№ 937
гр. Сливен, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20242230106140 по описа за 2024 година
Предмет на разглеждане е предявен по реда на чл.422 ГПК положителен
установителен иск за установяване съществуване на вземане на заявител по
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът възразил своевременно.
Ищецът твърди, че на 13.04.2022г. било подписано Приложение № 1 към
Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.02.2022г.,
сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на което вземането, произтичащо от
договор за предоставяне на поръчителство било прехвърлено на ищеца, ведно
с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви. Длъжникът бил уведомен за цесията с Уведомително писмо, изпратено
с известие за доставяне. В случай, че уведомяването за цесията съдът приемел
за ненадлежно, то следвало да се приеме, че бил уведомен с връчване на
исковата молба и приложено към нея уведомително писмо.
Твърди, че на 12.10.2020г. между „Кредисимо“ ЕАД и ответницата бил
сключен договор за потребителски кредит № ***. Сочи, че между "Ай Тръст“
ЕООД и ответницата бил сключен договор за предоставяне на поръчителство,
във връзка с възникналото облигационно правоотношение по договора за
кредит. На същата дата между „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД бил
сключен договор за поръчителство, по силата на който поръчителя се съгласил
1
да отговаря солидарно с кредитополучателя по договора за потребителски
кредит.
Твърди, че поради неизпълнение на задължението си по договора за
потребителски кредит от ответницата, същото било изпълнено от солидарно
отговорния длъжник поръчител „Ай Тръст“ ЕООД. Заемополучателят не
възстановил платената сума по договора за кредит на своя поръчител, поради
което ищецът, като цесионер се снабдил със заповед за изпълнение по чгр.д №
3469/2024г. на СлРС, срещу която длъжникът възразил.
Иска се от съда да признае за установено, че ответника дължи на ищеца
следните суми: 745.57 лв., главница платена от поръчителя на кредитодателя
по договор за потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 27.06.2024г., датата на подаване на заявлението в съда
до окончателното плащане; 218.90 лв., възнаградителна лихва за периода
20.03.2022г. до 20.10.2022г., 156.16 лв., обезщетение за забава, начислено за
периода 21.03.2022г. до 27.06.2024г. датата на подаване на заявлението в съда.
Претендира разноски в заповедното и исковото производства.
В срока по чл.131 ГПК отговор от ответника е постъпил. Оспорва
искът, като твърди, че вземането не съществувало и страните не били
обвързани в облигационни отношения. Твърди, че съгл. чл.138, ал.2 ЗЗД
поръчителство можело да съществува само относно действително задължение,
каквото в случая счита, че не било налице. Сочи, че договора за кредит, дори
да се приеме, че бил валидно сключен, той бил недействителен съобразно
чл.22 ЗПК, като сключен в нарушение на изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Договорът за предоставяне на поръчителство, макар и съставляващ отделно
правоотношение бил свързан с договора за кредит, тъй като предоставянето
на гаранция, чрез посочен от кредитора поръчител, съставлявало част от
условията по договора за кредит, водещи до по-голяма вероятност той да бъде
одобрен. В този смисъл следвало да се тълкува клаузата на чл.4, ал.3 от
договора за кредит, според която в случай че кредитополучателят заявил
кредит без обезпечение, срокът на одобрение на заявлението се определял на
14 дни. Така дефинираната в договора клауза поставяла потребителя в по-
неблагоприятно положение от кредитора. Освен това дружеството кредитор
било едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител. Връзката
между двата договора се потвърждавала и от обстоятелството, че събирането
2
на възнаграждението по договора за поръчителство било възложено на
дружеството кредитор, по банковата сметка на кредитора, по която следвало
да постъпват погасителни вноски по договора за кредит. Нещо повече, в
клаузата на чл.8, ал.5 от договора за поръчителство било регламентирано, че
вземанията на поръчителя за възнаграждение се погасявали приоритетно от
вноските към кредитора за погасяване на задълженията по договора за кредит.
Плащането на възнаграждението по договора за поръчителство било свързано
с падежа на главните задължения към кредитора /пункт III от Приложение №
1 към договора за поръчителство/. Така с оглед връзката между двата
договора и дружествата кредитор и поръчител следвало сумата, дължима като
възнаграждение по договора за поръчителство в размер на 134,55лв. на месец
или общо 3 229,20 лв. да бъде включена в ГПР към договора за кредит. В
случая не била включена, а ако се включела то ГПР щяло да бъде по- висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България.
Твърди, че договора за кредит бил сключен в нарушение на изискването
на чл.19, ал.5 ЗПК, което означавало, че е недействителен съобразно чл.22
ЗПК. Освен това не била ясна методиката на формирането на посочения в
договора ГПР, какви компоненти били включени в него и как се формирал.
Сочи, че нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.трето ЗЗД била също
клаузата за лихвения процент по кредита. Уговореният лихвен процент в
размер на 37,55% надхвърлял с над 3 пъти законната лихва, приета за периода
на действие на договора, което представлявало нарушение на добрите нрави,
тъй като надхвърлял трикратния размер на законната лихва. Доколкото
договорът за кредит бил нищожен, то по него ответницата дължала връщане
на чистата стойност в размер на главницата и тъй като ответницата правила
плащания, които надвишили този размер, то претенциите били
неоснователни.
Иска се отхвърляне на претенцията и присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства и
писмени доказателствени средства намира за установено от фактическа страна
следното:
На 12.10.2020г. ответницата по делото, като заемател сключила договор
3
за потребителски кредит № *** с Кредисимо ЕАД, като заемодател.
Заемодателят предоставил в заем на ответницата сума в размер на 2 300 лв.
със срок на връщане 24 месеца – 24 бр. вноски по 137,71 лв.всяка, лихвен
процент 37,55%, ГПР 44,74%, общ размер на плащанията 3 305,04 лв. В чл.4
от договора за кредит е предвидено предоставяне на обезпечение под формата
на банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението или
поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице в срок до 48 часа.
Срокът за одобряване в тези хипотези е 24 часа от предоставяне на
обезпечението. Това се явява условие за одобряване на кредита, тъй като в ал.2
е предвидено, че ако не се представи обезпечение в уговорените срокове,
заявлението ще се счита за неодобрено. В ал.3 е предвидено, че ако
кредитополучателя е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение е 14
дни от подаване на заявлението, а ако в този срок не бъде одобрено се счита, че
договорът не поражда действие.
На същата дата 12.10.2020г. ответницата сключила договор за
предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД по силата на който
поръчителят поел отговорност пред заемодателя за изпълнение на
задълженията на заемополучателя по договора за кредит срещу
възнаграждение от 3 229,20 лв. В чл.8, ал.4 от този договор е предвидено
плащането към поръчителя да става и по банкова сметка на кредитодателя –
първия ответник, а в ал.5 е предвидено, че кредитодателя е овластен да приема
вместо поръчителя изпълнение на задължението.
На 01.02.2022г. между кредитодателя на ответницата, поръчителя и
ищцовото дружество бил сключен рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания, по който предмет било и вземането от ответницата. За
извършената цесия било изпратено уведомително писмо до ответника,
върнато като непотърсена пратка.
На 28.06.2024г. ищцовото дружество депозирало заявление по реда на
чл.410 ГПК против ответницата с искане за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение. Било образувано ч.гр.д. *** на СлРС и заповед била
издадена за исковите суми.
Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника, който депозирал
възражение в срок, обусловило и депозиране на настоящата искова молба.
В хода на процеса е допусната, изготвена и приета съдебно
4
икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че
ответницата на 12.10.2020г. усвоила сумата по кредита, като 1 760,84 лв.
постъпила по сметката й, а със сума в размер на 539,16 лв. на 12.10.2020г. било
погасено нейно старо задължение. По процесния договор за кредит
ответницата направила плащания в общ размер на 1 845,32 лв., която сума
била разпределена по следния начин: 1 554,43 лв. главница; 285,15 лв.
договорна лихва и лихва за забава 5,74 лв. Плащанията на ответницата по
договора за поръчителство били в общ размер на 630,33 лв. Начисленото
възнаграждение за поръчителя в размер на 3 229,20 лв. не било включено в
ГПР по договора за кредит, а ако се включи той би станал 244% и ще надвиши
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. В случай, че
се дължи чистата стойност по кредита, то при приспадане на направените от
ответницата плащания по договора за кредит и договора за поръчителство в
общ размер на 2 475,65 лв. излиза, че тя е надплатила сума в размер на 175,65
лв.
В случай, че се дължи главница, договорна лихва и възнаграждение за
поръчител, то задълженията на ответницата към 27.06.2024г. били 745,57 лв.
главница, 218,90 лв. договорна лихва, 845,67 лв. възнаграждение за поръчител
и 156,16 лв. мораторни лихви.
В процеса е приета и съдебно техническа експертиза, от която се
установява, че в административния панел на дружеството кредитор
Кредисимо ЕАД имало регистрирано кандидатстване и сключване на договор
за кредит с ответницата. Вещото лице описва детайлно процедурата по
сключването на договора за кредит от разстояние, като кредитополучателя сам
избирал вида на кредита, размера и сам предоставял личните си данни.
Същевременно на ответницата чрез маркиране на чекбоксове от нейна страна
са й били предоставени съдържанията на ОУ, СЕФ и формуляр на самия
договор. След това автоматично бил изпратен имейл до ответницата на
12.10.2020г. в 13:45 ч. с ОУ, СЕФ и договорът за кредит. В процеса на
кандидатстване клиентът можел да избере дали кредита да бъде обезпечен или
не. Изборът се потвърждавал с натискане на бутон „Вземи парите сега“.
„Гарантирано до минути“ съдържа „i“, от където клиентът правил избор, че
кандидатства за обезпечен с поръчителство кредит. Били налични три опции
„Гарантирано до минути“, „След четиринадесет дни“ и „До десет дни“. По
подразбиране била дадена опцията „Гарантирано до минути“- първата опция,
5
която в случая била избрана от ответницата. Потребителят задължително
трябвало да натисне функция „i“, за да отвори падащото меню и да види
останалите опции и да направи своя избор. Отделно, клиентът можел да заяви,
че иска обезпечен кредит и след първоначално подаденото заявление за
кредит, преди да е одобрен кредита и наредена сумата. След като кредитът
бил одобрен , подобна смяна била невъзможна.
Горната фактическа обстановка е несъмнена и се установява от приетите
и кредитирани писмени доказателства в процеса, както и от писмените
доказателствени средства заключения на съдебно икономическа и техническа
експертизи, които като неоспорени от страните и изготвени от вещи лица,
разполагащи с необходимите специфични знания и опит в съответната област,
съдът кредитира изцяло.
Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни
изводи:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание
чл.422, вр.чл.415 ГПК е допустим, доколкото е предявен от лице, заявител,
разполагащо с правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо
съществуването, респ. дължимостта на вземането си по издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът възразил.
Разгледана по същество претенцията е неоснователна.
Предявеният положителен установителен иск има за предмет
установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на
сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По
този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ наличие на вземането си да
установи по безспорен начин неговото съществуване, дължимост спрямо
ответника – длъжник. Ищецът носи доказателствената тежест да установи
съществуването на фактите, породили неговото вземане.
В конкретния казус се установи наличието на договорни отношения по
предоставен договор за потребителски кредит и договор за поръчителство,
свързан с предоставения кредит, сключени между ответницата и трети
неучастващи в делото лица / Кредисимо и Ай Тръст/, които цедирали на
ищцовото дружество вземането си от ответницата по двата договора.
Действително по делото не се доказа уведомяване на длъжника-ответник за
осъществената цесия, доколкото уведомителното писмо не е достигнало до
6
знанието му, а било върнато като непотърсено. Освен това съдът в случая не
би могъл да приеме, че уведомяването на длъжника е станало с връчването на
исковата молба и приложенията към нея, съдържащи и уведомление за
станалата цесия, тъй като длъжникът може да възразява успешно за липсата
на уведомяване само, ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на
стария кредитор до момента на уведомлението – както е в настоящия казус.
В конкретния правен казус се касае за договор, сключен с потребител и
съдът на основание чл.7, ал.3 ГПК е длъжен да следи служебно за наличие на
неравноправни клаузи в такъв вид договори, независимо от направеното
възражение в тази насока от ответната страна.
В случая в договора за кредит е посочен ГПР 44,74 % без обаче да е
включено възнаграждението за поръчител.
Нарушената правна норма, която се твърди е тази на чл.19 ал.4 ЗПК.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита
за потребителя, като в ал.4 на визираната правна норма е посочен неговият
максимално допустим размер – пет пъти размера на законната лихва.
Съгласно §1, т.1 ДР ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От своя
страна, „обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на
кредита и общите разходи по кредита за потребителя– §1, т.2 ДР ЗПК.
В случая в договора за кредит не е отразена действителната „обща сума,
дължима от потребителя“. В погасителния план не е включено задължението,
поето по договора за поръчителство. Така пропускането на „такса гарант“ се
отразява на размера на ГПР, защото той изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. При включването на
7
таксата гарант като разход, ГПР който е определен в договора за кредит на
44,74 % ще надхвърли максимално допустимия петкратен размер на законната
лихва /арг. от съдебно икономическата експертиза/. В случая посочения
размер на ГПР не отговаря на действителния. От страна на търговеца е
приложена заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.2, т.4
ЗЗП, като в т. 9 от Приложение №1 е посочена обща сума, дължима от
потребителя по кредита от 3 305,04 лв., без в нея да е включено
възнаграждението, което ответницата се задължава да плати на поръчителя и
стойността му не е прибавена при изчисляване на посочения ГПР. Доколкото
сключването на договора за потребителски кредит, влизането му в сила и
предоставянето на заемната сума от кредитора на кредитополучателя е
обусловено от одобряване на подаденото заявление, а предпоставка за
одобряването му е предоставеното от ищеца обезпечение, което в случая се
счита учредено със сключване на договора за поръчителство, не може да се
приеме, че кредиторът не е знаел за сключения Договор за предоставяне на
поръчителство. Посоченият от кредитодателят поръчител е финансова
институция, вписана в Регистъра на финансовите институции по чл.3, ал.1
ЗКИ при БНБ- с право да извършва гаранционни сделки като основна дейност.
Установява се от данните от търговския регистър, че едноличен собственик на
поръчителя е кредиторът по договора за потребителски кредит. В двата
договора е посочена една и съща банкова сметка за погасяване на кредита и за
заплащане на възнаграждението на поръчителя, а с чл.8 ал.5 от Договора за
предоставяне на поръчителство, кредитодателят е овластен да получава
плащане на възнаграждението по него. Очевидно е формиран бизнес модел за
разделяне на приходите от кредита между две свързани юридически лица с
цел да се заобиколи изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК в размера на ГПР да се
включат и тези разходи, към който те несъмнено се отнасят.
В Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС е прието, че
посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР
представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и
следователно относно цената, посочена в член 6, параграф 1, буква "г" от
Директива 2005/29. След като посочването на такъв ГПР подтиква или може
да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен
случай не би взел, тази невярна информация трябва да се окачестви като
"заблуждаваща" търговска практика на основание член 6, параграф 1 от тази
8
директива. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на
сумата, която следва да плати потребителят е неравноправна по смисъла на
член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на
договора в неговата цялост.
Въпреки обстоятелството, че всеки един от процесните два договора -
този за кредит и този за предоставяне на поръчителство, формално
представляват самостоятелни договори, те следва да се разглеждат като един
комплексен договор. Връзката между двата договора е определена от
клаузата за приоритетно разглеждане на искането за предоставяне на кредит
при сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с
определено от кредитора юридическо лице - поръчител, както и сключването
на договора за предоставяне на поръчителство е в същия ден, в който е
сключен и договорът за кредит. Нещо повече, предвидена е изрична уговорка
за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред
това по основното задължение по кредита, изрично посочено в чл.8, ал.5,изр.
второ от договора за поръчителство. В този смисъл и доколкото двата
процесни договора се намират във взаимовръзка по между си и като комплекс
от правоотношения между страните, последиците от прогласяването на
недействителността на договора за потребителски кредит рефлектират и по
отношение на договора за предоставяне на поръчителство.
Кредитополучателят е икономически по-слабият субект на
правоотношението, за когото практически липсва каквато и да е свобода да
договаря условията за поръчителство. Поръчителят по договора за
предоставяне на поръчителство,
който е и икономически по-силният субект, разполага и със защитата на
чл.143, ал. 1 ЗЗД, която му дава възможност да иска от длъжника главницата,
лихвите и разноските, които е платил, както и законна лихва върху платените
суми от датата на плащането, което е и договорено в чл.2, ал.1. Така поетият
от поръчителя риск при предоставянето на поръчителство е напълно покрит
от предвидената законова защита, а размерът на уговореното възнаграждение
за предоставянето на поръчителство е абсолютно необоснован и несъответен
на този риск. Макар и наречено възнаграждение за поръчителя, представлява
допълнителна печалба за кредитора в размер на
сума, която е по-висока от главницата по кредита. Когато търговецът създава
предпоставки за получаване на допълнителна парична облага във връзка с
9
предоставения кредит и когато това се прави с цел да се избегнат законови
ограничения, да се реализира по – голяма печалба от страна на
кредитодателя, чрез договаряне на по-високо възнаграждение, независимо от
начина на нейното наименуване, тази облага представлява печалба за него и
като такава следва да бъде калкулирана като елемент на договорна лихва.
По изложените по горе съображения, двата договора за кредит и
поръчителство се явяват недействителни. В тази хипотеза потребителят
следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други
разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК.
По делото се установи, че ответницата в случай, че дължи чистата
стойност по кредита не само е изплатила задължението си, но и надвнесла
сума в размер на 175,65 лв. Ето защо предявената претенция по реда на чл.422
ГПК е неоснователна и бива отхвърлена.
С оглед изхода на процеса ищцовото дружество дължи разноски на
ответницата. Основателно е възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответната страна. В заповедното производство по чгд ***
на СлРС ответницата платила адвокатски хонорар в размер на 400 лв., който е
минималния размер предвиден в Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения
за адвокатска работа, но съдът може да го редуцира и под този размер.
Доколкото в заповедното производство работата на пълномощник адвоката се
изчерпва с попълване на възражение по бланка – образец, съдът счита, че
следва да се депозира хонорара до размер на 200 лв. Що се касае до
възнаграждението в исковия процес, то е уговорено и платено в размер на 500
лв., като минималния размер по посочената наредба, с оглед цената на иска
/материалния интерес/ е в размер на 412,06 лв., до който размер бива
редуцирано възнаграждението, тъй като делото не е с голяма фактическа и
правна сложност и по подобни казуси има постановена изобилна съдебна
практика. В обобщение ищцовото дружество бива осъдено да заплати на
ответницата разноски в общ размер на 612,06 лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
10
ОТХВЪРЛЯ, на основание чл.422 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД предявеният от
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД , ЕИК: *** със седалище и адрес на
управление *** представлявано от изпълнителен директор *** против Г. Б. С.,
ЕГН: ********** от ***, положителен установителен иск за следните суми:
745.57 лв., главница платена от поръчителя на кредитодателя по договор за
потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 27.06.2024г., датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното плащане; 218.90 лв., възнаградителна лихва за периода
20.03.2022г. до 20.10.2022г., 156.16 лв., обезщетение за забава, начислено за
периода 21.03.2022г. до 27.06.2024г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД , ЕИК: *** със седалище и адрес на управление ***
представлявано от изпълнителен директор *** ДА ЗАПЛАТИ на Г. Б. С.,
ЕГН: ********** от ***, сума в размер на 612,06 лв. /шестстотин и
дванадесет лева и 0,06 ст./, деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
11