РЕШЕНИЕ
№ 2808
гр. ........, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:.......................
при участието на секретаря ...............
като разгледа докладваното от ....................... Гражданско дело №
20221110150500 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Й. С. Л.,
ЕГН: **********, постоянен адрес: ............., срещу ..........., седалище и адрес
на управление: .............., с която е предявен иск с правно основание чл. 432, ал.
1, вр. чл. 498, ал. 3, вр. 493, ал. 1, т. 2 КЗ за осъждане на ответника, в
качеството му застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, да заплати на ищеца сумата от 8030,50 лв. (след допуснато
изменение на иска на основание чл. 214 ГПК с протоколно определение от
29.11.2024 г.), представляваща застрахователно обезщетение за причинените
от ПТП, настъпило на 06.05.2022 г. в гр. ........ с лек автомобил марка „........“,
модел „........., имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата да
предявяване на застрахователната претениця пред застрахователя – 09.05.2022
г., до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 06.05.2022 г., в гр. ........, при движение
по ....., водачът ......, управляващ лек автомобил марка „.........., с рег. №........,
поради движение с несъобразена скорост реализирал ПТП с движещия се пред
него лек автомобил марка „........“, модел ..........собственост на ищцата и
управляван от водача ........ който в същия момент бил спрял пред пешеходна
пътека за преминаването на пешеходци. В резултат на произшествието на
собствения на ищцата автомобил били нанесени следните вреди: спукан заден
външен ляв стоп (за цялостна подмяна), облицовка задна брона (за цялостна
подмяна), спойлер задна броня (за цялостна подмяна), врата на багажника
(осукана, с резки и деформации, не се отваря – за цялостна подмяна), лайсна
1
на вратата на багажника (за цялостна подмяна), водач лайсна на вратата на
багажника (за цялостна подмяна), четири броя задни парктроници – два
странични и два централни – не работят (за цялостна подмяна), буфер заден
ляв – деформиран, буфер заден десен – деформиран, под багажник –
деформиран, задна престилка – силно деформирана. Към датата на настъпване
на застрахователното събитие отговорността на виновния водач била
застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество по застрахователна полица №
............ Ищцата предявила претенцията си пред застрахователя по
задължителната застраховка, който признал и възстановил сумата в размер на
829,07 лв., която ищцата счита, че не отговаря по размер на действително
причинените имуществени вреди. Ето защо моли съда да постанови решение,
с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата
молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1,
вр. чл. 498, ал. 3, вр. 493, ал. 1, т. 2 КЗ.
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ регламентира прякото право на
увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен, да иска обезщетение от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за причинените
вреди. Процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск
е увреденият да е сезирал с искане за плащане на застрахователно
обезщетение застрахователя по реда на чл. 380 КЗ, която в случая е налице. По
делото са налице данни за заявено пред ответника искане за заплащане на
обезщетение от 09.05.2022 г. На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК е
отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че по процесната щета
ответникът е заплатил на ищцата застрахователно обезщетение в размер на
829,07 лв. Предвид изложеното, исковата претенция се явява допустима.
Уважаването на иска предпоставя валидна към датата на събитието
застраховка „Гражданска отговорност“, покриваща отговорността на
причинителя на вредите и осъществяване фактическия състав на чл. 45 ЗЗД –
противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата. На
основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на деликвента се предполага до доказване
на противното.
Тъй като застрахователят по засраховка „Гражданска отговорност“ на
2
автомобилистите е заплатил на увреденото от процесното ПТП лице
застрахователно обезщетение в размер на 829,07 лв. по процесната
застрахователна преписка, настоящият съдебен състав приема, че ответникът
е признал настъпването на всички правнорелевантни факти, от които възниква
претендираното материално право, а именно: че на 06.05.2022 г. в гр. ........ е
настъпило ПТП между лек автомобил марка ............, управляван от ........... и
лек автомобил марка „....., управляван от ......, по описания в исковата
механизъм; че имуществените вреди, настъпили от процесното ПТП, са
причинени от виновното и противоправно поведение на водача, управлявал
лек автомобил марка „.........; че към деня на произшествието ответникът е бил
обвързан от договор за задължителна за автомобилистите застраховка
„Гражданска отговорност“ за лек автомобил марка .......... с който за срока на
действие се задължил да покрие в границите на уговорената застрахователна
сума отговорността на застрахования водач за причинените на трети лица
имуществени и неимуществени вреди.
Посочените факти се установяват и от съвкупния анализ на събраните
по делото доказателства – двустранен констативен протокол за ПТП,
заключението на приетата по делото САТЕ, както и от показанията на
разпитания по делото свидетел .........., водач на лек автомобил марка „........“,
модел........ който заявява, че на 06.05.2022 г. при движение по ........на
пешеходната пътека пред него са изскочили двама души с електрически
мотопеди, при което той спрял, но водачът на движещия се зад него
автомобил, поради движение с по-висока скорост, не успял да спре и
реализирал сблъсък с управлявания от него автомобил. Съдът изцяло
кредитира показанията на свидетеля като обективни, последователни,
житейски логични и вътрешно непротиворечиви.
Основният спор по настоящото дело се концентрира върху вида и
размера на действително причинените имуществени вреди.
По отношение на вида на причинените от процесното ПТП
имуществени вреди на увредения лек автомобил марка „........“, модел ..........,
съдът намира, че следва да бъдат съобразени не само приетите по делото
писмени доказателства – опис на претениция, а следва да бъдат взети предвид
и показанията на разпитания по делото свидетел, който свидетелства освен за
механизма на произшествието, но и за настъпилите по процесния автомобил
3
щети. Доводите на ответника, че показанията на свидетеля в частта относно
причинените на процесния автомобил щети, не следва да бъдат кредитирани,
доколкото същият бил допуснат до разпит за установяване на механизма на
ПТП, са неоснователни, тъй като съдът е допуснал на ищцата разпит на двама
свидетели при режим на довеждане за установяване на механизма на ПТП и
имуществените вреди, като след разпита на посочения свидетел ищцата, чрез
процесуалния си представител, е заявила, че не поддържа искането си за
разпит на втория свидетел.
По отношение на размера на действително причинените имуществени
вреди съдът намира следното. Застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност“ покрива отговорността на застрахования за всички причинени
на пострадалия имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Съгласно разпоредбата на чл. 386,
ал. 2 КЗ, обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието. По силата на разпоредбата на чл.
400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а
съгласно ал. 2 на същата норма – за възстановителна застрахователна стойност
се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, без прилагане на обезценка. При предявена по съдебен ред
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да
определи същото по действителната стойност на вредата към момента на
осъществяване на застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на
същата като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от
минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН. В
този смисъл е и съдебната практика, изразена в решение № 52/08.07.2010 г. по
т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. №
156/2009 г. на ВКС, І т.о.; решение № 109/14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на
ВКС, I т. о.; решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II т.
о., решение № 165/24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, ІІ т. о. и
решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС II т. о., приложими
и при сега действащия КЗ. Същевременно стойността, изчислена на база на
средни пазарни цени, е стойността, която съдът преценява като обективен
критерий за действително причинените вреди, тъй като тя е определена след
проучване в цялост на пазара на съответните части, боя, материали и труд, на
4
който оперират официален сервиз за съответната марка лек автомобил и други
доставчици, респ. определянето на средните пазарни цени предполага
съобразяване на цените на двата вида икономически субекти. Съгласно
цитираната съдебна практика, Методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на МПС, въведена с чл. 1, ал. 3 от Наредба
№ 24/08.03.2006 г. на КФН, се прилага като минимална долна граница в
случаите, когато не са представени надлежни доказателства за извършен
ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение
се определя по експертна оценка. Прието с цитираните, решения на ВКС, е и
че Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени
на МПС по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по Наредба
№ 24 от 8.03.2006 г. на КФН, съгласно чл. 4 от нея, представлява указание за
изчисляване на размера на щетата на МПС, в случаите когато обезщетението
се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за
извършен ремонт в сервиз. При съдебно предявена претенция, определеното
застрахователно обезщетение чрез вещо лице може да надвишава
минималната долна граница по чл. 4, когато не са представени фактури за
извършен ремонт на МПС в сервиз, а размерът на обезщетението е определен
от застрахователя в съответствие с Наредба № 24 от 8.03.2008 г. на КФН. За
възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и
труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното
събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части,
доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и
количество като увредената вещ (в този смисъл решение № 6/02.02.2011 г. по
т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013 г. по т. д. №
107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на
ВКС, I т. о.; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т.
о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение
№ 209/30.01.2012 г. на по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II т. о.). Поради
изложеното, съдът намира, че размерът на вредите не следва да се определя
съобразно Методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН, тъй като, както вече
бе изложено съобразно цитираната съдебна практика се приема, че посочената
наредба не обвързва съда при преценката на обезщетението.
В настоящия случай от заключението на приетата по делото
допълнителна САТЕ, което съдът кредитира като компетентно и
5
безпристрастно изготвено, се установява, че стойността, необходима за
възстановяване на процесното МПС по средни пазарни цени, възлиза на
сумата от 8030,50 лв. Същата е определена по действителна пазарна стойност
на необходимите резервни части – оригинални, с включен труд и боядисване
на лекия автомобил, без обезценка. Тъй като ответникът е заплатил на ищцата
застрахователно обезщетение в размер на 829,07 лв., дължимият остатък е в
размер на 7201,43 лв.
При тези съображения съдът намира предявения иск за доказан по
основание и размер за сумата от 7201,43 лв., до който размер искът следва да
се уважи, а за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 8030,50
лв. (след допуснато изменение на иска на основание чл. 214 ГПК с протоколно
определение от 29.11.2024 г.) следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
Съгласно приетото в съдебната практика (решение 128/04.02.2020 г. по т.
д. № 2466/2018 г. на ВКС, I т. о.; решение № 50001/03.02.2023 г. по т. д. №
2530/2021 г. на ВКС, I т. о., ВКС и др.) по аргумент от разпоредбата на чл. 429,
ал. 2, т. 2, във вр. с ал. 3 КЗ в застрахователното обезщетение, дължимо по
застраховката „Гражданска отговорност“ се включват в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност) и лихвите за забава на
застрахования, за които той отговаря пред увреденото лице, считано от най-
ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпването на
застрахователното събитие било от застрахования, било от увредения, вкл. и
чрез предявяване от последния на застрахователна претенция.
Разпоредбата на чл. 429, ал. 2 във вр. с ал. 3 КЗ включва в обема на
застрахователното покритие отговорността на застрахования за лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увредено
лице, които лихви се дължат при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ – т. е. в тази
хипотеза застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихви за
забава и отговаря за забавата на застрахования в очертаните рамки. Съгласно
разпоредбата на чл. 497 КЗ застрахователят отговаря вече за собствената си
забава ако не е изплатил или определил застрахователното обезщетение.
Твърдението, наведено в исковата молба, че в изпълнение на
разпоредбата на чл. 380 КЗ ищцата, в качеството й на пострадало лице в ПТП,
е предявила претенцията си за изплащане на обезщетение пред ответника
6
застраховател, въз основа на което е образувана преписка по щета № .......... г.
не се оспорва от застрахователя, както и се установява от представеното
уведомление и опис на претения, което също не е оспорено от застрахователя.
От съдържанието му се установява, че на 09.05.2022 г. ответникът е получил
заявлението на ищцата, съдържаща претенция за заплащането на обезщетение
за претърпените от нея вреди в ПТП със застрахован при ответника
автомобил. С посоченото е изпълнена визираната в чл. 429, ал. 3 КЗ хипотеза,
поради което лихвата за забава е дължима именно от тази дата – 09.05.2022 г.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на
разноски имат и двете страни, които своевременно са направили искане за
присъждане на такива.
Ищцата е сторила разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
650,00 лв., съгласно представен по делото договор за правна защита и
съдействие от 07.09.2022 г., сключен с адв. Г. Х.. Същевременно претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. в
полза на адв. ............, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, в размер на
1150 лв. Съдът като взе предвид, че на осн. чл. 78 ГПК на страната се дължи
възнаграждение за един адвокат и като съобрази обема на извършените
процесуални действия от страна на двамата пълномощници, намира, че следва
да бъде зачетено и признато платеното адвокатско възнаграждение в полза на
адв. Х., доколкото последният е изготвил и депозирал исковата молба с
формулирани доказателствени искания, ведно с последващите уточняващи
молби, а обема на предоставената от адв. ...........правна помощ се изразява в
процесуално представителство в две открити съдебни заседания, в които са
изслушани допуснатите експертизи.
Ответникът е релевирал възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът,
предвид обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и правна
сложност и с оглед обема на предоставената от адвоката правна помощ,
намира за основателно, поради което адвокатското възнаграждение следва да
бъде редуцирано до 500 лв. Ето защо, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на
ищцата следва да бъдат присъдени разноски съразмерно с уважената част от
иска, а именно сумата от 448,38 лв.
7
На осн. чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК ответникът има право на разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска. Същият претендира и
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът като взе предвид, че
делото не се отличава с фактическа и правна сложност, както и след като
съобрази извършените от просуалния представител процесуални действия, на
осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25 НЗПП определи в минимален
размер от 100 лв. Съразмерно с отхвърлената част на иска в полза на
ответника следва да се присъди сумата от 10,30 лв.
В съдебно заседание, проведено на 29.11.2024 г., процесуалният
представител на ищцата е направила искане за компенсация на разноски.
Възможността на съда да извърши съдебна компенсация по искане на някоя от
страните при наличие на две насрещни вземания за разноски не е
препятствана от липсата на ликвидност на вземанията, в който смисъл са и
дадените разрешения с ТР № 2/2020 г. от 18.03.2022 г. по т. д. 2/2020 на
ОСГТК на ВКС. Ето защо, след извършване на компенсация на разноските, с
оглед изхода на делото ответникът няма право на разноски пред СРС, а
същият следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 438,08 лв. –
разноски по компенсация в настоящото производство.
С разпореждане № 104490/01.11.2022 г. ищцата е освободена от
заплащането на държавни такси и разноски по делото, поради което
възнаграждението на вещото лице по назначените по искане на ищцата САТЕ
и допълнителна САТЕ в размер на 600,00 лв. и 400,00 лв. (общо 1000,00 лв.) е
заплатено от бюджета на съда. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски районен съд държавна
такса и разноски за експертизи, съразмерно с уважената част от иска, а именно
сумата в общ размер на 1184,82 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..........., седалище и адрес на управление: .............., да заплати
на Й. С. Л., ЕГН: **********, постоянен адрес: ............., сумата от 7201,43 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинените от ПТП,
настъпило на 06.05.2022 г. в гр. ........ с лек автомобил марка
8
„........“,.......... имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата да
предявяване на застрахователната претениця пред застрахователя – 09.05.2022
г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от 7201,43 лв. до пълния предявен размер от 8030,50 лв.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ..........., седалище и адрес на
управление: .............., да заплати на Й. С. Л., ЕГН: **********, постоянен
адрес: ............., сумата от 438,08 лв., представляваща разноски по
компенсация в настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ..........., седалище и адрес на
управление: .............., да заплати в полза на .........., сумата от 1184,82 лв.,
представляваща дължимата за производството държавна такса и
възнаграждения за вещи лица.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9