№ 1650
гр. Плевен, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ана Ив. И.
при участието на секретаря Габриела Ст. ***а
като разгледа докладваното от Ана Ив. И. Гражданско дело №
20224430101587 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от „***“ ***
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „***“ №***,
представлявано от изпълнителния директор Й. *** срещу Й. П. К. ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. Плевен, бул „***“ №***, съединени в
условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на
положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр.
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
обща сума в размер на 744,43 лева за консумирана топлинна енергия, от които
641,96 лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2021 г., както и 102,47 лева,
представляващи лихва за забава за периода от 03.01.2019 г. до 07.12.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до
окончателното погасяване на задължението, както и направените в
заповедното производство разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало
заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че с
определение по ч.г.д. № 7895/2021 г. по описа на ПлРС е уважено искането му
1
и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, срещу което в срок е
постъпило възражение, поради което и в изпълнение указанията на съда
предявява настоящия иск. В обстоятелствената част на исковата си молба
навежда доводи, че ответника като собственик /ползвател/ на топлоснабден
имот- апартамент с абонатен № ***, находящ се в гр. Плевен, бул „***“
№***, е клиент на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който
текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда –
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Сочи се, че
именно поради това за него важат разпоредбите на действащото
законодателство в областта на енергетиката. Навеждат се доводи, че съгласно
разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и
един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г. са
публикувани във в. „***“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „***“
бр.***/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в
това число и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите
при неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.-
„Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който
купувачите на топлинна енергия / в това число и ответника/ са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Излага се, че в този случай
задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до края на текущия
месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Излага се, че с
изтичането на последния ден от месеца ответника е изпаднал в забава за тази
сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва
върху дължимата сума. Твърди се, че от приложената по ч.г.д. № 7895/2021 г.
2
извлечение от сметка за абонатен номер № *** ответникът е използвал
доставяната от ищеца топлинна енергия, но е са погасил задължението си.
Излага се, че процесната сума включва: сума за отопление отдадена от
сградна инсталация в размер на 632,14 лева и сума за услуга дялово
разпределение в размер на 9,82 лева. Твърди се, че в имота на ответника няма
монтирани ИРУ и водомери. Поради изложеното моли съда да уважи
предявения иск. Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното
производство разноски.
В проведеното по делото о.с.з. моли съда да уважи предявения иск като
основателен и доказан и да му присъди разноски. Моли съда да остави без
уважение възражението на ответника за изтекла погасителна давност.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК ответникът, чрез
процесуалния си представител е депозирал отговор на ИМ. Твърди, че искът е
неоснователен, поради което моли съда да отхвърли същия. Не отрича факта,
че е собственик на процесния имот. Твърди, че същия не е топлоснабден, тъй
като същия обективно не получава част от ТЕ, отдадена от хоризонтални и
вертикални топлопроводи на сградната инсталация, поради което счита, че е
налице пълна липса на потребление на ТЕ. Оспорва механизма на определяне
на размера на претендираното вземане. Излага, че неоснователността на
главния иск предпоставя и отхвърлянето на иска за присъждане на мораторна
лихва. Прави възражение за изтекла давност за вземането за м. ноември 2018
г.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалния представител на ответника
моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Не
отрича факта, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот,
но твърди, че в имота не се ползва нито отопление, нито топла вода. Твърди,
че по делото не са представени доказателства защо се приема, че отопляемия
обем на сградата е този, който е, което също е конкретно число, което не е
доказано.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 7895/2021 г. по описа на ПлРС, от
което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: сума от 4955,49
3
лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.06.2005 г. до 30.04.2021 г., както и 4737,68 лева,
представляващи лихва за забава за периода от 02.08.2005 г. до 07.12.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата – 21.12.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски: 193, 86 лв. –
внесена държавна такса и 50лв. - юрисконсултско възнаграждение. Въз
основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение №
4563/22.12.2021 г., срещу която в срок е постъпило възражение, поради което
и ищецът е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си
право, предмет на разглеждане в настоящето производство.
Приобщени като част от заповедното производство са Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „*** – Плевен” *** на
потребители в гр. Плевен, публикувани във в. *** и в. ***, от които се
установява какви са общите условия, които действат по отношение на
потребителите на топлинна енергия в гр. Плевен.
От приложената по делото препис - извлечение от сметка за
задълженията на консумирана топлинна енергия се установява и какви са
задълженията на ответника по делото за исковия период.
Установява се от представения по делото НА за покупко- продажба на
недвижим имот №***, рег. №***, дело *** от *** г. на нотариус *** с рег. №
*** на НК ***, с район на действие ПлРС, че ответникът е собственик на
процесния топлоснабден имот.
Приобщени като доказателство по делото е и договор №*** от *** г., и
споразумителни протоколи към него, от които се установява, че е възложено
на „***“ *** да извършва услугата индивидуално измерване на
потреблението на ТЕ и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода, вкл и издаване на индивидуални сметки по отношение на сградата
ЕС.
Приобщено като доказателство по делото е и писмо от ищеца до
ответника от 18.09.2020 г., в което му е обяснено как е изчислена
претендираната от него сума.
Изслушани по делото са и заключенията по допуснатите от съда ССЕ и
СТЕ, от които съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните.
4
От заключението по допуснатата ССЕ се установява, че: размерът на
главницата, представляваща стойността на консумираната и незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2021 г. е в размер на
641,96 лева; че дружеството за дялово разпределение е „***“ ***; че в имота
няма водомер и няма налични по данни на толинния счетоводител уреди; че
обема на сградата по проект е 432м3, на база на който е изчислена топлинната
енергия отдадена от сградна инсталация; че не е начислявано отопление от
щранг лира; че върху процесната главница от изискуемостта на отделните
плащания е начислена лихва, която за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2021
г. е в размер на 102,47 лева; че няма отразени плащания за процесните
месеци.
От заключението по допуснатата СТЕ се установява че: сградата, в
която се намира процесния имот е присъединена към топлопреносната мрежа
посредством абонатна станция; че до имота на ответника е доставяна ТЕ, тъй
като абонатната станция е работила през процесния период; че
разпределението на ТЕ за процесния период е извършено в съответствие с
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката- Методика за
разпределение на ТЕ в сгради, етажна собственост, Приложение към чл.61,
ал.1 от наредба за топлоснабдяване №*** от *** г. и Наредба № Е-РД-04-
1/12.03.2020 г. да топлоснабдяването; че разлики в изчисленията на ФДР не са
констатирани; че отделните компоненти на индивидуалната сметка е за ТЕ
за сградна инсталация и услуга дялово разпределение; че отчитането на
общата ТЕ в АС става посредством търговски уред – топломер; че съгласно
нормативната база същият е преминал изискващите се държавни проверки; че
монтажът на уреда е извършен съгласно изискванията на производителя.
В проведеното по делото о.с.з. ВЛ обяснява, че процесния апартамент
участва със своя отопляем обем само в разпределението на ТЕ от сградна
инсталация. Излага, че отопляемият обем е изчислен на база на представения
технически проект част „архитектура“ при пускане на абонатната станция,
които са представени на ищеца.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е
да установи, че учреденото по негова инициатива заповедно производство по
5
реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение;
спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо
ответника, че етажната собственост на посочения адрес е присъединена към
топлопреносната мрежа на „***-Плевен” ***, съответно че ответникът има
качеството потребител на топлинна енергия изискуемост и ликвидност на
вземането, както и размерът на задължението - главница и лихви, както и
фактът на реалното доставяне на начислената топлоенергия - по количество и
качество.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е
издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните
суми, връчена на длъжника, срещу която в срок е постъпило възражение,
поради което и в изпълнение указанията на съда заявителят в
законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на
вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото
производство и неговата допустимост.
По делото не е спорно, че ответникът е собственик на недвижим имот,
находящ се в гр. Плевен, бул „***“ №***.
Установява се и, че сградата, в която се намира имотът е присъединена
към топлопреносната мрежа на „***“ ***. Поради изложеното съдът приема,
че ответникът е потребител на топлинна енергия по см. на чл.153 ЗЕ според
който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./,
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между страните за процесния период е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни Общи условия за продажба, като видно от събраните
доказателства, същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2
ЗЕ, без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите.
Спрямо ответника са влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от
„***“ *** на потребители за битови нужди, доколкото същият не е упражнил
6
правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ. В чл.31, ал.1 от ОУ е определен реда и срока,
по който купувачите на топлинна енергия, какъвто безспорно е ответника са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно:
в тридесет дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. Уредена
е и отговорността на потребителя при неизпълнение в срок на задължението
за заплащане на дължимите суми, а именно: да заплаща на продавача
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на
заплащането на топлинната енергия.
За неоснователно съдът намира възражението на ответника, че липсва
валидно сключен договор на ЕС с фирмата за дялово разпределение.
Настоящия състав на съда намира, че ответникът не би могъл да се позове
срещу ищеца на липсата на договор, който той, като член на ЕС, не е
инициирал за подписване с топлинния счетоводител, т.к. по този начин би се
позовавал на собственото си виновно поведение и то срещу страна, в чиито
правомощия не влиза инициативата за подписване на такъв договор.
Дори и да се приеме обаче, че липсва договор или той не обвързва
етажната собственост и в частност ответника по делото, или е
недействителен, то на основание чл.61, ал.3 от Наредба 16-344 за
топлоснабдяването, топлинната енергия се разпределя по реда на т. 9 от
приложението към чл.61, ал. 1 от наредбата или количеството топлинна
енергия за отопление на отделните имоти за отчетен период се определя
пропорционално на отопляемите им обеми или по инсталираната мощност на
отоплителните тела в тях. С други думи, в този случай, топлоенергията за
отопление в имота би се определяла по максимална мощност на монтираните
в имота отоплителни тела, което би довело до по-високи дължими суми за
топлоенергия за отопление.
По делото не се спори, че претендираната от ищеца сума е за сградна
инсталация и за дялово разпределение.
Задължението за заплащане на сумите за отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата топлинна
енергия възниква за потребителя в качеството му на етажен собственик в
топлофицирана сграда. В настоящия случай е налице задължение за
заплащане на разходите за общата топлоснабдителна инсталация етажна
собственост, собствениците на която не са взели решение да се откажат от
7
ползването на услугата доставка на топлинна енергия по реда на чл. 153, ал.2
от ЗЕ. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия
не е резултат от реално ползване или неползване от собствениците или
носители на вещни права върху отделните имоти. Задължението се поражда
от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която
никой сам не може да се откаже. За да е налице пълен отказ от ползването й в
такава сграда, може да се извърши само в посочената хипотеза на чл. 153,
ал.2 от ЗЕ, чрез прекратяване на топлоснабдяването за отопление на цялата
сграда, при което 2/3 от собствениците или титуляри на вещно право на
ползване, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия и декларират
това писмено пред топлопреносното предприятие. В случая не са представени
доказателства да е било взето решение на общото събрание на етажната
собственост в този смисъл. Сградната инсталация е обща част по смисъла на
ЗЕ, ЗС и ЗУЕС и всички собственици и носители на вещни права, следва да се
считат за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с
употребата на общата вещ. Поради изложеното настоящия състав на съда
приема за доказано, че за ответника, в качеството му на собственик на
недвижим имот, находящ се в сграда – етажна собственост, е възникнало
задължението да заплаща месечните дължими суми за топлинната енергия за
отдадена сградна инсталация.
По делото безспорно се установи, че сумата, която е начислена за
сградна инсталация и е определена съобразно представения при ищеца
архитектурен проект. Съдът намира, че не следва да обсъжда възражението на
ответника досежно отопляемия обем на имота, тъй като същите са наведени
едва в ход по същество. По делото не са наведени своевременно / с отговора
на ИМ/ възражения касаещи действителния отопляем обем на процесната
топлоснабдена сграда, поради което и съдът не е провеждал доказване в тази
насока.
По отношение на начислените такси за услугата дялово разпределение
ЗЕ в неговия чл.139, ал.1 от е предвидено, че разпределението на топлинна
енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово
разпределение, като същото се извършва от топлопреносното предприятие
или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичен регистър - чл.139, ал.2 и чл.139а от ЗЕ. Съгласно
разпоредбата на чл.139в от ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или
8
доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл.139а от
същия закон в публичния регистър, те сключват писмен договор за
извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от
потребителите. С преминаването от преки договорни отношения между
потребителите и избраната от тях фирма за дялово разпределение към модел,
при който топлофикационното дружество сключва договор с фирмите за
дялово разпределение при общи условия, одобрявани от ДКЕВР, на практика
тези фирми стават подизпълнители на топлофикационното дружество.
Съгласно чл.61 от Наредбата, дяловото разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сграда в режим на етажна собственост, се извършва
възмездно. Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения
договор между топлофикационното дружество и търговецът, извършващ
дяловото разпределение - чл.139в, ал.3, т.4 ЗЕ. По силата на тези договорни
взаимоотношения цената на услугата се заплаща от топлофикационното
дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата на
чл.33, ал.1 от Общите условия на договорите за продажба на топлинна
енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази
услуга на топлофикационното дружество. По делото се установи, че
ответникът не е заплащал начисляваните суми за услугата дялово
разпределение, поради което съдът приема, че дължи същата.
С оглед на изложеното съдът приема, че за ответника е възникнало
задължението за плати претендираната от ищеца главница, вкл. суми за
отдадена ТЕ за сградна инсталация и за услуга дялово разпределение.
Неизпълнение на задължението в предвидения в чл.31, ал.1 от ОУ срок
мотивира, съдът да приеме за безспорно доказано, че ответникът дължи и
претендираната лихва върху главницата.
Спорно по делото е дали ответникът дължи претендираните суми за
периода от 01.11.2018 г. до 30.11.2018 г. т.е. дължима ли е тя, или е погасена
по давност. В случая следва да се има предвид, че по силата на изричната
разпоредба на закона - чл. 422, ал. 1 ГПК, искът се счита за предявен от
момента на подаване на заявлението – 21.12.2021г. Претенцията за главница е
за ТЕ, отдадена с начален период 01.11.2018г., но следва да се има предвид,
че отдадената ТЕ се отчита на месечни периоди, като след тяхното изтичане,
съгл. чл. 31 ал.1 от ОУ на ищеца, следва 30-дневен срок, в който купувачът/в
случая потребителят/ може да заплати доброволно месечните дължими суми
9
за предходния месечен период. Т.е. – за потребената от 01.11.2018г. до
30.11.2018г. ТЕ, вземането на ищеца е станало ликвидно /установено по
основание и размер/ на 01.12.2018 г. и до 30.12.2018г., то е можело
доброволно да бъде заплатено от длъжника. Изискуемо е станало след
30.12.2018г., и съгл. чл. 114 ал. 1 от ЗЗД, едва оттогава е започнала да тече
погасителната давност за него. Горното сочи, че при предявена претенция на
21.12.2021г., погасителната давност по чл. 111 б. „в” от ЗЗД не е изтекла и
възражението за изтекла погасителна давност за посочения период, включен в
исковата претенция е неоснователно.
Поради изложеното съдът намира, че предявения иск с правно
основание чл.422 вр вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъде
уважен.
Съобразно изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата
молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013 г., ответникът дължи на
ищеца сторените в заповедното производство разноски, съобразно уважената
част от иска в размер на в размер от 18.73 лв. за заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
За исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер от 555,00 лв. от които държавна такса в размер на 75
лева, 380 лева за експертизи и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Й. П.
К. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Плевен, бул „***“ №*** дължи
на „***“ *** ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул.
„***“ №***, представлявано от изпълнителния директор Й. ***, обща сума в
размер на 744,43 лева за консумирана топлинна енергия, от които 641,96 лева
– главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2021 г., както и 102,47 лева, представляващи
лихва за забава за периода от 03.01.2019 г. до 07.12.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
10
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.г.д.
№7895/2021 г. по описа на ПлРС -21.12.2021 г., до окончателното погасяване
на задължението, на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК,
вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД
ОСЪЖДА Й. П. К. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Плевен,
бул „***“ №*** да заплати на „***“ *** ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр. Плевен, ул. „***“ №***, представлявано от изпълнителния
директор Й. ***, сумата от 18,73 лева, представляваща сторени в заповедното
производство по ч.гр.д. № 7895 по описа за 2021 г. на Плевенски районен
съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Й. П. К. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Плевен,
бул „***“ №*** да заплати на „***“ *** ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр. Плевен, ул. „***“ №***, представлявано от изпълнителния
директор Й. ***, сумата от 555,00 лв., представляваща сторени в исковото
производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
11