Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ….
гр. София,04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о, 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Д.Шулева, като
разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 3092 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са от Д.М.К.
против З.Ц.Д. искове с правно основание чл.21, ал.2 от СК/отм/.
Ищцата твърди, че по
време на брака си с ответника на 28.12.2001 г. с нот.акт № 138/28.12.2001 г.,
том пети, рег. № 12442, нот.дело № 887/28.12.2001 г. на нотариус Ц.С., с район
на действие – районът на СРС, закупила апартамент, находящ се в гр.София, кв.“Руски
паметник“, ул.“*******, на партерния етаж, със застроена площ от 92 кв.м., ведно с таванско помещение № 9, със застроена площ от 15 кв.м., и избено помещение № 7, с полезна площ от 10 кв.м., при
съседи на апратаменнта, таванското помещение и избеното помещение, описани в
нотариалния акт, който апартамент
представлявал самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.203.305.1.3
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София, одобрени със
заповед № РД-18-50/20.06.2016г. на Изп.директор на АГКК, срещу сумата от
43 892.40лв. К. твърди, че придобила този недвижим имот частично с лични
средства в размер на 6405 лв. от извършена по-рано на 21.12.2001 г. продажба на
недвижим имот – лична нейна собственост, придобит по дарение, която продажба
била обективирана в нот.акт № 58/21.12.2001 г., том трети, рег. № 8649,
нот.дело № 425/2001 г. на нотариус Г.З., с район на действие – районът на СРС.
По изложените съображения ищцата счита, че притежава 6405/43 892.40 идеална
част от придобития по време на брака апартамент на ул.“*******.
К. твърди още, че по време на брака си с ответника
закупила на 29.03.2004 г. втори недвижим
имот, а именно - апартамент – мезонет,
находящ се в гр.София, ул.“********, на първи и втори подпокривни етажи на
сградата със застроена площ на апартамента от 163.89 кв.м., заедно с мазе със застроена площ 13.51 лв.м. и паркомясто № 6, находящо се в североизточната
част на имота, с площ 13.76 кв.м., при съседи на апартамента, мазето и
паркомястото, описани в нотариалния акт, който апартамент–мезонет представлявал
самостоятелен обект в сграда с идентификатор №68134.203.244.1.5 по
кадастралната карата и кадастралните регистри на гр.София, одобрени със заповед
на изп. директор на АГКК №РД-18-50/20.06.2016 г. на гр. София, срещу сумата от
112 500 лв. Твърди, че придобила този недвижим имот частично с лични
средства в размер общо на 96 814.07 лв. от продажбата на други нейни имоти
– лична собственост по нот.акт № 116/03.11.2003 г., том втори, рег. № 6367,
нот.дело № 285/2003 г. на нотариус К. с район на действие- районът на СРС, и по
нот.акт № 70/29.12.2003 г., том трети, рег.№ 13186, нот.дело № 463/2003г. на нотариус
З., с район на действие - районът на СРС. По изложените съображения счита, че притежава
96 814.07/ 112 500 ид.част от придобития по време на брака апартамент–мезонет, находящ се в гр.София,
ул.“*******.
Ищцата моли съда да приеме за установено по
отношение на ответника, че е собственик:
-на 6405/43892.40 ид.част от придобит по време на брака апартамент № 3,
находящ се в гр. София, кв. „Руски паметник“, ул. „*******, на партерния етаж,
със застроена площ от 92 кв.м., при съседи: калкан, ул. „Тунджа“, И.Г.,
стълбище и двор, ведно с таванско
помещение № 9, със застроена площ от 15 кв.м., при съседи: ул. „Дукатска
планина“, двор, таванско помещение на Р.Я.и таванско помещение на Г.С., ведно с
избено помещение № 7, с полезна площ
от 10 кв.м., при съседи: ул. „Дукатска планина“, избено помещение на А.К.,
коридор и трафопост, заедно с 9/100 идеални части от общите части на сградата и
33/368 идеални части от 368/572 идеални части от УПИ, съставляващ съгласно скица парцел I-1 в кв.316 по плана на гр.София, м.“Буката“,
целият с площ от 572 кв.м., при съседи на имота: ул.“Тунджа“, ул.“Дукатска
планина“, К.К.и П.Г.З., а по сикца: от две страни – улици, урегулиран поземлен
имот с пл.№2 и урегулирин поземлен имот, съставляващ парцел VI-10, който
апартамент представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.203.305.1.3 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София, одобрени със заповед
№ РД-18-50/20.06.2016г. на Изп.директор на АГКК, находящ се в гр. София, район
„Красно село“, ул.“*******, *****, с предназначение на самостоятелния обект –
жилище, апартамент, с площ от 92 кв.м., с прилежащи части – таванско помещение
№ 9 от 15 кв.м., избено помещение № 7 от
10 кв.м., 9/100 ид.части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж:
68134.203.305.1.2 , под обекта: няма, над обекта: 68134.203.305.1.6;
- на 96814.07/112500 ид.част от придобит по време на брака апартамент –
мезонет, находящ се в гр.София, ул.“********, на първи и втори подпокривни
етажи на сградата със застроена площ на апартамента от 163.89 кв.м., при съседи
на първо ниво: ап. № 4, ул.“*****“, калкан и стълбище; при съседи на второ
ниво: ул. „*****“, калкан, вътрешен двор и калкан, както и тераса и сервизно
помещение на нивото на покрива, с редуцирана площ от 15.06 кв.м., заедно с мазе със застроена площ 13.51 лв.м., при
съседи: калкан, абонатна и мазе № 2, заедно със съответните на жилището 18.70 %
ид. части от общите части на сградата и 17.21% ид.ч. от УПИ с площ от 310
кв.м., находящ се в гр. София, ул. „*******, представляващ парцел IХ-5 от
кв.№343 по плана на гр, София, м. „Буката“, при съседи, съгласно документи за
собственост: ул. „*****“, наследници на Й.И., Й.Т.и Г.К.и при съседи, съгласно
скица: ул. ,*****“, парцел X- 6, парцел XIV-11, парцел XV-12 и парцел VIII-4 и паркомясто № 6, находящо се в
североизточната част на имота, с площ 13.76 кв.м., при съседи: паркомясто № 5,
парцел X – 6, парцел XV-12 и маневрена улица, както и 18.15% ид.ч. от
общите части на паркинга и 1.44% ид.ч. от УПИ с площ от 310 кв.м., находящ се в
гр. София, ул. „*******, представляващ парцел IХ-5 от
кв.343 по плана на гр. София, м. „Буката“, при съседи, съгласно документи за
собственост: ул.“*****“, наследници на Й.И., Й.Т.и Г.К.и при съседи, съгласно
скица: ул.“*****“, парцел X-6, парцел XIV -11,
парцел XV-12 и парцел VIII -4, който апартамент–мезонет представлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор №68134.203.244.1.5 по
кадастралната карата и кадастралните регистри на гр.София, одобрени със заповед
на изп. директор на АГКК №РД-18-50/20.06.2016 г. на гр. София, с адрес на
имота: гр.София, район „Красно село“, ул. „********, ет.6, с предназначение:
жилище, апартамент; брой нива на обекта: 2; с обща площ на жилището от 163,89
кв.м., с прилежащи части: мазе -13,51 кв.м., 18,70 % ид. части от общите части
на сградата; стар идентификатор: няма; съседни самостоятелни обекти: на ниво 1
- на същия етаж: 68134.203.244.1.4, под обекта: 68134.203.244.1.3, над обекта:
няма; съседни самостоятелни обекти на
ниво 2 - на същия етаж: няма; под обекта: 68134.203.244.1.4 , над обекта: няма.
Ответникът първоначално с отговора на исковата молба
оспорва исковете, но в хода на делото с молба от 19.10.2022 г./ л.209/ признава
единия от исковете, относно правото на собственост върху 6405/43892.40 ид.част
от апартамент № 3, находящ се в гр. София, кв. „Руски паметник“, ул.„*******.
Оспорва втория иск за установяване правото на собственост на ищцата върху 96814.07/112500 ид.част от апартамент –
мезонет, находящ се в гр.София, ул.“********. Твърди, че никаква част от
средствата, които ищцата е получила по посочените от нея, сделки не е вложена
при закупуването на мезонета. Този имот
бил придобит на 29.03.2004 г. за сумата от 112 500 лв.,
която била изплатена напълно и в брой преди подписване на нотариалния акт.
Оспорва твърдението, че ищцата вложила при закупуването на имота сумата от 96
814.07 лв. нейни лични средства, придобити от продажбата на нейно лично,
предбрачно имущество. К. действително продала свои имоти през 2003 г. - месеци преди придобиване на мезонета, като получила средства за тях по банковата си
сметка, но никаква част от тези средства не била вложила при закупуване на
мезонета - нито чрез превод от банковата си сметка по сметката на продавача на
мезонета, нито изтеглила средства от банковата си сметка, за да ги даде в брой
на продавача. Този имот бил закупен изцяло с лични средства на ответника,
получени от неговата консултантска дейност като архитект, работещ за
американските фирми „Steven & Cohen Architect” PC/Архитектурно
бюро „Стивън енд Коен Арчитект“ - Професионална корпорация/ и „Outerbridge
Morgan Architecture and Spase Planningq LLC” /Аутърбридж/Морган Аркитекчър
енд Спейс Планинг“ ООД/. За периода от 01.04.1998 г. да 14.05.2013 г. „Аутърбридж/Морган Аркитекчър енд Спейс
Планинг“ ООД превело на ответника сумата 990 025 USD, а за
периода от 2004 до 2010 година под формата на хонорари и консултантски
възнаграждения той получил от Архитектурно бюро „Стивън енд Коен Арчитект“ -
Професионална корпорация сумата 346 769,50 USD. Всички
тези лични консултантски възнаграждения постъпвали по негова банкова сметка. ***хитект
той имал доказан доход в размер на 1 336
794,50 USD. Сделката за този имот била
изповядана на 29.03.2004 г. - понеделник, а плащането на продажната цена било
извършено преди датата на явяването пред нотариуса, за което З.Д. в периода,
предшестващ сделката до 25.03.2004 г. /петък/, изтеглил от личната си сметка в „БНП
Париба /България/“, по която постъпвали
хонорарите му от САЩ, общо сума, надхвърляща 70 750 USD или 114 189,79 лв., с които покрил продажната
цена и разноските по сделката. По изложените съображения моли съда да отхвърли
предявения иск и да му присъди направените по делото разноски.
Предявен е насрещен иск от З.Ц.Д. против Д.М.К. с правно основание чл.21,
ал.1 от СК/отм/
Ищецът по насрещния иск твърди, че заедно с
ответницата по време на брака си закупили на 29.03.2004 г. апартамент – мезонет, находящ се в гр.София,
ул.“********, на първи и втори подпокривни етажи на сградата със застроена площ
на апартамента от 163.89 кв.м., заедно с мазе
със застроена площ 13.51 лв.м. и паркомясто
№ 6, находящо се в североизточната част на имота, с площ 13.76 кв.м., при
съседи на апартамента, мазето и паркомястото, описани в нотариялния акт, който
апартамент–мезонет представлявал самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№68134.203.244.1.5 по кадастралната карата и кадастралните регистри на
гр.София, одобрени със заповед на изп. директор на АГКК №РД-18-50/20.06.2016 г.
на гр. София, срещу сумата от 112 500 лв. Сделката била обективирана в
нот.-акт за покупко- продажба на недвижим имот № 136/29.03.2004 г., том втори,
рег. № 04580, нот-дело № 227/2004 г. на нотариус Б., с район на действие-
районът на СРС. Ищецът твърди, че закупил този недвижим имот изцяло със свои
лични средства, които получил за работата си като архитект в американски
дружества “Steven & Cohen Architect” и „Morgan Partnership” на дати: 18.02.2004 г., 19.02.2004 г., 25.02.2004
г., 05.03.2004 г., 17.03.2004 г., в общ
размер от 97 690, 28 щатски долара. Сумата за закупуване на процесния
апартамент била изтеглена изцяло от
банковата му сметка на следните дати и в следните размери: 53 450,28
щатски долара на дата 25.03.2004г. /3 дни преди закупуване на имота/; 3 500
щатски долара - на същата дата 25.03.2004 г. /3 дни преди закупуване на имота/;
40 416,00 щатски долара - изтеглени с пълномощно от Д.К. на дата 25.02.2018 г.
- за закупуване на имота. Придобивната стойност на имота била 112 500 лева. Размерът на личните средства на ищеца към датата на тази покупка
възлизал на 97 366,38 щатски долара.
Продажната цена била заплатена на купувача преди деня на сделката. Ищецът моли
съда да приеме за установено по отношение на ответницата, че по силата на пълна
трансформация на лично имущество е индивидуален собственик на апартамент –
мезонет, находящ се в гр.София, ул.“********, на първи и втори подпокривни
етажи на сградата със застроена площ на апартамента от 163.89 кв.м., при съседи
на първо ниво: ап. № 4, ул.“*****“, калкан и стълбище; при съседи на второ
ниво: ул. „*****“, калкан, вътрешен двор и калкан, както и тераса и сервизно
помещение на нивото на покрива, с редуцирана площ от 15.06 кв.м., заедно с мазе със застроена площ 13.51 лв.м., при
съседи: калкан, абонатна и мазе № 2, заедно със съответните на жилището 18.70 %
ид. части от общите части на сградата и 17.21% ид.ч. от УПИ с площ от 310
кв.м., находящ се в гр. София, ул. „*******, представляващ парцел IХ-5 от
кв.№343 по плана на гр, София, м. „Буката“, при съседи, съгласно документи за
собственост: ул. „*****“, наследници на Й.И., Й.Т.и Г.К.и при съседи, съгласно
скица: ул. ,*****“, парцел X- 6, парцел XIV-11, парцел XV-12 и парцел VIII-4 и паркомясто № 6, находящо се в
североизточната част на имота, с площ 13.76 кв.м., при съседи: паркомясто № 5,
парцел X – 6, парцел XV-12 и маневрена улица, както и 18.15% ид.ч. от
общите части на паркинга и 1.44% ид.ч. от УПИ с площ от 310 кв.м., находящ се в
гр. София, ул. „*******, представляващ парцел IХ-5 от
кв.343 по плана на гр. София, м. „Буката“, при съседи, съгласно документи за
собственост: ул.“*****“, наследници на Й.И., Й.Т.и Г.К.и при съседи, съгласно
скица: ул.“*****“, парцел X-6, парцел XIV -11,
парцел XV-12 и парцел VIII-4, който
апартамент–мезонет представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№68134.203.244.1.5 по кадастралната карата и кадастралните регистри на
гр.София, одобрени със заповед на изп. директор на АГКК №РД-18-50/20.06.2016 г.
на гр. София, с адрес на имота: гр.София, район „Красно село“, ул. „********,
ет.6, с предназначение: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 2; с обща площ
на жилището от 163,89 кв.м., с прилежащи части: мазе -13,51 кв.м., 18,70 % ид.
части от общите части на сградата; стар идентификатор: няма; съседни
самостоятелни обекти: на ниво 1 - на същия етаж: 68134.203.244.1.4, под обекта:
68134.203.244.1.3, над обекта: няма; съседни
самостоятелни обекти на ниво 2 - на същия етаж: няма; под обекта:
68134.203.244.1.4 , над обекта: няма.
Ответницата е подала отговор на насрещния иск, приложен
на л.224 от делото. Оспорва исковата молба като нередовна, тъй като З.Д.
заявил, че имотът е придобит с получени от него
трудови и консултански възнаграждения, получени по време на брака, което
би могло да обоснове претенция за по-голям принос, но в петитума е предявил иск
за установяване на право на собственост
по силата на трансформация на лично имущество. Оспорва насрещния иск като неоснователен
и недоказан. Оспорва имотът да е закупен изцяло с лични средства на ищеца. Поддържа
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка, установи от фактическа страна следното:
Видно от съдебно решение
от 23.11.2012 г. по гр.д. № 6973/2012 г. на СРС страните са сключили граждански
брак на 03.01.1992 г., който е прекратен с решението на съда, влязло в
сила на 05.03.2014 г.
Видно от нот.акт №
138/28.12.2001 г., том пети, рег. № 12442, нот.дело № 887/2001г. на нотариус
Симеонова, с район на действие – районът на СРС, ищцата К. е закупила по време
на брака с ответника апартамент №3, находящ се в гр. София, кв.“Руски паметник“
в м.“Буката“ в сграда на етажна собственост на ул.“*******, който апартамент
е с площ от 92 кв.м., ведно с таванско и
избено помещение, при съседи на апартамента, таванското и избеното помещение,
описани в нотариалния акт. Апартаментът е закупен за сумата от 43 892.40 лв.
Гореописаният апартамент
е с идентификатор № 68134.203.305.1.3 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.София, одобрени със заповед № РД-18-50/20.06.2016г. на
Изп.директор на АГКК./схема от 22.01.2019 г. на Служба по Геодезия, картография
и кадастър – гр.София/.
Видно от нот.акт №
136/29.03.2004 г., том втори, рег. № 04580, нот.дело № 277/2004г. на нотариус Б.,
с район на действие - районът на СРС, ищцата К. е закупила по време на брака с
ответника мезонет на първи и втори
подпокривни етажи със застроена площ от
163.89 кв.м., ведно с мазе и паркомясто, при съседи на мезонета, описани в
нотариалния акт, за сумата от 112 500 лв.
Представен е нот.акт №
58/21.12.20001 г., том трети, рег. № 8649, нот. дело № 425/2001 г. на нотариус З.,
с район на действие – районът на СРС, с който Д.К. е продала на трето за спора
лице свой недвижим имот, придобит по дарение – дворно място и къща в София, за
сумата от 6405 лв., която е получила в брой.
Представен е нот.акт
№116/03.11.2003 г., том втори, рег. № 6367, нот.дело № 285/2003 г. на нотариус К.
с район на действие – районът на СРС, с който Д.К. е продала свой собствен
апартамент в гр.София за сумата от 29 000 евро, от която 3000 евро са заплатени
на 28.10.2003 г., а останалите 26 000 евро купувачът е следвало да заплати по
банков път при сключване на договора.
Представен е нот. акт №
70/29.12.2003 г., том трети, рег. № 13 186, н.д № 463/2003 г., с който Д.К. е
продала свой недвижим имот в гр.София за сумата от 20 500 евро, равняващи се на
40095 лв., от която сума е получила 9095 лв. в деня на сделката, а останалата
част от 31 000 лв. е следвало да бъде
изплатена от купувача чрез ипотечен кредит от „Булбанк“АД след вписване на нотариалния
акт и вписване на първа по ред
ипотека върху имота и представяне на
удостоверение за лпса на предходни тежести върху имота, издадено от Служба по
вписванията.
Представена е служебна
бележка от 21.05.2013 г., издадена от С.К., архитект към Професионална корпорация
в САЩ, в която е посочено, че З.Ц.Д. е работил като консултант за Архитектурно
бюро С.С.К., Професионална корпорация, Законна архитектурна практика Принстън,
Ню Джърси, САЩ, като е предоставил услуги във връзка с изготвяне на
конструктивна документация от 2004 г. общо за 9 години. Архитектурното бюро е
заплатило на Д. за неговите услуги възнаграждения в периода 2004 - 2010 г. в
размер на 346 769.50 USD./л.79/.
Представена е служебна
бележка от 14.05.2013 г. от „Аутърбридж Морган Архитекчър“ ООД, в която е посочено, че ответникът З.Ц.Д. е бил
консултант на „Аутърбридж Морган Архитекчър“ ООД от 01.04.1998 г. общо над 15
години, като за неговите услуги през този период са заплатени 990 024 USD./л.83/.
Представено е извлечение
от банкова сметка ***.08.1999г. – 10.07.2002 г., за която се твърди, че е на З.Ц. Д../л. 86-94/.
Представени са от ищцата
копия на договори за депозит от
30.12.2003 г. и от 07.11.2003 г., от които се установява, че по първия договор К. е депозирала в „БНБ
Париба“ АД сумата от 20 000 евро за срок от един месец с посочен падеж
30.01.2004 г., а по втория договор е депозирала сума от 27 832 долара за срок
от един месец с посочен падеж -
08.12.2003 г.
Представени са копия на
счетоводни документи, свързани с горепосочените договори за депозит на ищцата К.,
както и копия от извлечение на банковата сметка на ищцата в „БНБ Париба“ АД за
периода 03.12.2001 г. – 31.12.2001 г., 30.11.2003 г. – 31.12.2003 г. и
03.12.2003 г. – 30.04.2003 г., находящи се на л.226-242, л.250-255 и л.270-274,
които са обсъдени в заключението на счетоводната експертиза .
С писмо от 23.03.2022 г.
„БНБ Париба“ АД заявява, че Д.К. е била
клиент на банката, но няма налични запазени данни относно движение по банковата
й сметка и относно договори за депозит, поради изтекли срокове за съхранение,
съгласно българското законодателство./л.191/.
С писмо от 11.01.2024
г./л.305/ „БНБ Париба“АД информира съда,
че, според вътрешните правила на банката, клиентските досиета се съхраняват за
срок от 6 години, считано от прекратяване на отношенията с клиента. Сметките на
К. в „БНБ Париба“ АД са закрити на 09.02.2011 г. Посочено е, че преписи от
договори и депозити са представени от самата К. в банката на 11.06.2020 г.,
след което са били заверени от служител на банката, тъй като към онзи момент
информацията все още е била налична, но впоследствие всички документи са били
преместени и унищожени.
По делото по искане на
страните е изслушано заключение на счетоводна експертиза. Видно от същото няма данни за наличността по банковата сметка в долари на ответника З.Д. в
„БНП Париба" АД с IBAN: ***.12.2001г. Към 25.02.2004 г. е имало наличност в
размер на 44191,03 USD. На
25.02.2004г. е преведена по сметка на Д.К. в „БНБ Париба/България/“АД сумата от
40 416 USD. На 05.03.2004 г. по сметката е постъпила сума от „Морган партнършип“ в
размер на 53 500 USD, а на 17.03.2004 г. е постъпила от „С.и К.Архитект“ сумата от 10
189.02 USD. След тези постъпления
наличността към 17.03.2004 г. е в размер на 64 953.55 USD. На 25.03.2004 г. е изтеглена сумата от 3500 USD,
след което е останала наличност в размер на 61 443.05 USD. На 25.03.2004 г. е извършен превод на сумата от 53 450,28 USD, като в
извлечението не се чете получателя. След този превод е останала наличност по
сметката към 25.03.2004 г. в размер на 7 992,77 USD. Наличността към 30.03.2004 г. е 7 960.05 USD. Към датата на закупуване на първия
имот - 28.12.2001 г. - няма данни за
теглени суми от банковата сметка на ответника З.Д.. Към датата на закупуване на втория имот - 29.03.2004 г., от банковата сметка са
изтеглени следните суми: на 25.02.2004г.
е преведена по сметка на Д.К.-Д. в „БНП Париба (България)" АД сумата
от 40 416,00 USD. На 01.03.2004 г. е изтеглена от ответника сумата от 1 500 USD; на 15.03.2004 г. е изтеглена сумата от 1 000 USD; на 25.03.2004 г. е изтеглена сумата от 3 500 USD; на
25.03.2004 г. е извършен превод
на сумата от 53 450,28 USD, като в извлечението не се чете
получателя на превода. На 30.03.2004 г. е извършен превод на сумата от 5 000 USD, като в извлечението не се чете
получателя на превода. В т.3 от заключението вещото лице е
посочило какъв е бил курсът на долара спрямо лева към съответните дати на внасяне
и теглене на средства от сметката. По
отношение на въпросите, поставени от ищцата Д.М.К. / отговори на въпроси 4 до 6 от заключението/ вещото
лице е посочило, че по договор за депозит от 07.11.2003 г., сключен между К. и „БНБ
Париба“ АД ищцата е депозирала по
банкова сметка № 43523501078 в „БНБ Париба“ АД сума от 27 832 евро за срок от 1
месец. Депозитът е подновяван неколкократно, като последният падеж е 09.04.2004 г. По договор
за депозит от 30.12.2003г. ищцата е
депозирала по същата банкова сметка ***.12.2003
г. сумата от 20 000 евро за срок от един месец. Депозитът е подновяван
неколкократно, като последният падеж е 01.04.2004 г. От извлечението на
банковата сметка на Д.К. с № 43523501078 в евро в „БНБ Париба“АД експертът е
установил, че на 29.03.2004 г. е дебитирана сметката със 130 000 евро, но от
извлечението не може да се прочете ясно дали сумата е изтеглена в брой или е
преведена.
По
искане на ответника З.Д. са събрани гласни доказателствени средства по делото.
От показанията на св.О. се установява, че ответникът Д. е работел като архитект
в чужбина и е разполагал със средства. Той често купувал недвижими имоти – „по
един, два, три имота“. Консултирал се със свидетеля, който работел като
адвокат. Веднъж свидетелят го придружил при закупуване на имот преди 10-15
години, чийто адрес не конкретизира в съдебно
заседание. Свидетелят описва неясно района, в който се е намирал апартаментът -
„като се движи не „Скобелев“, а в „Прага“ вдясно“. Заявява, че ответникът
изтеглил значителна сума/по-голяма от 40 000 евро/ от френската банка, за да я
предаде на купувача. Свидетелят не присъствал на самото предаване на сумата, но
тя била платена в брой, а не по банков път, без предварителен договор. Ответникът
си купил апартамент и срещу баня “Мадара“.
От
показанията на св. М. се установява че познава страните, с ответника израснали
заедно, а после били съседи. Присъствал при плащането на парите за тризонета на
ул.“Тунджа“. Ответникът получил парите от касата на „БНБ Париба“, след което с
продавача си разменили някакви пликове. Цената била платена в брой. Свидетелят присъствал
само при плащането непосредствено след
като парите били изтеглени от банката, не и при нотариуса. Не може да каже дали
е била платена цялата сума или не. Той присъствал като охрана, защото времената
били смутни. Ответникът платил тризонета. Ищцата и ответникът купували имоти. Според свидетеля 90 % от парите
били давани от Д., защото той докарал много пари от работата си в Америка.
Свидетелят не знае дали ищцата е дала някакви пари на продавача на имота. Тя не
присъствала на това плащане. Възможно било ищецът и ответницата отделно да са
давали пари.
При така събраните доказателства съдът достигна до
следните правни изводи:
По предявения от Д.М.К. против З.Ц.Д. иск с правно
основание чл. 21, ал.2 от СК/отм/ за установяване, че е собственик на 96814.07/112500
ид. част от мезонет с идентификатор № 68134.203.244.1.5
по кадастралната карта е кадастралните регистри на гр.София, находящ се в гр.
София, на ул.“******* :
Процесният недвижим имот
е придобит на 29.03.2004 г. при действието на Семейния кодекс от 1985г./отм/, поради
което предявеният иск е с правна квалификация по чл.21, ал.2 от СК/отм/.
Съгласно чл.21, ал.2 от СК/отм/, когато вещите, правата върху вещи и
паричните влогове са придобити отчасти с лично имущество, то съответната част
от придобитото е лично притежание на съпруга, освен ако тази част е незначителна.
За да бъде уважен
предявеният иск ищцата следва да докаже, че е вложила лични средства при
закупуване на апартамента, получени от трансформация на лично нейно имущество и
да установи размера на тези средства.
Видно
от нот.акт № 136/29.03.2004 г., том втори, рег. № 04580, нот.дело № 277/2004г.
на нотариус Б., с район на действие – районът на СРС, процесният имот е придобит на 29.03.2004 г.
по време на брака между страните.
Ищцата
твърди, че е вложила лични свои средства от продажбата на два свои имота- от
продажбата на 03.11.2003 г. на апартамент за сумата от 29 000 евро и от
продажбата на 29.12.2003 г. на апартамент за сумата от 20 500 евро.
От
представените по делото нотариални актове № 116/03.11.2003 г., том втори, рег.
№ 6367, нот.дело № 285/2003 г. на нотариус К., с район на действие - районът на
СРС, и от нот.акт № 70/29.12.2003 г.,
том трети, рег. № 13186, нот.дело № 463/2003 г. на нотариус З., с район на
действие - районът на СРС, се установи, че действително ищцата е продала на 03.11.2003 г. и на 29.12.2003 г. два свои
апартамента, за които е получила общо сумата от 49 500 евро.
Спорен
въпрос е дали тази сума е вложена при закупуването на процесния апартамент.
Ищцата
твърди, че е внесла сумите по своя банкова сметка, ***платила цената на
процесния апартамент. В подкрепа на твърденията си представи договори за
депозит от 30.12.2003г. и от 07.11.2003
г., извлечения от банковата си сметка в „БНБ Париба“ АД, както и ангажира
заключение на счетоводна експертиза.
Видно
от представените от ищцата копия на договори за депозит от 30.12.2003 г. и от 07.11.2003 г.
по първия договор К. е депозирала в „БНБ Париба“АД сумата от 20 000 евро за
срок от един месец с посочен падеж 30.01.2004 г., а по втория договор е
депозирала сума от 27 832 долара за срок от един месец с посочен падеж - 08.12.2003 г.
Двата
договора за депозит, както и останалите копия на счетоводни документи, свързани
с тези договори, и копие от извлечение на банковата сметка на ищцата за периода
03.12.2001 г. – 31.12.2001 г., 30.11.2003 г. – 31.12.2003 г. и 03.12.2003 г. –
30.04.2003 г. находящи се на л.226-242 и л.250-255 от делото, са обсъдени от
вещото лице от счетоводната експертиза при отговорите на въпроси, поставени от
ищцата /отговорите на въпроси четири, пет и шест от заключението/. Видно от
заключението на счетоводната експертиза в частта, относно отговорите на
четвърти до шести въпрос, същото е основано изцяло на копията на счетоводни
документи, представени от ищцата, тъй като банката е заявила, че наличната при
нея информация е била унищожена. Това става ясно и от писмо на банката от
23.03.2022 г./л.191 от делото/. Според закючението на счетоводната експертиза, Д.М.К. по договор за депозит от 07.11.2003 г. е
депозирала по банкова сметка № 43523501078 в „БНБ Париба“ АД сума от 27 832
евро за срок от 1 месец. Депозитът е подновяван неколкократно, като от
наличните данни експертът е установил последен падеж на депозита – 09.04.2004
г. По договор за депозит от 30.12.2003г. ищцата е депозирала по същата банкова сметка ***.12.2003 г. сумата от 20 000 евро за срок
от един месец. Депозитът е подновяван неколкократно, като от наличните
документи по делото се установява последен падеж - 01.04.2004 г. От
извлечението на банковата сметка на Д.К. с № 43523501078 в евро в „БНБ Париба“АД
експертът е установил, че на 29.03.2004 г. е дебитирана сметката със 130 000
евро, но от извлечението не може да се прочете ясно дали сумата е изтеглена в
брой или е преведена.
Представените
от ищцата договори за депозит от 30.12.2003 г. и от 07.11.2003 г., извлечения
от сметка в „БНБ Париба“ АД и други счетоводни документи, издадени от „БНБ
Париба“АД, са във вид на копия и част от тях са нечетливи/л.226-241, л.
