№ 984
гр. София, 11.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно частно
гражданско дело № 20221000500285 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 367025/2.12.2021г от „ЧЕЗ Електро България”
АД, представлявано от В.И., срещу протоколно определение от 23.11.2021г по гр.д.№
7429/2020г. за спиране на производството по делото до приключване на в.гр.д.№
11292/2020г на СГС, II Д въззивен състав. Възразява срещу приетото наличие на
преюдициалност на дело по иск за възстановяване на доставката на електрическа енергия
спрямо дело по осъдителен иск относно фактурирано задължение към дружеството от 2018г.
Излага доводи, че връзката е обратна и настоящето дело е преюдициално спрямо другото.
Поддържа, че определението на СГС не е мотивирано. Претендира да се отмени
обжалваното определение, с което е спряно производството по делото и да се върне същото
за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответната страна-В. Л. К., представляван от адв.Р.Доросиев от САК, е оспорил
частната жалба с доводи, че е неоснователна. Излага доводи, че са налице условията за
спиране на производството по делото поради преюдициалност с друг съдебен спор между
същите страни.
Съдът, прецени изложените доводи в частната жалба и отговора по нея,
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения едноседмичен срок, тъй като
жалбоподателят е уведомен за постановеното разпореждане в съдебното заседание на
23.11.2021г., а жалбата е заведена на 25.11.2021г. Същата е подадена от надлежна страна и
против обжалваем съдебен акт и е допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Производството по в.гр.д.№ 7429/2020г по описа на СГС е образувано по въззивна
жалба от В. Л. К. срещу решение № 56963/4.03.2020г, постановено по гр.д.№ 41 359/2018г
1
по описа на СРС, с което е осъден В. Л. К. да заплати на „ЧЕЗ Електро България” АД сумата
от 5 879.39лв. за служебно начислена от дружеството сума по фактура №
**********/14.03.2018г за доставена електроенергия за клиентски номер № 300068746666 за
периода 9.12.2017г до 8.03.2018г, ведно със законната лихва, считано от 21.06.2018г/датата
на депозиране на исковата молба/ до окончателното изплащане на вземането, както и на
основание чл.78, ал.1 ГПК 675.90лв. за разноски по делото.
По делото е подадена молба от въззивника В. Л. К. за спиране на производството до
влизане в сила на решението по гр.д.№ 3133/2018г , с което е уважена исковата му
претенция за реално изпълнение по чл.79 ЗЗД да се възстанови захранването и продажбата
на ел.енергия. Посочил е, че предмет на иска по гр.д.№ 3133/2018г по описа на СРС е иск за
присъединяване на имота към електропреносната мрежа, заведен от В. Л. К. срещу „Чез
Електро България” 2 месеца преди констативния протокол от 8.03.2018г. Изложил е доводи,
че констативният протокол от 8.03.2018г и спорната фактура от 14.03.2018г-е защитна
реакция на дружеството да се противопостави на иска за реално изпълнение по гр.д.№
3133/2018г., че не е налице логика да е предявил този иск и впоследствие да се е
присъединил към преносната мрежа, което би довело до отхвърляне на претенцията му.
Сочи, че дружеството е издало поредни фактури при липса на реална доставка на ел.енергия,
за да изгради защитна теза, че няма да присъедини имота към ел.мрежата и да възстанови
доставката.
С обжалваното протоколно определение от 23.11.2021г, постановено по гр.д.№
7429/2020г по описа на СГС, е спряно производството по делото до приключване на в.гр.д.
№ 11295/2020г по описа на СГС, II-Д с-в с влязъл в сила съдебен акт.
Видно от представеното решение № 76030/28.04.2020г, постановено по гр.д.№
3133/2018г по описа на СРС е, че е признато за установено по предявения от В. Л. К. против
„ЧЕЗ Електро България” АД на основание чл.124, ал.1 , предл.3 ГПК, че в полза на
ответника не съществуват вземания за ел.енергия за имот в гр.Банка, ул.”***” №4 за периода
5.04.2011 до 31.10.2011 и мораторна лихва за периода до 31.01.2018г в размер на 721.96лв.
до пълния предявен размер от 2029.19лв., като е отхвърлен иска за сумата от 430лв. по
фактура № 85320784/13.03.2011г. за ел. енергия за периода 9.03.2011 до 4.04.2011 за сумата
от 291.88лв., мораторна лихва върху вземането в размер на 430.08.лв., натрупана към
31.01.2018г. Признато е за установено по предявения от В. Л. К. против „ЧЕЗ Електро
България” АД евентуален иск с правно основание чл.124, ал.1, предл.3 ГПК, че в полза на
ответника не съществува задължение поради погасяване по давност за сумите от 430лв.
главница по фактура № 85320784/14.04.2011 за ел. енергия за периода 8.03.2011 до 4.04.2011
и за сумата от 291.88лв мораторна лихва върху сумата 430.08лв. натрупана към 31.01.2018г.
Осъдено е „ЧЕЗ Електро България” АД по предявения от В. Л. К. иск с правно основание
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД да възстанови захранването и продажбата на ел. енергия на имот с
адрес гр.Банкя, ул.”***” №4, както и разноски по делото.
В мотивите на ТР № 2/19.11.2014 г. по т. д. № 2/2014 г. и ТР № 8/07.05.2014 г. по т.
д. № 8/2013 г. на ОСГТК е посочено, че основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е
2
налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със
сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за
субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата спора се
основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти
като съдържание на конкретните правоотношения. В тълкувателните мотиви по т. 5 на ТР №
7/31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК тази зависимост е обяснена и със
съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването
на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на
пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение. /Така Тълкувателно
решение № 1 от 9.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1/2017 г., ОСГТК./
От изложеното следва, че връзката между делата, която има предвид чл. 229, ал. 1, т. 4
ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на
обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена,
пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради
това не предполага различия в преценките на съда по двете дела. Процесуалното значение
на тази зависимост се изразява в това, че висящността на преюдициалния спор временно
препятства упражняването на правото на иск по обусловеното дело, доколкото нормата на
чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК императивно задължава съдът да преустанови процесуалните
действия по разглеждането и приключването на делото с решение по съществото на спора.
С оглед на установената фактическа обстановка, въззивният съд приема, че
производството в.гр.д.№ 11295/2020г по описа на СГС, II-Д с-в по искове за недължимост
на суми от В. К. спрямо дружеството и за реално изпълнение-присъединяване към
електропреносната мрежа, няма преюдициалност към производството по в.гр.д.№
7429/2020г по описа на СГС по въззивна жалба на ЧЕЗ Електро България” АД срещу
решение № 56963/4.03.2020г, постановено по гр.д.№ 41 359/2018г по описа на СРС, с което
е осъден В. Л. К. да заплати на „ЧЕЗ Електро България” АД сумата от 5 879.39лв. за
служебно начислена от дружеството сума по фактура № **********/14.03.2018г за
доставена електроенергия за клиентски номер № 300068746666 за периода 9.12.2017г до
8.03.2018г, ведно със законната лихва, считано от 21.06.2018г/датата на депозиране на
исковата молба/ до окончателното изплащане на вземането. Двете дела касаят различни
периоди от време, за които се разглежда дължимостта на сумите за ел.енергия, а именно-
5.04.2011 до 31.10.2011г и 8.03.2011 до 4.04.2011г и за възстановяване захранването на имот/
по гр.д.№ 3133/2018г по описа на СРС/ и съответно начисляването на суми по фактура от
14.03.2018г за електроенергия от 9.12.2017 до 8.03.2018г /по в.гр.д.№ 7429/2020г по описа на
СГС/, от което следва, че няма общи правопораждащи права или факти, релевантни за
субективното право по спряното производство.
Поради това определението за спиране на производството по гр.д.№7429/2020г по описа
на СГС се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото да се върне на СГС
за последващи съдопроизводствени действия.
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 23.11.2021г гр.д.№ 7429/2020г. за спиране на производството по
гр.д.№ 7429/2020г. по описа на СГС до приключване на в.гр.д.№ 11292/2020г на СГС, II Д
въззивен състав.
ВРЪЩА делото на СГС за последващи съдопроизводствени действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4