№ 274
гр. Пловдив, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20255001000328 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №127 от 18.03.2025 г.,постановено по т.д.№481/2024 г. по
описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XVIII-ти състав,е осъдена Застрахователна
компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. С., бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на основание чл.432 от КЗ
на Г. С. И., ЕГН **********, с адрес обл. П., общ. С., с. Куртово Конаре, ул.
„17-та“ № 26, сумата от 45 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, болки и страдания в резултат на настъпило
ПТП на 03.11.2021 год. в гр. С., обл. П., в двора на дружеството „В.“ ЕООД,
при което ПТП водачът С.С.П., с ЕГН **********, на товарен автомобил
марка „Ман“, с рег. № ***, с прикачено към него полуремарке с рег. № ***,
нарушава правилата за движение по пътищата, като при движение на заден
ход не се убеждава, че пътят зад управляваното от него МПС е свободен,
вследствие на което притиска ищеца-пешеходец Г. С. И., ЕГН **********, към
намиращата се отстрани в непосредствена близост до движещото се на заден
ход МПС маса дървен материал, за което ПТП е налице окончателен акт на
наказателния съд по АНД № 2167/2024 год. по описа на Районен съд -
Пловдив и при което на ищеца са причинени следните увреждания на тялото, а
1
именно: рентгенови данни за фрактури на 2-ро и 3-то ребра хомолатерално по
скапуларна линия в ляво; в областта на гръдния кош - в ляво върхово
воалиране на паренхима, вероятно от контузионен тип, малка безструктурна
зона хомолатерално; подкожен емфизем в областта; контузионни промени на
ляв бял дроб с малък пневмоторакс; от контролна рентгенография на гръден
кош - в ляво върхово и в средно белодробно поле авансират контузионните
промени; от контролна пулмография - тотален левостранен пневмоторакс с
изливи в левия КД-синус, хидропневмоторакс в ляво; от контролна графия -
гръден дрен в лява гръдна половина, парциален пневмоторакс, с колабиране и
консолидация на горния лоб; фрактура на средна трета от лява клавикула;
настъпили усложнения - колабиране на белия дроб, както и сумата от 72
лева,представляващи обезщетение за претърпени имуществени вред
вследствие процесното ПТП- извършени разходи за изследвания и лечение,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 18.04.24г. до
окончателното изплащане, като до пълните им претендирани размери - за
имуществените вреди за разликата от 72 лева до претендираните 80 лева и за
неимуществените за разликата от 45 000 лева до претендираните 50 000 лева,
исковете са отхвърлени като неоснователни и недоказани в тази им част.
Със същото решение е осъдена Застрахователна компания „Лев Инс“
АД, ЕИК *********,да заплати по сметка на ПОС държавна такса в размер на
1802.88 лева съразмерно на уважената част от исковете, както и сумата от
900.14 лева заплатени от бюджета на съда възнаграждения на вещите лица по
назначените по делото експертизи.
И на следващо място,с решението от 18.05.2025 г. на ОС-Пловдив е
осъден Г. С. И., ЕГН **********, да заплати на Застрахователна компания
„Лев Инс“ АД, ЕИК *********,сумата от 92.14 лева направени деловодни
разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Срещу горното решение е подадена въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство ЗК “Лев Инс”АД-гр.София с ЕИК
*********,чрез упълномощения юрисконсулт на дружеството-И. Г.,с която
жалба решението се атакува в следните му части:в частта,с която предявените
от Г. С. И. искове с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ са уважени за сумата
над 25 000 лв. до присъдения размер от 45 000 лв.-за неимуществени вреди и
над сумата от 40 лв. до присъдения размер от 72 лв.-застрахователно
обезщетение за имуществени вреди.
Дружеството-жалбоподател намира за неправилно
първоинстанционното решение в обжалваните му части и в тази връзка
поддържа становището,че първоинстанционният съд основателно е приел,че
пострадалият е допринесъл за реализиране на транспортния инцидент и
правилно е уважил възражението за съпричиняване на вредоносния резултат
от ищеца,но неправилно е определил изключително занижен процент на
съпричиняване в размер на 10 %.Според жалбоподателя,при наличие на
безспорно установена причинно-следствена връзка между поведението на
2
увредения и вредите,без конкретна преценка въз основа на вида,естеството и
тежестта на нарушенията,с които пострадалият е допринесъл не само за
осъществяване механизма на транспортния инцидент,но и за настъпване на
вредите и без въз основа на тази преценка да определи кои от тези вреди не
биха възникнали или биха имали по-малък обем,първоинстанционният съд е
приел занижен размер на принос,с което материалният закон е приложен
неточно.Въз основа на описани в жалбата обстоятелства относно поведението
на ищеца по време на транспортния инцидент,дружеството-жалбоподател
счита,че това поведение,имащо отношение,както за осъществяване на
механизма на произшествието,така и за конкретните вреди,определя
значителен принос на пострадалия към действията на водача на лекия
автомобил.Поддържа довода,че нарушението на правилата за движение по
пътищата от ищеца е определящо за възникване на вредите,а също и за
настъпването на опасността и за тежестта на травмите,получени от ищеца при
процесното ПТП.Намира,че неправилно е отчетен принос от 10 % за
настъпване на вредите при съпоставяне на поведението на двамата участници
в това произшествие и при отчитане тежестта на допуснатите от всеки
нарушения на правилата за движение по пътищата.Посочва,че пострадалият е
пренебрегнал основното задължение за осигуряване на своята безопасност по
време на движението си,като не е съобразил своето поведение с движението
на товарната композиция,вследствие на което е получил травматични
увреждания.Смята,че именно обуславящата по отношение на вредоносния
резултат степен на поведението на пострадалия по отношение на вредоносния
резултат не е определена правилно от първоинстанционния съд,което е довело
до неточно прилагане на чл.51,ал.2 от ЗЗД.В този контекст жалбоподателят
поддържа,че съдът не е обсъдил експертните изводи за предотвратимостта от
ищеца на настъпването на транспортния инцидент,сочещи на краен извод за
значителна степен на съпричиняване на вредоносния резултат от същия ищец.
В жалбата се развива и аргумента,че съдебният акт не отговаря на
разрешенията,дадени посредством ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на
ВКС,както и ТР №88/12.09.1962 г. на ОСГК на ВС.Според
жалбоподателя,приносът на ищеца за осъществяване на транспортния
инцидент е не по-малко от 50 %,тъй като е доказано конкретно поведение на
пострадалия,което не съответства на предписаното от закона-неспазване на
фундаментални правила за движение по пътищата,и което поведение се
установява като пряка и непосредствена причина,както за осъществяване на
конкретния механизъм на произшествието,така и за настъпване на конкретно
възникналите травми,и без който принос не би се стигнало до реализирането
им.
В обобщение,дружеството-жалбоподател счита,че с действията си
ищецът е допринесъл за настъпване на произшествието наравно с делинквента
и че съдебният акт не отговаря на разрешенията,дадени посредством
задължителната практика на Върховния съд,според която “ако пострадалият
сам се е поставил в ситуацията на повишен риск от увреждане,той
3
съпричинява вредата наравно с делинквента”.Заявява,че предвид
установеното по делото съпричиняване на ищеца в степента,поддържана в
жалбата,следва присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени
вреди да бъдат намалени до сочените в жалбата размери.
И въз основа на всички изложени в жалбата аргументи,дружеството-
жалбоподател моли да бъде отменено като неправилно решение №127 от
18.03.2025 г.,постановено по т.д.№481/2024 г. по описа на ОС-Пловдив,в
частта,с която е уважена осъдителната искова претенция за неимуществени
вреди за разликата над 25 000 лв. до присъдения размер от 45 000 лв.,както и в
частта,с която е уважена претенцията за заплащане на застрахователно
обезщетение за имуществени вреди за разликата над сумата от 40 лв. до
присъдения размер от 72 лв.,като вместо това да бъде постановено друго
решение,с което същите искови претенции да бъдат отхвърлени за посочените
разлики,ведно с всички законни последици от това.Моли да му бъдат
присъдени сторените съдебно-деловодни разноски,включително и
юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.
Въззиваемият Г. С. И.,чрез пълномощника си адв. Р. М.,е подал в
законния срок писмен отговор на въззивната жалба,в който е изложил
становището,че същата жалба е неоснователна,а първоинстанционното
решение,в обжалваните му части,е правилно.Конкретни доводи за
обосноваване на това становище се съдържат в отговора и въз основа на тях
въззиваемият моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.Моли да
бъде осъдено дружеството-жалбоподател да му заплати направените по
делото разноски,включително адвокатско възнаграждение за втора инстанция.
Доказателствени искания не са заявени в процесната въззивна жалба и в
депозирания отговор на жалбата.
Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на
обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със
събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за
установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от
страна,имаща правен интерес да обжалва конкретното първоинстанционно
решение в атакуваните му части и при подаването на жалбата е спазен
двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи
на разглеждане и преценка по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че
същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен
съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в
изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и
недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло
с мотивите му.
Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната
4
допустимост на обжалваното решение, Пловдивският апелативен съд
намира,че решението е процесуално допустимо в обжалваните му части.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно
законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд
е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки
оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,Пловдивският
апелативен съд приема следното:
По т.д.№481/2024 г. по описа на ОС-Пловдив,ТО,XVIII-ти състав,са
предявени от Г. С. И. с ЕГН *** против ЗК”Лев Инс”АД с ЕИК
*********,обективно съединени осъдителни искове по чл.432,ал.1 от КЗ,за
заплащане на сумата от 50 000 лв. като застрахователно обезщетение за
неимуществените вреди,претърпени от ищеца вследствие на телесните
увреждания,получени от него при ПТП от 03.11.2021 г.,ведно със законната
лихва върху тази сума,считано от 18.04.2024 г.-датата на уведомяване на
застрахователя за настъпилото ПТП чрез подадена пред него от ищеца
извънсъдебна претенция,до окончателното изплащане на сумата,както и за
заплащане на сумата от 80 лв.-застрахователно обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за изследвания и лечение по повод на
получените телесни увреждания при ПТП от 03.11.2021 г.,ведно със законната
лихва върху тази сума,считано от датата 18.04.2024 г. до окончателното й
изплащане.
С решение №127 от 18.03.2025 г.,постановено по горното
дело,първоинстанционният съд се е произнесъл по така предявените
искове,приемайки ги за изцяло доказани по основание,а по размер ги е уважил
частично вследствие на това,че е счел за основателно заявеното от ответника
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца и е приел,че
приноса на последния за този резултат е в степен на 10 %,като съответно с
толкова е намалил и приетите за дължими размери на обезщетенията.Така в
крайна сметка иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
претендиран от ищеца и определен от съда за справедлив размер от 50 000 лв.
е уважен до размера от 45 000 лв.,а иска за заплащане на обезщетение от 80
лв. е уважен до размера от 72 лв.,като тези размери са присъдени ведно със
законната лихва върху тях,считано от датата 18.04.2024 г. до окончателното им
изплащане.
Предвид предметните предели на въззивната жалба и изложените в нея
оплаквания срещу първоинстанционното решение,пред настоящата инстанция
остава спорен само въпроса за степента на съпричиняване на вредоносния
резултат от ищеца.Жалбата не съдържа оплаквания срещу възприетия от
първоинстанционния съд извод,че процесните искове за заплащане
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди са доказани по своето
основание,както и че заявеното от ответника възражение за
съпричиняване,основано на твърденията за принос на ищеца вследствие на
неговото поведение по време на инцидента,е доказано по същество.Не се
5
съдържат оплаквания и относно направения от първоинстанционния съд
извод,че сумата от 50 000 лв. следва да бъде определена като справедлив по
смисъла на чл.52 от ЗЗД размер на обезщетението за неимуществени
вреди,както и че са претърпени сочените от ищеца имуществени вреди в
размер на 80 лв.Оплакванията на жалбоподателя касаят единствено
извършената в решението преценка относно процента,с който следва да бъдат
намалени обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди на
основание чл.51,ал.2 от ЗЗД.Затова с настоящото решение въззивният съд
дължи преценка именно в тази насока-какъв процент съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца следва да бъде определен от съда.И
именно в тази връзка въззивният съд приема следното:
Ответникът /настоящ жалбоподател/ своевременно-с отговора на
исковата молба е направил възражение,че произшествието е настъпило в
причинна връзка с поведението на ищеца,тъй като той съзнателно е застанал
зад товарната композиция на място,по начин и в момент,когато това не е било
безопасно,на пътя на движение на превозното средство.Според
ответника,ищецът е имал възможност да предотврати произшествието,но не
се е съобразил с товарната композиция и съответно на това неговото
поведение е в причинно-следствена връзка с настъпване на транспортния
инцидент.Наред с това ответникът е заявил във връзка с възражението му за
съпричиняване,че усложненията от вредите са настъпили, тъй като
проведеното лечение на ищеца не е осъществено съобразно утвърдените
стандарти и правила за добрата медицинска практика, като действията на
медицинските специалисти не са съобразени с оплакванията и обективно
установеното здравословно състояние на ищеца.Същият не бил лекуван
правилно и своевременно и не му е била оказана необходимата качествена
медицинска помощ, като са били допуснати нарушения на нормативни
правила и медицински стандарт от медицински специалисти.В
първоинстанционното решение е прието за доказано,че ищецът е допринесъл
с поведението си за настъпване на вредоносния резултат и в тази връзка-че
обективно е създал предпоставки и/или възможност на настъпване на
телесните увреждания,които са му били причинени вследствие на пътния
инцидент.От друга страна,първостепенния съд е счел за неоснователно
възражението за съпричиняване,основано на твърденията за настъпили
усложнения на вредите поради неправилно лечение на ищеца,несъобразено с
утвърдените стандарти и правила за добрата медицинска практика.В
процесната въззивна жалба не е оспорен извода на окръжния съд за
неоснователността на възражението за съпричиняване,базирано на
твърденията за неправилно лечение на ищеца,поради което в тази насока няма
да се извършва повторна преценка от въззивния съд с настоящото
решение.Такава преценка не следва да се извършва от въззивния съд и
относно възприетия в обжалваното решение извод за установеността на
възражението за съпричиняване,основано на твърденията за това,че ищецът
със собственото си поведение по време на инцидента е допринесъл за
6
настъпване на същия инцидент,респективно за причиняване на телесните
увреждания,тъй като и този извод на окръжния съд не е оспорен с въззивната
жалба /жалбоподателят няма и правен интерес да го оспорва,понеже се касае
до извод за основателност на заявено от самия него възражение за
съпричиняване/.С настоящото решение,както вече се подчерта по-
горе,предвид оплакванията в разглежданата въззивна жалба,следва
единствено да се извърши преценка какъв е обема,каква е степента на
съпричиняването на вредоносния резултат от страна на ищеца.В тази връзка
следва да се отбележи,че от назначената по първоинстанционното дело и
неоспорена от страните автотехническа експертиза,чието заключение е
изготвено от вещото лице Ганчев и се възприема от съда като
безпристрастно,обосновано и професионално извършено,се установява по
категоричен начин,че причина за настъпване на процесното ПТП от
03.11.2021 г.,станало около 12:00 часа в района на складова база на фирма “В.”
в гр.С.,в светлата част на денонощието,при нормална видимост,е
управлението на товарен автомобил марка “МАН” с рег. №*** с прикачено
към него полуремарке с рег.№*** от водача-С.С.П. на заден ход,без същият да
наблюдава непрекъснато да е свободен пътя зад и в страни от превозното
средство и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението и без по време на движението си назад да е осигурил
лице,което да му сигнализира за опасности.От техническа гледна точка,както
става ясно от същото заключение,причина за настъпилото ПТП е и
движението на ищеца Г. И. като пешеходец по бетонната площадка в двора на
посочената фирма в гр.С. между движещият се на заден ход товарен
автомобил “МАН” с прикачено към него полуремарке и фигура от дървен
материал.Ясно става от експертизата още,че ищецът е имал техническа
възможност да възприеме товарната композиция и да се премести,да напусне
района на местопроизшествието преди сблъсъка,което той не е сторил и като
краен резултат обективно е допринесъл сам за причинените му при инцидента
телесни увреждания.Не може обаче да се приеме за основателно становището
на жалбоподателя,че с действията си ищецът е допринесъл за настъпване на
произшествието наравно с деликвента.В тази връзка настоящият съд споделя
извода на първоинстанционния,че не се установява ищецът да е нарушил с
поведението си по време на пътния инцидент конкретно правило по ЗДвП,тъй
като този инцидент е станал в производствена зона,при липсата на конкретни
правила за поведение на пешеходците в такъв случай,а от друга страна следва
да се отчете важимото за водача на товарната композиция правило,че
пешеходците са уязвими участници в движението и спрямо тях водачите на
МПС следва да проявяват повишено внимание,което правило в случая,както е
безспорно доказано по първоинстанционното дело,не е било спазено от
конкретния водач на МПС и това именно е основната причина за настъпване
на процесното произшествие,респ. за телесните увреждания на ищеца.С оглед
на така приетото,след съпоставка на тежестта на нарушението на делинквента
и това на увредения,въззивният съд счита за правилен и споделя направеният
7
в атакуваното решение извод,че размерът на конкретното съпричиняване на
вредоносния резултат следва да бъде определен на 10 %.Предвид това е
неоснователно съображението на жалбоподателя,че първоинстанционният
съд е определил нисък процент на съпричиняване и че приносът на
пострадалия за настъпване на вредоносния резултат би следвало да се равнява
в конкретния случай поне на 50 %,а не на посочените в съдебния акт 10 %.
На база горните съображения въззивният съд възприема и
извода,направен в първоинстанционното решение,че обезщетенията за
неимуществени и имуществени вреди,дължими на ищеца,подлежат на
редуциране на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД със сума,равна на 10 % от
съответно дължимия им размер,при което положение крайния дължим на
ищеца от застрахователя размер на обезщетението за неимуществени вреди
възлиза на 45 000 лв.,а на обезщетението за имуществени вреди-на сумата от
72 лв.,по колкото е и присъдено с обжалваното решение.Вследствие на
изложеното се налага и крайният извод,че процесната въззивна жалба е изцяло
неоснователна,а решението на ОС-Пловдив,в атакуваните му с жалбата части
е правилно и като такова следва да бъде потвърдено в тези му части.
С оглед изхода от спора пред въззивната инстанция,дружеството-
жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати на адв. Р. М. като
пълномощник на въззиваемия Г. С. И. адвокатско възнаграждение по
чл.38,ал.2 във вр. с ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата в размер на 3120 лв. /с
включен ДДС/,определено от съда като размер при съобразяване на
разпоредбата на чл.7,ал.2,т.1 и т.3 и §2а от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа.За присъждането на адвокатското
възнаграждение в полза на посочения адвокат съдът съобрази и представения
по въззивното дело договор за правна защита и съдействие от 06.06.2025
г.,сключен между адв. М. и въззиваемия Г. И.,където е уговорено
предоставянето на безплатна адвокатска защита пред АС-Пловдив в
настоящото въззивно производство на основание чл.38,ал.1,т.2 от Закона за
адвокатурата.А за присъждане на възнаграждението ведно с включен ДДС
съдът съобрази и представеното копие от удостоверение за регистрация на адв.
Р. М. по ЗДДС.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №127 от 18.03.2025 г.,постановено по т.д.
№481/2024 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XVIII-ти състав,в
обжалваната му част,с която предявеният от Г. С. И. с ЕГН *** против
ЗК”ЛЕВ ИНС”АД с ЕИК ********* осъдителен иск по чл.432,ал.1 от КЗ за
заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди,претърпени вследствие на ПТП от 03.11.2021 г.,е уважен за разликата
8
над 25 000 лв. до присъдения с решението размер от 45 000 лв.,както и в
другата обжалвана част,с която иска на Г. С. И. против ЗК “ЛЕВ ИНС”АД по
чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди,причинени на ищеца вследствие на същото ПТП,е уважен за разликата
над сумата от 40 лв. до присъдения с решението размер от 72 лв.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А
да заплати на адв. Р. М.,САК,с личен номер от единния адвокатски регистър
при Висшия адвокатски съвет №* и адрес на
дейност:гр.С.,ул.”***”№1,ет.4,сумата от 3120 лв. /три хиляди сто и двадесет
лева/,представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 във вр. с
ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата за осъществена безплатна адвокатска защита
на въззиваемия Г. С. И. в производството по възз.т.д.№328/2025 г. по описа на
Апелативен съд-Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9