№ 159
гр. Пазарджик, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на втори април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иванка Г. Илинова
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
като разгледа докладваното от Иванка Г. Илинова Гражданско дело №
20245200100406 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искови претенции с
правно основание чл.359 ал.3 от ЗЗД,при условията на евентуалност иск по
чл.364 от ЗЗД и при условията на евентуалност иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД от Д.
П. против П. И. П..
Изложени са обстоятелства за сключен между страните неформален
договор за гражданско дружество за съвместна дейност в областта на селското
стопанство,оформен в писмен договор впоследствие на 01.06.2018г.
Участниците в гражданското дружество постигнали съгласие ищецът да
финансира проекта,а ответникът да реализира същия като построи 12 броя
оранжерии и работи безвъзмездно по проекта до реализиране на първата
селскостопанска продукция.В случай на печалба,същата подлежи на
разпределение в съотношение 66% за ищеца и 34% за ответника.
Ищецът твърди,че упълномощил К. Ф. да извършва плащания на П. П. и
същата предала на ответника срещу издадени от него РКО следните суми
,описани по дати в исковата молба,а именно:
-на 03.04.2018г.-1500,00лв.
-на 17.04.2018г.-6000,00лв.
-на 07.05.2018г.-10000,00лв.
1
-на 17.05.2018г.-10000,00лв.и още 5000,00лв.,
-на 22.05.2018г.-15000,00лв.,
-на 31.05.2018г.-20000,00лв.,
-на 13.06.2018г.-11460,00лв.,
-на 28.06.2018г.-5000,00лв.,
-на 07.07.2018г.-1000,00лв.,
-на 10.07.2018г.-5000,00лв.
Твърди се,че през периода от 13.04.2018г.до 24.06.2019г.пълномощника
на ищеца К. Ф. 13 пъти теглила пари от банка,като така получените от ищеца
суми предавала на ответника срещу РКО.Твърди,че тегленето на сумите
съответства по време с издаването на РКО,което доказва ,че плащането е
свързано с договора за съвместна дейност,в т.ч.и плащанията след
03.04.2018г.са на основание неформалния договор за съвместна
дейност,сключен между страните към този момент.
Съгласно т.2 от договора за съвместна дейност,до края на
2019г.ответникът следвало да прехвърли на посочено търговско дружество
всичко получено вследствие на направените инвестиции.
Твърди се в исковата молба,че от 10.07.2018г.насам ищецът искал от
ответника информация за изпълнението на проекта ,да получи своята част от
печалбата или евентуално информация,ако дейността е на загуба.Ответникът
отговарял,че са налице загуби ,поради което на ищеца не се дължат пари по
договора.
На 01.06.2023г.,при изтичане на срока по договора,ищецът поискал част
от печалбата и информация за резултатите от съвместната дейност,но не
получил нито отговор,нито пари.Срока на договора бил удължен с още една
година,или до 01.06.2024г.На 29.04.2024г.ищецът изпратил до ответника
нотариална покана,съдържаща писмено 30 дневно предизвестие за
прекратяване на договора поради неизпълнение на задължението на ответника
по т.2 от същия. Предизвестието е получено от ответника на 09.05.2024г.,и
след изтичане на срока,или на 09.06.2024г.договора за съвместна дейност се
счита за прекратен.
Ищецът установил,че ответникът не е осъществявал дейност по
2
договора и от предвидените за построяване 12 бр.оранжерии няма и следа.При
това положение дадените от ищеца пари не са изразходвани за постигане на
целите по договора и представляват за него вреда по смисъла на чл.364 от ЗЗД.
Ищецът е формулирал петитум за осъждане на ответника да заплати
сумата 89960,00лв.,която представлява предадената на ответника сума срещу
издадени от него РКО,ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Посочени са три
основания,на които се претендира присъждане на посочената сума,а именно:
1.в случай,че сумата е налична или е трансформирана в друг вид
имущество или загуба,на ищеца да се присъди 66% от нея,съответстващи на
размера на дела му от съвместната дейност ,или иск в размер на 59373,60лв.и с
правно основание чл.359 ал.3 от ЗЗД,
2.в случай,че парите не са налични или не са трансформирани в друго
имущество или загуба,сумата да се присъди в пълен размер от
89960,00лв.,като вреда – иск с правно основание чл.364 от ЗЗД и
3.в случай,че съдът приеме,че не е налице договор за съвместна дейност
сумата от 89960,00лв.,да се присъди в полза на ищеца като връщане на
даденото по развален облигационен договор на основание чл.87 от ЗЗД във
вр.с чл.55 ал.1 от ЗЗД на неосъществено или отпаднало основание.
Представя писмени доказателства и формулира доказателствени
искания.
Ответникът в срока и по реда на чл.131 от ГПК е депозирал отговор на
исковата молба като твърди,че предявените искове са недопустими и
евентуално неоснователни по изложени в отговора съображения.
На първо място твърди,че договорните отношения между страните за
съвместна дейност датират от 01.06.2018г.,а не от 03.04.2018г.
Твърди,че ищецът не е изпълнил задължението си да финансира
съвместната дейност до реализация на първата селскостопанска
продукция,което наложило ответника,чрез собственото си търговско
дружество да заплати стойността на 3000 дка оранжерии.Освен това тези
оранжерии,които съответстват на посочените в договора,се ползват изцяло и
безвъзмездно от ищеца и той получава цялата печалба от продукцията.
Ответникът оспорва истинността –дати,подписи и текст,на
3
представените от ищеца РКО,като твърди,че същите не са подписани от
него,съдържат добавки и дописвания и не доказват предадени му парични
суми от ищеца.
Ответникът оспорва датата и подписа на представеното от ищеца с
молба от 22.07.2024г.,след депозиране на исковата молба,пълномощно на К. Ф.
от 03.04.2018г.,като твърди че същото е антидатирано и създадено по-късно ,а
именно за нуждите на делото.
Акцентира,че банковите разписки за получени суми от К. Ф. не
коресподнират с сумите по РКО нито като размер ,нито като време съответно
на получаване и предаване.Поддържа,че първите седем РКО са издадени
преди сключване на договора и нямат връзка с него,а в първите два от тях
дори не се цитира договора за съвместна дейност или името на П. като
платец.Твърди,че ответникът не е получавал суми по тези
ордери.Същевременно поддържа,че сумите по първите 7 РКО не са получени
на основание договора аз съвместна дейност и вземанията по тях са погасени
по давност.
Представя писмени доказателства и формулира доказателствени
искания.
Като обсъди събраните по делото доказателства и анализира същите
поотделно и в съвкупност,за да се произнесе от фактическа страна,съдът прие
за установено следното:
Представен по делото е Договор от 01.06.2018г.сключен между страните
по делото и озаглавен като такъв за сътрудничество и съвместна дейност в т. 1
от която е отразено постигнатото взаимно съгласие за изграждане и пускане в
експлоатация на 12 бр.оранжерии с обща площ 3 дка,изградени върху
селскостопанска земя.Посочени са правата и задълженията на страните за
осъществяване на съвместната дейност в смисъл,че ищецът ще осигури
финансирането на дейността като заплати самостятелно всички разходи по
проекта до реализация на първата селскостопанска продукция.В т. 5 от
договора е разписано,че ответникът се ангажира да организира и изпълнява
проекта с минимални разходи като работи безвъзмездно до реализацията на
първата селскостопанска продукция и пласира същата. В т. 6 е уговорено, че
ответникът е длъжен да води счетоводство и да изпълнява управителски
задължения, за които ще бъде възнаграден по договаряне,а в т. 7 двете страни
4
поемат ангажимент да дават отчетност една на друга.В т. 8 е предвидено за
съвместната дейност по договора страните да водят единно счетоводство,а
печалбата от съвместната дейност да се разпределя в размер на 66 % за Д. П. и
34 % за П. П.. Договорът е сключен за срок от 5 години – т. 3, а в т. 16 от
същия е предвидено автоматично подновяване за нов едногодишен период в
случай, че някоя от страните не поиска развалянето в срока, посочен в т. 14 от
същия.
