Решение по дело №4770/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 412
Дата: 23 март 2022 г. (в сила от 5 юли 2022 г.)
Съдия: Теодора Шишкова
Дело: 20213110204770
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 412
гр. Варна, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20213110204770 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Oбразувано e по жалба на „Бадимекс- Димов и сие“ ООД срещу НП № 03-014303 от
25.08.2021 год. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, с което на
въззивното дружество е било наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 2500 лв. за нарушаване нормата на чл. 10, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност (ЗТМТМ).
В жалбата си жалбоподателят твърди, че НП е незаконосъобразно като се навеждат
доводи, както за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, така и за
нарушение на материалния закон, поради което моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание за въззивното дружество, се представлява от процесуален
представител, който подържа жалбата на посочените в нея основания. Претендира
присъждане на разноски по делото.
Процесуалния представител на въззиваемата страна на свой ред оспорва жалбата и
моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На 23.07.2021 г. служители на ДИТ - Варна, в това число и св. И. извършили
проверка по спазване на трудовото законодателство на територията на обект - класически
ресторант х-л „Джоя парк“ кк. Златни пясъци и стопанисван от въззивното дружество.
1
На място било установено, че в обекта работят лица - граждани на Р Украйна, които в
момента работели в кухненския блок.
Сред работниците извършващи дейност по обекта била и О. К., със служебен номер:
**********, родена на 01.10.1977 г., с гражданство Украйна.
На място бил съставен протокол в които били вписани установените лица в обекта
който полагали труд, като било отразено и длъжността им и датата на провеждане на
инструктаж.
Оставена била призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК адресирана до въззивното дружество
с оглед явяване на негов представител и представяне на редица документи за проверка.
В хода на документалната проверка от страна на въззивното дружество били
представени договор Трудов сключен с Олга Костюк за длъжността „работник кухня", с
определено работно място: Класически ресторант х-л „Джоя парк" кк. Златни пясъци.
От представената присъствена форма за месец юни 2021 год. св. И. установил, че
О.К. е започнала действително работа на обекта на обекта на въззивника на 21.06.2021 год..
Същата направила справка в информационната система на ГИТ и установила, че въззивното
дружество не е уведомило ТП на ИА "ГИТ в законоустановения 7- дневен срок от датата на
действително започване на работа на лицето Олга Костюк.
За констатираното нарушение срещу въззивното дружество бил съставен АУАН за
това, че на 29.06.2021 год., в качеството си на работодател не е уведомило ТП на ИА "ГИТ"
в законоустановения 7- дневен срок от датата на действително започване на работа -
21.06.2021г. на О. К. - гражданин на Украйна което работи по трудов договор №155/
17.06.2021 г., изпълнявайки длъжността „работник кухня", с определено работно място:
Класически ресторант х-л „Джоя парк" кк. Златни пясъци, гр.Варна.
АУАН бил надлежно предявен и връчен на упълномощено лице, като копие от
пълномощното било приложено по АНП. В законоустановения срок не постъпили писмени
възражения. Поради това и въз основа на АУАН, наказващият орган издал процесното НП.
В него АНО приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел, че
въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ и на основание
чл. 78, ал. 1 вр. чл. 79 ал.4 от ЗТМТМ му наложил адм. наказание имуществена санкция в
размер на 2500 лв.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
всички събрани по делото доказателства, както писмени, така и гласни, които са
непротиворечиви, взаимнодопълващи се и преценени по отделно и в тяхната съвкупност не
водят на различни правни изводи.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, направи следните правни изводи:
2
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, поради
което е и допустима и е приета от съда за разглеждане.
АУАН и НП са съставени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34,
ал. 1 и 3 от ЗАНН.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН -относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, посочени са
датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено.
Посочена е и законовата разпоредба, която е нарушена.
Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя -
наименование, ЕИК, седалище и адрес на управление, управител.
Спазено е от страна на АНО и на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в
издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават
извършеното административно нарушение.
Допуснати съществени нарушения на процес. правила в хода на досъдебната фаза на
адм. наказателното производство съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведените
в жалбата възражения в тази насока.
Безспорно АУАН е бил връчен на представляващ дружеството на упълномощено
лице и това е станало на 20.08.2021г.. Актът бил подписан от жалбоподателя без
възражения. Писмени възражения не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Тъй
като указания от закона срок не са били депозирани възражения АНО е издал и процесното
НП на 25.08.2021г. . С оглед на това съда приема, че са спазени визираните в ЗАНН срокове
в редакцията му към месец август 2021г.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и извършен анализ на приложимата нормативна уредба, съдът намира, че е
налице нарушение на разпоредбата чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ, за каквото нарушение е наказан
въззивника.
Съдът кредитира и събраните по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства като обективни и достоверни и допринасящи за разкриване на
обективната истина по делото.
Посочените гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, обсъдени и
ценени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват описаната фактическа обстановка в
нейната пълнота, поради което въз основа тях съдът изгради своите фактически изводи.
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2
от ЗАНН 7 - дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване,
поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на
3
процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със
съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е
надлежно предявен по реда на чл. 79, ал. 2 ЗТМТМ. НП е издадено от компетентен орган,
отговаря на изискванията н а чл. 57 ЗАНН. Съгласно чл. 79 ал.4 от ЗТМТМ - Наказателните
постановления се издават от ръководителя на съответния контролен орган или от
оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на
съставителите на актове. Представена е надлежна заповед за оправомощаване, поради които
и съда не приема така изложеното възражение.
При анализа на приложимата нормативна уредба, съдът намира, че е налице
нарушение на разпоредбата чл. 10, ал. 1 ЗТМТМ, като аргументите за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗТМТМ в 7-дневен срок от датата на действителното
започване на работа на гражданина на трета държава работодателят уведомява писмено за
това Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". В конкретния случай въззивното
дружество осъществява дейност на територията на Република България, регистрирано е по
българското законодателство и ползва за своята дейност услугите на работник от трета
държава - Република Украйна.
В случая в случая е възникнала т. нар. обективна отговорност на юридическите лица,
при която без значение са конкретните субективни причини, довели до извършването на
нарушението, предвид въздигнатото като нормативно по своя характер задължение на
въззивното дружество да осигури спазването на трудовото законодателство.
Следователно правилно е била ангажирана отговорността на въззивното дружество за
нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗТМТМ.
Подаването на уведомление до Дирекция "Инспекция по труда" -Варна на 12.08.2021
г. е ирелевантно за отговорността на дружеството, тъй като нарушението е било извършено
на 29.06.2021г., като фактът на последващото отстраняване на нарушението не е
освобождаващо от отговорност въззивника обстоятелство.
Съдът намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН,
тъй като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават
нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за типично нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ЗТМТМ в случаите, когато за нарушение на
този закон не е предвидено друго наказание, на виновните лица се налага глоба или
имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лв.
При индивидуализиране на имуществената санкция съдът отчита като смекчаващо
отговорността обстоятелството, че в административно-наказателната преписка не се
съдържат данни въззивното дружество да е санкционирано за подобни нарушения на
трудовото законодателство, което мотивира съда да приеме, че нарушението е извършено за
първи път, което от своя страна налага извода за едно като цяло отговорно и правилно
отношение на въззивното дружество към законоустановения ред в страната.
4
Съдът не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което и в
съответствие с чл. 27, ал. 2 ЗАНН имуществена санкция в минималния размер от 1500 лв. се
явява справедлива и напълно съответстваща на целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12
от ЗАНН.
По изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление следва
да бъде изменено в санкционната му част, като наложената имуществена санкция в размер
на 2500 лв. бъде намалена до предвидения в закона минимум от 1500 лв.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна
съответно искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от
АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на Дирекция „Инспекция по труда"-Варна следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ,
съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела
по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение
в размер от 80 до 120 лева. Според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК размерът на
юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. Случаят не се отличава с
фактическа или правна сложност, като е проведено едно съдебно заседание, поради което
съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона
минимум от 80 лева. Като съобрази размера на оставената без уважение част на жалбата
(1500 лв., доколкото това е размерът на потвърдената санкция), съдът намира, че на
въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на
48,00 лв., като посочената сума следва да бъде заплатена от жалбоподателя в полза на
Дирекция „Инспекция по труда"-Варна.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК
вр.чл. 78, ал.1 от ГПК на жалбоподателя също следва да се присъди съразмерната част от
направените по делото разноски. Същите се изразяват в заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв. за процесуално представителство и 120 лева- ДДС върху
адвокатското възнаграждение. В случая възнаграждението е над минимума, определен по
реда на чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Предвид обстоятелството, че производството по
делото е протекло в едно съдебно заседание, като същевременно случаят не се отличава с
фактическа или правна сложност, съдът намира за справедливо възнаграждението да е в
минимален размер, а именно-370 лева. Като съобрази размера на уважената част на жалбата
(1000 лв., доколкото това е размерът на отменената санкция), съдът намира, че на
въззиваемото дружество следва да се присъдят разноски в размер на 148 лв., както и сумата
от 29,60 лева-данък върху добавената стойност върху възнаграждението. Разноските в общ
размер на 177, 60 лева следва да бъдат възложени на Дирекция „Инспекция по труда"-Варна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,

5
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-014303/25.08.2021г. на директора на
Дирекция „Инспекция по труда"-Варна, като НАМАЛЯВА наложеното на „Бадимекс-Димов
и Сие" ООД- гр. София, ЕИК:*********, на основание чл.79, ал.4, вр. чл.78, ал.1 от ЗТМТМ,
административно наказание "имуществена санкция" от 2500,00 лева на 1500,00 лева.

ОСЪЖДА „Бадимекс-Димов и Сие" ООД- гр. София, ЕИК:********* да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда"-Варна сумата от 48,00 лева /четиридесет и осем лева/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда"-Варна да заплати на „Бадимекс-Димов и
Сие" ООД- гр. София, ЕИК:********* сумата от 177,60 лева /сто седемдесет и седем лева и
шестдесет ст./, представляваща адвокатско възнаграждение и дължим ДДС.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд – гр. Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6