№ 216
гр. Сливен, 11.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Илка Й. Илиева
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20252200500229 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е Решение N2 67/14.04.2025 год. постановено по гр.д.№
708/2024год. по описа на Районен съд Н.З., с което е осъдено „Г.“ ЕООД ЕИК
......., със седалище гр.Н.З., ул. „И.“ № 32, представлявано от управителя Г.
Д.С., да заплати на от „Е.“ ЕАД с ЕИК ......, със седалище и адрес на
управление: гр.П., ул.“Х.Г.Д.“ № 37, сумата в размер на 5 055,27 лв.,
съставляваща обезщетение за причинено от „Г.“ ЕООД ЕИК ....... в условията
на чл.49 от ЗЗД, непозволено увреждане, като при изпълнение на възложената
му работа, обработка на земеделска земя, служител на дружеството-
възложител, проявил професионална непредпазливост - не се съобразил със
специалните правила при упражняване на дейност или занятия, източник на
повишена опасност и извършил земеделска дейност в нарушение на
нормативно определената сервитутна зона на елемент от енергопреносната
инфраструктура, съгласно Наредба № 16/09.06.2004г. за сервитутите на
енергийните обекти, като унищожил ЖР стълб с № 134, собственост
„Енергоразпределение ЮГ“ ЕАД, с което причинил на последното вреда в
размер на 5 055,27 лв., както и законната лихва върху тази сума считано от
1
датата на завеждане на исковата молба - 12.07.2024г., като е отхвърлен искът в
останалата му част до размера на 10 110,54 лв. като неоснователен и са
осъдени страните за разноски съобразно уважената и отхвърлена част от иска.
Подадена е въззивна жалба от ответника, чрез представител по пълномощие, в
която се поддържа, че решението в обжалваната част, с която е уважена
частично претенцията, е материално незаконосъобразно и необосновано и
постановено в противоречие с процесуалния закон. Ангажирания по делото
доказателствен материал не установява, че на 14.12.2023год. управляваният от
Г. Стойнов трактор е ударил ЖР стълба и е причинил неговото падане. Всички
разпитани по делото свидетели били единодушни в показанията си, че не са
видели момент на съприкосновение между трактора и стълба, като свидетеля
Д. дори е категоричен, че е видял как стълбът е паднал сам. Освен това
разпитаните по почин на ищеца негови служители заявили, че когато са
пристигнали на място, Г. Стойнов е управлявал трактора и е обработвал
земята. Всички свидетели били категорични в показанията си, че е нямало
никакви видими щети върху трактора от съприкосновение със стълб от
електропреносната мрежа, които неминуемо биха се появили при
действителен удар. От заключението на техническата експертиза се
установявало еднозначно, че стълбът е бил неподдържан и корозирал, както и
че е бил разположен под неправилен ъгъл, който е създавал напрежение на
опън, което надвишава значително допустимото напрежение. В този смисъл,
като е приел фактическа обстановка, която не кореспондира с доказателствата
по делото, първоинстанционен съд е постановил едно неправилно решение,
което следвало да бъде отменено.
Размерът на обезщетението следвало да бъде определен на база стойността на
увредената вещ, като се вземе предвид състоянието и в деня на увредата и
нейната амортизация. Назначените по делото съдебно-счетоводна и съдебно-
икономически експертизи установили, че увредената вещ е била напълно
амортизирана и в този смисъл, счетоводната и стойност е била нула. Също
така било установено, че увредената вещ е следвало да бъде в експлоатация
тридесет години, а тя е в експлоатация общо шестдесет и една години, поради
което нейната пазарна стойност също е нула. Размерът на нанесените
имуществени вреди е стойността на увредената вещ, стойността на
неблагоприятната промяна в имуществото в следствие на унищожаването на
съответната вещ, а не стойността на новата вещ, която е поставена на мястото
2
на увредената. Това е така, тъй като поставената на мястото на увредената вещ
нова вещ, не е аналогична тя е с по-високо качество и респективно цена.
Затова съдът при определяне размера на вредата, е следвало да се произнесе за
стойността на увредената вещ, а не за стойността на поставената нова вещ.
която няма характеристики кореспондиращи с тази на увредената вещ.
Съдът е определил размер на съпричиняване, несъобразен с обективните
данни по делото. Ищецът не е полагал грижи за своята вещ - ЖР стълб с №
134 на ВСН Асеновец, което е довело до корозия на металната конструкция и
ако тази корозия не била налице, вещта нямало да претърпи твърдяните от
ищеца катастрофални вреди, които са налагали нейната подмяна. Вещта е
следвало да бъде подменена още преди тридесет години и също така, че тя е
била разположена под неправилен ъгъл, създаващ недопустими нива на опън.
В обобщение се иска да се отмени решението в обжалваната част и да се
постанови ново, с което да се отхвърли претенцията.
Не е подаден писмен отговор на въззивната жалба.
В с.з. въззивникът не се явява. С писмена молба представител по пълномощие
поддържа подадената жалба.
За въззиваемата страна се явява представител по пълномощие, който оспорва
основателността на подадената въззивна жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед
обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната
жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното
решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
3
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Във въззивната жалба се поддържа, че ангажирания по делото доказателствен
материал не установява, че на 14.12.2023год. управляваният от Г. Стойнов
трактор е ударил ЖР стълба и е причинил неговото падане.
Безспорно е обаче, че на 14.12.2023год. е съставен Констативен протокол за
нанесени щети № 2 от 14.12.2023год., който е подписан от представителя по
закон на ответното дружество — Г. Д.С.. Установено е също, че на същата дата
е получено входящо повикване в 14:06 часа на телефон ЕЕН 112 от телефонен
номер ********** от лице, което се е представило за Г. Д.. От страна на
оператор на ЕЕН 112 на 14.12.2023г. в 14:10 часа е осъществено повикване
към оператор в кол-център на EVN България. В резултат на получените
сигнали са изпратени на място екипи на РУ Н.З. и на „ЕР ЮГ“ АД за
установяване на място достоверността на получените сведения от спешния
телефон и обезопасяване на аварията. След установяване на място на
действителната фактическа обстановка е бил съставен посочения констативен
протокол за нанесени щети в присъствието на подписалите го лица. По делото
са приложени файловете от проведените разговори, които не са оспорени, и от
които се установява, че при движение назад управляваният от Г. Д. трактор е
бутнал стълба. Поради това в тази си част жалбата е неоснователна.
Втората група възражения са свързани с твърденията, че размерът на
обезщетението следвало да бъде определен на база стойността на увредената
вещ, като се вземе предвид състоянието и в деня на увредата и нейната
амортизация. Назначените по делото съдебно-счетоводна и съдебно-
икономически експертизи установили, че увредената вещ е била напълно
амортизирана и в този смисъл, счетоводната и стойност е била нула. По
делото е изготвена и приета съдебно-икономическа експертиза, съгласно която
разходите, вложени за отстраняване на повредата са в размер на 10 110,54 лв. с
ДДС. Поради това правилно и обосновано съдът е приел, че отговорността на
ответника възниква по силата на разпоредбата на чл.49 от ЗЗД. Безспорно е, че
той е работодател на лицето, което при изпълнение на възложената му работа -
обработка на земеделска земя е причинило вредата. Лицата, които са
4
възложили другиму извършването на някаква работа, носят отговорност за
вредите, причинени при или по повод на тази работа. Тази отговорност е за
чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тя е безвиновна
отговорност. Функцията й е обезпечително-гаранционна и произтича от
вината на натоварените с извършването на работата лица. Възложителите на
работата във връзка, с която са причинени вредите, не могат да правят
възражения, че са невиновни.
От друга страна обосновано е и приетото, че ищецът е допринесъл за
настъпването на вредите, поради което е намален размерът на обезщетението.
За това е допринесло обстоятелството, че е налице натоварване на процесния
стълб в значително по-голяма степен от нормативно заложеното.
Констатирано е също и недопустимо по степен корозиране на металните
елементи по конструкцията на стълба и експлоатация на същия в продължение
на повече от 60 г., два пъти повече от гарантираната му дълготрайност от
производителя. Така обезщетението е било намалено с 50% и фактически са
били съобразени изложените в жалбата твърдения.
В обобщение жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че
липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният
съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими
доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически
констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма,
като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да бъдат
присъдени в размер на сумата от 300 лева представляваща юрисконсултско
възнаграждение за тази инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение N2 67/14.04.2025 год. постановено по гр.д.№
708/2024год. по описа на Районен съд Н.З..
5
ОСЪЖДА „Г.“ ЕООД ЕИК ......., със седалище гр.Н.З., ул. „И.“ № 32,
представлявано от управителя Г. Д.С., да заплати на „Е.“ ЕАД с ЕИК ......, със
седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Х.Г.Д.“ № 37, сумата от 300
/триста/ лева представляваща юрисконсултско възнаграждение за тази
инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6