О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№181 16.07.2018 год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Старозагорски
административен съд, шести състав на двадесет и шестнадесети
юли през две хиляди и осемнадесета година, в закрито съдебно заседание, в
състав
Председател: Михаил Русев
при участието на
секретаря...................................., като разгледа адм. дело №348 по
описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.166, ал.4 от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.172, ал.6
от Закона за движение по пътищата.
Образувано е по искане
за спиране изпълнението на предписание от Заповед №18-1228-000937 от 25.06.2018
год. на Началник сектор „ПП” при ОД на МВР – Стара Загора, с която е наложена
ПАМ по чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП. Искането за
спиране е заявено в жалба до Административен съд– Стара Загора, подадена от „Д.
НД“ЕООД, представлявана от Управителя Н.Д. против посочената заповед за
налагане на принудителна административна мярка.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
От Административен съд –
Стара Загора се иска спиране на Заповед №18-1228-000937 от 25.06.2018 год. на
Началник сектор „ПП” при ОД на МВР – Стара Загора, с която е наложена ПАМ по
чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП.
Със Заповед №18-1228-000937
от 25.06.2018 год. на Началник сектор „ПП” при ОД на МВР – Стара Загора е
наложена ПАМ по чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП - прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до една година.
В искането се твърди, че
от заповедта не ставало ясно какъв е срокът за обжалване на допуснатото
предварително изпълнение, както и липсват мотиви относно приложението на чл.60,
ал.1 от АПК от страна на административният орган, поради което и проверка за
неговата законосъобразност не може да бъде направена.
От така приетата за
установена фактическа обстановка съда достигна до следните изводи от правно
естество:
Съгласно чл.172, ал.6 от ЗДвП, обжалването на
принудителните административни мерки по чл.172, ал. 1 от ЗДвП, не спира изпълнението
им. Следователно, законът разпорежда предварително изпълнение на административен
акт, издаден по реда на чл.172, ал. 1 от ЗДвП, по който ред и издаден и
оспореният административен акт. Закона за движението по пътищата не
регламентира основанията, при които съдът може да спре изпълнението на
административния акт, поради което е приложима нормата на чл.166, ал.4, във вр. с ал.2 от АПК. Следователно,
за да спре допуснатото по силата на закона изпълнение съдът следва да установи,
че то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.
За да бъде уважено това искане, в тежест на молителя е да посочи вредите и да
представи доказателства за вида им и за вероятността те да настъпят, ако
обжалваният административен акт бъде изпълнен преди съдът да се произнесе по
неговата законосъобразност. В контекста на гореизложеното, не може да се приеме
оплакването в жалбата, че заповедта следва да съдържа мотиви относно
допуснатото предварително изпълнение. Същото е допуснато по силата на
законовата разпоредба и не е необходимо оспореният административен акт да
съдържа мотиви относно това. В тези случаи, законодателят е дал приоритет на
общественият интерес пред частния такъв, поради което и е допуснал
предварителното изпълнение по силата на закона, а не въз основа на разпореждане
от страна на административният орган. Не води до обратния извод и съдържащото
се в оспорената заповед волеизявление на административният орган, че допуска по
силата на чл.60, ал.1 от АПК във връзка с чл.165, ал.2, т.2 от ЗДвП,
предварителното изпълнение на наложената принудителна административна мярка.
Съдът счита искането за
спиране на изпълнението на заповедта за налагане на ПАМ по чл.172, т.1, б.”б”
от ЗДвП за неоснователно и като такова следва да се отхвърли изцяло.
В конкретния случай нито
се твърди настъпването на трудно поправими вреди, нито пък са ангажирани
каквито и да е доказателства, които да навеждат съмнение, че допуснатото
предварително изпълнение по силата на закона ще причини значителни или трудно поправими
вреди на оспорващия. Наведените в жалбата доводи за спиране изпълнението на
оспорената заповед, са твърди общи, лаконични и не са подкрепени с каквито и да
е било доказателства.
За да допусне
предварително изпълнение по силата на закона, законодателят е презумирал наличието
на предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК и тяхното съществуване не следва да се
доказват от органа. Жалбоподателят следва да докаже наличието на някоя от
посочените в същия чл.60, ал.1 от АПК предпоставки, но в своя полза. В резултат
на което по отношение на него да е налице защитим по см. на чл. 60, ал.1 от АПК
личен интерес, противопоставим и с по-голяма тежест от презумирания от
законодателя интерес. Съдът намира поради което, че жалбоподателят не е доказал,
че за него е налице интерес, противопоставим на презумирания от законодателя в
чл. 60, ал.1 от АПК, като не е доказало вероятното настъпване на значителна
материална вреда или трудно-поправима вреда в своя патримониум.
Воден от гореизложеното
и на основание чл. 166, ал. 3 от АПК, Административен съд – Стара Загора
О П Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Д. НД“ЕООД, представлявана от
Управителя Н.Д. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед №18-1228-000937
от 25.06.2018 год. на Началник сектор „ПП” при ОД на МВР – Стара Загора, с
която е наложена ПАМ по чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП,
като неоснователно.
Определението може да се
обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България
в 7-дневен срок от съобщаването на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: