№ 15
гр. Перник, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20231720101160 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Кредит Тайм“ ЕООД срещу Е. Г. К..
Ищецът твърди, че на 20.12.2021 г. между страните бил сключен договор за паричен
заем № *****/20.12.2021 г., по силата на който на ответницата била отпусната в заем и
реално предадена сумата от 600 лв., която следвало да бъде върната на 8 бр. равни месечни
вноски, дължими на 14-то число на месеца, с краен падеж 14.08.2022 г. Размерът на
анюитетната вноска, включваща главница и договорна лихва (каквато също била уговорена)
възлизал на 77,84 лв. С уточняваща молба се посочва, че в договора за заем били уговорени
и други задължения и такси, които не се претендират. Кредитополучателят извършил
плащания в размер на 129,94 лв., с които били погасени главница в размер на 115,55 лв. и
договорна лихва в размер на 9,39 лева. Крайният падеж на договора настъпил, но
задължението на ответника за връщане на заемната сума, заедно с лихва не било изпълнено.
По изложените съображения, след като за посочените вземания за главница и лихви е
била издадена заповед за изпълнение, срещу която е постъпило срочно възражение по реда
на чл. 414 ГПК, моли да бъде признато за установено в отношенията между страните по реда
на чл. 422 ГПК, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите: 484,45 лева, –
неплатена главница по Договор за потребителски кредит № *****/20.12.2021 г. за периода
от 14.02.2022 г. до 14.08.2022 г.,, 13,33 лева – неплатено договорно възнаграждение за
периода от 14.02.2022 г. до 14.08.2022 г., както и сумата 11,54 лева, – законна лихва върху
главницата за периода от 14.02.2022 г. до 14.12.2022 г., ведно със законната лихва за забава
върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
15.12.2022 г., до окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноски.
Ответната страна не е депозирала писмен отговор. В с.з. чрез упълномощения
процесуален представител изразява подробно становище за недействителност на целия
договор за потребителски кредит на осн. чл. 10, ал. 1 ЗПК и на осн. чл. 11, ал. 2 ЗПК – поради
различен размер на шрифта на договора и на погасителния план, с оглед действителния
размер на ГПР, а ОУ били подписани единствено от кредитополучателя, но не и от
кредитора. В условията на евентуалност се поддържа, че са налице основания за нищожност
на клаузите „Експресо“ и „Индивидуално изготвяне на кредитно предложение“, с които на
практика се заобикаля законът досежно максимално допустимия размер на ГПР. Моли
1
исковете да бъдат отхвърлени и претендира разноски на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 430 ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 9
ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От представеното копие на договора за кредит от 20.12.2021 г. и погасителен план
към него, се установява, на посочената дата страните са сключили договор с предмет
отпускане в заем на сума в размер на 600,00 лв., платима на 8 равни месечни погасителни
вноски по 160,00 лв. (общо 1280 лв.), а в случай, че вноската се заплати преди или на
падежната дата (14-то число на съответния календарен месец), размерът й възлиза на 146,00
лева (или общо 1168 лв.), като датата на плащане на първата от общо осемте погасителни
вноски е 14.01.2022 г. Уговорен е фиксиран ГЛП 10,00% и ГПР 10,95%. Уговорено е и
заплащане на такса за експресно разглеждане – 328,64 лева, както и такса индивидуално
кредитно предложение 328,64 лева. По този начин в погасителния план е посочено, че
общият размер на главницата и договорната лихва възлиза на 622,72 лева, а с включените
такси „експресно разглеждане“ и „кредитно предложение“ общата сума, която следва да
бъде върната, възлиза на 1280 лв., а при плащане на вноските преди или точно на падежа –
1168 лв.
Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като
дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо
лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат
качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.
4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.
Изпълнението на кредитодателя на задължението да предаде заемната сума се
установява от т. 3 от договора – „Условия по заема“, в която е посочено, че с подписване на
договора заемателят удостоверява, че е получил изцяло и в брой от заемателя заемната сума
и договорът има сила на разписка за предадената заемна сума. В тази връзка индиция за
усвояването на заемната сума е и признанието, което се съдържа от ответницата в
депозираното по реда на чл. 414 ГПК възражение, че е правила вноски по договора за кредит
от м. 12.2021 г.
В процесния случай договорът за заем е сключен при спазване на чл. 11, ал. 1, т. 7, т.
9, т. 11 ЗПК, посочени са индивидуализиращите данни за страните, размера на получената
сума, общият размер, който потребителят следва да върне, лихвения процент, размерът,
броят, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Договорът обаче не
съответства на императивните изисквания на чл. 11, , ал. 1 т. 10 ЗПК, доколкото не е
посочен действителният размер на ГПР, което води до неговата недействителност – арг. чл.
22 ЗПК.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите отразява „общите
разходи по кредита“ на потребителя, като това понятие е дефинирано в § 1, т. 1 ЗПК като
включващо „всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит... в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия“. Процесният договор за кредит
формално съдържа посочване на ГПР, без взетите предвид допускания, използвани при
изчисляването, съдържа и обща сума, дължима от потребителя. Размерите на тези величини,
посочени в договора не съответстват на действителните такива, съобразно поетите от
потребителя задължения. По договора към ГПР не са включени уговорените допълнителни
такси за експресно разглеждане и за изготвяне на индивидуално кредитно предложение, с
2
уговорен начин на разсрочено плащане, съгласно погасителния план, и доколкото същите не
попадат в обхвата на изключението на чл. 19, ал. 3 ЗПК, същите е следвало да бъдат взети
предвид при изчисление и посочване на действителния размер на ГПР.
Съдът, съобразно правилото на чл. 162 ГПК, като съобрази условията по договора за
кредит – размера на заемната сума и уговорения лихвен процент, при математическо
изчисление, съобразно формулата в Приложение № 1 към ЗПК, формира извод, че
годишният процент на разходите (ГПР) възлиза на 10.4631 %, т.е. се доближава до
посочения в договора. Ако към ГПР по договора за заем обаче се вземат предвид и таксите
за „експресно разглеждане“ и за „изготвяне на индивидуално кредитно предложение“,
при изчисление чрез формулата, посочена в Приложение № 1 към ЗПК, ГПР на практика би
възлизал на 643,11 %, като категорично по този начин се заобикаля максимално допустимия
размер на ГПР.
При това положение в настоящия случай не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК за посочване на точния размер на ГПР по кредита в договора. Това е ситуация, която
според настоящия състав следва да се приравни по правни последици на липса на посочване
на ГПР. Този извод следва и при съответното тълкуване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК с изискването на чл. 22, § 3 от Директива 2008/48/ЕО относно договорите за
потребителски кредити задълженията по националния закон да не могат да бъдат
заобиколени, поради начина на формулиране на договорните клаузи. Значението на точното
посочване на ГПР за избора на потребителя дали да получи определен кредит е изяснено в
практиката на Съда на Европейския съюз – съгласно в т. 62 – 67 от Решението 20.09.2018 г.
по дело C-448/17 EOS KSI Slovensko s.r.o., е от съществено значение за правилната
конкуренция на кредитния пазар и касае възможността на потребителите да разберат какво
ще е задължението им. Поради това следва да се приеме, че неточното посочване на ГПР в
договора за потребителски кредит следва да се приравни на липса на такова посочване.
Така уговорените клаузи за заплащане на допълнителни такси противоречат и на
нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съобразно която кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Дейността
по „усвояване“ на кредит следва да се разбира като съвкупността от всички стъпки, през
които кредитополучателят следва да премине, за да получи определена сума – от подаването
на заявка за кредит, до фактическото получаване на парите. Тази дейност включва
извършване на действия както от страна на потребителя (подаване на искане за кредит,
деклариране на определени обстоятелства, предоставяне на документи за имущество и
доходи), така и от страна на кредитодателя (проверка на имущественото състояние на
потребителя, представяне на преддоговорна информация, съставяне на договор и
ангажиране на служител за подписването му, съответно – предоставяне на отпуснатия
кредит). В случая следва да се приеме, че законодателят забранява уговаряне на такси за
всяка от тези стъпки, тъй като съществува житейска презумпция, че по този начин
потребителят бива натоварен с разходи, които биха довели до търговска печалба на
кредитодателя – дейността по отпускане и предоставяне на кредити е търговска дейност,
при която основният източник на печалба е начисляваната лихва, поради което
законодателят е предвидил ограничения на съпътстващите тази лихва разходи, включително
тези за усвояване на кредита.
С оглед всичко изложено, предвид липсата на коректно посочване на действителния
размер на ГПР, настоящият съдебен състав намира, че сключеният между страните договор
за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, респ.
ответникът дължи връщане единствено на чистата стойност на същия – арг. чл. 23 ЗПК.
Предвид липсата на каквито и да е доказателства за актуалния размер на
задължението и направените плащания, на осн. чл. 162 ГПК съдът взема предвид
признанието на ищеца, че кредитополучателят е погасил сума в размер на 129,94 лв., и с
оглед горните фактически и правни положения, същата следва да бъде отнесена към
погасяване на главницата от 600 лв., поради което искът за заплащане на същата следва да
бъде уважен за непогасената част – 470,60 лв., и отхвърлен за разликата до пълния
претендиран размер 484,75 лв.
Отхвърлени изцяло следва да бъдат останалите искове, с оглед чл. 23 ЗПК.
3
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца пропорционално следва да бъдат
присъдени сторените разноски. На осн. чл. 78, ал. 3, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв в полза на
процесуалния представител на ответника, осъществявал безплатна адвокатска защита в
хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв (ДПЗ на л. 38) следва да бъде присъдено
възнаграждение – пропорционално 30,41 лв., съобразявайки размерите по чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1/2004 г. – 400 лв. с оглед материалния интерес.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД, ЕИК
********* срещу Е. Г. К., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл.
430 ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в полза
на „Кредит Тайм“ ЕООД съществува изискуемо вземане спрямо Е. Г. К., за сумата от
470,60 лева – непогасена главница по Договор за потребителски кредит № *****/20.12.2021
г. за периода от 14.02.2022 г. до 14.08.2022 г., за която сума е издадена ЗИПЗ по ч.гр.д. №
6176/2022 г. на РС-Перник, ведно със законната лихва за забава върху главницата за
периода от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.12.2022 г., до
окончателното изплащане на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни иска за главница за разликата над 470,60 лева до
пълния заявен размер от 484,45 лева, както и исковете за сумата 13,33 лева – неплатено
договорно възнаграждение за периода от 14.02.2022 г. до 14.08.2022 г., както и сумата 11,54
лева, – законна лихва върху главницата за периода от 14.02.2022 г. до 14.12.2022 г., за които
суми е издадена ЗИПЗ по ч.гр.д. № 6176/2022 г. на РС-Перник.
ОСЪЖДА Е. Г. К., ЕГН ********** да заплати на „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД, ЕИК
********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 23,10 лева – държавна такса в исковото
производство и 23,10 лева – държавна такса в заповедното производство.
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на адв. А. Г. Ц., л.
№ ******** на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 30,41 лева –
възнаграждение за процесуално представителство, осъществявано спрямо Е. Г. К. пред РС-
Перник.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4