Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 181 03.05.2022г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІI
състав, в публично съдебно заседание на тридесети март през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Ива Атанасова
и
с участието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия Г. ДИНКОВА административно дело № 553 по описа
за 2021г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е с правно основание чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди /ЗОДОВ/.
Образувано
е по искова молба от А.Г.Б. ***, подадена чрез пълномощника му адвокат Г.В.,
против Областна дирекция на МВР Стара Загора
за присъждане на обезщетение в размер на 438,20лв за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в заплатена глоба в размер на 420,00лв. по отменен
впоследствие електронен фиш серия К № 3668293/ 30.05.2020г. на Областна
дирекция на МВР Стара Загора с влязло в сила съдебно решение по АНД № 295/
2020г по описа на Районен съд Чирпан. Счита, че са налице елементите от
фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и моли ответникът да
бъде осъден да му заплати сумата 420 лв ведно законна
лихва върху тази сума за периода 06.04.2021г /датата на установяване
незаконността на процесния електронен фиш/ до 08.09.2021г, в размер на 18.20лв,
както и да му присъди направените в
настоящото производство разноски.
Ответникът
– ОД на МВР Стара Загора, редовно и своевременно призован, не се представлява в
съдебно заседание. В представен по делото писмен отговор от процесуалния му
представител – гл.юрисконсулт Р. М., оспорва иска
като недопустим и неоснователен. Твърди, че е налице специален ред за
възстановяване на недължимо платени глоби, оповестен на интернет страницата на
МВР. Поддържа, че сумите за глоби по издадени електронни фишове постъпват във
Фонд за безопасност на движението, чието ръководство се осъществява от
Министерството на вътрешните работи, което е самостоятелен правен субект, различен от ОД на МВР Стара Загора. По тези
съображения моли производството да бъде прекратено поради недопустимост на
исковата претенция, алтернативно – тя да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана. Прави искане адвокатското възнаграждение на ищеца в производството
по настоящото дело да бъде присъдено в минимален размер. Претендира за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр. Стара Загора дава заключение, че предявеният иск е
основателен, поради което предлага да бъде уважен.
От
събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Срещу А.Г.Б. като законен представител на „ДИ СИ
2008” ООД гр.Асеновград е издаден Електронен фиш
серия К № 3668293 от ОД на МВР Стара Загора, с който на основание чл.189, ал.4
във връзка с чл.182, ал.2, т.6 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 600лв. Като административно
нарушение са възприети обстоятелствата, че на
30.05.2020г
в 11:10ч в област Стара Загора, общ.Чирпан, АМ
Тракия, км.170 в посока към гр.Бургас е установено
превишение на скоростта, въведена с пътен знак
В26 от 90 км/ч, от товарен
автомобил „Фолксваген Пасат” с рег.№ РВ0668ТХ, собственост на „ДИ СИ
2008“ ООД, чийто законен представител е А.Г.Б..
По
жалба на Б. е образувано АНД № 295/ 2020г по описа на Районен съд Чирпан,
приключило с Решение № 101/ 13.11.2020г, с което Електронен фиш серия К № 3668293,
издаден от ОД на МВР Стара Загора, е отменен като незаконосъобразен. Решението
е оставено в сила с Решение № 131 от 06.04.2021г., постановено по КАНД № 59/
2021г. по описа на Административен съд – Стара Загора.
От
представеното и прието като доказателство по делото извлечение с данни за
плащане от БНБ се установява, че на 22.07.2020г. „ДИ СИ 2008“ ООД е наредило
плащане по сметка на МВР на сумата 420лв с основание за плащане „електронен фиш
за налагане на глоба серия К № 3668293”,която сума се равнява на 70
% от глобата, наложена с посочения електронния фиш.
Към материалите по настоящото дело е приложена
преписката по издаване на Електронен фиш серия К № 3668293 от ОД на МВР Стара
Загора.
Допуснато
е и събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на
свидетел на лицето Л.П.А- съдружник в „ДИ СИ 2008“ООД. Свидетелят заявява, че когато
при управление на служебен автомобил е извършено нарушение за скорост, глобата
се заплащало от името на фирмата, а след това се удържала /от заплати или
дивиденти/ от служителя, който е управлявал автомобила. Сочи, че не е наясно
как документално се оформя и се отразява счетоводно това.
Така установената фактическа обстановка
мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск за обезщетение за вреди е
допустим като подаден от лице с правен интерес и след отмяната на акта, на
чиято незаконосъобразност се основава претенцията, по съответния ред /чл.204,
ал.1 от АПК/. Доколкото електронният фиш
за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, е издаден в изпълнение на нормативно
регламентирани правомощия при упражняване на
административна правосубектност, постановяването му при реализиране на
изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт се свързва
с административна по своя характер дейност, като причинените на граждани вреди
при или по повод изпълнението на тази дейност, определят квалификацията на иска
за вреди от незаконосъобразен електронен фиш като такава по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Ето защо съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК.
Искът е насочен срещу надлежен ответник по
смисъла на чл.205 от АПК - юридическото
лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. В случая това е ОД на МВР Стара
Загора, независимо дали в нейния бюджет е постъпила търсената от ищеца сума или
във Фонда за безопасност на
движението, създаден с § 1, ал. 4 от ДР на Закона за движение по пътищата.
