Решение по дело №32/2025 на Административен съд - Силистра

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Производството по делото е образувано по касационна жалба от Директора на Областна дирекция „Земеделие“ Силистра, против решение № 97/ 15.02.2024 г., постановено по адм. дело № 1285/ 2023 г. по описа на Районен съд – Силистра, с което е отменена Заповед № РД 04-209/ 18.07.2023 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Силистра, постановена на основание чл. 34, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ЗСПЗЗ.

С постъпилата жалба се поддържат в условията на евентуалност две искания - за отмяна на съдебното решение и съответно за потвърждаване на оспорената пред СРС заповед, както и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, след отмяна на оспореното пред АС-Силистра решение. Главните касационни доводи в жалбата са свързани с твърдения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон, като изложените съображения за допуснатите процесуални нарушения са свързани с необсъждане на представените по делото доказателства, в резултат на което фактическата обстановка е останала неизяснена, което е довело до неправилно приложение на материалния закон.

Ответникът „Евроземеделие 1“ ЕООД гр. Варна не се е възползвал от възможността да представи писмен отговор и да вземе становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и обосновано, като съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, поради което актът на първата инстанция следва да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Във връзка с основателността ѝ съдът намира следното:

Производството пред РС – Силистра е образувано по жалба от „Евроземеделие 1“ ЕООД против Заповед № РД 04-209/ 18.07.2023 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Силистра, постановена на основание чл. 34, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ЗСПЗЗ, с която е наредено да се изземат от дружеството неправомерно ползвани 15.200 дка от имот с [идентификатор] в землището на с. Малък Преславец, община Главиница, включен в ДПФ. По т. 2 от заповедта е указано на адресата възможността по чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ за спиране на изпълнението на заповедта посредством внасянето на сумата от 2599.20 лв., представляваща трикратния размер на средното годишно рентно плащане в размер на 57 лв./дка за землището на [населено място].

С обжалваното решение съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК и без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване на правото на участие на жалбоподателя в производството. За да отмени заповедта, съдът е коментирал, че установяването на факта на ползването на процесния имот от жалбоподателя е в тежест на административния орган, а възприетата в атакуваната заповед фактическа обстановка не се установява от събраните по делото доказателства, поради което актът противоречи на материалния закон. Коментирал е, че сам по себе си констативен протокол № 1 от 31.05.2023 г. не доказва ползването на процесния имот от дружеството, тъй като не съдържа яснота относно начина, по който комисията, извършила проверката на имотите, е направила своите констатации. В тази връзка е отбелязал, че съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК официалният документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство единствено за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия, но не и за формираните от длъжностното лице изводи, поради което е приел, че в конкретния случай протоколът от 31.05.2023 г. установява единствено обработването на имота чрез засяването с едногодишни полски култури, но не и лицето, което е осъществило обработките. Посочил е, че в писмената си защита ответникът е заявил, че изводите му се базират на еднаквата обработка на почвата на процесния имот и съседни имоти, ползвани от жалбоподателя, и че имотът е заявен за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания на площ. Коментирал е, че тези твърдения, освен че са заявени несвоевременно, не са подкрепени от каквито и да било доказателствени средства. Изтъкнал е, че твърденията, направени с писмените бележки по делото, не са в състояния да установят по категоричен начин възприетата от административния орган фактическа обстановка. По тези съображения е отменил заповедта.

Така постановеното решение е постановено в рамките на недопустим съдебен процес и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Съобразно § 19 от ПЗР на ЗИД на АПК, обн. в ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм. ДВ, бр. 58 в сила от 18.07.2017 г. индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието, храните и горите, могат да се обжалват пред районния съд по местонахождението на имота по реда на АПК. Постановените по този ред актове на районния съд подлежат на касационно обжалване пред административния съд по реда на АПК, който разглежда жалбата в състав от трима съдии.

С посочената разпоредба е предвидена специална местна подсъдност за разглеждане на жалбите против индивидуалните административни актове, издавани по ЗСПЗЗ и правилника за приложението му, която е различна от регламентираната в чл. 133 АПК и в случая не е съобразена от РС-Силистра, тъй като имотът от ДПФ, който е нареден за изземване с оспорената заповед, се намира в границите на териториална компетентност на РС-Тутракан. Доколкото местната подсъдност е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на съдебно оспорване (чл. 134, ал. 2 АПК), постановеното при отсъствието ѝ решение е недопустимо, а относно допустимостта на първоинстанционния съдебен акт касационната инстанция следи служебно – чл. 218, ал. 2 АПК. Тази констатация налага обезсилване на обжалваното решение и изпращане на делото на компетентния съд-Районен съд-Тутракан.

Отделно от гореизложеното, за прецизност следва да се добави, че не може да бъде споделен извода на първоинстанционния съд, че доводите, изложени в представените след приключването на устните състезания писмени бележки, не следва да бъдат коментирани, още повече, че във връзка с тези твърдения са били представени писмени доказателства, противно от приетото от съда. В производството по оспорване на административни актове пред първата инстанция законодателят не е предвидил преклузивни срокове за правене и обосноваване на искания и възражения, както и за представяне на доказателства, каквито срокове са установени в гражданския процес. Административното производство се отличава със засилено служебно начало, регламентирано като основен принцип в чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от АПК и намиращо отражение в разпоредбите на чл. 163, ал. 3 АПК (съдията-докладчик указва на страната необходимостта от събиране на други доказателства, които не се съдържат в преписката), чл. 170, ал. 3 АПК (съдът е длъжен да укаже на страните разпределението на доказателствената тежест) и чл. 171 АПК (съдът указва на страните, че за някои обстоятелства от значение на делото не сочат доказателства). Макар още при насрочване на делото с оглед предмета на доказване да е било ясно, че липсват доказателства относно релевантен за процеса юридически факт, съдът не е изпълнил задължението си по чл. 163, ал. 3 от АПК да даде необходимите указания към органа и по този начин да му позволи да организира защитата си своевременно Този пропуск не е саниран и в проведеното съдебно заседание на 15.01.2024 г., в което съдът до приключването на устните състезания не е указал на страните разпределението на доказателствената тежест, нито е указал на органа, че не сочи доказателства относно начина на установяване на фактическия ползвател на имота. Едва в мотивите на съдебното решение съдът приел, че относно този факт липсват доказателства, като е игнорирал доводите в представените писмени бележки и приложените към тях доказателства, позовавайки се на преклузия на процесуални права, каквато в административния процес е неприложима. Самите писмени бележки са постъпили в съда в указания в протокола от заседанието срок. При тази хипотеза съдът е следвало да отмени определението си, с което е дал ход на устните състезания, и да насрочи делото за обсъждането на изложените доводи и приемането на доказателствата. Ако съдът беше изпълнил процесуалните си задължения да разпредели доказателствената тежест и да даде съответните указания за попълване на делото с доказателства, несвоевременното им прилагане би било основание за налагане на санкция по чл. 92а ГПК във вр. с чл. 144 АПК, но в случая такива предпоставки липсват. Вярно е, че процесуалното поведение на касатора в първоинстанционното съдебно производство сочи на явно неумение за упражняване на процесуални права, но този факт не освобождава съда от неговите задължения, защото въпреки процесуалното поведение на страните, съдът е длъжен да създаде предпоставки за разкриване на истината по спора. Само тогава, когато съдът е създал тези предпоставки, негативните последици от недоказването на релевантните факти и обстоятелства, както сочи в мотивите си съдът, остават в тежест на страната, която не е доказала релевантните факти и обстоятелства. Съдебното административно производство е съдебно производство при засилено служебно начало, в което съдът има и свои задължения по установяването на истината (изцяло в този смисъл Решение № 9562 от 18.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9685/2015 г.).

Изложеното сочи, че РС-Силистра е разгледал жалба при отсъствие на положителна процесуална предпоставка и е извършил съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са рефлектирали върху попълването на делото с релевантните доказателства. Ето защо решението трябва да бъде обезсилено, а делото – изпратено на компетентния районен съд, който следва да съобрази дадените с настоящото решение указания по прилагането на закона.

Водим от гореизложеното, на основание чл. 221, ал. 3 АПК, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 97/ 15.02.2024 г., постановено по адм. дело № 1285/ 2023 г. на Силистренския районен съд.

ИЗПРАЩА делото на Районен съд-Тутракан за произнасяне по жалбата на „Евроземеделие 1“ ЕООД гр. Варна против Заповед № РД 04-209/ 18.07.2023 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Силистра, постановена на основание чл. 34, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ЗСПЗЗ.

Решението е окончателно.