№ 176721
гр. София, 18.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20251110105797 по описа за 2025 година
Ищецът е подал искова молба вх. № 33997/31.01.2025 г. и уточнена с молба вх. №
107159/25.03.2025 г., с която е предявил срещу ответника иск с правно основание чл. 30 от
ЗН за възстановяване на запазена част от наследството на Цонка Иванова Ангелова до
размера на запазената 1/3 част от наследството.
Настоящият съдебен състав намира, че компетентен да се произнесе по така
предявения иск по чл. 30 ЗН е Софийски градски съд, по следните съображения:
Искът по чл. 30 ЗН е конститутивен, облигационен иск, който е оценяем. С него се
защитава правото на наследник със запазена част да получи наследствено имущество на
определена стойност, съответна на паричния размер на запазената част, а не право на
собственост върху конкретен недвижим имот или имоти. Правото на възстановяване на
запазената част от наследството е имуществено право, което е прехвърляемо и може да се
наследява.
Поначало въпросът накърнена ли е и с колко запазената част от наследството, както
и как следва да попълнена тя, се решава с крайния съдебен акт - съдебното решение. Едва
тогава се определя и точният паричен еквивалент на правото по чл. 30 ЗН, в хипотезата на
накърнена запазена част с дарение и/или завет.
Същевременно обаче, по аргумент от чл. 70, ал.1 ГПК, цената на иска се посочва от
ищеца и може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото
заседание за разглеждане на делото. Тоест, цената на иска по чл. 30 ЗН следва да се определи
на един по-ранен етап, като спор за нея може да възникне в рамките на установения
преклузивен срок. След края на първото заседание за разглеждане на делото, неправилната
преценка на съда относно цената на иска подлежи на контрол, ако се е отразила върху
допустимостта на постановеното решение в случаите, когато е нарушена родовата
подсъдност на спора.
Настоящият съдебен състав е на мнение, че при проверка на редовността на
исковата молба, респ. определяне цената на иска и дължимата държавна такса, съдът следва
да изходи от данъчните оценки на имотите, които се твърди, че следва да бъдат включени в
масата по чл. 31 ЗН, както и да се съобрази размерът на запазената част от наследство като
1
дроба величина - чл. 29 ЗН.
На база тази преценка и като съобрази, че данъчна оценка на имотите в масата по
чл. 31 ЗН, възлиза на сумата от 94391,80 лв., а размерът на запазената част от наследството
по отношение на упражнилия правото наследник е 1/3 ид.ч., намира, че цената на
предявения облигационен иск възлиза на сумата от 31463,93 лв. и спорът е родово подсъден
на Софийски градски съд.
Цената се формира по следния начин: Имоти в с. Гулянци – 7744,90 лв. по ДО,
имоти в гр. Велинград – 17161 лв. по ДО, имоти в гр. Созопол – 24662,40 лв. по ДО и имоти
в гр. Несебър – 44823,50 лв. по ДО или общо 94391,80 лв.
Аргументи в насока това, че искът по чл. 30 ЗН е оценяем, когато, се твърди, че
запазената част е накърнена със завет и/или дарение, т.е. когато ще се образува маса по чл. 31
ЗН, могат да се изведат и от разясненията на т.1А на ТР 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, с които
се прие, че исковете с правна квалификация чл.42 от Закона за наследството са оценяеми,
като съгласно чл.69, ал.1, т.4 ГПК цената им се формира от стойността на завещаното
имущество. В този смисъл са и Определение № 60252 от 07.06.2021 г. по ч.гр.д. № 1675/2021
г., II г.о., както и в Определение № 26 02.02.2018 г. по гр. д. № 5019/2017 г., I г.о.,
Определение № 336 от 25.06.2019 г. по ч. гр. д. № 3511/2018 г., II г.о., се приема, че по
аргумент от т. 1А и 1Б от ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС,
съгласно които искът по чл. 30, ал. 1 ЗН е оценяем, тъй като с него се защитава имуществено
право. Когато има за предмет вещни права върху недвижим имот, цената му се определя от
данъчната оценка на имота към момента на предявяване на иска (чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК).
Предвид изложеното, съдът намира, че компетентен да се произнесе по правния
спор по предявения иск с правно основание чл. 30 ЗН е Софийски градски съд, включително
и по съображения за гарантиране допустимостта на съдебното решение, доколкото
решението на окръжния съд не би страдало от порок, дори и при нарушена родова
подсъдност.
Горното обстоятелство налагане прекратяване на производството по настоящото
дело и изпращането на материалите по подсъдност на Софийски градски съд на основание
чл. 118, ал. 2, вр. с чл. 104, т. 4 ГПК.
Така мотивиран, Софийски район съд,
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 118, ал. 2, вр. с чл. 104, т. 4 ГПК производството по
гр.д.№ 5797/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 57 с-в.
ИЗПРАЩА ПО КОМПЕТЕНТНОСТ на Софийски градски съд производството по
делото.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на
ищеца.
Препис от определението да се връчи на ищеца.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3