Въпросът за допустимоста на претенцията в контекста
на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ е решен с окончателното определение № 300/ 14.01.2022г
по адм.д.№ 11827/ 2021г на ВАС.
Разгледан по същество, искът е неоснователен и
недоказан.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани или юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко
предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
орган или на длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният акт, респ.
действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна
дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4.
Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани
предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от
елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на
обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира
отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково
производство по чл.203 и сл. от АПК.
В конкретния случай отговорността на ответника
ОД на МВР Стара Загора, респективно увреждането на ищеца, се основава на
незаконосъобразен Електронен фиш серия К № 3668293, издаден от ОД на МВР Стара
Загора, отменен по надлежния ред с влязло в сила съдебно решение. При прилагане
на разрешението, дадено с Тълкувателно постановление
№ 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на
Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия
на ВАС, следва да се приеме, че административнонаказателното производство по налагане на
административни наказания, представлява осъществяване на административна
дейност от административни органи при упражняване на нормативно регламентирани административнонаказващи функции и правомощия. Налагането
на административни наказания от органите на администрацията за извършени
административни нарушения, е санкционираща управленска дейност, израз на
държавната наказателна репресия. По своята правна същност тази дейност се
определя като форма на административна (изпълнителна) дейност, както въз основа
на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административнонаказващите
органи, така и с оглед административната правосубектност на тези органи.
Независимо, че дейността по административно наказване по естеството си е
правораздавателна дейност на администрацията и че НП, като резултат от
упражнена дейност по административно наказване представлява правораздавателен
акт с наказателноправни последици, който не носи
белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК,
като властнически акт издаден от административен орган /орган на
администрацията/, по административен ред и при изпълнение на административна
/изпълнителна/ дейност, НП следва да се квалифицира като акт на орган или
длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна
дейност по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. А съгласно разпоредбата на чл.189,
ал.11 от Закона за движение по пътищата, електронният фиш се приравнява на НП,
затова спрямо него са приложими всички горепосочени доводи.
Въз основа на доказателствата по делото съдът
приема, че в случая е налице само първата предпоставка за ангажиране
отговорността на ОД на МВР Стара Загора по предявения иск с правно основание
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от орган на МВР при
изпълнение на административна дейност. Ищецът обаче не е претърпял имуществена вреда в пряка причинна връзка с
отменения електронен фиш, тъй като липсва доказателство той да е заплатил
редуцирания размер на глобата по този фиш в срока по чл.189, ал.9 от Закона за
движение по пътищата. Данните по делото показват, че това е направено от
юридическото лице „ДИ СИ 2008“ ООД, което безспорно е различен правен
субект от физическото лице А.Б., а и не е адресат на електронния фиш. В
потвърждение на факта, че именно патримоунима на
дружеството е намалял с размера на наложената глоба са и свидетелките показания
на Л.П.А, който заявява, че практиката е наложените глоби при управление на моторни
превозни средства, които са собственост на дружеството, да се заплащат от
банковата сметка на същото, а после да се удържат сумите от дивидента или от
възнаграждението на служителя, управлявал автомобила. Свидетелските показания в
случая потвърждават, че към момента на предявяване на иска и в резултат на
изпълнението на задължението по електронния фиш, не са настъпили загуби за
ищеца, а напротив, те са за сметка на дружеството-собственик на управляваното
МПС. Дали ще бъде удържана сумата на заплатената глоба е бъдещо несигурно
събитие, което няма данни да се е осъществило, нито има сигурност, че ще
настъпи при това като пряк и непосредствен резултат от изпълнение на наложеното
на ищеца административно наказание с имуществен характер. Ето защо и не е
изпълнен пълния фактически състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, а именно липсват
настъпили вреди за ищеца, поради което и искът се явява изцяло неоснователен и
следва да бъде отхвърлен. Поради обусловеността му от главния иск,
неоснователен е и акцесорният иск за лихви за забава.
При този изход на
спора разноски на ищеца не се дължат, а своевременно направеното искане на
ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е неоснователно. Този извод следва от разпоредбата на чл. 10,
ал. 2, изр. второ от ЗОДОВ, която не предвижда заплащане на юрисконсултско
възнаграждение, а само разноските по производството. Специалният закон
регламентира възможността ищецът да заплати на ответника освен разноските по
производството и възнаграждение, ако е бил защитаван от юрисконсулт, в
разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, която обаче е неприложима в случая
доколкото касае частично отхвърляне на иска /определение № 287/ 13.01.2022г по адм.д. №
11998/2021г на ВАС.
Водим от горните мотиви и на основание чл.204,
ал.1 от АПК във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска
на А.Г.Б. ЕГН ********** *** против Областна дирекция на МВР Стара Загора за присъждане на обезщетение в размер на 420,00
лв за претърпени имуществени вреди от отменен
електронен фиш серия К № 3668293 на Областна дирекция на МВР Стара Загора с
влязло в сила съдебно решение по АНД № 295/ 2020г по описа на Районен съд
Чирпан и законна лихва върху тази сума за периода 06.04.2021г до 08.09.2021г в
размер на 18,20лв, както и за направените в настоящото производство разноски.
ОТХВЪРЛЯ искането на Областна дирекция на МВР Стара
Загора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
по делото.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.
СЪДИЯ: