Определение по адм. дело №2346/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата.

Образувано е по жалба от Х. Д. Х. от [населено място], [ЕГН], срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 25-0819-001014/16.09.2025 г., издадена от полицейски инспектор в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Варна, с която на Х. на основание чл. 171, т. 1, буква з), гг) от ЗДвП е отнето свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, доколкото на 15.09.2025 г. е управлявал т.а. ******** с регистрационен номер [рег. номер], собственост на „Спийд Х“ ЕООД, който е със служебно прекратена на 19.08.2025 г. регистрация на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

Жалбата е приета за редовна и допустима от съда и делото е насрочено за разглеждане в о.с.з. Във връзка с дадени указания от съда за представяне на доказателства, от административния орган е постъпило писмо с.д. № 18816/14.11.2025 г., в което се твърди, че поради прекратяване на наказателното производство е отпаднало основанието за прилагане на принудителната административна мярка, наложена с обжалваната заповед, и свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя е върнато.

Във връзка с полученото писмо процесуалният представител на жалбоподателя заявява, че не поддържа жалбата, но претендира присъждане на направените за производството разноски, доколкото обжалваният акт е бил оттеглен след подаване на жалбата, а разноските са направени към момента на подаването й.

След като се запозна с твърденията и исканията на страните, съдът намира, че към настоящия момент са настъпили обстоятелства по чл. 159, т. 3 от АПК, водещи до недопустимост на жалбата.

Както се установява от писмо УРИ № 819000-57481/14.11.2025 г. от Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, с постановление на ВПС № 15789/2025 г. от 16.10.2025 г. е прекратено наказателното производство по образуваното досъдебно производство, поради което е отпаднало основанието за прилагане на ПАМ срещу Х. и неговото СУМПС му е върнато. Жалбата, по която е образувано настоящото производство е подадена на 07.10.2025 г., към който момент обжалваната заповед е била издадена и приведена в предварително изпълнение. Доколкото за допустимостта на жалбата съдът следи служебно във всеки етап от производството, следва да се приеме, че след оттеглянето на обжалвания акт липсва предмет на проверка в производството и делото следва да се прекрати.

Претенциите за присъждане на направените разноски на жалбоподателя са основателни. Доказателствата за направени разходи са представени при подаване на жалбата. Оттеглянето на обжалваната заповед е станало след дата 16.10.2025 г., самата заповед е издадена на 16.09.2025 г. и връчена на 26.09.2025 г., поради което за надлежното упражняване на правото си на жалба жалбоподателят е получил срещу възнаграждение съдействие от процесуален представител и е платил държавна такса за производството – разноски, които му се следват.

 

Предвид гореизложеното и на основание чл. 158, ал. 3, вр. чл. 159, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс съдът

ПРЕКРАТЯВА адм.д. № 2346/2025 г. по описа на Административен съд – Варна.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна да заплати на Х. Д. Х. от [населено място], [ЕГН], сумата **** лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.