№ 122
гр. Пазарджик, 06.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20245220200817 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „С.“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: град В., обл. Пазарджик, Стопански двор на ТКЗС - В.,
представлявано от управителите Д. И. М. и Л. А. Р., против Наказателно
постановление № 13-2400134 от 10.05.2024 г. издадено от Директор на
Дирекция „Инспекция по труда”- Пазарджик, с което за нарушение на чл.62
ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от Кодекса на труда на основание чл.414 ал.3 от КТ е
наложена имуществена санкция в размер на 1 800 лева.
В жалбата обобщено се излагат оплаквания за незаконосъобразност на
НП, поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон,
поради което се иска неговата отмяна и алтернативно се предлага
имуществената санкция да бъде намалена до минималния предвиден в закона
размер.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от
надлежно упълномощен представител, който поддържа жалбата, ангажира
доказателства и пледира за отмяна на НП, поради неизвършване на
нарушението и прави искане за присъждане на разноски в полза на въззивника
1
за заплатено адвокатско възнаграждение. В предоставения от съда срок и до
настоящия момент не е представено писмено становище с изложени
аргументи в подкрепа на искането за отмяна на НП.
Въззиваемата страна- АНО се представлява от процесуален
представител, който оспорва жалбата, ангажира доказателства и пледира за
потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно, като прави искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. В представеното
допълнително писмено становище се излагат аргументи в подкрепа на
искането за потвърждаване на НП.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата, като съобрази
становищата на страните, съблюдавайки закона, по вътрешно убеждение и
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства прие за
установено от фактическа страна следното:
Дружеството - жалбоподател е санкционирано за това, че в качеството си
на работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ, при извършена проверка на
28.12.2023 г., около 12:30 часа на обект на дружеството, представляващ
птицеферма за отглеждане на патици, находящ се в гр. В., Стопански двор на
ТКЗС- В., не е уредило като трудови отношенията при предоставяне на
работна сила, като не е сключило трудов договор в писмена форма с лицето Х.
С. Б., с ЕГН ********** от гр. Съединение. Последният бил заварен при
извършена проверка на място в гореописания обект да престира труд в
птицефермата за отглеждане на патици.
Инспекторите при ДИТ- Пазарджик извършващи проверката
предоставили на Б. декларация по чл.402 от КТ, в която той собственоръчно
декларирал, че работи „при Л. Р. от 06.11.2023 г. като птицегледач, с работно
време 24 часа, без почивни дни, и 1 час почивка в работния ден, като получава
трудово възнаграждение от 1 000 лева, като не е получил копие на хартиен
носител от заверено уведомление в ТД на НАП и екземпляр от сключен трудов
договор.
Нарушението било извършено на 28.12.2023 г. и установено на
12.01.2024 г. при преглед на фирмената документация на дружеството-
жалбоподател и след служебна справка в регистър трудови договори, при
които било установено, че към момента на проверката на място в обекта, както
2
и до приключване на проверката за завареното да работи лице Х. Б. няма
сключен трудов договор в писмена форма.
За направените констатации от проверката бил съставен Протокол за
извършена проверка № ПР2349049/19.02.2024 г.
Така установеното съставлявало нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1
ал.2 от КТ, които разписват, че отношенията, при които се предоставя работна
сила се уреждат като трудови правоотношения и е необходимо сключването на
писмен трудов договор.
На управителя на дружеството Д. М. била връчена покана за явяване в
сградата на ДИТ- Пазарджик за съставяне на АУАН. На посочената в поканата
дата- 28.02.2024 г. не се явил представител на дружеството-нарушител и св. Ф.
А.- гл. инспектор в ДИТ- Пазарджик в присъствието на свидетел съставил
срещу „С.“ ЕООД АУАН за констатираното нарушение. Актът бил връчен на
управителя на дружеството Л. Р. с куриер на 05.03.2024 г.
Въз основа на съставения АУАН на 10.05.2024 г. било издадено
атакуваното НП. То било получено от пълномощник на наказаното дружество
на 16.05.2024 г. по пощата (виж известие за доставяне на л.9), а жалбата
против санкционния акт била подадена чрез АНО до съда от управителите на
дружеството по пощата на 30.05.2024 г. видно от пощенското клеймо на плика
(л.7), т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице активнолегитимирано да
инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния
съд, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, показанията на свидетелите Ф.
А., Х. Б., Т. Б.а и частично от показанията на И. К..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени доказателства и гласните
доказателства събрани посредством разпитите на свидетелите А., Б. и Б.а,
които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по
категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка. Съдът не
даде вяра на показанията на св. К. в частта, в която заявява, че той не е
работил за „С.“, а само помагал на управителите в работата като наглеждал
работниците и че Б.и не били работили, а били близки на Р. и се настанили в
едно от помещенията.
3
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата.
В този смисъл съдът намира за необходимо да посочи, че АНП е
започнало със съставянето на АУАН. Последния е съставен в отсъствие на
представител на дружеството-нарушител, но същото е било надлежно
поканено преди това. АУАН впоследствие е бил връчен на дружеството чрез
единия от управителите му. АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на
изискванията по чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН, издадени са от надлежни органи,
при спазване на установения за това ред и в преклузивните срокове,
предвидени в разпоредбата на чл.34 ал.2 и ал.3 от ЗАНН, надлежно връчени са
на нарушителя, с оглед гарантиране на неговите права. В АУАН и в НП е
дадено пълно и ясно описание на нарушението, като са посочени всички
обстоятелства- елементи от фактическия му състав. Дадената правна
квалификация съответства на вмененото нарушение. Посочени са и
доказателствата, въз основа на които е установено нарушението.
От материалноправна страна съдът намира, че вмененото на
дружеството нарушение е доказано до пълна степен на несъмненост.
Вменено е нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ. Първата
правна норма разписва, че трудовият договор се сключва в писмена форма, а
втората- че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само
като трудови правоотношения.
Не се спори по делото, че дружеството жалбоподател има качеството на
работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ. Оспорва се и се твърди и чрез
показанията на св. К., че св. Х. Б., както и съпругата му- св. Т. Б.а, не са
полагали труд в птицефермата на дружество „С.“, тъй като все още нямало
птици за отглеждане, като се били настанали в едно от помещенията в
стопанския двор.
Съдът обаче не даде вяра на показанията на св. К., тъй като те се
обориха от показанията на свидетелите Ф. А., Х. Б. и Т. Б.а.
4
От показанията на тези свидетели се установи, че св. Х. Б. и неговата
съпруга- св. Т. Б.а са работили в птицефермата, стопанисвана от дружеството-
жалбоподател в периода от 06.11.2023 г. до 28.12.2023 г. Работата им била
предложена от лице на име В. С., който се представил за приятел на
управителя на дружеството Л. Р.. Той настоятелно канил св. Б. и св. Б.а да
започнат да работят за Р., тъй като разбрал че от години работели във ферми за
патици. Така св. Б. и съпругата му започнали работа от 06.11.2023 г. срещу
възнаграждение по около 1 200 лв. месечно за всеки от тях или общо 2 400
лева месечно за семейството, уговорено чрез В. С., който им обещал и трудови
договори, но така и не се стигнало до сключването на такива. Задълженията,
които св. Б. и св. Б.а имали като работници се свеждали до отглеждането на
патици. Хранили ги, поели ги, давали им лекарства. Работата изисквала
постоянно присъствие на място в птицефермата, поради което на св. Б. и
съпругата му било осигурено помещение за живеене в една от сградите в
стопанския двор, където те нощували. Сградата, в която се намирало това
помещение била в изключително лошо състояние. През нощта на 28.12.2023 г.
около 02,00 часа, докато св. Б. спял, върху него се срутила част от мазилката
на тавана на стаята, в която нощували със съпругата му, при което той
пострадал- имал болки, уринирал кръв. Затова уплашена от случващото се св.
Б.а се обадила по телефона на В. с молба за помощ, а той й казал да си събират
багажа и да си отиват. В следващите часове последвал конфликт между св. Б.
и св. Б.а- от една страна и св. И. Корбанаколев, който работил като управител
в птицефермата. Той също настоявал св. Б. и св. Б.а да напуснат мястото.
Затова Б.а се обадила на тел. 112 и съобщила за инцидента. На място бил
изпратен екип от инспектори от ДИТ- Пазарджик в състав св. Ф. А. и
Николина Сиракова, които пристигнали в обекта около обяд. Пристигайки, те
възприели как св. И. К. избутва от входния портал св. Б.и съпругата му, след
което сложил верига и катинар на вратата. Св. К., който се представил на
инспекторите за управител, отказал да ги допусне вътре в обекта, под предлог
че имало специална процедура за външни посетители, свързана с
обезпаразитяване на дрехи, обувки и т.н. В крайна сметка, след намесата на
органите на РУ - Септември, инспекторите от ДИТ- Пазарджик влезли в
обекта и посетили стаята, където се случил инцидента. Така те възприели
паднало от тавана парче мазилка, както и извършването на СМР.
Впоследствие, след като станало ясно че св. Х. Б. и съпругата му- св. Т. Б.а
5
полагали труд за дружеството-жалбоподател от 06.11.2023 г. и че със същите
не били сключени трудови договори, с постановление от 28.12.2023 г. св. А.
обявил съществуването на трудови правоотношения. Управителите на „С.“
ООД Д. М. и Л. Р. отказали да подпишат постановленията, като отказът бил
удостоверен по надлежния ред. След това постановленията били публикувани
на таблото в ДИТ- Пазарджик и на страницата на ГИТ.
Така изложените факти се установяват не само от гласните
доказателства, събрани посредством показанията на посочените по-горе
свидетели, но и от събраните по делото писмени доказателства, като всички те
са еднопосочни.
Доказаха се до степен на несъмненост основните елементи на трудово
правоотношение: работно време, работно място и трудово възнаграждение за
договорената работна сила. Стана ясно от показанията на св. Б. и св. Б.а, че
самото естество на извършваната работа- отглеждане на малки патици милари
предполага тя да бъде извършвана на точно определено място- в
птицефермата, в рамките на определено време, зависимо от нуждите на
птиците, както стана ясно- под постоянно наблюдение. Затова и св. Б. в
попълнената от него декларация е записал че работното време е 24 часа.
Работата е извършвана от него срещу уговорено месечно възнаграждение.
Вярно е, че е налице разминаване в посоченото от св. Б. в декларацията
трудово възнаграждение в размер на 1 000 лева и казаното от него в разпита-
2 400 лева общо за него и съпругата му или по 1200 лева за всеки от двамата,
то съдът прецени, че това се дължи на обстоятелството, че уговорената сума е
била 2 400 лева за двамата (по 1 200 лева за всеки), но реално за м. ноември
2023 г. той и съпругата му са получили по 1 000 лева, предадени им от
управителя св. К..
Имайки предвид така безспорно установените факти, съдът намира за
доказано до степен на несъмненост, че уговорката между дружеството-
жалбоподател и св. Х. Б. чрез В. С.- приятел на управителката Л. Р., за
работата му в процесната птицеферма представлява уговорка за предоставяне
на работна сила със всички съществени елементи на трудово правоотношение-
работно място, работно време и възнаграждение.
Следва да се посочи, че без правно значение е обстоятелството, че
договарянето е било чрез трето лице, което се е намирало в близки отношения
6
с един от управителите на дружеството. Явно е, че това е станало с тяхното
знание и съгласие. За съставомерността на неизпълнението е без значение знае
ли работника без трудов договор за кого точно предоставя работната си сила.
Това обстоятелство следва да бъде известно на представляващите, както е в
процесния случай. Ако те не знаеха, че св. Б. и съпругата му полагат труд за
представляваното от тях дружество, то ни биха им платили възнаграждение за
свършената работа през м. ноември 2023 г., па макар и не в пълния уговорен
размер.
