РЕШЕНИЕ
№ 588
гр. Перник, 14.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20251720100144 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД срещу В. Й. А., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД извежда съдебно предявените
субективни права при твърденията, че на 12.09.2023 г. В. Й. А. е сключила Договор за
заем Микрокредит № 9042-0015**** с „Микро Кредит“ АД, по силата на който е
получила сумата от 600 лева, срещу което се съгласила да я върне, заедно с
възнаградителна лихва в размер на 128,09 лв. на 11 равни месечни вноски в размер на
по 66,19 лв. Твърди, че по договора на ответника е начислена лихва за забава в размер
на 42,86 лв. за периода 13.11.2023 г. /датата, на която е станала изискуема първата
погасителна вноска/ – до 02.09.2024 г. /датата на депозиране на заявлението по чл. 410
ГПК/. Твърди, че падежът на последната погасителна вноска е 12.08.2024 г. и кредитът
не е обявяван за предсрочно изискуем. Сочи, че на 21.02.2024 г. е подписано
Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 30.03.2023 г., по силата на който вземанията на „Микро Кредит“ АД срещу
ответницата по процесния Договор за заем от 12.09.2023 г. и Договор за допълнителни
услуги към него от същата дата са прехвърлени на ищеца, на основание чл. 99 ЗЗД.
Съобразно изложеното е направено искане да бъде признато за установено по реда на
чл. 422 ГПК, че ответника дължи на ищеца следните суми: изискуема непогасена
главница в размер на 516,99 лв. по процесния договор за Договор за заем Микрокредит
№ 9042-0015****/12.09.2023 г., сключен между ответника и „Микро Кредит“ АД, 89,18
лв. – договорна лихва за периода 12.11.2023 г. – 12.08.2024 г., 42,86 лв. - лихва за
забава, начислена върху претендираната главница, периода 13.11.2023 г. /датата, на
1
която е станала изискуема първата погасителна вноска/ – до 02.09.2024 г., както и
лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда до окончателно изплащане на
вземанията, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 05.09.2024 г. по ч. гр. д. № 5224/2024 г. по описа на Районен - съд
Перник. Претендира разноски.
От ответника в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК не е
депозиран писмен отговор. В депозираното възражение по реда на чл. 414 ГПК
поддържа, че вземанията по процесния договор за кредит са погасени чрез плащане,
като не оспорва сключването на същия и размера на начислените суми.
С молба от 05.05.2025 г. ищецът заявява, че поддържа становището за
основателност на предявените искове, съобразно което прави искане да бъдат уважени
в цялост. Представя справка за извършени плащания от ответника по договора за заем,
които твърди да се съобразени при изчислението на размера на дължимите
претендирани суми. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 ГПК.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 14.05.2025 г. ответникът
заявява, че желае да плаща претендираните суми, но няма финансова възможност, тъй
като е пенсионер по болест. Прави искане да бъде разсрочено евентуалното плащане
на претендираните от ищеца вземания по делото.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и процесуалното
поведение на страните, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 вр. чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предявените искове са допустими, като предявени във връзка с дадени указания
на съда в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК и в указания от съда едномесечен срок
от датата на получаване на съобщението.
За основателността на предявените искове в доказателствената тежест на ищеца
е да установи, при условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1) валидно възникнало облигационно правоотношение между
„Микро Кредит“ АД, в качеството на кредитор-заемодател, и ответника, в качеството
на заемополучател, по посочения в исковата молба Договор за заем Микро кредит №
9042-0015****/12.09.2023 г., с параметри, посочените в исковата молба, и получаване
на заемната сума от ответника, 2) настъпване на изискуемост на претендираните
вземания за главница и възнаградителна лихва, 3) валидно прехвърляне на кредитните
задължения на ответника по горепосочения договор за кредит от 12.09.2023 г. в негова
полза с договор за цесия от 21.02.2024 г. по реда на чл. 99 ЗЗД и уведомяване на
ответника за извършеното прехвърляне на вземания по посочения в исковата молба
начин. В доказателствена тежест на ответника, при доказване на горепосочените
факти, е да докаже погасяване на претендираните вземания.
В конкретния случай между страните не е спорно и от представените писмени
доказателства по делото – Договор за заем Microcredit № 9042-0015****/12.09.2023 г.,
погасителен план към договора от 14.09.2024 г., искане за отпускане на заем от
12.09.2023 г. на ответника, отправено до заемодателя, Общи условия към договора за
заем, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
предоставяне на потребителски кредит, се установява, че между „Микро Кредит“ АД,
в качеството на заемодател, и ответника, в качеството на заемополучател, е сключен
договор за заем /кредит/ с посочените в исковата молба параметри. По-конкретно,
2
установява се, че договорения размер на заемна сума е 600 лв., договора с сключен за
срок от 11 месеца, с дата на първо плащане: 12.10.2023 г., при фиксиран лихвен
процент: 40,48 %, ГПР: 48,90 %, без предвидени разходи при неизпълнение на
договора, с предвидени погасителни вноски – 11 на брой в размер на по 66,19 лв.
всяка. Между страните не се спори, че заемната сума в размер на 600 лв. е получена от
ответника. Не е спорно и че за погасяване на вземанията по процесния договор са
извършвани плащания от него в размер на общо 211 лв., от които 111 лв. на 16.10.2023
г. и 100 лв. на 20.01.2024 г., с които съгласно неоспорената от ответника справка за
размер на задължения по договора /л. 52/ са погасени вземания за главница в размер на
общо 83,01 лв. и за лихви в размер на общо 38,91 лв., както и вземания за
допълнителни услуги в размер на общо 89,08 лв. по договор за услуги, който не е
предмет на делото. Предвид факта, че посочения от ищеца размер на извършени
плащания по процесния договор за заем с молбата с вх. № 10440/05.05.2025 г. и
информацията относно начина на тяхното осчетоводяване не са оспорени от
ответника, съдът не е допуснал изслушване на съдебно-счетоводна експертиза по
искане на ищеца за установяване на посочените факти, като е приел, че назначаването
на такава не е необходимо и би натоварило неоправдано страните с разноски по
делото.
От представения по делото рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /договор за цесия/ от 30.03.2023 г., сключен между „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, в качеството на цесионер /купувач/, и „Микро Кредит“ АД, в
качеството на цедент /продавач/, представеното извлечение от Приложение № 1 към
него от 21.02.2024 г. и потвърждение за извършена цесия от „Микро Кредит“ АД на
вземания индивидуализирани в Приложение № 1 от 21.02.2024 г., съдът приема за
доказано, че вземането по процесния договор за кредит /заем/ е прехвърлено от
„Микро Кредит“ АД в полза на ищеца на посоченото в исковата молба основание,
което обстоятелство и не е спорно между страните. Съдът приема и че ответника е
надлежно уведомен за прехвърлянето на вземанията в съответствие с изискванията на
чл. 99, ал. 3 ЗЗД. В тази връзка съдът взе предвид и константната съдебна практика на
ВКС, съгласно която уведомяване на длъжника за цесията може да се извърши и от
новия кредитор – при надлежно упълномощаване от стария, каквото е налице и в
процесния случай, чрез предявяване на иска за защита на цедираното вземане, като
уведомяването настъпва с получаване от длъжника на препис от исковата молба на
цесионера, защото то е факт, осъществил се до приключване на устните състезания,
подлежащ на съобразяване от съда – аргумент от чл. 235, ал. 3 ГПК /в този смисъл:
определение № 72/05.02.2021 г. по т. д. № 1188/2020 г., ТК на ВКС и др./. В конкретния
случай исковата молба, към която е приложено и уведомление по чл. 99 ЗЗД за
извършената цесия, е връчена лично на длъжника, като е налице и упълномощаване от
„Микро Кредит“ АД в полза на ищеца да уведомяване на длъжниците. За доказано по
делото, като съобрази уговорената дата за връщане на предоставената в заем сума и за
плащане на договорената възнаградителна лихва – 12.08.2024 г., съдът намира и
обстоятелството, че ответникът е изпаднал в забава за плащане на претендираните
суми, поради което и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи законна лихва за забава за
претендирания период 13.11.2020 г. – 14.07.2020 г. в претендирания неоспорен от него
размер от 42,86 лв.
В обобщение, по изложените съображения, предявените по реда на чл. 422 ГПК
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 вр. чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са основателни и следва да бъдат уважени.
По искането по чл. 241 ГПК:
Съгласно чл. 241, ал. 1 ГПК, при постановяване на решението съдът може да
3
отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение, с оглед имотното състояние на страната
или на други обстоятелства. Съгласно разясненията, дадени в т. 14 от Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, разпоредбата на чл. 241 ГПК намира
приложение в исковото производство по чл. 415, ал. 1, респ. чл. 422 ГПК, при
уважаване на иска за установяване на вземането, като компетентен да се произнесе по
искането е именно настоящият исков съд. Предвид изложеното, искането е
процесуално допустимо, като разгледано по същество е и основателно. В конкретния
случай от представените по делото писмени доказателства – експертно решение №
90218 от 117 заседание от 22.06.2022 г. на ТЕЛК - Първи състав при МБАЛ „Р.
Ангелова“ АД – град Перник, се установява, че на ответника е определена трайно
намалена работоспособност 80 % пожизнено, с водеща диагноза „параноидна
шизофрения“. С оглед данните за здравословото здравословното състояние на
ответника, включително и че не работи, съгласно посоченото в решението на ТЕЛК, и
има финансови затруднения във връзка с него, както и като съобрази и заявеното от
ответника в проведеното по делото открито съдебно заседание на 14.05.2025 г., че
месечно може да плаща сума до определен размер, съдът намира, че искането по реда
на чл. 241 ГПК следва да бъде уважено и изпълнението на задължението по решението
следва да бъде разсрочено, като ответникът следва да заплаща месечно сумата от 64,90
лв. за срок от десет месеца, т.е. изпълнението на задължението за лихви и разноски
съдът разсрочва за срок от десет месеца. Банкова сметка, по която може да бъде
платена сумата, е посочена в депозираната искова молба, както следва: „Обединена
Българска Банка“ АД, IBAN BG 93 UBBS 8002 1028 746 440, като в основанието за
плащане ответника следва да посочва номера на делото. При определяне на срока и
вноската за разрочено плащане съдът взе предвид, че по делото са налице данни, че
ответника не работи, определена му е трайно намалена работоспособност и вноската
от 64,90 лв. е близка по размер до размера на месечните погасителни вноски по
процесния договор за кредит – 66,19 лв.
По разноските:
Съгласно разясненията, дадени в тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на
ВКС по т. д. № 4/2013 г., на ОСГТК на ВКС, отговорността на ответника за разноските
на ищеца в заповедното и в настоящото производство, следва да се реши с настоящия
съдебен акт, при съобразяване разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и чл. 80 ГПК. Предвид
изложеното, ответника следва да бъде осъден да плати на ищеца разноски за исковото
производство за държавна такса в размер на 25 лв., както и разноските за
производството по ч. гр. д. № 5224/2024 г. по описа на Районен съд – Перник в размер
на общо 45,36 лв. Ищецът претендира и юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство, което съдът определя в размер на 50 лв. по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 вр. чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. Й. А., с ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: гр. П., кв. „П.“, бл.*, вх. „*“, ет. *, ап. **, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
4
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2,
офис 4, следните суми: 516,99 лв., представляваща главница по Договор за заем
MicroCredit № 9042-0015****/12.09.2023 г., сключен между „Микро Кредит“ АД, в
качеството на заемодател, и В. Й. А., с ЕГН: **********, в качеството на заемател,
вземането по който е прехвърлено от страна на „Микро Кредит“ АД на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД по силата на Приложение № 1 от 21.02.2024 г. към Рамков
Договор за продажба на вземания /цесия/ от 30.03.2023 г., сумата 89,18 лв.,
представляваща договорно възнаграждение /лихва/ за периода от 12.11.2023 г. до
12.08.2024 г., и сумата 42,86 лв., представляваща лихва за забава за периода от
13.11.2023 г. до 29.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата 516,99 лв.,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.08.2024 г., до окончателно
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 3479 от 05.09.2024 г. по ч. гр. д. № 5224/2024 г. по описа
на Районен съд – Перник, Х. Граждански състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, В. Й. А., с ЕГН:
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. П., кв. „П.“, бл. *, вх. „*“, ет. *, ап. **, да
плати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сума в размер на 45,36 лв., представляваща разноски за
заповедното производство, и сума в размер на 25 лв. – разноски и 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
РАЗСРОЧВА, на основание чл. 241, ал. 1 ГПК, изпълнението на
дължимите съгласно настоящото решение суми за главница и лихви, като
ПОСТАНОВЯВА В. Й. А., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. П.,
кв. „П.“, бл. *, вх. „*“, ет. *, ап. **, да заплаща на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от 64,90
лв. месечно, платима до тридесето число на месеца, за който се отнася, за срок от
десет месеца, считано от датата на влизане в сила на решението до пълното
изплащане на дълга.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от същото на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5