Във връзка с твърденията на ищеца за заплащане на суми в изпълнение
на задължението му да финансира проекта за съвместна дейност същия
представя 13 бр. нареждане-разписка за теглене с обмяна на валута, от които е
видно, че от банкова сметка на К. Ф. в Пиреос банк за периода 13.04.2018 г.до
24.06.2019г.са изтеглени средства в размер общо на 40 072,35лв.От
нарежданията-разписки става ясно,че изтеглянето на сумите е било по
нареждане на К. Ф., но не в качеството й на пълномощник, а в лично качество
като титуляр на съответната сметка.
Представени са 11 бр.разходни-касови ордера с номера от 1 до 13 за
предаване на суми в брой на ответника П. П.-идентични като съдържание с
тези описани в исковата молба.Първият разходно-касов ордер е съставен на
03.04.2018 г., а последният на 10.07.2018 г. Общата сума, за която са съставени
разходните-касови ордери, всички с получател П. П.,възлиза на 89 960,00лв.
Във връзка с твърденията на ищеца в исковата молба, че същият е плащал
сумите по договора за съвместна дейност на ответника чрез пълномощника си
К. Ф.,която е теглила същите и ги е предавала на ответника,съдът извърши
съпоставка между сумите и датите по платежните нареждания-разписки и тези
по разходните касови ордери. Налице е очевидно несъответствие на първо
място в общия размер на сумите: по РКО 89 960 лв. при изтеглена сума общо в
размер на 40 072,35 лв.На второ място несъответствие е налице в датата на
изтегляне на сумите от банковата сметка на Ф. и предаването им на ответника
и на трето място несъответствие в сумите предмет на всяко едно от
изтеглянията с предадената сума ,отразена в най-близкия по дата разходен
касов ордер.Не на последно място съдът отбелязва несъответствие между
датата на съставяне на последния разходен касов ордер 10.06.2018 г., когато на
ответника е предадена парична сума в брой и последвалите след това тегления
от страна на К. Ф. общо 9 на брой. Ищецът не пояснява връзката между
5
последвалите след 10.07.2018 г. тегления на суми от К. Ф., за които представя
писмени доказателства и дали същите са предавани на ответника по делото.
Като взе предвид тегленията на суми до периода на съставяне на
последния касов ордер,съдът определя общият им размер на 19 282,15 лв. и в
тази връзка приема, че съгласно твърденията на ищеца чрез пълномощника си
К. Ф. същият е внесъл в съвместната дейност с оглед задълженията си да
финансира същата сума в размер на 19 282,15 лв. Над тази сума до размера от
40 072,35лв.липсват доказателства изтеглените от К. Ф. по представените като
доказателства по делото нареждания-разписки да са били предадени на
ответника по делото. Действително в показанията си, дадени по делото
разпитаната в качеството си на свидетел К. Ф. твърди, че ищецът й е дал
пълномощно, за да плаща тя сумите на ответника, защото той самият не е в
България всеки път, както и че парите ищецът е превеждал по банка или ги е
носил на ръка в евро, което тя е обменяла и предавала на П. П.. Съдът не
кредитира тези показания на свидетелката,тъй като освен,че същите са
вътрешно противоречиви,противоречат и на самите твърдения на ищеца,
формулирани в исковата молба,а именно, че в периода от 13.04.2018 г. до
24.06.2019 г. пълномощникът К. Ф. като негов пълномощник 13 пъти е
теглила парични суми, получени от ищеца по банков път , които впоследствие
е предала с разходни касови ордери на ответника.
Във връзка с направените оспорвания от ответната страна на
съдържанието и автентичността на представени от ищеца разходни касови
ордери е открито производство по оспорване на същите и съответно е
назначена съдебно-графологическа експертиза,по която е изготвено основно и
допълнително заключение – и двете приети като доказателства по делото.
В първоначалното заключение на вещото лице Н. Н. се установява по
безспорен и категоричен начин, че в разходни касови ордери № 8 от
13.06.2018 г. и № 9 от 26.06.2018 г. подписите в графа получил сумата не са
положени от ответника П. И. П.. В двата ордера ръкописният текст и
подписите на лицето получил сумата са изпълнени с едно и също пишещо
средство.
Разходни касови ордери №1 от 03.04.2018 и №2 от 17.04.2018г.са
изписани с ръкописен текст,положен от едно и също лице,като текстът и
подписите са изпълнени с пишещо средство с една и съща химикална паста.
6
В РКО № 3/07.05.2018 год., РКО № 4/17.05.2018 год., РКО №5- без
дата,РКО №6/22.05.2018год., РКО №7/31.05.2018год. ,РКО №8/13.06.2018 год.,
РКО №9/28.06.2018год.и РКО №11/10.07.2018год.ръкописният текст „Д. П. по
Дог. за съвм. дейност ЛНЧ **********“ , както и текста в два реда „К.Ф. по
пълномощие“ е допълнително положен от същото лице, изпълнило останалия
текст.
В РКО № 8/13.06.2018 год. и РКО № 9/ 28.06.2018 год. подписите за
„Получил сумата“ са изпълнени със същото пишещо средство,с което е
изпълнен цитирания по-горе текст.
В РКО №11/10.07.2018 год. подписът за „Получил сумата“ е изпълнен с
пишещо средство, заредено с химикална паста, различна от двете химикални
пасти, с които е изпълнен ръкописния текст в ордера.
Предмет на анализ по допълнителното експертно заключение е била
автентичността на подписите в РКО № 8/13.06.2018 год. и РКО № 9/
28.06.2018 год. с оглед твърдения на свидетелката Ф.,която установява в
показанията си,че именно тя е съставила разходни касови ордери от №3 до В
тази връзка като сравнителен материал вещото лице е използвало
представения от ищеца такъв, предоставен от самата свидетелка , а именно
застрахователна полица, издадена от ЗАД „ДаллБогг: живот и здраве“ на лист
99 от делото,за която свидетелката твърди,че е подписана от ответника.В
заключението си вещото лице Н. Н. поддържа, че подписът в двата разходни
касови ордера № 8 и № 9 и подписът на застрахователния посредник в
цитираната по-горе полица са положени от едно и също лице, което е
различно от ответника по делото П. П..
При това положение съдът приема, че приложените като доказателства
по делото разходни касови ордери макар и да не съдържат всички необходими
изискуеми от Закона за счетоводството реквизити имат правно значение на
разписки, доказаващи на получени от П. П. суми, предадени му от К. Ф. с
процесните разходни касови ордери с изключение на сумите по разходни
касови ордери №8 и № 9, за които се установи по безспорен и категоричен
начин,че не носят подписа на ответника като получател на сумата.
Общият размер на получените суми от ответника като се изключат тези
по двата неподписани от него ордери № 8 и № 9 ,възлиза на 73 500 лв.
7
Спорен по делото е въпроса на какво основание ответникът е получил
тези суми.Същият не отрича получаването на сумите и в обясненията си,
дадени в първото за делото заседание твърди, че сумите са получени от него
във връзка с професионалната си дейност като застрахователен посредник и
срещу извършвана дейност по обмяна на валута, а именно предоставени
парични средства в евро от ищеца, които ответникът е обменял и му е връщал
в лева. Обяснява, че разходните касови ордери са съставени и подписвани от
него, за да обезпечат задължението му да предостави тази парична сума в
лева, представляваща равностойността на дадените преди това от ищеца пари
в евро. Въпреки,че ответникът не представя писмени доказателства в
подкрепа на твърденията си,същите се установяват от показанията на
свидетелката Х. Г.,бивш служител във фирмата на ответника.Същата е с преки
и непосредствени впечатления и установява,че познава ищеца и свидетелката
Ф.,които са идвали в офиса на ответника да сключват договори за
застраховки.Плащали и оставяли пари в евро, които после ответникът обменял
като имало и касови ордери за това.Свидетелката установява,че в офиса
извършвали такава услуга, а именно обмяна на пари. П. П. обменял пари на
ищеца като услуга за него.Свидетелката установява,че е имало случай да
връщат по-малко пари на ищеца от равностойността на предоставените им
суми в евро,тъй като приспадали дължимите такси и разноски по
застраховките. Свидетелката заявява, че й е известно П. да е имал оранжерии,
но относно отношенията между ищеца и ответника досежно тях не е
информирана.
При това положение съдът счита, че спорният по делото момент в
отношението между страните относно основанието за получените от
ответника суми по 9 бр. разходни касови ордери, носещи неговия подпис
следва да бъде разрешен с оглед установените от свидетелските показания на
свидетелката Ф. и Грозданова ,анализирани в съвкупност,обстоятелства
съпостаяйки ги със заключението на вещото лице Н. Н., дадените от ответника
обяснения за причините за съставяне на тези разходни касови ордери.При това
съдът приема,че въз основа на договора за съвместна дейност е извършено
плащане единствено в размер на 1000лв.,отразено съгласно разходен касов
ордер № 10 от 07.07.2018 г.,в който разходен касов ордер е посочена сумата
1000,00лв.цифром и словом,подписан е от получател: П. П. и броил сумата :К.
Ф. по пълномощие и в същия изрично е записано основанието за плащането, а
8
именно от Д. П. по договор за съвместна дейност. В разходни касови ордери №
1 и № 2 основание за плащане на сумите на П. П. не е посочено, поради което
съдът приема, че тези плащания са извършени на други ,различни от сочените
от ищеца основания, а именно по процесния договор за съвместна дейност.
Същото се отнася и за плащания по разходни касови ордери с номера 3, 4, 5 и
6, 7 и 11, за които вещото лице Н. Н. заключава, че ръкописният текст „Д. П.
по дог. за съвм. дейност“, като и текста в два реда „К. Ф. по пълномощие“ е
допълнително положен от същото лице, изпълнило останалия текст в случая
св.К. Ф.. Именно фактът на липсата на основание на първите два разходни
касови ордера и допълването впоследствие след подписването им от
получателя П. , на основанието за плащане в касови ордери от №3 до №7 и в
№11, подкрепят твърдението на ответника, че сумите по тези ордери са
получени от него на основание различно от задължението на ищеца по
договора за съвместна дейност, а именно във връзка с други отношение между
страните по делото в това число застрахователни полици, еко такси и обмен на
валута. В подкрепа на горния извод на съда е и фактът, че в разходен касов
ордер №10 единствено е посочено като основание за плащане договор за
съвместна дейност преди полагане на подписа на ответника като получил
сумата.
Не на последно място съдът мотивира горния извод и въз основа на
допълнителното заключение на вещото лице,а именно че РКО с
№№8/13.06.2018г.и №9/28.06.2018г.не са подписани от лицето от ответника,а
са подписани от друго лице,идентично с лицето подписало Застрахователната
полица №BG/30/1180002891522 от 05.10.2018г. ,представена по делото като
сравнителен материал ,в качеството си на застрахователен посредник и
служител на „П и П-7“ ЕООД .Въз основа на това съдът приема,че сумите по
двата ордера са предадени на основание извършвана от фирмата на ответника
застрахователна дейност като посредник.
В тази връзка съдът приема,че в изпълнение на ангажимента, поет от
ищеца по договора за съвместна дейност е заплатил единствено сумата от
1000 лв.,за които има представени документи, доказващи плащането по
безспорен и категоричен начин като размер на сумата, дата на плащането и
основанието за него.
Ответникът по делото представя нотариален акт за покупко продажба на
9
недвижим имот от 15.08.2011г.,с който е закупил земеделска земя с площ от
3175 кв.м.,съставляваща поземлен имот с пълен идентификатор :*** по
кадастралната карта и регистри на гр.Пазарджик,община П.,обл.П.,одобрени
със Заповед №РД-18-97/28.10.22008г.на Изпълнителния директор на АГКК
,находяща се в местността *** в землището на гр. П. като твърди,че именно
там е построил 12 броя оранжерии с обща площ от 3000 кв.м.,с което е
изпълнил задължението си по договора.Твърди обаче,че средствата за
построяване на оранжериите са предоставени от него.В тази връзка представя
фактура №97/01.06.2018г.,издадена от „Метал груп 79“ ООД за изработка и
монтаж на 3000кв.м.оранжерии на стойност 49320,00лв.с ДДС.Получател по
фактурата е „ПиП-7“ ЕООД с управител и представляващ ответникът П.
П..Във фактурата е отразена дата на плащане на задължението 04.06.2018г.
Твърденията на ищеца,че ответникът е построил оранжериите с негови
сродства,но не за да бъдат използвани за съвместната им дейност ,че не знае
къде се намират същите и че единствено ответникът ги е ползвал без да му
заплаща припадащата се част от печалбата,се опровергават категорично от
събраните по делото свидетелски показания,вкл.и от показанията на св.Ф. и
св.Д. М.,посочени от ответната страна.Св.Ф. установява,че П. П. наел земя и
построил 12 бр.оранжерии,които към 08.06.2018г. били завършени.Св.М.
заявява,че е виждал същите през 2018г.
Св.Ф. и св.Г. А. на ответната страна,установяват начина ,по който
оранжериите били обработвани.Св.Ф. установява,че в оранжериите били
насадени краставици,но не уточнява кога.Имало работници,имало беритба на
краставици и изнасяне на краставици от оранжериите за продажба.През 2019-
2020г.оранжериите се обработвали от Г. А.-приятел на П. П..Съдружниците
имали противоречия и решили да предоставят оранжериите на А. .Ищецът П.
не бил доволен от работата на П. П. защото нямало никаква печалба заради
недобра организация на работата.Получавала малки суми пари от А. – 7-8
хиляди лева.Няма документи за получените от него пари.
През 2021г.Д. и П. се сдобили и започнали отново да работят
заедно.Свидетелката организирала работата – наемала работници,следяла за
работата,записвала и плащала надниците.И тогава нямало продукция и
съответно печалба.Нямало реализация на произведената селскостопанска
продукция,а и цената била ниска.Свидетелката също се опитвала да продава и
10
понякога успявала да продаде домати на ресторант „Рони“.Установява,че си
водила записки за приходите от продажбите и разходите ,свързани с
дейността.Давала е пари на П. ,но не помни колко,нито има документи за това.
Св.А. установява,че от 1998г.се занимава със земеделие,оранжерии
предимно. Има 4 декара.Познавам П. ,Д. и св.К. Ф..П. направил оранжерии
зад гробищата и започнал да ги работи.През 2019 – 2020г.свидетелят
установява,че той работел оранжериите в съдружие с Д. и К..Зимата садили
маруля,а на следващата година през лятото засадили домати и
краставици.Печалбата делял с Д. по равно.П. нямал участие през 2019 –
2020г.,нито в работата,нито в печалбата.Св.Ф. идвала в началото да наблюдава
процеса.На следващата
година я изгонил .През първата година си разделили с Д. по 7 – 8 хиляди
лева.Втората година била слаба, разделили по 3 – 4 хиляди на човек, защото
имаше Ковид и работата не вървеше.Тогава свидетелят се отказал от работата.
Не може да каже как са построени оранжериите,знае ,че са на П..Не
знае за уговорки с ищеца.Д. и К. го поканили да участва в тази работа.
Продукцията продавал на борсата в с. Първенец.Оранжериите бяха 12
бр.общо 3 декара .След 2020г.П. му казал,че е направил още 1 декар
оранжерии.Видял ,че има 4 бр.нови оранжерии по 250 кв.м. Оранжериите са
изградени от найлон,не са отопляеми,не са масивни.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна по-горе,от
правна страна съдът приема следното:
На 01.06.2018г.между страните по делото е сключен договор за
сътрудничество и съвместна дейност в областта на селското стопанство,с
който същите са се съгласили да обединят лични усилия и финансови средства
за съвместно изграждане и експлоатация на 3000 кв.м.оранжерийна площ
.Ищецът се е задължил да финансира дейността като заплаща всички разходи
до реализацията на първата продукция,а ответникът да организира
безвъзмездно работата като построи оранжериите,произведе и пласира
първата продукция.От събраните в хода на производството по делото гласни
доказателства се установява,че преди сключването на договора и
обективирането му в писмена форма страните са били в преддоговорни
отношения за уточняване на параметрите на договора със съдействието на
11
св.Ф.,която е изготвила проект за договор,който е превела на италиански език
и предоставила за ищеца са съгласуване.
В изпълнение на поетите задължения по договора ищецът е предал
1000,00лв.на ответника чрез К. Ф. срещу съставен РКО №10/07.07.2018г.Към
този момент ответникът вече е бил построил и заплатил построяването и
монтажа на 3000кв.м.оранжерии в собствения си имот в землището на гр.
П.,м.***,с площ от 3175 кв.м.,съставляваща поземлен имот с пълен
идентификатор :*** по кадастралната карта и регистри на
гр.Пазарджик,община П.,обл.Пазарджик,одобрени със Заповед №РД-18-
97/28.10.22008г.на Изпълнителния директор на АГКК.Без значение е
обстоятелството,че плащането на цената на оранжериите е извършено от
търговското дружество „ПиП -7“ ЕООД собственост на ответника.От значение
в случая е,че оранжериите са построени в съответствие с поетото от ответника
задължение в договора за съвместна дейност и са предоставени за ползване за
постигане на целите предвидени в договора-произвеждане и продажба на
селскостопанска продукция и разпределение на печалбата реализирана от нея.
Процесният договор е ненаименован такъв и по правната си природа
следва да се квалифицира като договор за създаване на гражданско дружество
по смисъла на чл.357 от ЗЗД.Горният извод не се променя от факта,че в
договора има клауза в полза на трето лице-т.2,съгласно която всички
инвестиции /построените оранжерии/ до края на 2019г.да бъдат прехвърлени
на фирма „Джи Ем Пи 45 ЕООД,за която страните по делото не спорят,че е на
ищеца.
Поради факта,че ищецът е вложил в съвместната дейност средства в
размер на 1000,00лв.,съгласно възприетото от съда по-горе,искането му да
бъде осъден ответника да заплати сумите по трите иска : 59373,60лв.по
първия иск с правно основание чл.359 ал.3 от ЗЗД,и по другите два иска
предявени при условията на евентуалност в размер съответно на по
89960,00лв.по иска с правно основание чл.364 от ЗЗД и по иска с правно
основание чл.55 ал.1 от ЗЗД на неосъществено или отпаднало основание във
вр.с чл.87 от ЗЗД,е неоснователно.
Отделно от това предпоставка за уважаването на иска по чл.359 ал.3 от
ЗЗД е гражданското дружество да е прекратено,което по делото е безспорен
факт,но така също и да е извършена цялостна рекапитулация на печалбите и
12
загубите от извършената съвместна дейност.В случая ответникът не е водил
счетоводство за дейността ,нито е водено единно счетоводство по силата на т.8
от договора.Ищецът не ангажира доказателства да е внесъл сумата от
89960,00лв.,предавайки същата на ответника,нито същата да е налична в
момента или да е трансформирана в имущество на дружеството по чл.359 ал.1
от ЗЗД.Не са ангажирани доказателства за установяване на разходите свързани
с дейността,за да се направи извод за финансовия резултат от нея-печалба или
загуба,в която ищецът като съдружник да участва с уговорения в договора
66% дял.Отхвърлянето на иска за сумата 59373,60 лв., претендирана като
припадаща се на ищеца част от печалбата на гражданското дружество, е в
резултат на липсата на ангажирани доказателства за стопанския резултат от
цялостната съвместна дейност и реализирането на печалба от нея,подлежаща
на разпределение между съдружниците.
С оглед неоснователността на първия от предявените искове съдът
следва да разгледа иска ,предявен на основание чл.364 от ЗЗД.
Съгласно чл.364 от ЗЗД съдружникът има право да иска присъждане на
разноските ,които е направил заедно с лихвите,и вредите ,които е претърпял
във връзка с воденето на дружествените работи.Вреди са налице тогава,когато
са налице при условията на кумулативност следните предпоставки:за ищеца
да са настъпили вреди като пряка и непосредствена последица от воденето на
дружествените работи,да е налице пряка причинна връзка между
дейността,осъществена в интерес на работата и вредата и да е налице
виновно,противоправно поведение на другия съдружник.
Неоснователността на иска за заплащане на сумата 89960,00 лв.
претендирана като вреда за ищеца,произтича от обстоятелството на първо
място,че същият не е доказал заплащането на сумата в посочения размер,при
положение ,че съдът приема за доказано участие във общата работа от страна
на ищеца със средства в размер на 1000,00лв.