При това положение дружеството-жалбоподател законосъобразно е
санкционирано за нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ. Вярно е,
че не се доказа, а и се опроверга от събраните гласни доказателства,
отразеното в НП обстоятелство, че около 12:30 часа на 28.12.2023 г. св. Х. Б. е
бил „заварен да работи в обект на дружеството, представляващ птицеферма“.
От значение в случая е обаче, че по несъмнен начин се установи, че до тази
дата и назад във времето от 06.11.2023 г. той се е намирал в обекта по силата
на устната договорка да полага труд в полза на дружеството-жалбоподател,
която е и изпълнявал.
Съдът обаче намира, че при определяне размера на имуществената
санкция АНО не се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за нейната
индивидуализация. В НП АНО е посочил като отегчаващо обстоятелство, че
по време на проверката в обекта на контрол освен св. Б., били установени още
лица с неуредени трудови правоотношения. Това обстоятелство не може да се
отчита като отегчаващо, тъй като за неизпълнението на трудовото
законодателство спрямо другите лица жалбоподателят носи отделна
административнонаказателна отговорност, а на съда е служебно известно, че е
и понесло такава.
Затова като отчете като смекчаващо обстоятелство, че св. Х. Б. е работил
за малко повече от месец без трудов договор в дружеството-жалбоподател,
както и че нарушението е извършено за първи път, съдът намира, че
наложената имуществена санкция следва да се намали до минимума
предвиден в закона, а именно в размер на 1 500 лева, с което целите на
наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН ще бъдат постигнати.
При този изход на делото, тъй като нарушението е факт, в полза на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, към която структурно
7
принадлежи органът издал НП- Директорът на ДИТ - Пазарджик следва да се
определи юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определя на
120 лева, като взема предвид фактическата и правна сложност на делото, броя
на проведените съдебни заседания, броя на разпитаните свидетели и
проведени съдебни следствени действия, както и участието на юрисконсулта в
тях. Това възнаграждение следва да се присъди по съразмерност, съответно на
намаляването на имуществената санкция, като възлиза на 100 лева. Тези
разноски следва да се присъдят в тежест на дружеството-жалбоподател.
В полза на дружеството-жалбоподател също се дължат разноски
съразмерно, като такива са били поискани своевременно в съдебно заседание
от пълномощника. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие (л.101), от който е видно че дружеството-въззивник чрез своите
законни представители е заплатило в брой на адв. И. А. възнаграждение в
размер на 600 лева. Възражението на процесуалния представител на АНО за
прекомерност не е основателно, тъй като договореното възнаграждение като
размер при минимално предвиден в Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения размер 480 лева е съответно на критериите за
фактическа и правна сложност, посочени горе. Така в полза на дружеството-
жалбоподател следва да се присъдят по съразмерност разноски в размер на 100
лева, които да се възложат в тежест на ИА „ГИТ“- учреждението към което е
структуриран АНО.
Така мотивиран Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след като
извърши анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.2 т.4 във
вр. с ал.7 т.4 от ЗАНН,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 13-2400134 от 10.05.2024 г.
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Пазарджик, с което
на „С.“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: град В., обл.
Пазарджик, Стопански двор на ТКЗС - В., представлявано от управителите Д.
И. М. и Л. А. Р., за нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от Кодекса на
труда на основание чл.414 ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в
размер на 1 800 лева, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена
санкция от 1 800 лева на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.
8
ОСЪЖДА „С.“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
град В., обл. Пазарджик, Стопански двор на ТКЗС - В., представлявано от
управителите Д. И. М. и Л. А. Р., ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ гр. София, представлявана от изпълнителен
директор, разноски в размер на 100 (сто) лева за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО
ТРУДА“ ГР. СОФИЯ, представлявана от изпълнителен директор, ДА
ЗАПЛАТИ на „С.“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: град
В., обл. Пазарджик, Стопански двор на ТКЗС - В., представлявано от
управителите Д. И. М. и Л. А. Р., разноски в размер на 100 (сто) лева за
възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-
Пазарджик в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9