250-255, л.270-274/. На ищцата са дадени указания в съдебно заседание от 17.03.2021
г. и 13.10.2021 г. да представи четливи копия от доказателствата. Ищцата с
молба от 25.01.2022 г./л.181/ твърди, че с друга своя молба, подадена на
26.03.2021 г. по пощата, е представила единствените оригинали на банковото
извлечение от банковата си сметка. Молбата от 26.03.2021 г. е приложена на лист
268 от делото, ведно с приложенията към нея, и от тях става ясно, че е невярно
твърдението на ищцата, че е представила оригинални документи. С тази молба отново
са представнеи копия и то само на част от доказателствата, като копията са заверени
от служител на „БНБ Париба“ АД на 11.06.2020 г., с текст “Вярно с оригинала“ и
поставяне на печат./л.268-274/. При изискване от „БНБ Париба“АД на оригиналите
на тези документи или информация за счетоводните данни, въз основа на които са
били издадени, с писмо от 11.01.2024 г./л.305/ банката заявява,
че, според вътрешните й правила, клиентското досие се съхранява за срок от 6
години, считано от прекратяване на отношенията с клиента. Сметките на К. в „БНБ
Париба“ АД са били закрити на 09.02.2011 г. Посочено е още, че преписите от
договори и депозити, заверени на 11.06.2020 г., са представени от самата К. и
служител на банката ги е заверил, тъй като към онзи момент информацията все още
е била налична, но впоследствие всички документи са били преместени и унищожени.
При
така предоставената от банката информация се налага извод, че към 11.06.2020г.,
когато К. е занесла в „БНБ Париба“ АД копията на договорите за депозити и останалите
счетоводни документи, клиентското й досие вече би следвало да е било унищожено,
тъй като сметките й са закрити на 09.02.2011 г., а шестгодишният срок за съхраняване на досието е изтекъл на 09.02.2017
г. При това положение към датата на заверяването на документите от банков
служител на 11.06.2020 г., банката не е съхранявала информация за договорите и
за движението по сметката на ищцата, поради изтичане на шестгодишния срок за
унищожаването им. Следователно, заверяването на копията на документи от
11.06.2020 г. от служител на банката е
недостоверно. Така по делото не бе установено да съществуват оригинали на
посочените документи, ответникът оспорва да съществуват оригинали с посоченото
съдържание, поради което на основание чл.183, ал.1 от ГПК, следва да бъдат
изключени от доказателствата по делото. Тъй като вещото лице е работило въз
основа на тези документи при изготвяне на заключението си по въпросите,
поставени от ищцата – отговори на въпрос четвърти до шести от заключението, съдът не кредитира заключението
в тази част. Така по делото останаха недоказани твърденията на ищцата, че
получените от нея средства от продажбите на 03.11.2003 г. и на 29.12.2003 г. на
два нейни апартамента са били вложени в
закупуване на процесния мезонет.
По изложените съображения предявеният иск като
неоснователен следва да се отхвърли.
По предявения от Д.М.К. против З.Ц.Д. иск с
правно основание чл. 21, ал.2 от СК/отм/ за установяване, че е собственик на 6405/43892.40
ид.част от апартамент с идентификатор 68134.203.305.1.3 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр.София, находящ се в гр. София, на ул.“******* :
Този
иск е признат от ответника с молба от 19.10.2022 г./л.209/. В съдебно заседание
от 22.02.2023 г. ищцата е поискала да бъде постановено решение при признание на
иска.
Налице
са предпоставките на чл.237 от ГПК за постановяване на решение при признание на
иска, поради което същият следва да се уважи изцяло.
По предявения насрещен иск от З.Ц.Д. против Д.М.К. с правно основание чл. 21, ал.1
от СК/отм/ за установяване, че е индивидуален собственик на мезонет с
идентификатор № 68134.203.244.1.5 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София, находящ се в гр.
София, на ул.“******* :
Процесният
недвижим имот е придобит на 29.03.2004 г. по време на действието на СК от 1985г./отм/,
поради което предявеният иск е с правна квалификация по чл.21, ал.1 от СК/отм/.
За да бъде уважен
предявеният иск ищецът трябва да докаже, че е придобил имота изцяло със
средства, представляващи лично имущество.
Ищецът
твърди, че е придобил имота със свои лични средства от банковата си сметка, по
която са били превеждани възнаграждения от американски дружества за
консултанската му дейност като архитект през периода 01.04.1998г. – 14.05.2013
г.
Видно
от съдебно решение от 23.11.2012 г. по гр.д. № 6973/2012 г. на СРС през
посочения период страните са били съпрузи.
Предявеният
иск е неоснователен. Съгласно чл.19, ал.1 от СК/отм/, вещите и
правата върху вещи, както и паричните
влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен
принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са
придобити.
Получените
през време на брака трудови доходи от единия съпруг не са лично имущество, а съпружеска
имуществена общност. В чл.20, ал.1 от СК/отм/ е посочено кое имущество е лично имущество на единия съпруг – „вещите, правата върху вещи и паричните влогове,
придобити преди брака, както и вещите, правата върху вещи и паричните влогове,
придобити през време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на
съпруга, който ги е придобил. Лични са и вещите и правата върху вещи, придобити
от единия съпруг по реда на Гражданския процесуален кодекс, когато се насочва
принудително изпълнение за личен дълг на другия съпруг върху вещи и права върху
вещи, които са съпружеска имуществена общност.
Съгласно чл.20, ал.2 от СК/отм/, лични
са движимите вещи, придобити от единия съпруг през време на брака, които му
служат за обикновено лично ползване или за упражняване на професия.
Самият ищец
не твърди банковата му сметка и средствата от консултантска дейност да са придобити преди брака или тези
средства да са от наследство или дарение. Поддържа, че банковата му сметка е
била захранвана със средства от консултантска дейност, придобити по време на
брака. Следователно, тези средства са представлявали съпружеска имуществена
общност, съгласно чл.19, ал.1 от СК/отм/, а не лично имущество. Презумпцията за
съвместен принос по чл.19, ал.2 от СК/отм/ се разпростира и върху трудовите
доходи на съпрузите по време на брака.
По
делото не се установи и мезонетът да е бил закупен изцяло със средства от
банковата сметка на ищеца. Самият ищец твърди, че сумата е платена в брой, в
която насока са и показанията на св.О. и св.М.. От заключението на счетоводната
експертиза се установи, че на 25.03.2004 г. е изтеглена сума от 3500 USD и е извършен превод
на сума от 53 450.28 USD от банковата сметка на ищеца, но не се чете името на
получателя, т.е сумата от 53 450.28 USD е преведена, а не е изтеглена в брой. Дори и
да бе доказано, че апартаментът е изцяло закупен със средства от банковата сметка
на ищеца, а това не е така, то тези средства са представлявавали съпружеска
имуществена общност, а не лично имущество на ищеца, поради което предявеният от
него иск следва да бъде отхвърлен.
По
разноските:
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата, на основание чл.78 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 1413.89 лв., съразмерно на уважената
част от исковете и съразмерно на отхвърления насрещен иск. При определяне
размера на разноските съдът взе предвид, че ищцата е направила следните
разноски: 1600 лв. за адвокатски хонорар, 2024 .57 лв. за държавна такса, 400
лв. за вещо лице. Предявени са два установителни иска от ищцата с правно
основание чл.21, ал. 2 от СК/отм/, от които единият е уважен, а другият е
отхвърлен. Дължимата държавна такса за уважения иск е 147.23 лв., а за
отхвърления иск е 1877.34 лв. Предявен е
насрещен иск по делото срещу Д.К. с правно основание чл.21, ал.1 от СК/отм./, срещу
който също се е защитавала. Този иск е отхвърлен. Следователно, на ищцата
следва да бъдат възстановени разноски за държавна такса по уважения иск в
размер на 147.23 лв. и за вещо лице в размер на 200 лв. Разноските за
адвокатско възнаграждение са в размер общо на 1600 лв., като защитата е
осъществена по три иска - два иска, предявени от ищцата, и един насрещен иск,
поради което разноските за адвокатско възнаграждение по всеки от исковете са по
533.33лв./1600 : 3/ Тъй като един от исковете е уважен и е отхвърлен насрещният
иск, на ищцата следва да бъдат възстановени разноски за защита по всеки от тези
искове в размер на 1066.66 лв./ 533.33 х 2/. Така размерът на разноските, които
се дължат на ищцата съдът определи на 1413.89лв./1066.66 лв. за адвокатско
възнаграждение + 147.23 лв. за държавна такса + 200 лв. за вещо лице/. Разноските
за вписване на искова молба в размер на 202.46 лв., заплатени по сметка на
Агенция по вписванията, нямат характер на съдебно-деловодни разноски и не се
дължат на ищцата.
Ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 1633.33 лв., съразмерно на
отхвърлената част от исковете. При определяне размера на разноските съдът
съобрази следното: З.Д. е представил списък на разноските, в който е включил
следните суми: 1621.03 лв.+4 лв./за държавна такса по насрещен иск/; 325 лв. +
2 лв./държавна такса за вписване на искова молба в Агенция по вписванията/; 1488.57
лв. + 4 лв./допълнителна държавна такса СГС/; 4500 лв./адвокатски хонорар/ и
разноски за счетоводна експертиза, чийто размер не е посочен. По делото се
установи, че разноските за счетоводна експертиза, направени от З.Д., са 400 лв.
Срещу Д. са предявени два иска с правно основание чл.21, ал.2 от СК/отм/, както
и той е предявил насрещен иск срещу К. с правно основание чл.21, ал.1 от СК/отм/. Единият от предявените срещу Д. искове с правно основание чл.21, ал.2
от СК/отм/ е уважен, другият е отхвърлен. Насрещният иск на Д. с правно
основание чл.21, ал.1 от СК/отм/ е отхвърлен. При това положение на Д. се
дължат единствено разноски по предявения срещу него иск с правно основание
чл.21, ал.2 от СК/отм/, който е отхвълен. По този иск е направил разноски единствено
за вещо лице и за адвокатско възнаграждение. Тъй като общо разноските за вещо
лице по трите иска са 400 лв., то за единия от исковете са направени разноски
за вещо лице в размер на133.33 лв./ 400 :3/. За защита по трите иска са
направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4500 лв., т.е по
всеки иск разноските за адвокатско възнаграждение са в размер на 1500 лв./4500
лв. : 3/. Тъй като на Д. се дължат разноски в качеството му на ответник по
отхвърления иск по чл.21, ал.2 от СК/отм/ техният размер възлиза на 1633.33
лв./ 133.33 лв. за вещо лице + 1500 лв. за адвокатско възнаграждение/. Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.М.К., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***- за адв.П., против З.Ц.Д., ЕГН **********,***,
съдебен адрес:***, офис 2 – за адв.П., иск
с правно основание чл.21, ал.2 от СК/отм./ за приемане за установено по
отношение на З.Ц.Д., ЕГН **********, че Д.М.К., ЕГН **********, при осъществена
частична трансформация на лично имущество, е
собственик на 96814.07/112500 ид.част от
придобит по време на брака недвижим имот: апартамент – мезонет, находящ се в
гр.София, ул.“******** , на първи и втори подпокривни етажи на сградата със
застроена площ на апартамента от 163.89 кв.м., при съседи на първо ниво: ап. №
4, ул.“*****“, калкан и стълбище; при съседи на второ ниво: ул. „*****“, калкан, вътрешен двор и
калкан, както и тераса и сервизно помещение на нивото на покрива, с редуцирана площ
от 15.06 кв.м., заедно с мазе със
застроена площ 13.51 лв.м., при съседи: калкан, абонатна и мазе № 2, заедно със
съответните на жилището 18.70 % ид. части от общите части на сградата и 17.21%
ид.ч. от УПИ с площ от 310 кв.м., находящ се в гр. София, ул. „*******,
представляващ парцел IХ-5 от кв.№343 по плана
на гр, София, м. „Буката“, при съседи, съгласно документи за собственост: ул. „*****“,
наследници на Й.И., Й.Т.и Г.К.и при съседи, съгласно скица: ул. ,*****“, парцел
X- 6, парцел XIV-11, парцел XV-12 и парцел VIII-4 и паркомясто № 6, находящо се в североизточната част на имота, с площ
13.76 кв.м., при съседи: паркомясто № 5, парцел X – 6, парцел XV-12 и маневрена улица, както и 18.15% ид.ч. от общите
части на паркинга и 1.44% ид.ч. от УПИ с площ от 310 кв.м., находящ се в гр.
София, ул. „*******, представляващ парцел IХ-5 от кв.343 по плана на гр. София, м. „Буката“, при
съседи, съгласно документи за собственост: ул.“*****“, наследници на Й.И., Й.Т.и
Г.К.и при съседи, съгласно скица: ул.“*****“, парцел X-6, парцел XIV -11, парцел XV-12 и парцел VIII -4, който
апартамент–мезонет представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№68134.203.244.1.5 по кадастралната карата и кадастралните регистри на
гр.София, одобрени със заповед на изп. директор на АГКК №РД-18-50/20.06.2016 г.
на гр. София, с адрес на имота: гр.София, район „Красно село“, ул. „********,
ет.6, с предназначение: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 2; с обща площ
на жилището от 163,89 кв.м., с прилежащи части: мазе -13,51 кв.м., 18,70 % ид.
части от общите части на сградата; стар идентификатор: няма; съседни
самостоятелни обекти: на ниво 1 - на същия етаж: 68134.203.244.1.4, под обекта:
68134.203.244.1.3, над обекта: няма; съседни самостоятелни обекти на ниво 2 - на същия
етаж: няма; под обекта: 68134.203.244.1.4
, над обекта: няма.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З.Ц.Д., ЕГН **********,
на основание чл. 21, ал. 2 от СК/отм/, че Д.М.К., ЕГН **********, при
осъществена частична трансформация на лично имущество, е собственик, на 6405/43892.40
ид.част от придобит по време на брака
апартамент №3, находящ се в гр. София, кв. „Руски паметник“,
ул. „*******, на партерния етаж, със
застроена площ от 92 кв.м., при съседи: калкан, ул. „Тунджа“, И.Г., стълбище и
двор, ведно с таванско помещение №
9, със застроена площ от 15
кв.м., при съседи: ул. „Дукатска планина“, двор, таванско помещение на Р.Я.и
таванско помещение на Г.С., ведно с избено
помещение № 7, с полезна площ от 10 кв.м., при
съседи: ул. „Дукатска планина“, избено помещение на А.К., коридор и трафопост, заедно с 9/100 идеални части от общите части
на сградата и 33/368 идеални части от 368/572 идеални части от УПИ,
съставляващ съгласно скица парцел I-1 в кв.316 по плана на гр.София, м.“Буката“,
целият с площ от 572 кв.м., при съседи на имота: ул.“Тунджа“, ул.“Дукатска
планина“, К.К.и П.Г.З., а по сикца: от две страни – улици, урегулиран поземлен
имот с пл.№2 и урегулирин поземлен имот, съставляващ парцел VI-10, който
апартамент представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.203.305.1.3
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София, одобрени със
заповед № РД-18-50/20.06.2016г. на Изп.директор на АГКК, находящ се в гр. София,
район „Красно село“, ул.“*******, *****, с предназначение на самостоятелния
обект – жилище, апартамент, с площ от 92 кв.м., с прилежащи части – таванско
помещение № 9 от 15 кв.м., избено помещение
№ 7 от 10 кв.м., 9/100 ид.части от общите части на сградата, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68134.203.305.1.2 , под обекта: няма, над
обекта: 68134.203.305.1.6.
ОТХВЪРЛЯ предявения от З.Ц.Д., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, офис 2 – за адв.П. против Д.М.К., ЕГН **********,***,
съдебен адрес:***-за адв.П., насрещен иск
с правно основание чл.21, ал.1 от СК/отм./ за приемане за установено по
отношение на Д.М.К., ЕГН **********, че З.Ц.Д., ЕГН **********, при осъществена
пълна трансформация на лично имущество,
е индивидуален собственик на
придобит по време на брака недвижим имот: апартамент – мезонет, находящ се в
гр.София, ул.“********, на първи и втори подпокривни етажи на сградата със
застроена площ на апартамента от 163.89 кв.м., при съседи на първо ниво: ап. №
4, ул.“*****“, калкан и стълбище; при съседи на второ ниво: ул. „*****“, калкан, вътрешен двор и
калкан, както и тераса и сервизно помещение на нивото на покрива, с редуцирана
площ от 15.06 кв.м., заедно с мазе със
застроена площ 13.51 лв.м., при съседи: калкан, абонатна и мазе № 2, заедно със
съответните на жилището 18.70 % ид. части от общите части на сградата и 17.21%
ид.ч. от УПИ с площ от 310 кв.м., находящ се в гр. София, ул. „*******,
представляващ парцел IХ-5 от кв.№343 по плана на гр,
София, м. „Буката“, при съседи, съгласно документи за собственост: ул. „*****“,
наследници на Й.И., Й.Т.и Г.К.и при съседи, съгласно скица: ул. ,*****“, парцел
X- 6, парцел XIV-11, парцел XV-12 и парцел VIII-4 и паркомясто № 6, находящо се в североизточната част на имота, с площ
13.76 кв.м., при съседи: паркомясто № 5, парцел X – 6,
парцел XV-12 и маневрена улица, както и 18.15% ид.ч. от общите части на паркинга и
1.44% ид.ч. от УПИ с площ от 310 кв.м., находящ се в гр. София, ул. „*******,
представляващ парцел IХ-5 от кв.343 по плана на гр. София,
м. „Буката“, при съседи, съгласно документи за собственост: ул.“*****“,
наследници на Й.И., Й.Т.и Г.К.и при съседи, съгласно скица: ул.“*****“, парцел X-6,
парцел XIV -11, парцел XV-12 и парцел VIII-4, който апартамент–мезонет представлява самостоятелен
обект в сграда с идентификатор №68134.203.244.1.5 по кадастралната
карата и кадастралните регистри на гр.София, одобрени със заповед на изп.
директор на АГКК №РД-18-50/20.06.2016 г. на гр. София, с адрес на имота:
гр.София, район „Красно село“, ул. „********, ет.6, с предназначение: жилище,
апартамент; брой нива на обекта: 2; с обща площ на жилището от 163,89 кв.м., с
прилежащи части: мазе -13,51 кв.м., 18,70 % ид. части от общите части на
сградата; стар идентификатор: няма; съседни самостоятелни обекти: на ниво 1 -
на същия етаж: 68134.203.244.1.4, под обекта: 68134.203.244.1.3, над обекта:
няма; съседни самостоятелни обекти на
ниво 2 - на същия етаж: няма; под обекта: 68134.203.244.1.4 , над обекта: няма.
ОСЪЖДА З.Ц.Д. да заплати
на Д.М.К., на основание чл.78 от ГПК, направените по делото разноски в размер
на 1413.89 лв., съразмерно на уважената част от исковете и съразмерно на
отхвърления насрещен иск.
ОСЪЖДА Д.М.К. да заплати
на З.Ц.Д., на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в
размер на 1633.33 лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: