Р Е Ш Е Н И Е
№
260214/06.04.2022 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично
заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Валентина Милчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 14648 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по подадена искова
молба, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК положителни
установителни искове от „Е.П.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, срещу Б.Р.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, за
ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата
от 283,55 лв. /двеста осемдесет и
три лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща дължим сбор от главници за
периода от 27.01.2018 г. до 26.11.2019 г., за незаплатена ел.енергия по фактури
издадени за периода от 06.03.2018 г. до 13.12.2019 г. за обект с аб.№ **********, находящ се в гр. * и кл.№ **********, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението /01.07.2020 г./ до окончателното
погасяване на задължението и сумата от 55,67
лв. /петдесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща
дължим сбор от обезщетения за забава върху всяка от главниците за периода от
датата следваща падежа по всяка фактура до датата 26.06.2020 г., за които суми е издадена Заповед № 3999 от
31.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№
8868/2020 г. на ВРС, XVII с-в.
Ищецът „Е.П.“ АД твърди, че ответницата е клиент на
дружеството, като същата има незаплатени задължения за потребена електроенергия
за обекта на потребление, които не са заплатени на падежите, поради което и
дължи и обезщетения за забава върху вземанията. В тази връзка е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение, но длъжницата е подала възражение, което
обосновава интереса му да предяви настоящите искове. Моли за уважаването им и
за присъждане на разноски.
Ответницата Б.Р.Н. подава отговор на исковата
молба, чрез особения си представител, с който оспорва исковете. Релевира
възражения по допустимостта на производството. По същество твърди, че не е
материално легитимирана да отговаря по иска, защото обекта на потребление е
изключителна собственост на съпруга и́ *. Сочи, че не е адресно регистрирана там, поради което и не е живяла в
имота. Оспорва електрическата енергия да е реално доставена и потребена от нея.
Счита, че не дължи претендираните суми, като се позовава и на изтекла в нейна
полза погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.
С молба преди съдебно заседание ищецът поддържа
исковата молба.
В съдебно заседание особеният представител на
ответницата поддържа отговора на исковата молба.
Настоящият състав на съда,
въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
От
представената Справка от СВп-Девня се установява, че
на 15.07.2011 г. е вписано, че ответницата Б.Р.Н. е закупила от * и * самостоятелен
обект в сграда – жилище,апартамент, находящо се на адрес: гр. *. На 19.09.2018
г. е вписано съдебно решение по гр.д.№ 3634/2018 г., влязло в законна сила на
09.08.2018 г., с което същият недвижим имот е поставен в дял и изключителна
собственост на *.
От
представеното заявление 4602191/17.08.2017 г. за продажба на електрическа
енергия от „Е.П.“ АД при Общи Условия се установява, че Б.Н. е поискала промяна
на титуляра на партидата, като е посочила, че иска
снабдяване с електрическа енергия на съществуващ обект с кл.№
********** и аб.№ **********, който досега се е
използвал от *, представляващ
ап.№ 1, находящ се в гр. *. Като документ
за собственост е посочила нотариалния й акт от 2011 г.
От
представеното удостоверение за прекратен граждански брак и Решение по гр.д. №
3634/2018 г. се установява, че бракът между Б.Н. и * е прекратен с развод по взаимно съгласие и апартамент *, находящ се в
гр. * е поставен в дял и изключителна собственост на съпруга *.
Представени
са Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.П.“ АД,
както и доказателства за одобряването и публикуването им.
Представено
е извлечение от сметка от счетоводството на ищеца към 26.06.2020 г., от което е
видно, че за периода 06.03.2018 г. – 02.01.2020 г. са осчетоводени задължения
на ответницата в размер на 283,55 лв. главница и 55,67 лв. лихва. Представена е
и справка за потреблението за периода 27.07.2017 г. – 26.09.2020 г. Представени
са и издадените от ищеца фактури за процесните задължения.
От
заключението на вещото лице по изслушаната по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че за периода 06.03.2018 г. -13.12.2019 г. са
издадени фактури за суми на обща стойност 283,55 лв., по които е начислена лихва
за забава в общ размер от 55,67 лв. Цените на консумираната електрическа
енергия са остойностени правилни според утвърдените такива от КЕВР.
От
заключението на вещото лице по изслушаната по делото съдебно електро-техническа
експертиза се установява, че процесното количество електрическа енергия може
реално да бъде доставено в обекта на потребление. В случая не е извършвана
корекционна процедура, а се касае за редовен отчет по снети показания от СТИ.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият
състав на съда формира следните правни
изводи:
Производството е образувано по предявени по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за незаплатена
електроенергия и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава.
