Р Е Ш Е Н И Е
№І- 258 06.11.2020
година, гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на четвърти ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: 1.Пламена
Върбанова
2.мл.с.Детелина Димова
При секретаря Ани Цветанова
като разгледа докладваното от съдия Пламена
Върбанова въззивно гражданско дело № 2454 по
описа за 2020 година на Окръжен съд-Бургас, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по
делото
пред
настоящата
съдебна
инстанция
е
с
правно
основание
чл.
258 ГПК
и
сл.
и
е
образувано
по въззивна жалба на Дирекция „Социално подпомагане“-Бургас чрез началник
ОИОХУСУ Ана Стоянова Тодорова , изпълняваща по заместване функция на директор на
ДСП-Бургас съгласно заповед № РД01-700/22.06.2016г. на ИД на АСП-София, срещу
Решение № 260095/21.08.2020г., постановено по гр.д.№ 2233/2020г. на РС-Бургас,
с което е отхвърлена молбата на ДСП-Бургас
за продължаване за срок от една година настаняването на малолетното дете
А. И. М. ЕГН ********** в Център за настаняване от семеен тип за деца в
гр.Бургас,ул.“Дебелт“№63,извършено с Решение № 1986/05.08.2019г., постановено
по гр.д.№ 3370/2019г. на РС-Бургас.
Във въззивната жалба се излагат съображения относно факторите, които
показват, че връщането на детето в семейството му не е в негов интерес-
извършване на нова кражба от бащата на малолетното дете, за което е осъден с
влязла в сила присъда по НОХД№
226/2020г. на РС$Несебър; липса на трудова заетост на родителите на детето А.
;липса на данни за повишаване родителския капацитет ,както и за усвояване на
положителни методи на възпитание с цел осигуряване на спокойна и стабилна
семейна среда; липса на материално-битови условия за отглеждане на детето А. и на останалите осем деца в семейството,
като се изтъкват конкретни факти в тази насока.Изведеният във въззивната жалба
извод е за невъзможност на родителите да
задоволят потребностите на детето А., поради което на настоящия етап не е в
негов инетрес реинтегрирането му в биологичното семейство.Моли се отмяна на
първоинстанционното решение като постановено
в противоречие с материалния закон и необосновано.
Постъпил е писмен отговор от
адвокат Адриана Мечкова като процесуален представител на заинтересованата
страна- родителите на малолетното дете А.: М.А. и И.М., в който се сочи, че така предявената молба е
недопустима и неоснователна. На първо място се изтъква, че твърдението за
висящо НОХД срещу бащата на детето не
било доказано по делото, още повече , че не бил известен и резултата по това
дело; изводът за битовото устройване на семейството, изведен във въззивната
жалба, не съответствал на фактическата обстановка по делото; липса на постоянна
трудова заетост на родителите на детето при настоящата пандемия било масово явление, а и родителите не
отказвали работа и успявало да задоволи нуждите си.Изложени са и обстоятелства
относно поведението на детето А. след близо 1 година престой в дома, като се
твърди, че желанието на социалната служба е в този дом да има настанени повече
деца, но не и да се защити конкретния интерес и нужди на детето А. Освен това
настаняването на деца от семейството
в различни социални домове пречи
на емоционалното им развитие и осъзнаване на семейната връзка. Моли се потвърждаване
на обжалваното решение .
Никоя от страните не заявява доказателствени искания.
Съдът намира въззивната жалба
за допустима като предявена в
законоустановения срок и от надлежно легитимирана за това страна, видно и от
представените съгласно указанията на съда
писмени доказателства за представителната власт
на началник
ОИОХУСУ Ана Стоянова Тодорова , изпълняваща
по заместване функция на директор на ДСП-Бургас .
Производството по делото е с правно основание чл.
26, ал. 1, вр. чл.
25, т. 3 и чл.
28 от Закона за закрил на детето и е
образувано пред РС-Бургас по молба на Директор на
Дирекция „Социално подпомагане”- гр.Бургас с искане за продължаване за срок от една година настаняването
на малолетното дете А. И. М., ЕГН ********** в Център за настаняване от семеен
тип за деца в гр.Бургас, ул.“Дебелт“ №63, извършено с Решение №1986/05.08.2019
г., постановено по гр.д.№3370/2019 г. по описа на БРС.
Заинтересованите
страни–родители на детето са представлявани пред БРС от назначен от съда на основание чл. 26,ал.1 от Закон за правната помощ процесуален
представител- адв.Адриана Мечкова, която заявява
твърдения и изтъквала доводи за неоснователност на молбата.
Районният съд е счел , че към
настоящият момент детето А. не е в риск
по смисъла на §1,т.11,б.“в“ от ДР на ЗЗД;с родителите си имал силна емоционална
връзка ;те го посещавали в социалната институция;нямало данни за обостряне
състоянието на майката ; родителите на детето осигурили сравнително добри
условия за отглеждането му ,както и че имали възможност да му осигурят стабилна
и спокойно социална среда.
Бургаският Окръжен съд, като
взе предвид събраните по делото доказателства,включая и тези, представени пред
настоящата съдебна инстанция, становищата на страните по делото и съобрази разпоредбите на закона ,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Детето А. е родено на **.**.****
г. от родители М.А.А. и И.А.М. По делото са изготвени социални доклади, от
които се установява, че майката М.А.А. е родила
14 деца, като А. И. М. е седмото
по ред дете, роден на **.**.****г. Установява се затруднено финансово състояние
на семейството, нисък родителски капацитет, по-големите деца посещават училище,
но образованието не е приоритет в семейството. Сочи се като положителна страна
обстоятелството, че децата имат силна емоционална връзка, привързани са към
майката и лицето И.А.М., който живее на съпружески начала с майката и през
2019г. припознава А.
Със Заповед
№ЗД/Д-А-085/25.03.2019 г. на ид.Директор на Дирекция „СП“-Бургас, приета като
доказателства по делото, детето А. И. М. е било настанено спешно, временно в ЦНСТ
гр.Бургас, ул.“Дебелт“ №63 за срок до произнасяне на съда с решение. Като
основание за издаването й е посочено, че се касае за дете в риск, тъй като
майката не е в състояние да полага грижи за него, заплашва да го убие.
С Решение №1986/05.08.2019 г.,
постановено по гр.д.№3370/2019 г. по описа на БРС и потвърдено с Решение №I-110/03.10.2019
г. по в.гр.д.№1340/2019 г. по описа на БОС, детето е било настанено в Център за
настаняване от семеен тип за деца в гр.Бургас, ул.“Дебелт“ №63, за срок от една
година, считано от настаняването му по административен ред, а мотивите на съда
за това са били, че към онзи момент за детето не е била осигурена нормална и
спокойна семейна среда; на родителите ще бъде предоставена възможност в срока
на настаняването да подобрят условията на живот, да се установят трайно, да
придобият трудови навици, майката да преодолее влошеното си емоционално
състояние и да повишат родителския си капацитет.
По делото са изготвени
два социални доклада, като от съдържанието на доклад от 24.03.2020 г. става
ясно, че родителите заявили желание пред
Дирекция „СП“ Бургас детето А. да бъде
реинтегрирано в семейството, във връзка с което е била отворена работа по
реинтеграция. Издадено е било направление за ползване на социална услуга за
родителите към ЦОП. От Дирекция „СП“-Поморие е било издадено отрицателно
становище, а именно, че реинтеграцията на непълнолетния А. не е в негов
интерес. Въпреки емоционалната връзка между детето и родителите, последните
притежавали незадоволително ниво на родителски капацитет, нямали постоянни
доходи и собствено жилище.
Видно от доклада, въпреки отрицателното
становище, на 19.03.2020 г. в Дирекция „СП“-Бургас е била проведена работна
среща по Координационния механизъм на специалистите, работещи с децата на
семейството, сред които и А., а на същата е било взето решение същите да бъдат
реинтегрирани в биологичното им семейство. До това обаче не се стигнало поради
подаден от Дирекция „СП“-Поморие сигнал, че родителите на А. са изведени от
жилището, което са обитавали до този момент. Проведена била нова работна среща
на Координационния механизъм на работещите с децата специалисти, на която
новопостъпилата информация е била преоценена и съобразена при постановяване на
взетото решение, а именно срокът за настаняване на непълнолетния А. в ЦНСТДБУ
гр.Бургас да бъде продължен с мотив, че детето продължава да е в риск, а
отглеждането му в биологичното семейство е невъзможно.
От съдържанието на доклад с
изх.№ПР/Д-А-П/45-001/15.07.2020 г./лист 78 от делото на БРС/ се установява,че към датата на изготвяне на доклада родителите на А.
живеят в с.********, в дома на г-жа И. А., като същият бил в добро техническо
състояние, с външна тоалетна- в недобро състояние, без баня. Жилището било с
три стаи, обзаведени с легла и гардероби, разполагало с кухненски кът ,като
хигиената била на добро ниво; имало електричество, вода и кабелна телевизия. Този
дом им бил предоставен за ползване срещу задължението на родителите М. А. и И.М. да помагат в ежедневието на г-жа А., поради
невъзможността й да се справя сама. Според доклада, родителите нямат
регистрирани трудови договори, но заявяват, че работят нерегламентирано, като
към настоящия момент обработват лозя в близост до селото с надник по 40,00 лева
на човек дневно. От доклада се установява и това, че родителите на детето
винаги са сътрудничили на социалните работници, като трудностите в работата с
тях произлизат от това, че нямат постоянна работа, доходи и жилище, с които да
гарантират нормалното отглеждане на децата и предвид съществуващата възможност
отново да останат без жилище и доходи не изразяват конкретно становище по
въпроса за реинтегрирането на детето А. в биологичното му семейство.
В проведеното пред БОС
открито съдебно заседание процесуалния представител на въззивната Дирекция
„Социално подпомагане“ е представила социални доклади,които касаят предходни
периоди от време-т.е. преди настаняване за първи път на детето А. И. М. в
социална институция, с оглед на което съдът не ги обсъжда като относими по
делото доказателства. От представена характеристика на ученика А. от Основно училище „Свети Княз
Бориспърви“-гр. Бургас се установява, че в учебната работа- подготовка на домашните си задачи, редовно посещаване на
учебни занятия ,свояване на учебния материал ,отговорност към учебните
задължения, грижи за учебници, тетрадки и помагала, детето А. се справя в
голяма степен.;освен това участвал в допълнителни дейности по музика- в
училищен оркестър и спорт- футбол.От служебна бележка от 29.10.2020г. на
спортен клуб „Атлет 2004“ се установява, че в последните 5 месеца детето А.
участва активно в тренировъчни занимания по лека атлетика , като ръковоството
на клуба планира през състезателната 2012година А. М. да мъде картотекиран за
участия в състезания по лека атлетика.Представена е присъде № 26 по НОХД №
226/2020г. на РС-Несебър, от която се установява, че бащата на А. М. е
осъден за кражба на чужда движима вещ на
наказание „лишаване от свобода за срок
от една година и шест месеца при първоначален общ режим на изтърпяване на
казанието“.Няма данни присъдата да е влязла в сила.
При изложената
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
В
производството по чл.
28 Закон за закрила на детето съдът
преценява: налице ли са условия за отглеждането на детето в семейна среда и
дали са изчерпани възможностите в това отношение, като следи за най-добрия
интерес на детето.
Висшите интереси на детето са от първостепенно
съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са
предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от
съдилищата, административните или законодателните органи (чл. 3 от
Конвенция за правата на детето).
Държавите – страни по
Конвенцията, каквато е и България, осигуряват детето да не бъде разделяно от
родителите си против тяхната воля, освен когато компетентните власти решат в
съответствие с приложимите закони и процедури и при възможност за съдебен
преглед, че такова разделяне е необходимо за висшите интереси на детето (чл. 9 от
Конвенция за правата на детето). Най-добрият интерес на детето по смисъла
на §
1, т. 5 от ДР на Закон за закрила на детето включва: преценка за желанията
и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на
детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността
или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде
причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците,
които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други
обстоятелства, имащи отношение към детето.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира, че е налице основанието по чл.
25, ал. 1, т. 3 от Закон за закрила на детето за продължаване на настаняването на непълнолетното дете А. И. М.
извън семейството, тъй като родителите И.М. и М. А. са в обективна невъзможност да осигурят
неговото правилно физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално
развитие. Същите не притежават материални и личностни качества, за да полагат
необходимите грижи за детето, за гарантиране на неговите права и защита на
неговите интереси. Потенциалната опасност детето да расте в неподходяща среда
поставя неговото бъдещо развитие в риск. Анализът на доказателствата в
съвкупност сочи, че и понастоящем причините, наложили настаняването на детето А.
И. М. в специализирана институция не са
отпаднали.
Съгласно чл.
25, ал. 1, т. 3 Закон за закрила на детето може да бъде настанено извън семейството дете, чиито
родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го
отглеждат. На основание чл.
25, ал. 2 Закон за закрила на детето настаняването
на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на
всички възможности за закрила в семейството освен в случаите, когато се налага
спешното му извеждане.