Отделно от това съдът отчита обстоятелството,че при договорите за
гражданско дружество ,като процесния ,страните не поемат насрещни права и
задължения,както при двустранните договори.В случая страните обединяват
дейността си за постигане на обща стопанска цел,която определя еднаквостта
и взаимността на съдържанието на правата и задълженията на
съдружниците.Различните форми на участие в общата работа не обуславят
13
различни права и задължения,тъй като съдружниците нямат отделни цели и
противоположни интереси.Именно за постигане на общата цел ищецът е
участвал с финансови средства в съответствие с поетите договорни
задължения.
В случая не се установи ищецът да е претърпял вреда.Напротив,
личните усилия и средства на ответника оранжериите са построени в негов
имот.Засадена е селскостопанска продукция и е добита такава пред
стопанските 2018-2019г.,2019-2020г.и 2021 г.От свидетелските показания се
установява,че е имало добив,но не е имало пазар за реализацията й и
съответна добра продажна цена.Реализирани са минимални печалби като за
първата година не е установен размера на печалбата,а за втората година
,когато в оранжериите е работил св.А. същият е реализирал печалба,която е
разделил с ищеца и последният е получил общо сума в размер на
10000,00лв.Още по-малко се установи виновно и противоправно поведение на
ответника за финансовите резултати от общата работа.Напротив,св.Ф.
установява,че обективно е било трудно да се реализира продукцията,че тя
самата е опитвала и е успявала да продаде домати само на един
ресторант,както и че цената е била ниска.Св.А. установява,че през
2020г.положението е станало още по-трудно заради кризата с пандемията от
Ковид 19.Това принудило самият него да се откаже от отглеждане на
оранжерийна продукция,с което се занимавал от дълги години.
С оглед на това съдът следва да отхвърли предявения иск с правно
основание чл.364 предл.второ от ЗЗД,тъй като не е доказана както вреда като
цяло,а още по-малко вреда в размер на 89960,00лв.,така и недобросъвестно
поведение на ответника при водене на дружествените дела,представляващо
нормативно изискване,без което реални имуществени вреди за ищеца под
формата на пропуснати ползи или извънредни разходи,не биха настъпили при
обичайно стечение на обстоятелствата – за да се докаже причиняването на
такива имуществени вреди е следвало единствена причина за това да
представлява противоправното поведение на ответника, а вредите да
произтичат пряко и непосредствено от това поведение.
Съдът не дължи произнасяне по третия от предявените искове ,тъй като
не е налице процесуалното условие за разглеждането му ,а именно съдът да е
приел,че в случая не се касае до сключен между страните договор за
14
съвместна дейност.
С оглед изхода на делото основателно се явява искането на ответника да
му бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер на 3947,00лв.на
основание чл.78 ал.3 от ГПК съгласно представения по делото списък по чл.80
от ГПК.
Водим от горното ,съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска с правно основание
чл.359 ал.3 от ЗЗД,предявен от Д. П.,ЛНЧ ***,с адрес с.В.,обл.П.,ул.***
против П. И. П.,ЕГН-********** от гр.П.,ул.*** за осъждане на ответника да
заплати на ответника сумата от 59373,60 лв.,претендирана като дял на ищеца
в размер на 66% от общата собственост на дружеството по ЗЗД,учредено с
договор за сътрудничество и съвместна дейност от 01.06.2018г.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска с правно основание
чл.364 от ЗЗД,предявен от Д. П.,ЛНЧ ***,с адрес с.В.,обл.П.,ул.*** против П.
И. П.,ЕГН-********** от гр.П.,ул.*** за осъждане на ответника да заплати на
ответника сумата от 899660,00 лв.,претендирана като вреда за ищеца
вследствие на водене на дружествените работи от другия
съдружник:ответника П.,по договор за сътрудничество и съвместна дейност от
01.06.2018г.
ОСЪЖДА Д. П.,ЛНЧ ***,с адрес с.В.,обл.П.,ул.*** да заплати на
ответника П. И. П.,ЕГН-********** от гр.П.,ул.*** деловодни разноски в
размер на 3947,00лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския Апелативен съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
15