№ 2074
гр. Бургас, 14.10.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Частно наказателно
дело № 20222120202861 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на Б. Г. Ф. срещу Постановление на РП- Бургас,
ТО - Царево от 19.05.2022 г., с което на основание чл. 244, ал. 1, т. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 6
НПК е било спряно наказателното производство по ДП № ЗМ-254/2021 г. по описа на ОД
на МВР – Бургас, образувано за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.
Жалбоподателят оспорва изложените в постановлението фактически и правни
констатации.
Бургаският районен съд като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид
разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания акт, намери за
установено от правна и фактическа страна следното:
Жалбата е била депозирана в законоустановения срок за обжалване. Жалбата е
подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от лице имащо правото да обжалва, поради
което се явява допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Досъдебно производство ДП № ЗМ-254/2021 г. по описа на ОД на МВР – Бургас е било
образувано за това, че на неустановена дата през 2020 г. в гр. Бургас, с цел да набави за себе
си или за другиго имотна облага е възбудено и поддържано заблуждение у Б. Г. Ф., че дава в
заем сумата от 50 000 евро, които ще му бъдат върнати и с това му е била причинена имотна
вреда в размер на 50 000 евро- престъпление по чл. 209, ал.1 НК. По делото няма привлечен
обвиняем.
В настоящото производството съдът има контролни функции и следва да провери
законосъобразността и обосноваността на атакувания акт, като съобрази и прецени дали е
налице посоченото от прокуратурата основание за спиране на наказателното производство.
В обжалваното постановление е посочено като основание за спиране чл. чл. 244, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК, а именно, че на досъдебно производство се е установило, че
престъплението се преследва по тъжба на пострадалия.
От материалите в досъдебното производство се установява от фактическа страна
следното:
На 28.11.2014 г. свидетелката С.Х.И. и жалбоподателят Б. Г. Ф. сключили граждански
брак. Свидетелката Х. имала двама сина от предходен брак – свидетелите И.И.И. и К.И.И..
Свидетелят К.И. живеел в Обединеното кралство. През 2020 г. свидетелят К.И. очаквал
1
раждане на дете и решил да си закупи жилище в Обединеното кралство, тъй като не
разполагал с такова. За да кандидатства за отпускане на кредит било необходимо свидетелят
К.И. да разполага с една част от сумата. Същевременно свидетелят Ф. продал притежавано
от него жилище в гр. Санкт Петербург и разполагал с парични средства. Свидетелят Ф.
предоставил на своята съпруга – свидетелката С.И. сумата от 50000 евро, като я
упълномощил да я преведе по сметка на свидетеля К.И.. На 16.03.2020 г. свидетелката И.
превела сумата от 50000 евро по сметка на свидетеля К.И.. Междувременно през месец май
2020 г. свидетелката Х. обявила за продажба притежаван от нея лична собственост
апартамент, находящ се в гр. Бургас, ул. „Г.“ *, *, в който живеел другият й син – свидетелят
И.И..
През месец ноември 2020 г. отношенията между съпрузите – свидетелите Ф. и И. се
влошили, поради което И. напуснала семейното жилище. На 12.02.2021 г. свидетелят Ф.
подал в прокуратурата жалба, в която изложил твърдения, че свидетелката И. създала и
поддържала неверни представи у Ф., че сумата от 50 000 евро Ф. я предоставя под формата
на заем, който И. ще върне след продажбата на своя апартамент. На 29.09.2021 г. бракът
между И. и Ф. бил прекратен с развод.
Представителят на БРП е установил същата фактическа обстановка, която е приета за
осъществена и от настоящия съдебен състав. При така установените по делото факти
правилно прокурорът е приел, че в случая приложима е разпоредбата на чл. 218в, т. 2 НК и
описаното от свидетелят Ф. престъпление е от частен характер, което се преследва по тъжба
на пострадалия. Обжалваният акт е мотивиран и правилен. Представителят на БРП, ТО –
Царево подробно е посочил, че в случая се касае за частно имущество (парични средства на
свидетеля Ф.), както и че е налице съпружеска връзка, изрично предвидена в чл. 218в, т. 2
НК между Ф. и И., за която се твърди, че е извършила престъплението по чл. 209, ал. 1 НК.
При наличието на тези две обстоятелства прокурорът е направил законосъобразен извод за
наличие на твърдения за извършено престъпление от частен характер. В тази връзка
правилно е бил приложен и чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК от прокурора и образуваното наказателно
производство по жалба на Ф. е било спряно, като на Ф. са били дадени изрични указания, че
в 6 месечен срок може да подаде тъжба.
С оглед изложеното обжалваното постановление за спиране на наказателното
производство по ДП № ЗМ-254/2021 г. по описа на ОД на МВР – Бургас, образувано за
престъпление по чл. 209, ал. 1 НК е обосновано и законосъобразно. Прокурорът е достигнал
до правилен извод за спиране на производството на посоченото в постановлението
основание, поради което прокурорският акт следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на РП- Бургас, ТО - Царево от 19.05.2022 г., с което
на основание чл. 244, ал. 1, т. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК е било спряно наказателното
производство по ДП № ЗМ-254/2021 г. по описа на ОД на МВР – Бургас, образувано за
престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.
Определението е окончателно.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2