Целта на мерките за
закрила в семейна среда е да бъдат подпомогнати детето и семейството в
зависимост от възможностите за отглеждане и възпитание на детето (чл.
18, ал. 1 ППЗСП). По отношение на семейството са били предприети мерки за
закрила в семейна среда по чл.
23, т. 1, 2,
3,
4,
5,
6,
11
от Закон за закрила на детето, а именно: 1. осигуряване на педагогическа,
психологическа и правна помощ на родителите или лицата, на които са възложени
родителски функции, по проблеми, свързани с отглеждането, възпитанието и
обучението на децата; 2. насочване към подходящи социални услуги в общността;
3. консултиране и информиране на детето в съответствие с неговата възраст и със
степента на неговото развитие; 4. консултиране и съдействие по въпроси на
социалното подпомагане и социалните услуги; 5. съдействие за подобряване на
социално-битовите условия; 6. социална работа за улесняване връзките между
децата и родителите и справяне с конфликти и кризи в отношенията; 11.
съдействие на лицата, които полагат грижи за деца, при подготовката и
изпълнението на техните функции.
Съдът намира, че
въпреки работата с компетентните служби и положените усилия от специалистите
родителският капацитет на М.А. и И. М. не е повишен и не са усвоени положителни
методи за отглеждане и възпитание на децата в семейна среда. Същевременно не е
установено близките роднини на
семейството да са изразили съгласието си
да поемат грижите за децата и не е установено подходящо приемно семейство за П.
Ето защо настаняването на детето извън
семейството в социална услуга – резидентен тип се налага като мярка за закрила
след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството.
Съгласно разпоредбата
на чл.26,ал.1 от Закон за закрила на детето в редакцията й, действаща към
момента на образуване на производството пред първата инстанция, настаняването на дете в семейство на роднини
или близки, както и настаняването на дете
за отглеждане в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или
специализирана институция се извършва от съда. Към настоящия момент редакцията
на чл.
26, ал. 1 ЗЗДет (в сила от 1.07.2020 г. изм., бр. 101 от 2019 г.) гласи, че
настаняването на дете в семейство на
роднини или близки, в приемно семейство или в социална или интегрирана
здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва от съда. Съгласно чл.
36, ал. 2, т. 4, б. "а", от
Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане центърът за настаняване от семеен тип за деца без
увреждания е вид социална услуга от резидентен тип, която се предоставят в
общността. Социални услуги в общността са услуги, предоставени в семейна среда
или в близка до семейната среда (§ 1,
т. 7 от допълнителните разпоредби на Закона за социалното подпомагане).
Социална услуга – резидентен тип е форма на социална услуга за задоволяване на
ежедневните потребности за ограничен брой лица - не повече от 15, които
предоставят възможност за живеене в среда, близка до семейната (§
1, ал. 1, т. 16а от допълнителните разпоредби на Правилника за прилагане на
Закона за социалното подпомагане).
По изложените
съображения и категоричния краен извода на
настоящия съд- че причините, наложили
настаняването на детето А. И. М.
в специализирана институция не са отпаднали,тъй като родителите на
детето продължават да са в невъзможност да поемат непосредствените, адекватни
на възрастта му грижи по отглеждане в семейна среда, възпитание и образование, налагат
продължаване настаняването на детето А.
в Център за настаняване от семеен
тип за деца без увреждания в гр. Бургас, ул. "Дебелт" № 63, за срок
от една година, считано от настаняването
му по административен ред – 25.03.2020 г.
Поради несъвпадане
изводите на първоинстанционния съд с тези
на настоящия въззивен съд обжалваното решение следва да бъде отменено.
На основание чл.
28, ал. 6 от Закона за закрила на детето настоящото решение е окончателно,
поради което не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение № 260095/21.08.2020г., постановено
по гр.д.№ 2233/2020г. на РС-Бургас, с което е отхвърлена молбата на
ДСП-Бургас за продължаване за срок от
една година настаняването на малолетното дете А. И. М. ЕГН ********** в Център
за настаняване от семеен тип за деца в гр.Бургас,ул.“Дебелт“№63,извършено с
Решение № 1986/05.08.2019г., постановено по гр.д.№ 3370/2019г. на РС-Бургас, ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
Продължава настаняването
на малолетното дете А. И. М. ЕГН ********** в Център за настаняване от семеен
тип за деца в гр.Бургас,ул.“Дебелт“№63, за срок от една година, считано от
временно продължаване по административен ред на настаняването му- от
25.03.2020г.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/мл.с.