Решение по дело №15237/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2568
Дата: 30 май 2024 г.
Съдия: Мирослав Георгиев Георгиев
Дело: 20231110215237
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2568
гр. София, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:М.Г.Г.
при участието на секретаря Е.Б.Б.
като разгледа докладваното от М.Г.Г. Административно наказателно дело №
20231110215237 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на К. М. В. срещу Наказателно постановление (НП) № *** от
24.03.2023г., издадено от началник сектор в Отдел пътна полиция към Столична дирекция
на вътрешните работи /ОПП-СДВР/, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на жалбоподателя са
наложени административни наказания „глоба” в размер на 700 лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 3 месеца.
С жалбата пълномощник на жалбоподателя твърди, че в акта и НП няма пълно и ясно
описание на нарушението, с което е допуснато съществено процесуално нарушение. Твърди,
че актът е съставен след тримесечния срок по чл. 34 ЗАНН. Счита, че като в акта не е
посочено, че техническото средство е било мобилно, е нарушено правото на защита. Моли
НП да бъде отменено и да бъдат присъдени разноски.
Жалбоподателят и пълномощникът му не изразяват становище.
Пълномощник на наказващия орган в писмен вид оспорва по жалбата и моли НП да бъде
потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:

1
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 30.06.2022 г., в 11:36 ч. жалбоподателят управлявал л.а. „БМВ 640Д Х Драйв” с рег. №
***, собственост на „К.-***" ЕООД, в гр. ***, по бул. *** с посока на движение от бул. ***
към бул. ***. До номер *** бил заснет от преносима мобилна система за видеоконтрол
„Cordon М2”, № ***, разположена на пътя. Системата заснела и записала скоростта, дата и
час, както и регистрационния номер на автомобила. Била измерена скорост на движение 107
км./ч., която след приспадане на 3 % възможна грешка била изчислена на 103 км./ч.
Ограничението за скоростта на МПС било 50 км/ч., - за населено място. Бил изготвен
снимков материал. На място жалбоподателят не бил спрян. Св. Л. - младши автоконтрольор
в ОПП-СДВР, призовал собственика на автомобила, като на 16.03.2023г. се явил
жалбоподателят, който декларирал, че той е управлявал автомобила на 30.06.2022 г., в
11:36ч. Св. Л. приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и
съставил срещу него акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АД
№ ***.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП. Словесното описание на нарушението и
възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат
по признаци.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на св. Л. и
събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите
са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина,
възприет от съда.
Номерът на заснетия автомобил се установява ксерокопията на изготвените снимки, като те
дават възможност да се установи, че не е имало други движещи се успоредно с автомобилът
или изпреварващи МПС-та. Измерената скорост на същия е видна от снимковия материал, в
който са посочени и измерените стойности.
От преглед на вписан тип средство за измерване и решение за одобрение, представени от
БИМ, е видно, че преносима мобилна система за видеоконтрол „Cordon М2” е одобрен тип
средство за измерване с валидност до 13.06.2027 г. Видно от протокол от проверка № *** от
15.03.2022г. процесната е била преминала последваща проверка с валидност една година.
От справката от директора на Дирекция „Управление и анализ на трафика” към СО се
установява, че към датата на деянието ограничението за скоростта на движение на
процесното място е било от 50 км./ч. за населено място.
От декларацията, попълнена от жалбоподателя в ОПП–СДВР е видно, че той е управлявал
автомобила в процесните ден и час.
Събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив, поради което по -
подробното му обсъждане е ненужно – това следва по арг. от чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК,
2
която норма следва да намери приложение съгласно чл. 84 ЗАНН.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и
издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими
реквизити.
АУАН и НП са издадени от компетентен орган - със заповед № 8121з–1632 от 02.12.2021 г.
на министъра на вътрешните работи началникът на сектор в ОПП-СДВР е оправомощен да
издава НП, а младшите автоконтрольори - да съставят АУАН за нарушения по ЗДвП.
Не е нарушен чл. 34 ЗАНН – тримесечният срок тече от откриване на нарушителя, а той е
станал известен на 16.03.2023г., когато жалбоподателят е заявил, че той е управлявал
автомобила в процесните ден и час. АУАН е съставен и преди изтичане на една година от
извършване на деянието.
Правната квалификация е адекватна на описанието на нарушението. Същото е описано ясно
и точно със всички съставомерни факти. Не е необходимо да се посочва в акта или НП, че
техническото средство е било мобилно.
По същество:
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава визираните в разпоредбата скорости в км/ч., в
зависимост от вида МПС и от това дали същото се движи в населено, извън населено място
или по автомагистрала. МПС от категории от В /автомобили, чиято допустима максимална
маса не надвишава 3500 кг и броят на местата им за сядане, без мястото на водача, не
превишава 8/, не трябва да превишават в рамките на населено място скоростта от 50 км./ч.
Когато са нарушени правилата относно максимално допустимата скорост за населено място,
независимо дали тя следва от мястото на управляване на МПС или от съответен знак,
санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, в случаите, когато тази скорост е
превишена с над 50 км/ч. предвижда наказания „глоба” в размер на 700 лева и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 3 месеца, като за всеки следващи 5 km/h превишаване
над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.
От обективна страна е извършено нарушение на правилата за максимално допустимата
скорост на движение при управление на МПС по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, тъй като
жалбоподателят е управлявал процесния автомобил със скорост от 103 км./ч., при
ограничение на скоростта от 50 км/ч., - превишена е максимално допустимата скорост с 53
км./ч.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено от
жалбоподателят при форма на вината пряк умисъл- съзнавал е общественоопасния характер
на деянието си, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и пряко е
3
целял настъпването на същите, доколкото много добре е знаел, че се движи със скорост,
която надвишава предвиденото ограничение от 50 км./ч.


ЗА ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Предвидените в чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП наказания са наказания „глоба” в размер на 700 лева
и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца, като за всеки следващи 5 km/h
превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лева.
Размерът на наказанието „лишаване от право да управлява МПС” е фиксиран и за съда не
съществува възможност за ревизирането му. По отношение на наказанието „глоба”,
размерът му правилно е определен, предвид това, че превишението на позволената скорост
на движение е 53 km/h.

С оглед изложеното, съдът намира НП за правилно и законосъобразно и, че следва да се
потвърди.

ЗА РАЗНОСКИТЕ:
Тъй като наказващият орган бе представляван в съдебното производство от юрисконсулт,
изготвил становище по жалбата, предвид изхода на делото и направеното искане, в полза на
СДВР, следва да се присъди по реда на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН юрисконсултско
възнаграждение. Размерът на същото следва да се определи по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ – в границите от
80 до 150 лева. Съдът намира, че той следва да е минимален, защото казусът е елементарен
и от фактическа и от правна страна; налице са множество еднотипни дела от този вид, т.е.
случаят не разкрива нищо ново, което да наложи някаква особена допълнителна подготовка;
представителството на наказващия орган не е коствало особени усилия от фактическо и
професионално естество, които да обуславят по-високо възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № *** от 24.03.2023г., издадено от началник сектор в Отдел пътна
полиция към Столична дирекция на вътрешните работи.
ОСЪЖДА на основание 63д, ал. 4 ЗАНН К. М. В. да заплати на Столична дирекция на
вътрешните работи сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение, както и в случай,
че не изпълни доброволно в срок задължението за заплащане на присъденото
възнаграждение, на основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати по 5 лева за служебно издаване
4
на всеки брой изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на
Софийски районен съд.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София -
град в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5