Съобразно разпределената в
процеса доказателствена тежест в тежест
на ищеца е било да докаже, че ответницата е потребител на ел. енергия за обект
на потребление с абонатен **********, находящ се в гр. * за процесния
период; че е доставил на ответницата
начисленото с процесните фактури количество ел.енергия, отчетена по
предвидените в Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия
на „Е.п.” АД ред; изискуемостта на задължението и размера на обезщетението за
забава; че правилно е изчислил размера на дължимата от потребителя сума.
Ищецът
е доставчик на електрическа енергия съобразно предоставената му лицензия на
обособена територия, която включва и процесния обект в гр. *. Съгласно разпоредбата на чл. 98а ЗЕ крайният
снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия,
които влизат в сила за клиентите без изрично писмено приемане. По делото са
представени тези общи условия. Представено е заявление за продажба на
електрическа енергия, както и доказателства, че ответницата е заплащала
задължения в тази връзка, поради което може да се направи категоричен извод, че
страните са били в облигационни отношения във връзка с процесния обект на
потребление.
Първият
въпрос по делото е дали обектът на потребление с административен адрес: гр. * е идентичен на този с административен адрес: гр. *. Настоящият
състав счита, че от събраните по делото доказателства може да се направи такъв
извод. Самият ищец твърди, че се касае за един и същ обект на потребление и
представя доказателства в тази връзка, макар и в част от документите като адрес
да е записан обект на ул. „*“, а на други на
ул. „*“. След служебна
справка в сайта www.bgmaps.com съдът установява, че действително и двете улици
съществуват и се намират една до друга около Районен съд – Девня. По делото не
се събраха доказателства, че административните адреси съвпадат, но косвено може
да бъде направен този извод, доколкото от самото заявление, подадено от
ответницата до ищеца през 2017 г., е посочен обект с адрес на ул. Боровец,
който тя е закупила от * през 2011 г. В
заявлението е посочен и абонатен номер, който съвпада с абонатния номер по
издадените от ищеца справки. Няма данни ответницата да притежава други
недвижими имоти. Липсват отразявания за това и в Служба по вписвания – Девня.
Самият ищец формулира претенцията си с исковата молба посочвайки адреса на ул.
„Боровец“, който е и регистрираният адрес на ответницата като клиент на
дружеството. Съдът допуска, че вероятно се касае за техническа грешка в
документите относно адреса на потребление или за идентичност на двата адреса,
като доколкото абонатните номера са едни и същи то не съществува съмнение, че
начисленото количество електрическа енергия касае потреблението в един и същи
обект.
Видно
от представеното решение по бракоразводното дело между ответницата и нейният
съпруг този обект е предоставен в изключителна собственост на съпруга, считано
от влизане в сила на съдебното решение – 09.08.2018 г. Съпрузите са били в брак
от 22.01.2010 г., а имотът е придобит на 15.07.2011 г., т.е. по време на брака,
което води до извода, че същият е бил в режим на СИО до прекратяването на
брака.
В
практиката се застъпва становището, че се изгубва качеството на страна по
договора за продажба на електрическа енергия след изгубване правото на
собственост, като ВКС с Решение № 205 от 28.02.2019 г. по гр.д. № 439/2018 г.,
III г.о. приема, че продажбеното отношение между дружеството снабдител и
клиента възниква на основание ЗЕ и е обвързано с титулярството
на вещното право на собственост.
В
настоящия случай по време на брака между ответницата и нейния съпруг
задълженията за електрическа енергия са били общи и дължими солидарно,
доколкото се касае за поети задължения за задоволяване на нужди на семейството
по отношение на обект, който притежават в бездялова
съсобственост. След влизане в сила на бракоразводното решение ответницата е
изгубила правото си на собственост върху жилището и с това и качеството си на
потребител и клиент на ищцовото дружество, съобразно горецитираното
решение на ВКС.
Предвид
тези мотиви на съда и процесния период на консумирана електрическа енергия може
да се направи извод, че за отчетния период 27.01.2018 г. – 08.08.2018 г. /ден преди влизане в сила на бракоразводното
решение/ ответницата е била собственик на жилището и дължи цената на
консумираната електрическа енергия, а за процесния отчетен период 09.08.2018 г.
– 26.11.2019 г. собственик е бил нейният бивш съпруг Чакър
Салим, който следва да се счита за задължено лице, като ползвател на мрежата,
макар и да не е вписан като титуляр на партидата. В тази връзка и съобразно
изчисленията на съда ответницата дължи на ищеца суми за цена за консумирана
електрическа енергия в общ размер от 256,82 лв.
(0,19+53,95+119,11+62,11+14,44+7,02) за месеците януари-юли, доколкото за месец
август няма издадена фактура. За разликата над тази сума до претендираните
283,55 лв., а именно сумата от 26,73 лв. за периода 09.08.2018 г. – 26.11.2019 г., искът е
неоснователен и следва да се отхвърли. Доколкото липсва плащане на задълженията
по издадените фактури ответницата дължи и обезщетение за забава в общ размер от
53,53 лв. (11,82+25,11+12,56+2,81+1,23). За разликата
над тази сума, а именно сумата от 2,14 лв. за периода 01.11.2018 г. -
26.06.2020 г. до претендираните 55,67 лв. искът е неоснователен и следва да се
отхвърли.
Възражението
на особения представител, че ответницата не е задължено лице, доколкото в част
от процесния период е била във фактическа раздяла със съпруга си, е
неоснователно, доколкото задължението за заплащане на цена на електрическа
енергия следва правото на собственост (ако липсват данни за друга уговорка)
върху обекта на потребление, а не фактическото ползване към определен момент,
както беше посочено по-горе. Неоснователно е и възражението, че след като
ответницата е регистрирана в гр. Варна, то никога не е живяла в гр. Девня,
доколкото регистрацията на едно лице в регистрите на населението не води до
извод за фактическо пребиваване на този адрес, а само за такава вероятност.
Съобразно
изхода от спора разноските следва да се присъдят съразмерно с уважената и
отхвърлената част от исковете. Ищецът претендира суми за сторени разноски, за
които е представил доказателства и списък, в размер на 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение, 75 лв. държавна такса, 150 лв. депозит за особен представител,
180 лв. депозит за ССЕ, 100 лв. депозит за СТЕ, 25 лв. държавна такса в
заповедното производство и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство, или общо в размер от 680 лв. Същевременно съдът определя
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ответницата в
исковото производство в размер на 150 лв., за която сума е и внесен депозит за
назначения особен представител. Ответницата не претендира разноски. След
извършените от съда изчисления ищцата дължи на ответника сумата в размер на
68,62 лв. за разноски в заповедното производство и 553,51 лв. за разноски в
исковото производство, за които следва да бъде осъдена с настоящото решение.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните по предявените по
реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове от „Е.П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
срещу Б.Р.Н., ЕГН: **********, с адрес:
***, че ответницата дължи на ищеца сумата от 256,82 лв. /двеста петдесет и шест лева и осемдесет и две
стотинки/, представляваща дължим сбор от главници за периода от 27.01.2018 г.
до 08.08.2018 г., за незаплатена ел.енергия по
фактури издадени за периода от 06.03.2018 г. до 13.08.2018 г. за обект с аб.№ **********, находящ се в гр. * (ул. „*) и кл.№ **********, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението /01.07.2020 г./ до окончателното
погасяване на задължението и сумата от 53,53 лв. /петдесет и три лева и петдесет и три стотинки/,
представляваща дължим сбор от обезщетения за забава върху всяка от главниците
за периода от датата следваща падежа по всяка фактура до датата 26.06.2020 г., за които суми е издадена Заповед № 3999 от
31.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№
8868/2020 г. на ВРС, XVII с-в., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
разликата над присъдената сума от 256,82 лв. до претендираните 283,55
лв., а именно за сумата от 26,73 лв.
за периода 09.08.2018 г. – 26.11.2019 г.
и иска за обезщетение за забава за разликата над присъдената сума от 53,53 лв. до претендираните 55,67 лв,
а именно сумата от 2,14 лв. за
периода 01.11.2018 г. - 26.06.2020 г.
ОСЪЖДА Б.Р.Н., ЕГН: **********, с
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Е.П.“ АД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:***, сумата от 68,62
лв. /шестдесет и осем лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща
дължими съдебно-деловодни разноски в заповедното производството и сумата от 553,51 лв. /петстотин петдесет и три
лева и петдесет и една стотинки/, представляваща дължими съдебно-деловодни
разноски в исковото производство.
ДА СЕ ИЗДАДЕ от внесения от ищеца депозит разходен касов ордер на особения представител на ответницата – адв. И.А.Д.-ВАК, за сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща възнаграждение за
процесуално представителство по делото.
Дължимите
от ответницата суми могат да се заплатят по представената със заявлението за
издаване на заповед за изпълнение банкова сметка ***, BIC: ***, IBAN: ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН
СЪД: