Решение по дело №474/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1040
Дата: 17 юли 2020 г. (в сила от 13 октомври 2020 г.)
Съдия: Албена Славова Неделчева
Дело: 20203110200474
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 януари 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

РЕШЕНИЕ1040/17.7.2020г.

 

Номер …/…                  Година 2020                             Град В.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                   тридесет и втори състав

На шестнадесети юли                  Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                   Председател: Албена Славова

 

Секретар Незает Исаева

като разгледа докладваното от съдията

АНД 474 по описа на съда за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по жалба наА.Х.“ЕООД  с управител и представляващ Д. Б. против НП № 03-011758/04.09.2019  г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - В., с което на основание чл. 415, ал.1 от КТ на юридическото лице  е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1700/хиляда и седемстотин / лева.  

            В подадената до съда жалба се излагат твърдения, че обжалваното НП не е надлежно връчено, съотв.  същото е незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че представител на юридическото лице не се е запознавал със съдържанието на обжалваното НП, както и с АУАН, въз основа на който последното е издадено.

            В съдебно заседание въззивникът е нередовно призован на адреса на управление на дружеството и въпреки проведеното издирване не е установен адрес или представляващ, на когото да бъдат връчени книжата по делото, поради което съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 61 ал.2 от ЗАНН за даване ход на делото въпреки нередовното призоваване на жалбоподателя.

            Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител – юк О., която в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Сочи, че правилно е приложена специалната нормата на чл. 416 ал.3 от КТ при връчване на АУАН,  доколкото  не са открити представляващи дружеството лица, на което да бъдат връчени книжата. Твърди се, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че даденото задължително предписание , цитирано в обжалваното НП не е било изпълнено, поради което правилно и законосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател.

В хода на съдебното производство е  разпитана в качеството на свидетел актосъставителя – св. К.Д..  Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както и заверени за вярност с оригинала копия на: известие за непотърсена пратка с № R PS 9000 02ZI06 F; известие за доставяне пратка с № ИД PS 9000 02ZI06 F; съобщение № 9/03.05.2019 г. на основание чл. 61 ал. 3 от АПК с изх. № 19048920/03.05.2019 г.; протокол за публикуване на съобщения по чл. 61 ал. 3 от АПК, чл. 416 ал. 3 от КТ, чл. 79 ал. 2 от ЗТМТМ и на призовки и покани по АПК и ЗАНН на интернет страницата на ИА ГИТ /ДОК19004687/03.05.2019; докладна записка от М.К.Д. рег. № ДОК19004643/03.05.2019 г.; писмо до Д. Б., И. И. и А. А. с изх. № 19023490/09.04.2019 г.; протокол ПР 1909985/09.04.2019 г. за извършена проверка на „А.Х.“ ЕООД от 13.03.2019 г.; призовка № 472/13.03.2019 г. /на основание чл. 45 ал. 1 от АПК/, ведно с 3 бр. известие за доставяне на същата и известие за непотърсена пратка с № R PS 9000 031НЗС Q; писмо до Д. Б., И. И. и А. А. с изх. № 19060857/26.06.2019 г.; писмо до Д. Б., И. И. и А. А. с изх. № 19060853/26.06.2019 г.; известие за непотърсена пратка с № R PS 9000 031НР 2; известие за доставяне на пратка с № R PS 9000 031НР 2; известие за доставяне на пратка с № ИД PS 9000 031Н2N 0; известие за непотърсена пратка с № ИД PS 9000 031Н2N 0; протокол от 26.07.2019 г.; съобщение № 21/19.07.2019 г. на основание чл. 61 ал. 3 от АПК с изх. № 19067942/19.07.2019 г.; писмо до Д. Б., И. И. и А. А. с изх. № 19067913/19.07.2019 г.; докладна записка от К.В.Д.  с изх. № ДОК 19007514/19.07.2019 г.; докладна записка от К.Д. с изх. № ДОК 19007511/19.07.2019 г.; съобщение № 18/21.08.2019 г. на основание чл. 416 ал. 4 от КТ;докладна записка от Калина Валичкова Донева с изх. № ДОК 19008772/21.08.2019 г.; протокол за публикуване на съобщения по чл. 61 ал. 3 от АПК, чл. 416 ал. 3от КТ,чл. 79 ал. 2 от ЗТМТН и на призовки и покани по АПК и ЗАНН на интернет страницата на ИА ГИТ с № ДОК 19008903/21.08.2019 г., ведно с извлечение от интернет страницата; известие  за доставяне на пратка с № ИД PS 9000 032К8Т G; известие за непотърсена пратка с № R PS 9000 032К8Т G; писмо до Д. Б. с изх. № 19069772/29.07.2019 г.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На 13.03.2019 г. служители на ДИТ-В. – гл. инспектор М.Д. и гл. инспектор К.Д. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в „А.Х.“ЕООД с адрес ***, хотел „О.“, с основна дейност „хотели и подобни места за настаняване“, стопанисващо хотел О.“. В хода на проверката били установени нарушения на трудовото законодателство, поради което бил съставен протокол за извършена проверка ПР 1909985/09.04.2019 г. в пункт 2, на който било дадено задължително предписание дружеството в качеството на работодател да изплати договореното трудово възнаграждение за извършената работа за мес.декември 2018 г. на лицето И.И. , с ЕГН: **********, на длъжност „пазач-портиер“, съгласно чл. 128 т.2 от КТ, със срок за изпълнение на предписанието 07.05.2020 г. Оставена е призовка, адресирана до представляващ дружеството да се яви на 27.03.2019 г. в 10.00 ч. на ДИТ-В.. Съставеният протокол от 09.04.2019 г.  е обявен на таблото за съобщения в сградата на ДИТ-В. на 03.05.2019 г. на основание чл. 61 ал. 3 от АПК. В публикуваното съобщение е посочено, че на основание цитираната разпоредба протоколът се счита връчен след 7 дни от публикуване на съобщението.  На 06.06.2019 г. е извършена нова проверка на дружеството, в присъствието на гл.счетоводител на същото, в хода на която е установено, че предписание № 2, не е изпълнено. На 19.07.2019 г. е публикувана на интернет страницата на ДИТ-В. и е поставена на таблото за съобщения   покана с изх.№ 19067913/19.07.2019  г., адресирана до дружеството-жалбоподател, за явяване на  представляващ същото в сградата на ДИТ-В. за  съставяне на АУАН на 26.07.2020 г. в 13.30 ч.  На 26.07.2019 г. св. К.Д., в присъствието на М. Д. съставила протокол, удостоверяващ , че на 26.07.2019 г. в сградата на ДИТ-В. не се е явил представляващ и управляващ дружеството за съставяне на АУАН. На 29.07.2019 г. св. К.Д. съставила на дружеството-жалбоподател АУАН № 03-011762/29.07.2019 г. за извършено нарушение на чл. 415 ал.1 от КТ.

