Р Е Ш
Е Н И Е № 540
гр. Сливен, 16.05.2019
год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Сливенският районен съд, І-ви граждански
състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди и деветнадесета
година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА
при секретаря АЛБЕНА ВАСИЕЛВА,
като разгледа докладваното от районния
съдия гр. дело № 4837/2017 г. по описа на СлРС, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е втора фаза по извършване на
делбата.
С решение № 1228/24.10.2018г. на Сливенски
районен съд, постановено по гр.д.№ 4837/2017г., е допусната съдебна делба между
И.И.И., С.И.И. и Р.А.В.,***, по отношение на недвижим имот, находящ се в гр.Сливен,
ул. "Девичково" № 24, представляващ жилищна сграда еднофамилна с
идентификатор № 67338.702.233.1 с площ 107 кв.м., брой етажи - един, с
административен адрес: град Сливен, п.к. 8800, ул. ,,Дивичково", № 24,
находяща се в поземлен имот с идентификатор 67338.702.233 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Сливен, одобрени със Заповед № РД - 18 -
31 от 19.04.2006 год. на изпълнителния директор по Агенция по кадастъра,
последно изменение: няма издадена заповед за изменение на КККР, с адрес на
поземления имот: гр. Сливен, п.к. 8800, ул. ,,Дивичково" № 24 с площ 1193
кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до
С молба вх.№1991/30.01.2019г. от И.И.И.,
чрез адв.О., придружена с болничен лист, пълномощникът на ищците е поискал
първото по делото заседание да се счита насроченото за 26.02.2019г. В съдебно
заседание, проведено на 26.02.2019г., което се счита за фаза първо по делото
съдебно заседание след допускане на делбата, по смисъла на чл. 346 ГПК, ищците
чрез адв.О., са заявили претенции по сметки. По делото е приета за разглеждане
заявена от ищците срещу ответника претенция по сметки за заплащане на сумата от
7200 лева, представляваща граждански плодове от делбения имот за 5 години
назад, поради ползването му само от ответника. В съдебно заседание, проведено
на 19.04.2019г. искът е изменен, съобразно експертизата на вещо лице, а именно
претенцията по сметките е в размер на 6000лв, представляващи ½ част от
наема за периода 26.02.2014г. до 26.02.2019г.
В съдебното заседание
на 26.02.2019г. представителят на ищците е поискал възлагане, като в отделна
молба от 28.02.2019г. е уточнил, че искането за възлагане на целия недвижим
имот е в полза на съделителя И.И.И. поради неподеляемост на имота.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По отношение
метода на делба на процесния имот:
По делото е
назначена експертиза и е прието заключение на вещо лице, което съдът кредитира
като обективно и обосновано дадено. Видно от заключението на вещото лице е, че
допуснатият до делба имот, представляващ сграда с площ 107 кв.м. е неподеляем,
тъй като от него не е възможно да се оформят самостоятелни дялове за съделителите,
съобразно квотите им от правото им на собственост, както и че пазарната му
стойност възлиза на 44 200лв.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни
изводи:
Способите за ликвидиране на съсобствеността са
следните-чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 от ГПК, чрез теглене
на жребие, чрез възлагане по реда на чл.349 или чрез изнасяне на имота на
публична продан.
Предвид
обстоятелството, че допуснатия до делба имот е един и е неподеляем, и единствено
съделителят И.И.И. е поискал възлагане, но същият не твърди обстоятелства,
както и не е представил доказателства, съответстващи на чл.349 ал.1 и 2 от ГПК,
то единственият законов способ за ликвидиране на съсобствеността е изнасянето
на имота на публична продан, съгласно разпоредбата на чл.348 от ГПК. Липсват
доказателства по делото, че процесният имот е ползван от ищцовата страна и че
това е единственото им жилище. Напротив по делото се установи, че понастоящем и
в миналото, имотът е ползван само от ответника, за което пълномощникът на
ищцовата страна е направил признания в молбите си.
Установи се от заключението на вещото лице, че пазарната стойност на
допуснатия до делба имот е 44 200 лв.
Държавната такса, която страните
следва да заплатят е съобразно стойността на техните дялове, а именно: 810,33
лв. за И.И.И., 73,67 лв. за С.И.И. и 884,00 лв. за Р.А.В..
По отношение на претенцията по сметки на ищците:
В писмена молба,
представена в с.з. на 26.02.2019г. пълномощникът на ищците твърди, че единствено ответникът В. е ползвал делбения имот и
е поискал на осн.чл.346 от ГПК, вр.с чл.30 ал.3 от ЗС и чл.93 от ЗС уреждане на
сметки по отношение на ответника, в размер на 7200 лв. за период от датата на
подаване на исковата молба и пет години назад, тоест по 1440 лв. годишно за
целия период. Сочат, че сумата е дължима като граждански плодове – наем на
недвижимия имот. След изслушване на експертизата, в устните прения,
пълномощникът на ищците е претендирал производство по сметките, съгласно
експертизата, за сумата в размер на 6000 лв.,
представляващи ½ част от наема за процесния имот за периода 26.02.2014 г.
до 26.02.2019 г.
Ответникът оспорва иска. Твърди, че не се е
противопоставял на ползването на имота от ищците, освен това същите живеят в
чужбина, поради което не дължи наем за искания период.
Съгласно разпоредбата
на чл.31, ал.2 от ЗС, когато общата вещ се ползва само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са
лишени от деня на писмената покана. Ответникът не оспорва обстоятелството, че
единствено той е ползвал процесния имот. За да възникне задължение за него да
заплати на ищците обезщетение за лишаване от ползването му, е необходимо ищците,
като съсобственици, които не ползват вещта, да отправят писмено искане, което
да достигне до знанието на ответника, който ползва вещта. Ищците не представят
доказателства, че са отправили до ответника такова писмено искане в
претендирания период (26.02.2014г. до 26.02.2019г.), поради което за ответниците не е
възникнало задължение да заплащат обезщетение за лишаване от ползване. Съгласно съдебната практика (решения на ВКС по
чл.290 от ГПК, като например решение № 187 от 10.07.2014г. на ВКС по гр.д.№
1300 от 2014г. на V г.о. и решение № 130 от 15.07.2013г. на ВКС по гр.д.№ 24 от
2012г. на Іг.о.) исковата молба за делба може да има значение на писмено
поискване за заплащане на обезщетение по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС, ако съдържа
такова волеизявление.
В исковата молба по настоящото дело ищците не са
материализирали волеизявление за заплащане на обезщетение от ответниците за
лишаване от ползването на съответните ид.ч. от процесния апартамент. Съгласно
цитираната практика, значение на писмено поискване по смисъла на чл.31, ал.2 от
ЗС може да има и заявеното в съдебно заседание искане от страната, която не
ползва имота, направено в присъствието на ползващия общата вещ, което заявление
е отразено в съдебния протокол. Такова искане от страна на ищеца е заявено едва
в проведеното на 26.02.2019г. съдебно заседание.
В молбата представена
на първото по делото във втора фаза заседание, пълномощникът на ищците твърди,
че не е необходимо, когато се претендират добиви от вещта „писмено поискване не
е необходимо, тъй като всеки един от съсобствениците има право на част от
естествените и граждански плодове, съответстваща на дела му”. В случая няма
данни имотът да е отдаван под наем, тоест не са събирани граждански плодове.
Поради което искането за „1/2 ид.ч. от наема” съдът счита, че се отнася за
искане за обезщетение за ползването на имота единствено от ответника.
Изхождайки от изложеното съдът намира, че претенцията
на ищците за заплащане на обезщетение от ответника за лишаване от ползването им
на ½ ид.ч. от делбения имот за периода от 26.02.2014г. до 26.02.2019г. следва да се уважи частично за периода от 26.02.2019г. до
16.05.2019 г. в размер на 320 лв., а в останалата част да се отхвърли като
неоснователна.
Ищците следва да заплатят държавна такса, съобразно
отхвърлената част от претенцията по сметките - 227,20 лв., а ответника следва
да заплати д.т. върху уважения размер на
претенция по сметки - 25 лв.
По отношение на претенцията за възлагане на недвижимия имот на ищцовата
страна:
Съдът намира, че тази претенция не следва да се
разглежда, тъй като е пропуснат срока за предявяването й. Същата е постъпила
след проведено първо по делото открито съдебно заседание по втора фаза на
делбата.
Освен това и
доказателствата по делото водят до безспорния извод, че същата не следва да
бъде уважена, тъй като по делото липсват данни, че ищците не разполагат с друг
недвижим имот, т.е., че това е единственият недвижим имот, който притежават,
макар и в съсобственост, освен това в писмен вид материализират волеизявление,
касателно признание в писмен вид, за това, че същите не живеят в РБългария през
последните няколко години и не ползват този имот.
За разноските по делото:
Разноските по делото за експертиза за поделяемостта на имота и
неговата пазарна стойност се разпределят
по правилото на чл.355, изр.1 от ГПК,
поради което ответника следва да заплати на първия ищец, тъй като само
той е направил разходи за изготвяне на експертизата в размер на 235 лв.
С оглед на това, че процесният имот е неподеляем и способа за приключване
на собствеността е изнасянето му на публична продан, то държавната такса, която
страните следва да заплатят, съобразно стойността на техните дялове е както
следва: 810,33 лв. за И.И.И., като реално същия следва да заплати 716,23, тъй
като при завеждане на исковата молба е депозирал квитанция за внесена д.т. в
размер на 94,10 лв., която следва да бъда приспадната от общо дължимата от него
държавна такса; 73,67 лв. за С.И.И. и 884,00 лв. за Р.А.В..
Водим от горното и на основание
чл.348 от ГПК, чл.31, ал.2 от ЗС, чл.72 от ЗС и чл.355 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот: апартамент № 12 (дванадесет),
находящ се в находящ се в гр.Сливен, ул. "Девичково" № 24,
представляващ жилищна сграда еднофамилна с идентификатор № 67338.702.233.1 с
площ 107 кв.м., брой етажи - един, с административен адрес: град Сливен, п.к.
8800, ул. ,,Дивичково", № 24, находяща се в поземлен имот с идентификатор
67338.702.233 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сливен,
одобрени със Заповед № РД - 18 - 31 от 19.04.2006 год. на изпълнителния
директор по Агенция по кадастъра, последно изменение: няма издадена заповед за
изменение на КККР, с адрес на поземления имот: гр. Сливен, п.к. 8800, ул.
,,Дивичково" № 24 с площ 1193 кв.м., трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
ОТХВЪРЛЯ възлагателната претенция на И.И.И., ЕГН **********
*** и С.И.И., ЕГН ********** ***, за възлагане на делбения недвижим имот, а именно: имот находящ се в гр.Сливен, ул.
"Девичково" № 24, представляващ жилищна сграда еднофамилна с
идентификатор № 67338.702.233.1 с площ 107 кв.м., брой етажи - един, с
административен адрес: град Сливен, п.к. 8800, ул. ,,Дивичково", № 24,
находяща се в поземлен имот с идентификатор 67338.702.233 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Сливен, одобрени със Заповед № РД - 18 -
31 от 19.04.2006 год. на изпълнителния директор по Агенция по кадастъра,
последно изменение: няма издадена заповед за изменение на КККР, с адрес на
поземления имот: гр. Сливен, п.к. 8800, ул. ,,Дивичково" № 24 с площ 1193
кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до
ОСЪЖДА Р.А.В., с ЕГН ********** *** да заплати на
И.И.И., ЕГН ********** *** и С.И.И., ЕГН ********** ***, сумата в
размер на 320 лв. /триста и двадесет/ лева, представляваща обезщетение за
лишаване от ползването на ½ ид.ч. от делбения имот за периода от
26.02.2019 г. до 16.05.2019 г. - датата на постановяване на съдебното решение.
ОТХВЪРЛЯ
като НЕОСНОВАТЕЛНА претенцията на И.И.И., ЕГН ********** *** и С.И.И., ЕГН ********** *** срещу Р.А.В., с ЕГН ********** *** за сумата от 5680 /пет хиляди шестстотин и
осемдесет/ лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения
недвижим имот за периода от 26.02.2014 г. до 26.02.2019 г.
ОСЪЖДА Р.А.В., с ЕГН ********** *** да заплати на
И.И.И., ЕГН ********** ***, сумата в
размер на 235 лв. /двеста тридесет и пет/ лева, представляващи направени
разноски за изготвяне на експертиза.
ОСЪЖДА И.И.И.,
ЕГН ********** *** да заплати държавна такса по сметка на Районен съд - Сливен за извършване на делбата в размер на 716,23 /седемстотин и шестнадесет лева
и двадесет и три стотинки/ лв., държавна
такса в размер на 208,27 /двадесет и
пет лева/ лв. съобразно отхвърлената част от претенцията по сметки, както и 5 лева (пет лева) в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА С.И.И.,
ЕГН ********** *** да заплати държавна такса по сметка на Районен съд - Сливен
за извършване на делбата в размер на 73,67
/седемдесет и три лева и шестдесет и седем стотинки/ лв., държавна такса в размер на 18,93 /осемнадесет лева и деветдесет и три стотинки/ лв., съобразно
отхвърлената част от претенцията по сметки, както и 5
лева (пет лева) в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Р.А.В., с
ЕГН ********** *** да заплати държавна
такса по сметка на Районен съд - Сливен за извършване на делбата в размер на 884,00 /осемстотин осемдесет и четири
лева/ лв., както
и 25,00 /двадесет и пет лева/ лв. за
уважената претенция по сметки, както и 5
лева (пет лева) в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на
страните, като им се изпрати препис от настоящото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: