№ 182
гр. Пловдив , 25.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и шести януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Николай Д. Голчев
при участието на секретаря Катя И. Янева
като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело №
20205330111249 по описа за 2020 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 6 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД срещу Б. Б.
Т. от гр. П., с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: сумата от 605,40 лева, представляваща стойността на разпределената
топлинна енергия за периода 01.11.2017 г. – 30.04.2019 г. за обект, находящ се в
*******************, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране в съда на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.05.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането; сумата от 30,78 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане върху главницата за периода 02.02.2019 г. – 20.05.2020 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № ****/ 01.06.2020 г. по
ч.гр.д. № 5385 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, XVII гр.с.
Ищецът твърди, че в качеството си на енергийно предприятие е единственото
търговско дружество, притежаващо лицензия за производство и пренос на топлинна енергия
на територията на гр. Пловдив, като съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се
осъществявала при публично известни общи условия. Посочва, че ответникът в качеството
си на собственик на обект, находящ се в *********************************, има
качеството на клиент на топлинна енергия. Поддържа, че за процесния период 01.11.2017 г.
– 30.04.2019 г. била доставена от ищеца и била разпределена от търговеца, извършващ
дялово разпределение, топлинна енергия отдадена от сградната инсталация, както и услуга
за разпределение на обща стойност 711,18 лева, включваща главница за периода 01.11.2017
1
г. – 30.04.2019 г. в размер на 605,40 лв., както и обезщетение за забава в размер на 105,78 лв.
за периода 1 02.02.2019 г. – 20.05.2020 г. Посочва, че за процесните суми била издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 5385 по описа за 2019 г. на
Районен съд Пловдив, XVII гр.с. Ответникът е възразил срещу издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, като междувременно на 30.06.2020 г., след датата на депозиране
на Заявлението, същият погасил частично паричното си задължение, а непогасена останала
претендираната част от задълженията. Поради изложеното моли така предявената искова
претенция да бъде уважена. Претендира разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответната страна – Б. Б.
Т..
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, счита за установено следното от
фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявените искове:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 5385 по описа за 2020 г. по описа на Районен
съд Пловдив, XVII- ти граждански състав, образувано по депозирано от „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед
№ ****/ 01.06.2020 г. Заповедта е връчена на длъжника като същият е възразил в срок.
Указано е на кредитора да предяви иск за вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение на парично задължение, като в законовия едномесечен срок е предявен
настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена
заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова
предявените искове са допустими.
По основателността на предявените искове:
За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 6 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване
на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение
по доставката на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация през процесния
период, че ответникът е собственик на имота в сграда, която е топлоснабдена, а
именно – собственик на ******, находящ се в *************, че ищецът е изправна
страна по договора, както и да установи размера на претенциите.
Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава
2
претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл.150, ал.1 ЗЕ.
Общите условия следва да бъдат публикувани в един централен и един местен
ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е сторено. Съгласно
изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
клиентите. По делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите
условия в един национален и един местен ежедневник преди процесния период.
Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата от закона процедура по
приемането и публикуването на общи условия за продажба на топлинна енергия.
За да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на
собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект, находящ се в
сграда в режим на етажна собственост – чл.153, ал.1 ЗЕ. Обстоятелството, че именно
ответникът е титуляр на правото на собственост на процесния имот не се оспорва от
него. В тази връзка, то следва да се посочи, че в хода на съдебното дирене пред
настоящата инстанция, бяха представени доказателства / л. 31- 33/, че ответникът е
погасил в цялост процесното задължение, в това число са заплатени и всички сторени
от ищеца разноски в рамките на заповедното и исковото производство. От една страна,
цялостното погашение на дълга налага разбирането, че ответникът признава иска по
основание и размер и от друга води до необходимост от отхвърляне на исковата
претенция, но поради осъщественото пълно изпълнение в хода на процеса ( ответникът
е заплатил 605, 40 лв.- главница; 105, 78 лв.- мораторна лихва за периода 03.01.2018г.-
20.05.2020г.; 25 лв.- разноски за държавна такса; 50 лв.- юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство и 75 лв.- юрисконсултско
възнаграждение в исковия процес).
По отношение на разноските:
Доколкото е налице погашение на процесното задължение след образуване на
делото, то разноски се следват на ищеца. Доколкото същите са изцяло заплатени от
ответната страна, то съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно, кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 6 ЗЕ, във вр. чл. 150,
ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, от „ЕВН България Топлофикация”
3
ЕАД, ЕИК ********* срещу Б. Б. Т., ЕГН **********, с които се претендира да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: сумата от 605,40 лева, представляваща стойността на разпределената
топлинна енергия за периода 01.11.2017 г. – 30.04.2019 г. за обект, находящ се в
******************, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране в съда на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.05.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането; сумата от 30,78 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане върху главницата за периода 02.02.2019 г. – 20.05.2020 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ****/ 01.06.2020 г. по
ч.гр.д. № 5385 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, XVII- ти гр.с-в, поради
осъществено цялостно погашение на задължението от ответника след подаване на
исковата молба.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му, с въззивна жалба пред Окръжен съд- Пловдив.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
4