На 21.08.2019 г.  в страницата на ГИТ е публикувано на основание чл. 416 ал.3 от КТ съобщение за издадения АУАН. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 415 ал.1 от КТ е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото материали по АНП, както и от гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които са непротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане. Съдът намира, че не са събрани доказателства, въз основа на които да се заключи, че АНО е спазил изискването на чл. 58 ал.2 от ЗАНН, поради което НП не е влязло в сила. Съгласно посочената разпоредба, когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Съдът намира, че в случаите, когато се касае за ангажиране на административно-наказателна отговорност на юридически лица, спазването на посочената законова хипотеза на неприсъствено връчване изисква да е направено необходимото за установяване на адреса на представляващите същото лице, както и за връчване на НП на този адрес, каквито доказателства в случая не са събрани. Същевременно с оглед постъпилата по делото справка от „Български пощи“ ЕАД не е възможно да се установи по безспорен начин поради каква причина не са връчени изпратените на адреса на управление на дружеството пратки и как е установено евентуалното отсъствие на адресата от посочения за получаване на пратката адрес. С оглед на изложеното и доколкото, видно от справка в Търговския регистър адреса на управление на дружеството-жалбоподател не е променен, съдът намира, че жалбата се явява допустима такава.

Друг е въпросът, че съгласно трайната съдебна практика, неспазването на разпоредбата на чл. 58 ал.2 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение, доколкото не ограничава правото на защита на наказаното лице, а влияе еднинствено на изводите относно обжалваемостта на процесното НП.

Като разгледа жалбата относно процесуалната законосъобразност на издаденото НП, съдът установи от правна страна следното:

Наказателно постановление  № 03-011758/04.09.2019  г. е издадено от компетентен орган - Директорът на Дирекция „Инспекция по труда”- гр. В. видно от приобщеното по делото заверено копие на Заповед № 0280/03.08.2010 г..  на Изпълнителния директор на ДИТ.

      Съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с опорочаване на процедурата по връчване на обжалваното НП.

Видно от доказателствения материал по делото АУАН е връчен по реда на чл. 416, ал.3 от КТ. Посочена разпоредба за връчването на АУАН е специална по отношение на аналогичната обща разпоредба на ЗАНН, поради което приложима се явява първата. Разпоредбата предвижда,  че актът за установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Ако лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган по чл. 399, 400 и 401. Специалният ред за връчване на АУАН по чл. 416, ал. 3 от КТ предполага връчване по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка само и единствено при невъзможност за лично връчване на нарушителя срещу подпис, в случая на представляващия нарушителя. Разписана е процедура и ако лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота - връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган по чл. 399, 400 и 401. Използването на последния способ е възможно само при кумулативно наличие и на двете предпоставки - невъзможност за лично връчване на представител на нарушителя и при ненамиране на адреса на управление. В случая по АНП не са приложени каквито и да било доказателства, че представляващите дружеството са били търсени, призовавани и прочие за връчване на АУАН. Покани за съставяне на АУАН дори не са били изпратени до управителите на дружеството – Б. и Г. /управители към момента на съставяне на АУАН видно от Търговския регистър-общодостъпен за всички/. Представени са доказателства , че АУАН е изпращан по пощата за връчването му, по седалището на дружеството, но пратката е върната  от Български пощи непотърсена. Разпоредбата от специалния закон /КТ/ следва да се тълкува през призмата на основния принцип, че актосъставителят следва да осигури предявяване на АУАН лично на нарушителя, независимо дали актът е съставен в присъствието или в отсъствието на нарушителя. Така и в разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, която действително се явява общ закон, неприложим в случая, но изисква предявяване и подписване на съставен АУАН и в отсъствието на нарушителя. В случая липсват данни за невъзможност за лично връчване на АУАН на представител на нарушителя. Поради което неправилно актосъставителят е пристъпил към връчване на АУАН чрез изпращане на препоръчано писмо с обратна разписка. Нещо повече, липсват доказателства, че лицето не е намерено на посочения адрес, тъй като писмото, с което е изпратен АУАН е върнато непотърсено, което както бе отбелязано по-горе в мотивите на решението е съвсем различна хипотеза от ненамирането на лицето на адреса.

   Въз основа на цитираната нормативна уредба, съдът намира, че за актосъставителят не е съществувала правна възможност  да предприеме връчване на АУАН  чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления или на интернет страницата преди да извършат възможните постъпки за осъществяване на  лично връчване на акта на представляващите  дружеството - Б. и Г.. От анализа на чл. 416, ал. 3 от КТ се налага извод, че за да премине към връчване на АУАН чрез публичното му оповестяване в интернет  или на таблото за съобщения в Д“ИТ“, АНО следва да е установил императивно изискуемата от разпоредбата предпоставка - невъзможност за връчване на нарушителя срещу подпис. Което означава, че е следвало да бъдат положени усилия за установяване на управителите и връчване на АУАН срещу подпис. За подобни „процесуални усилия“ от страна на актосъставителя доказателства в АНП липсват.  От доказателствата по делото се налагат обосновани констатации, че АНО не е  установил наличието на тази императивно изискуема от правната норма предпоставка. Предвиденото задължение за контролните органи за предявяване и връчване на АУАН представлява гаранция за лицата, срещу които е повдигнато административно обвинение, че ще им бъде осигурена възможността да упражнят в пълен обем правото си на защита.

 По посочения начин е допуснато  съществено нарушение на процесуалните превила, довело до съществено накърняване на правото на защита на санкционираното дружество, като същото е било лишено от възможността да разбере фактическия състав на обвинението, което му се повдига и да организира адекватно защитата си в първата фаза на административно-наказателното производство. В този смисъл е и съдебната   практика на Административен съд-гр.В. по подобни казуси- например КНАХД № 2586/2019 г, КНАХД № 2073 / 2019 г. КНАХД № 1879/ 2019 г. , КНАХД № 1712 / 2019 г. , КНАХД № 3261/2019г.  и много други.    

Предвид гореизложеното, съдът намира, че , обжалваното наказателното постановление следва да бъде отменено поради допуснатите съществени процесуални нарушения, неотстраними в съдебната фаза на процеса.

Независимо от гореизложеното, съдът с оглед служебното начало разгледа жалбата и по същество като установи от правна страна следното:

От доказателствата по делото не се установява осъществяване на  състав  на административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ на указаната в НП дата 08.05.2019 г. Видно от събраните по делото доказателства, дружеството е било уведомено за предписанието по реда на чл. 61, ал. 3 от КТ - със съобщение поставено на таблото за съобщения в сградата на ДИТ-В. на 03.05.2019 г.  на съобщението на информационното табло в ДирекцияИнспекция по труда“ – В.. Доколкото  съгласно нормата на чл. 61 ал.3 от АПК,  протоколът с предписанието се счита връчен след изтичането на седем дневен срок от датата на поставяне на съобщението, в случаят връчването следва да се отчита към 10.05.2019 г. На посочената дата обаче е бил  изтекъл срокът за изпълнение на предписанието, който е 07.05.2019 г.  При това положение по изцяло обективно причини дружеството-жалбоподател не е било в състояние да изпълни предписанието в рамките на определения за това срок, след като то му е съобщено осем дни след неговото изтичане. Това обстоятелство обуславя извод за отсъствието на осъществен състав на административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ на посочената от АНО дата  в обжалваното НП.

Поради изложеното, съдът намира, че НП е необосновано и доколкото е постановено и при допуснати съществени процесуални нарушения, следва да бъде отменено.

С оглед изходът на делото, следва да бъде оставено без уважение искането на процесуалния представител на АНО  за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е Ш  И:

 

ОТМЕНЯ НП № 03-011758/04.09.2019  г.на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - В., с което на основание чл. 415, ал.1 от КТ на „А.Х.“ЕООД  е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1700/хиляда и седемстотин / лева.  Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд- В..

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

            След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

 

                       
                                                                       СЪДИЯ при РС- В.: