Р Е Ш Е Н И
Е № 1141
гр. Пловдив, 13.04.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно заседание на 30.03.2017
г., в състав
Председател:
Дафина Арабаджиева
секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
2057 по описа на съда за 2016 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от ИНТЕРЛИЙЗ ЕАД, ЕИК: ********* против И.З.П.,
ЕГН: **********, с която е предявен иск с правно основание чл. 56 от Закона за
наследството за унищожаване по отношение на ищеца на заявения от ответника
отказ от наследство, останало му от покойната му ***, починала на *** г.,
вписан в особената книга на Районен съд – Пловдив под № *** с Разпореждане №
4571/20.01.2016г., постановено по ч.гр.д. № ***.
Твърди се,
че с Решение влязло в сила на 30.10.2014 г., постановено по ВАД №
731/2011 г. по описа на Арбитражния съд при БТПП – гр. София, ответникът е
осъден да заплати на ищеца следните суми: 123 798, 04 евро, представляващи
неплатени лизингови вноски за периода м. септември 2010 г. – м. октомври 2011
г. по Приложение В-1 и В-2 към Договор за финансов лизинг на оборудване №
2985/А/20.02.2007 г. , сумата от 20 918, 25 евро, представляващи договорна
мораторна неустойка за платени със забава лизингови вноски и неплатени такива
по Приложение Б-1 и Б-2 на Договор за финансов лизинг на оборудване №
2985/А/20.02.2007 г. за периода м.август 2010 г.- м. октомври 2011 г. от датата
на падежа на всяка лизингова вноска до датата на плащането, съответно до датата
на предявяване на исковата молба, 18 525 лв. - представляващи арбитражни
разноски и разходи за процесуална защита по арбитражното производство. На
основание арбитражното решение е бил издаден изпълнителен лист от 13.10.2015 г.
по т.д. № 5106/2015 г. по описа на СГС, ТО, VІ – 12 с-в за сумите, присъдени с
арбитражното решение, както и сумата от 50лв. – разноски пред СГС. Въз основа на издадения изпълнителен лист
било образувано изпълнително дело №***по описа на ***. На 07.01.2016 г. на
ответника била връчена призовка за доброволно изпълнение. Било извършено
проучване на имущественото състояние на ответника, като били наложени възбрани
на имотите, придобити по наследство от ответника след смъртта на ***. Бил
наложен запор върху притежаваните от длъжника акции от емисията на ПРОСВЕТА
БЪЛГАРИЯ АД и Просвета София АД до размера на дължимата сума, запор на
трудовото възнаграждение и всяко друго вземане от Просвета София АД, запор на
притежавания в СИО лек автомобил, запор на банковите сметки на длъжника,
открити във всички банки на територията на страната. На 07.01.2016 г. бил
извършен опис на движими вещи, собственост на ответника, находящи се в гр. ***.
Била насрочена и дата за опис на движимите вещи. На 26.01.2016 г. била
насрочена дата за описа на възбранените по делото недвижими имоти, както и
запорираното МПС. В деня на описа по изпълнителното дело постъпила молба от
ответника, с която било представено удостоверение за вписан на 20.01.2016 г.
отказ от наследството на майката на ответника ***. Ищецът сочи, че с отказа от наследство,
направен след получаване на призовка за доброволно изпълнение, ответникът
уврежда ищеца, като единствената цел е била да осуети насрочването на
принудително изпълнение. Сочи се, че с
отказа от наследство ответникът е лишил ответното дружество от възможността да
се удовлетвори, дори и частично, от принудителното изпълнение по отношение на
недвижимите имоти, придобити по наследство от майка му, като е намалил
имуществото си. Твърди се, че към датата на подаване на исковата молба в съда
задължението на ответника по изпълнителното дело е в общ размер от
316 495,24 лв., като длъжникът не притежавал достатъчно имущество, което
да послужи за удовлетворяване на вземането на ищеца – взискател. Посочва се, че
ответникът целенасочено е извършил увреждащи кредитора действия. Горното се
сочи да обуславя правния интерес от предявяване на настоящия иск. Моли се
същият да се уважи. Претендират се разноски.
В
законноустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, като
се оспорва предявеният иск по основание и размер. Твърди се, че ищецът може да
се удовлетвори от имуществото на ответника. Сочи се, че самият ищец е описал,
че са налице възбранени имоти, наложени запори, като ответникът има и друго
имущество- активи – неудовлетворено вземане от БОРД АКТУАЛ ЕООД, ЕИК:
*********. Оспорват се твърденията за знание за увреждането, като се посочва,
че ответникът се е отказал от наследството в полза на баща си и брат си, тъй
като във възбранените имоти живее бащата на ответника. В допълнение се твърди,
че стойността на 1/6 идеална част от
недвижимите имоти, придобити в наследство, не би могла да удовлетвори кредитора
– ищец до размера на претендираните суми по изпълнителното дело. С оглед изложеното се моли искът да се
отхвърли. Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното от фактическа страна:
По делото е прието, като
доказателство Решение влязло в сила на
30.10.2014 г., постановено по ВАД № 731/2011 г. по описа на Арбитражния съд при
БТПП – гр. София, с което ответникът е осъден да заплати на ищеца следните
суми: 123 798, 04 евро, представляващи неплатени лизингови вноски за
периода м. септември 2010 г. – м. октомври 2011 г. по Приложение В-1 и В-2 към
Договор за финансов лизинг на оборудване № 2985/А/20.02.2007 г. , сумата от
20 918, 25 евро, представляващи договорна мораторна неустойка за платени
със забава лизингови вноски и неплатени такива по Приложение Б-1 и Б-2 на Договор
за финансов лизинг на оборудване № 2985/А/20.02.2007 г. за периода м.август
2010 г.- м. октомври 2011 г. от датата на падежа на всяка лизингова вноска до
датата на плащането, съответно до датата на предявяване на исковата молба,
18 525 лв., представляващи арбитражни разноски и разходи за процесуална
защита по арбитражното производство. С Решение от 17.02.2017 г. по т.д. № 1302
по описа за 2016 г. на ВКС, влязло в сила, като необжалваемо, е отхвърлен иска
на ответника за отмяна на основание чл. 47, т. 4 от ЗМТА – на влязлото в сила
арбитражно решение от 30.10.2014 г., постановено от АС при БТПП по вътрешно
арбитражно дело № 731/2011 г. Ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски
в размер на 11 492,35 лв.- заплатен адвокатски хонорар.
На основание арбитражното решение е издаден
изпълнителен лист от 13.10.2015 г. по т.д. № 5106/2015 г. по описа на СГС, ТО,
VІ – 12 с-в за сумите, присъдени с арбитражното решение, както и сумата от
50лв. – разноски пред СГС.
Въз основа на така издадения
изпълнителен лист с молба от 30.11.2015 г. е образувано изпълнително дело № ***
по описа на ***.
Видно от удостоверение №
4568/02.02.2016 г. по изпълнително дело № *** по описа на *** към датата на
изготвяне на удостоверението са извършени следните действия, а именно: след
направено пълно имуществено проучване са наложени възбрани върху недвижими
имоти, собственост на длъжника И.З.П. – 1/6 идеална част от поземлен имот с
идентификатор *** с площ от 218 кв.м., представляващо ***, ведно с 1/6 идеална
част от построените сгради – сграда с идентификатор *** с площ от 109
кв.м. и сграда с идентификатор № *** с
площ от 15 кв.м. и ½ идеална част от ***, цялото с площ от 835 кв.м.,
съставляващо УПИ *** по плана на ***, запор на МПС в режим на СИО, за което е
насрочен опис, но не е извършен, тъй като не може да се открие
местонахождението му. Във връзка с
изпратени съобщения за налагане на запор върху притежаваните от длъжника АКЦИИ
от емисията на ПРОСВЕТА БЪЛГАРИЯ АД и ПРОСВЕТА СОФИЯ АД до размера на дължимата
сума по изпълнителното дело, постъпили отговори, че длъжникът не притежава
акции в тях. Във връзка с наложен запор на трудовото възнаграждение и други
вземания от Просвета –София АД е постъпило писмо, че длъжникът няма настоящи и
бъдещи вземания към него. По отношение на запора на банковите сметки, не са
установени активи по притежавани от длъжника банкови сметки. На 07.01. 2016 г.
бил извършен опис на движими вещи, собственост на длъжника и находящи се на
постоянния му адрес- ***. Към 02.02.2016 г. се посочва, че е постъпила сумата
от 3 687,55 лв. от запори на банкови сметки, която сума е разпределена.
Представени са доказателства във връзка с изложеното в издаденото и прието по
делото, като доказателство удостоверение от***.
На 07.01.2016 г. по образуваното
изпълнително дело на ответника лично е връчена призовка за доброволно
изпълнение, ведно със съобщение за наложените възбрани, запори и насрочен опис,
съгласно гореизложеното.
Видно от протокол за опис на движимо
имущество от 07.01.2016 г. в дома на ответника в *** са описани следните
движими вещи, а именно: холна гарнитура, холна маса, маса, стол с дървени
подлакътници с тапицерия, телевизор с маса за ТВ, климатик, хладилник,
микровълнова печка, пералня, кафе машина, аспиратор, котлони керамичен плот,
вградена фурна, тостер, радиатор, шкаф от ПДЧ в комплект с нощни шкафчета и
спалня, климатик, легло – 2 бр. в комплект с нощно шкафче, дъска за гладене,
ютия, картини.
Видно от протокол от 07.01.2016
г. за опис на движими вещи на адрес: ***, не е бил осигурен достъп за
осъществяване на описа. По данни от служител на кметството, ответникът бил
регистриран на адреса от 21.06.2011 г. до 14.11.2014 г., като на адреса живеело
друго лице – *** – собственик.
На 07.01.2016 г. по
изпълнителното дело е постъпила сума в размер от 750,29 лв. от ТЪРГОВСКА БАНКА
Д АД. В писмо по изпълнителното дело, банката е уведомила ***, че освен тази
сума е преведена и сумата от 2041,28 лв. Представени са и доказателства за
това.
С Протокол за разпределение от
12.01.2016 г. постъпилите по изпълнителното дело суми са разпределени, като с
тях са погасени разноски и адвокатско
възнаграждение по изпълнителното дело.
На 15.01.2016 г. е постъпило
писмо от Уникредит Булбанк АД ответникът има открита сметка в банката и
дължимите суми по запора са преведени частично.
На 18.01.2016 г. по
изпълнителното дело е постъпило писмо от банка ДСК ЕАД във връзка с наложен запор
на банковите сметки, като се сочи, че върху вземането на длъжника по откритата
сметка има и други претенции. Дължимите суми са преведени частично.
На 22.01.2016 г. на ответника е
връчено съобщение за насрочване на опис на възбранените имоти и запорираното
МПС на 26.01.2016 г. С Протокол от 26.01.2016 г. е удостоверено, че поради
разминаване в данните на недвижимия имот, находящ се в ***, в придобивния
нотариален акт и издадената от Община *** скица опис не се е състоял. На същата дата била депозирана молба от
ответника с приложено удостоверение за отказ от наследство от майката на
ответника във връзка с насрочен опис на недвижими имоти, придобити по
наследство от нея.
Приети са документи за установяване правото на
собственост върху имота, намиращ се на адрес: ***, придобит през 2000 г. от
майката и бащата на ответника.
Видно от удостоверение за
наследници от 19.01.2016 г. след смъртта
на майката на ответника – ***, починала на *** , нейни наследници по закон са ***,
ответника и *** – **.
В Удостоверение от 20.01.2016 г.,
издадено от ПРС е отразено, че с разпореждане от 20.01.2016 г. в особената
книга на съда под № *** е вписан отказ на ответника от наследството, останало
от покойния наследодател ***, починала на ***. От приложеното частно гражданско
дело се установява, че ответникът е депозирал на 20.01.2016 г. заявление за
отказ от наследство от ***, нотариално заверен и същият е вписан в особената
книга.
На 31.03.2016 г. ищецът е подал
молба за обезпечение на предявения иск, с която се иска възбрана на недвижимите
имот, придобити по наследство от ответника, останало от покойната му ***,
починала на ***, като са представени доказателства за придобиване на право на
собственост върху тези имоти. Молбата е уважена и с Определение от 30.03.2016
г. е допуснато исканото обезпечение. Издадена е обезпечителна заповед.
Видно от удостоверение за
постоянен и настоящ адрес на ответника, същият е с адрес: ***.
Приет е като доказателство списък
с приетите предявени в производството по несъстоятелност вземания на НОВА ПРИНТ
АД - собственик на капитала на БОРД АКТУАЛ ЕООД, от което се установява, че
ответникът има вземания към НОВА ПРИНТ АД в размер на 140 616 лв., ведно
със законна лихва върху главницата до откриване на производството по
несъстоятелност, съгласно Договор за заем от 01.07.2011 г., като редът на
вземанията е по чл. 722, т.8 ТЗ по отношение на главницата и по чл. 722, т.9 ТЗ
по отношение на лихвата. Производството по несъстоятелност е открито на
13.11.2014 г., когато е влязъл в сила актът на първоинстанционния съд. Вземанията
не са обезпечени. Видно от списъка на л. 134 от делото, НОВА ПРИНТ АД (в
несъстоятелност) има задължения към СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕС БАНК АД в размер от
1 387 158,43 лв. по Договор за кредит за финансиране на инвестиции от
08.11.2006 г. и в размер от 725 785,68
лв. по Договор за кредит за финансиране на инвестиции от 30.03.2008г., като
тези вземания са обезпечени с ипотеки и са привилигировани такива по чл. 722,
т. 1 ТЗ. Освен тази банка и УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД има обезпечени с ипотека
вземания към НОВА ПРИНТ АД (в несъстоятелност) в размер от 2 187 066,
07 лв. по Договор за банков револвиращ кредит № КБ -1202/26.05.2009 г.,
536 802,39 лв. по Договор за банков инвестиционен кредит № КБ –
1201/26.05.2009 г. и сумата от 2 304 492,92 лв. по Договор за банков кредит
от 20.12.2007 г. Видно от списъка с приетите вземания ОББ АД също има
привилигировани, обезпечени с ипотека вземания към НОВА ПРИНТ АД (в
несъстоятелност) в размер от
1 296 300,89 лв. по Договор за кредитна линия от 21.05.2008 г. и в
размер от 129 171,34 лв. по Договор за кредитна линия от 02.10.2008 г.
(това вземане впоследствие е определено, като такова с ред по чл. 722, ал.1,
т.11 ТЗ). Установява се, че Национална агенция по приходите има вземане към
НОВА ПРИНТ АД (в несъстоятелност) В РАЗМЕР НА 83 358,97 лв. обезпечено с
особен залог, както и вземания в размер от 45 119,86 лв. и 252,16 лв., с
ред на вземането по чл. 722, ал.1, т. 6 ТЗ т.е. преди вземането на ответника. Налице
са и други непривилигировани вземания на търговски дружества и физически лица,
като част от тях е определено, че следва да се удовлетворят преди вземанията на
ответника, съгласно реда по чл. 722, ал. 1 ТЗ, като например вземането на ищеца
в общ размер от 6094,56 лв. по Договор за финансов лизинг на автомобил от
26.02.2008 г.; от 10.05.2008г. и 12.09.2008 г. От така изложеното се
установява, че вземанията на привилигированите ипотекарни кредитори са в общ
размер от 8 520 965,35 лв., а вземанията
с ред на удовлетворяване преди вземането на ответника са в размер по – голям от
сумата от 50 000 лв. С Определение от 23.06.2016 г., постановено в
производството по несъстоятелност е разрешено на синдика на НОВА ПРИНТ АД (в
несъстоятелност) да извърши продажба на имущество, включено в масата на
несъстоятелността, представляващо право на собственост върху съвкупността от
движими и недвижими вещи с определена първоначална цена на описаното имущество
в размер на 80 % от предходната цена, а именно: 8 967 104 лв.
От приетата по делото справка в
имотния регистър се установява, че БОРД АКТУАЛ ООД не притежава недвижими
имоти.
По делото е представена присъда,
с която ответникът е осъден да заплати сума в размер на 87 068 лв.
–имуществени вреди, ведно със законна лихва, но липсват данни дали същата е
влязла в сила.
Установява, че наследодателката ***
и ***. през 2000 г. са придобили ***, цялото застроено и незастроено от 210
кв.м., съставляващо пл. № ***, включен в
парцел ***, *** по плана на *** на ***, както и едноетажната със сутерен
жилищна сграда, със застроена площ 105 кв.м. и паянтов гараж със застроена площ
11,40 кв.м., при граници на имота: п.І-1204, п. ІІ-1206, п.VІ – 1221 и
улица. След смъртта на *** ответникът,
като законен наследник е придобил 1/6 от тези недвижими имоти. От приетото по
делото, като доказателство Удостоверение
за данъчна оценка от Община ***, дирекция МДТ се установява, че данъчната
оценка на имота, находящ се в гр. *** е в общ размер от 91 275, 70 лв. ,
от което следва, че 1/6 от тази стойност е 15212,62 лв. Не се установява да са
налице други активи, включени в наследствената маса, останала след смъртта на ***.
По делото е прието като
доказателство препис от образуваното изпълнително дело № *** по описа на ***,
от което е видно, че по делото са извършени множество изпълнителни действия,
както беше описано и по горе. На 02.09.2016 г. след предявяване на иска,
предмет на настоящото производство е наложен запор на вземанията на ответника
към НОВА ПРИНТ АД (в несъстоятелност), като на 01.11.2016 г. е получен отговор
от синдика, че не оспорва вземанията, но към датата на изпращане на съобщението
не са постъпили средства за осребряване на имуществото на дружеството –
длъжник, поради което не е изготвена сметка за разпределение за удовлетворяване
на кредиторите, съгласно поредността им по чл. 722 ТЗ. Вследствие на извършените действия са събрани суми, които са разпределени по
изпълнителното дело. Освен горепосоченото разпределение, на 07.10.2016 г. са
разпределени получените суми в общ
размер от 1 608,75 лв. от продажбата на ¼ идеална част от ***, цялото с площ от 333
кв.м., съставляващо УПИ *** по ПУП на селото и ¼ идеална част от ***,
цялото с площ от 312,46 кв.м., съставляващо УПИ *** по ПУП, като с тези суми са
погасени разноски и такси по изпълнителното дело. Разпределението е предявено
на 31.10.2016 г. Продаден е и запорирания лек автомобил за сумата от 932,04 лв.
От приетото по делото удостоверение от 28.03.2017 г. от *** се установява, че
към тази дата общият размер на задължението на ответника към ищеца е
328 726, 23 лв.
В приетото по делото заключение
на съдебно – техническата експертиза е отразено, че по изпълнителното дело се
установява следното недвижимо имущество, собственост на ответника: ¼ идеална част от ***, цялото с площ от 333
кв.м., съставляващо УПИ *** по ПУП на селото с пазарна стойност 1100 лв., ¼
идеална част от ***, цялото с площ от 312,46 кв.м., съставляващо УПИ *** по ПУП
с пазарна стойност 550 лв.; движимото имущество, находящо се на адрес: *** и
описано в цитирания по горе протокол от 07.01. 2016 г. с пазарна стойност от
2 120 лв. и лек автомобил, марка ***
с пазарна стойност 685 лв. Установява се, че към датата на изготвяне на
заключението – 14.02.2017 г. недвижимите имоти са възложени на взискателя –
ищец за сумата от 536,25 лв. за ¼ идеална част от ***, цялото с площ от
312,46 кв.м., съставляващо УПИ *** по ПУП и за сумата от 1072,50 лв. за ¼ идеална част от ***, цялото с площ от 333
кв.м., съставляващо УПИ ***, а лекият автомобил е продаден за сумата от 983,42
лв. Вещото лице установява обща стойност на продаденото имущество – 2100,46
лв., което съпоставено към общото задължение по изпълнителното дело в размер на
317 720,59 лв. не е достатъчно, като стойност за удовлетворяване на
кредитора. Установява се, че общата стойност на притежаваното от ответника
движимо и недвижимо имущество е
4 455 лв., като към момента на изготвяне на заключението е останало
само движимото имущество, описано на адрес: *** на стойност 2 120 лв.
Съдът кредитира изцяло заключението, като компетентно изготвено, обективно и
отговарящо в цялост на поставените задачи. Същото е в съответствие и с
останалите събрани по делото доказателство.
От
приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се
установява, че в счетоводството на
дружеството БОРД АКТУАЛ ЕООД няма осчетоводени непогасени задължения към
ответника.
От
събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на *** на ответника,
преценени при условията на чл. 172 ГПК, се установява, че ответникът не е
предявявал претенции по отношение на имота, находящ се на ***, като е заявил
пред роднините си, че се отказва от наследството от майка си, визирайки тези
имоти в полза на *** и ***. Това се е случило на помен за 6 месеца от смъртта
на *** –. Свидетелят дава показания за събития случили се отпреди *** години,
за които е чул и не е бил свидетел, изразяващи се в несъгласието на баща му да
даде пари, за да се изгради кооперация на мястото на къщата, находяща се на
този адрес. Несъгласието за даване на пари обаче не би могло да се приеме, че
представлява категоричен отказ от права върху имота, притежаван от *** на
ответника, докато майката е била жива. Още повече, че към този момент
ответникът не е имал никакви права върху имота.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 56 от ЗН
Кредиторите на лицето, което се е отказало от наследството, могат да искат
унищожението на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от
имуществата на наследника. Искът може да се предяви в едногодишен срок от
узнаването за отказа, но не по-късно от три години след отказа. От приетите по делото
доказателства се установява, че ищецът е узнал за направения от ответника отказ
на 26.01.2016 г., поради и което предявеният на 19.02.2016 г. иск се явява в
срока по чл.56, ал.2 ЗН и е допустим.
С оглед допустимостта на иска, то
същият следва да се разгледа по същество, като следва да се има предвид
правната природа на така предявения иск по чл. 56 ЗН, който е конститутивен,
съответстващ на потестативното право на кредитора на наследника да иска
унищожаване на извършен от него отказ от наследство в своя полза, доколкото не
може да се удовлетвори от имуществата на наследника. Представлява развитие на
идеята на чл. 133 ЗЗД и е частен случай на общия *** иск по чл. 135 ЗЗД, но за
разлика от него в чл. 56 ЗН субективният
елемент - знание за увреждането, не се изисква. Унищожаването на отказа е
относително - само по отношение на кредитора, който го е поискал, и само
доколкото е необходимо за удовлетворяване на визираното в иска вземане. Тъй
като в интерес на длъжника е да установи, че кредиторът може да се удовлетвори
от имуществото му, в негова тежест е да докаже наличие на имущество за
удовлетворяване на вземането на кредитора въпреки отказа. То следва да е
такова, че от него кредиторът да може да се удовлетвори. (В този смисъл е и Решение № 489 от 22.04.2008
г. на ВКС по гр. д. № 2220/2007 г., V г. о., Решение
№ 1281 от 21.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5578/2007 г., II г. о., ГК и др.).
В съдебно заседание от 30.03.2017
г. в съответствие с така цитираната
съдебна практика е разпределена доказателствената тежест на страните по делото,
като е указано, че в тежест на ищеца е
да докаже качеството си кредитор спрямо ответника, възникнало преди отказа от
наследство, както и че ответникът е извършил действия, с които го уврежда. В
тежест на ответника е да докаже наличие на имущество за удовлетворяване на
вземането на кредитора, въпреки отказа от наследство. Имуществото следва да е
такова, че от него кредиторът да може да се удовлетвори. Указано е, че съгласно
съдебната практика в този случай ищецът не следва да доказва знание за
увреждане.
Не се спори и се установява по
делото от представените решения,
че ищецът има качеството на кредитор на
ответника по отношение на присъдените арбитражното решение суми. Установява се
също така, че качеството кредитор на ищеца е възникнало преди вписването на
отказа от наследство. Несъмнено с отказа от наследство, останала му от
покойната му майка, ответникът намалява имуществото, от което ищецът би могъл
да се удовлетвори. Съгласно чл.133 от ЗЗД цялото имущество на
длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори. Длъжникът отговаря за
всяко свое задължение с всичките си секвестируеми имуществени права,
които притежава към момента на принудителното изпълнение, а не на възникване на задължението.Всяко
едно намаляване или обременяване на длъжниковото имущество застрашава
удовлетворяването на кредиторите и по тази причина законодателят
установява редица институти за запазването му. Кредиторът може да насочи
изпълнението си и към права, придобити от длъжника след възникването на
задължението. Правото на наследяване е имуществено и се включва в патримоиума
на длъжника. При упражняването му неговия титуляр може да получи оценими в пари
блага-да придобие имуществени права,включени в състава на наследствената маса.
Упражнявайки правото си по начин, по който няма да придобие тези имуществени
права, наследникът лишава кредиторите си от възможността да се удовлетворят от
тях. С извършването на отказа отпада възможността за бъдещо увеличаване на
имуществото на наследника и именно в това се състои нарушаването на
кредиторовите интереси, а не в намаляване на имуществото. Отмяната на
отказа от наследство е сериозна намеса в правната сфера на наследника,
законодателят я предвижда за защита на интерес, на който отдава
превес-този на неговия кредитор, поради което незачитане волята на
наследника следва да се допуска само при необходимост, а именно когато отказът
пряко препятства удовлетворяването на кредитора. Преценката
за наличието или не на тази предпоставка налага съпоставяне между стойностите
на собственото на длъжника-наследник секвестируемо имущество и
размера на неговата задлъжнялост,както и дали е достатъчно за удовлетворяване
на всички кредитори на длъжника, които са предявили вземанията си. /В този смисъл са постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение №
273 / 10.09.2010 год. по гр. д. № 382/2009 год. на IV г. о. на ВКС и Решение №
104 / 9.03.2011 по гр.д.№160
/ 2010 г. на I-во г. о. на ВКС/
От
събраните по същество доказателства не
може да се направи категоричен извод, че длъжникът има и друго имущество, което
е достатъчно за удовлетворяване на кредитора. С
приетите по делото заключение на съдебно – техническата и съдебно счетоводната
експертиза се установи, че имуществото, притежавано от длъжника, от което
ответникът може да се удовлетвори е в размер на 2 120 лв. – стойност на
описаните движими вещи, находящи се гр. ***, като не се установява ответникът
да има вземания от БОРД АКТУАЛ ЕООД, както се твърди в отговора на исковата
молба.
Действително от приложените
списъци с приети вземания на НОВА ПРИНТ АД (в несъстоятелност) - едноличен собственик на капитала на БОРД
АКТУАЛ ЕООД, се установява, че ответникът има вземане към дружеството в несъстоятелност
от 140 616 лв., ведно със законна лихва върху главницата до откриване на
производството по несъстоятелност, съгласно Договор за заем от 01.07.2011 г., но същите не са обезпечени и съответно
ответникът не се явява привилигирован кредитор, като преди него има други
привилигировани кредитори и такива, на които редът на вземанията по силата на
чл. 722, ал. 1 ТЗ е преди вземането на ответника, като сборът на тези вземания се
доближава до първоначално определената стойност на имуществото, включено в
масата на несъстоятелността, което следва да бъде осребрено, за да се погасят
вземанията на дружеството в несъстоятелност.
Не се доказва с категоричност, че вземанията на ответника към НОВА ПРИНТ
АД /в несъстоятелност/ представляват имущество, от което ищецът може да се
удовлетвори, още повече, че в случая вземането е в размер от 140 616 лв., а размерът на задължението
на ответника към ищеца по образуваното изпълнително дело към 28.03.2017 г. е в
размер от 328 726, 23 лв.
От така изложеното следва, че
ответникът не представи доказателства, от които да се направи извод, че
притежава други имущества, от които ищецът би могъл да се удовлетвори до
размера на претенцията си. Стойността на описаните движими вещи и вземанията
към дружество в несъстоятелност са в размер повече от двукратно по – малък от
дължимия такъв по изпълнителното дело.
Без
значение е обстоятелството, че стойността на наследственото имущество не е
достатъчна да удовлетвори изцяло кредитора, както и фактът, че ответникът е
имал намерение да се откаже от наследството, оставено му от майка му преди
ищецът да придобие качеството кредитор. На първо място, както беше посочено и
по – горе, в настоящия случай ищецът не следва да доказва знание за увреждане в
т.ч. и твърденията му, че ответникът е направил отказ от наследство, за да
навреди на ищеца – кредитор. На второ място отказът от наследство е строго
формален акт и настъпва при определени от закона предпоставки, поради и което
не може да се приеме, че същият действително е направен преди датата на заявлението
за отказ от наследство от 20.01.2016 г., което е след придобиване качеството
кредитор на ищеца. Налице е увреждане на кредитора, изразяващо се в намаляване
на имуществото на длъжника – ответник чрез направения отказ от наследство,
останало му от покойната му *** и възпрепятстване на ищеца да се удовлетвори от
това имущество, макар и частично.
Съдът счита за неоснователно и
възражението на ответника, изложено едва в писмената защита, че доколкото НОВА
ПРИНТ АД (в несъстоятелност) е основен длъжник по сключения с ищеца договор за
финансов лизинг, а ответникът е само солидарен длъжник, то следва да се
съобразят и възможностите на основния длъжник за погасяване на задълженията към
ищеца. Съгласно чл. 122, ал. 1 и 2 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение на
цялото задължение от когото и да е от длъжниците, като предявяването на иск
срещу един солидарен длъжник не засяга правата на кредитора спрямо останалите
съдлъжници. В арбитражното решение е отразено, че солидарната отговорност на
страните произтича от сключения договор за финансов лизинг и не е налице
поръчителство, като кредиторът, съгласно клаузите на договора би могъл да иска
изпълнението на цялото задължение от всеки от тях. В случая ищецът е предявил
претенциите си към ответника, като съдлъжник по Договор за финансов лизинг,
който се явява насрещна страна в правоотношението, като при разглеждане на
представените по делото доказателства във връзка с твърденията на ответника, че
разполага с друго имущество за погасяване на дълга не следва да се съобразява
притежаваното от другия солидарен длъжник имущество. Действително при
погасяване на дълга от страна на ответника, той би имал право да претендира
половината от платената сума от другия солидарен длъжник, но това са бъдещи
вземания, които съгласно Решение №
273 / 10.09.2010 год. по гр. д. № 382/2009 год. на IV г. о. на ВКС не представляват имущество, от което
кредиторът може да се удовлетвори по смисъла на чл. 56 ЗН. Освен това в
цитираното решение е прието, че съгласно чл. 56, ал. 1
от ЗН кредиторите на лицето, което се е отказало от наследството,
могат да искат унищожението на отказа в своя полза, доколкото не могат да се
удовлетворят от имуществото на наследника. Тълкуването на разпоредбата налага
извод, че с оглед употребеният израз "доколкото не могат да се
удовлетворят от имуществата на наследника", предпоставка за искането е
невъзможност вземането на кредитора да бъде покрито, удовлетворено, от личното
имущество на наследника. Не се съобразява имуществото на друго лице,
независимо дали същото е солидарно задължено с ответника по сключения с ищеца
договор, от който произтича качеството на кредитор на ищеца.
На основание така изложените
съображения предяваният иск следва да се уважи като основателен и доказан.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените
и претендирани разноски, съгласно Списък
по чл. 80 ГПК и представени доказателства в този смисъл. Ищецът претендира
разноски в общ размер от 1134,50 лв.,
включващи сумата от 633,50 лв.- държавна такса; 360 лв.- заплатен адвокатски
хонорар, 20 лв.- за съдебни удостоверения, 100 лв.- депозит за вещо лице и 21
лв.- заверени преписи от исковата молба. За така претендираните разноски са
представени доказателства, поради и което искането за присъждането им е изцяло
основателно и следва да се уважи.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
УНИЩОЖАВА по отношение (в полза) на ИНТЕРЛИЙЗ ЕАД, ЕИК: *********,
извършения от И.З.П., ЕГН: **********
отказ от наследство, останало му от покойната му ***, починала на ***,
вписан в особената книга на Районен съд – Пловдив под № *** по описа на РС-
Пловдив с Разпореждане № 4571/20.01.2016г., постановено по ч.гр.д. № *** по
описа на РС – Пловдив -– ХІ-ти състав .
ОСЪЖДА И.З.П., ЕГН: ********** да заплати на ИНТЕРЛИЙЗ ЕАД, ЕИК:
********* сумата
от 1134,50
лв. - разноски за
производството, включващи сумата от 633,50 лв.- държавна такса; 360 лв.- заплатен
адвокатски хонорар, 20 лв.- за съдебни удостоверения, 100 лв.- депозит за вещо
лице и 21 лв.- заверени преписи от исковата молба.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