всеки един лист съм написал дата и съм се
разписал под датата, за да се види от Съда кога са ни дадени тези бланки. Аз
среща „очи в очи“ с психолог нямам.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВЯ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ.
ОСЪДЕНИЯТ /в последната си дума/: Моля да уважите молбата ми за
УПО. Смятам, че целите на присъдата, когато и да започне въпросният
поправителен процес с мен, няма да бъдат изпълнени, дори до последния ден
да си остана в затвора. Доказал съм, че може да се разчита на мен. Аз работех
до последно, работя с хора всеки ден и нямам проблеми с когото и да е. Не
съм се занимавал с престъпления. Допуснал съм една грешка през живота си,
за която заплатих цената.
СЪДЪТ, след съвещание, намира следното:
Настоящото производство е по реда на чл. 437, ал. 2 от НПК.
Образувано е по молба, подадена от осъдения Р. Л. К., ЕГН-**********,
чрез неговите защитници адв. С. и адв. А., за условно предсрочно
освобождаване от определеното му по НОХД 3766/13г. на СГС наказание. В
молбата и в съдебно заседание защитата и осъденото лице поддържат едни и
9
същи аргументи, основно, че е налице формалната предпоставка –
изтърпеният срок от наказанието, както и, че К. е дал убедителни
доказателства, че се е поправил. Акцентуват най-вече върху факта, че веднъж
вече лицето е освобождавано от същото наказание условно предсрочно и след
като ВКС е увеличил наказанието му, доброволно се е явил, за да изтърпи
наказанието си, а в периода, който е бил на свобода – 3 г., е полагал
общественополезен труд и е имал адекватно социално поведение.
Прокуратурата твърди, че няма преки впечатления от това как К.
изтърпява присъдата си и за това приема аргументите на затворническата
администрация. Счита, че корекционният процес при К. е започнал да дава
положителен резултат, но К. не е дал убедителни доказателства, че се е
поправил и превъзпитал, така че целите на наказанието по чл. 36 от НК да
бъдат изпълнени в цялост. Същите са аргументите и на затворническата
администрация, поради които и Прокуратурата, и затворническата
администрация оспорват молбата и считат, че не трябва да бъде условно
предсрочно освобождаван К..
Съдът намира, че за да бъде уважено това искане, съобразно нормите на
чл. 70 от НК, следва осъденият К. да е изтърпял поне 1/2 от наложеното
наказание и да е дал убедителни доказателства за своето поправяне и
превъзпитание. Формалната предпоставка е налице, доколкото от справката на
затворническата администрация към днешна дата, е видно че К. е излежал 4
години 8 месеца и 6 дни и има остатък от 1 г. 3 месеца и 24 дни за изтърпяване.
Относно дали е налице поправяне и превъзпитание, т.е.доказателства за
това: Съдът намира, че индивидуалния план на осъдения е уреден в чл. 156 от
ЗИНЗС и в конкретния случай не е проведен до края. Корекционната работа с
него не е доведена докрай. Режимът му към момента е продължава да е
„строг“ и не е променен поетапно в следващите два вида. Осъденият К.
работи, награждаван е и не е наказван, неосъждан е преди това деяние.
В доклада, който е изготвила инсп. Д., действително се сочи, че в голяма
степен целите на наказанието са постигнати и, че евентуално условно
предсрочно освобождаване би спомогнало за плавна ресоциализация и
укрепване на семейните връзки, поведението на К. може да бъде проследявано
в условия на свобода, като му бъде наложена подходяща пробационна мярка за
10
остатъка от наложеното му наказание, същевременно обаче в същия доклад се
казва и, че при К. има ясно изразени проблемни зони: “Отношение към
правонарушението“: лишеният от свобода не приема отговорността за
собственото си криминално поведение, не признава вината си, не разбира
изцяло мотивите за извършване на престъплението и не осъзнава жертвата.
Счита присъдата за несправедлива, „не винаги осъзнава последствията от
собствените си действия“. От друга страна, доклада съдържа и немалко
положителни оценки за осъдения, например, че при изпълнение на трудовите
си задължения проявява отговорно отношение, участва в културно-масовите и
спортни мероприятия, няма индикации за агресивна предразположеност и
враждебни нагласи. В същия доклад е определено обаче, че рискът от вреди е
„среден“.
Съдът няма лично възприятие как К. изтърпява наказанието си и до каква
степен изтърпяваната част от наказанието е упражнило върху него
превъзпитателно и възпиращо въздействие в достатъчна степен, така че
целите на наказанията по чл. 36 НК да бъдат изпълнени само именно с тази
изтърпяна част. Съдът единствено може да направи изводите си по данните в
затворническото досие, от това което е представено по делото и от казаното от
страните в днешното съдебно заседание. Съобразявайки горното, Съдът
намира, че са налице противоречиви доказателства, противоречив е и самият
доклад, изготвен от инсп. Д. - с различни оценки – положителни и
отрицателни относно личността и поведението на осъдения К.. В този случай,
Съдът намира, че при това противоречие на доказателствата, трябва да
подкрепи становището на Затворническата администрация и на
Прокуратурата. Съдът намира още, че се налага при осъдения К. да се
продължи индивидуалния план за изтърпяване на наказанието и
корекционната работа с него да продължи. Следва да се посочи и, че остава за
изтърпяване и значителна като време част от наказанието, режимът му не е
променен в „лек“, а и факта че наказанието му е увеличено от ВКС и то при
осъждане за престъпление по чл.116 от НК. Поради посочените обстоятелства
и казаното по-горе, съдът приема, че осъденият К. не е дал достатъчно
убедителни и несъмнени доказателства за трайното му поправяне и
превъзпитание, а просто е проявил положително, но в рамките на дължимото
поведение в затвора.
Неоснователно е възражението на защитата, че корекционният процес
11
трябва само да е започнал – напротив. Законодателят не е разписал до какъв
етап следва да е стигнал корекционния процес, но изрично е употребил израза
осъденият да е дал „доказателства за своето поправяне“. В случая осъдения К.
е започнал да проявява положителна промяна в поведението си вследствие
корекционната работа, но дали тази тенденция ще продължи и ще доведе до
положителна промяна и в личността му при противоречивите доказателства в
делото, достатъчно убедителен извод на този етап не може да се направи.
Именно затова и корикционната работа с осъдения следва да продължи до
окончателно постигане на целите на наказанията по чл.36 НК.
Горните обстоятелства също така са аргумент, че условията по чл. 70 от
НПК не са налице. Воден от горното,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение молбата на осъденото лице за Р. Л. К., ЕГН
**********, подадена чрез неговите защитници адв. С. и адв. А., за условно
предсрочно освобождаване от определеното му по НОХД 3766/13г. наказание,
наложено му от СГС за престъпление по чл.116 НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не е окончателно и може да се обжалва и
протестира в 7-дневен срок от днес пред САС.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 16:18
часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
12