РЕШЕНИЕ
№ 11957
гр. София, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20221110160375 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 16.01.2023 г. /л.10 от делото/,
с предявен от С. К. Ц. ЕГН ********** срещу „......... АД с ЕИК .......... отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване
недължимостта на сумата от 516,41 лв. главница за периода 31.05.2019 г. до 26.06.2019
г. по фактура № 90472635/19.07.2019 г., представляваща начислена от ответника цена
за потребени ВиК услуги в имот с клиентски номер ....................., находящ се в гр.
..................... Ищецът излага доводи, че не дължи процесната сума, тъй като не се явява
потребител на ВиК услуги за процесния имот за исковия период, а при условията на
евентулност- като погасена по давност. Обосновава правния си интерес от предявяване
на иска с изпращането на фактури от ответника. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба ответникът оспорва исковете като
недопустими, алтернативно - неоснователни. Поддържа, че на 14.04.2008 г. ищецът бил
придобил правото на собственост по отношение на процесния недвижим имот, като,
видно от приложена справка от Имотния регистър, липсват данни да се е разпоредил
със същия. Навежда, че с две кредитни известия за сумата от общо 31,40 лв., издадени
на 19.07.2019 г., от процесната фактура са приспаднати посочените суми, поради което
и за разликата над 485,01 лв. за ищеца липсвал правен интерес от предявения иск. При
условията на евентуалност, не оспорва, че сумата в размер на 485,01 лв. била погасена
по давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски, като моли за
1
тяхното разпределение съобразно правилото на чл.78 ал.2 ГПК, като поддържа, че
ответникът не е станал повод за завеждане на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предвид разпоредбата на чл.154 ГПК, при предявен отрицателен установителен
иск в тежест на ответника е да докаже, че претендираното от него и оспорено от ищеца
вземане съществува. С оглед наведените в исковата молба основания за недължимост
на сумата, ответникът следва да установи на първо място възникнало между страните
облигационно правоотношение, по силата на което е доставил на ищеца ВиК услуги за
процесния период, стойността на които възлиза в посочения в исковата молба размер.
По наведеното възражение за изтекла давност в тежест на ответника е да установи
наличието на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на
погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск, като
абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1
ГПК, е налице тогава, когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца
право. От значение за допустимостта на иска са действията на ответника по
предявяване на претенции срещу ищеца, осъществени извън съдебното производство.
Ако ответникът се защитава срещу иска чрез доказване съществуването на отреченото
право, то не е налице съмнение по въпроса, че ответникът претендира това право и
липсва необходимост ищецът да доказва правния си интерес. От друга страна, от
представената от ответника фактура №**********/19.07.2019 г. с титуляр С. К. Ц. се
установява, че за периода 31.05.2019 г. до 26.06.2019 г. по партидата на процесния
имот с адрес гр. ................. е начислена сумата в размер на 516,41 лв. за потребени ВиК
услуги. Посоченото несъмнено обосновава правния интерес на ищеца от предявения
отрицателен установителен иск.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се
осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена територия само
един оператор може да извършва тази дейност – арг. от чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. Не е
спорно, че ответникът има качеството на В и К оператор на територията, на която се
намира процесният имот с адрес гр. ..................
Съгласно § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, а също и съобразно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на В и К услуги са
собствениците на водоснабдени имоти или лицата, на които е учредено вещно право на
строеж по отношение на тези имоти.
2
От ответника с отговора на исковата молба е представена справка №
257395/24.02.2023 г. чрез отдалечен достъп от Агенция по вписванията за периода
01.01.1991 г. до 24.02.2023 г., видно от който по силата на нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот №60/14.04.2008 г. ищецът С. Ц. е придобил правото на
собственост по отношение на процесния недвижим имот при условията на СИО
съвместно с ............. Ц.а, като по делото липсват доказателства да се е разпоредил
впоследствие с правото на собственост по отношение на същия. Разпоредбата
на чл. 32 ал. 2 СК постановява, че съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети
за задоволяване нужди на семейството. Следователно съдът намира за установено, че
ищецът е бил потребител на ВиК услуги за процесния период по отношение на
недвижим имот с адрес гр. ..................... Неоснователни са възраженията на ответното
дружество, че с две кредитни известия за сумата от общо 31,40 лв., издадени на
19.07.2019 г., от процесната фактура са приспаднати посочените суми, поради което и
за разликата над 485,01 лв. за ищеца липсвал правен интерес от предявения иск.
Видно е от представеното кредитно известие дубликат №**********/06.10.2020 г.
към фактури №№**********, ********** и кредитно известие дубликат
№00922591830/09.10.2019 г. към фактури №№**********, ********** /л.30-33 от
делото/, че същите не касаят процесната фактура № 90472635/19.07.2019 г., като
допълнително в тази връзка от представената от ответника справка за формирани
задължения в отговор на писмо вх.№М-3625/12.10.2022 г., се установява, че
начислената сума по фактура № № 90472635/19.07.2019 г. е в размер на 516,41 лв. /л.6
от делото/.
За задълженията за ВиК услуги е приложима кратката тригодишна погасителна
давност, тъй като се касае за „периодично плащане“ по чл. 111, б. „в“ ЗЗД /в този
смисъл вж. мотивите към Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС/. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
датата, на която вземането е станало изискуемо. В случая съгласно чл. 31, ал. 2 от
Общите условия на ищцовото дружество потребителите са длъжни да заплащат
месечните си задължения за ВиК услуги в 30 – дневен срок след датата на фактуриране.
Указано е на ответника, че негова е доказателствената тежест да установи пълно и
главно, че са налице обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на давността на
вземанията. Тригодишният погасителен давностен срок за процесните вземания е
изтекъл. Въпреки така разпределената доказателствена тежест ответникът не е
ангажирал никакви доказателства, водещи до прекъсване или спиране на давността на
вземанията. Искът е изцяло основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора пред настоящата инстанция право на разноски възниква
за ищеца.
3
Ответникът не е признал иска, а изрично е оспорил същия с отговора на исковата
молба. При това положение ответникът е станал повод за завеждане на настоящото
дело и не са налице предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК за присъждане на разноските в
тежест на ищеца. На ищеца се дължат на основание чл.78 ал.1 ГПК разноски в размер
на общо 450 лв. за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от С. К. Ц. ЕГН **********,
срещу .......... АД, ЕИК .........., искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че С. К. Ц.
ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на ответното дружество сумата от 516,41 лева главница,
начислена за периода 31.05.2019 г. до 26.06.2019 г. по фактура № 90472635/19.07.2019
г., представляваща цена за потребени ВиК услуги в имот, находящ се в гр.
........................
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК .......... АД, ЕИК .........., ДА ЗАПЛАТИ на С. К.
Ц. ЕГН **********, сумата от 450 лева, представляваща разноски в производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4