Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2032 Година 25.11.2019 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на деветнадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретаря Йовка Банкова
Прокурор Христо Колев
Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №
2170 по описа за 2019 година и
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.203 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба на А.С.С. с ЕГН: **********
***, със съдебен адрес *** – адв.С.П. *** против Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи гр.Бургас. С исковата молба се претендира
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 354,00 лева,
представляваща имуществени вреди – направени разноски от които 350,00 лева
заплатено адвокатско възнаграждение по н.а.х.д.№ 51/2019г. по описа на Районен
съд Малко Търново, с решението по което е отменено наказателно постановление №
19-0299-000105/16.05.2019г. издадено от началника на РУ Малко Търново и 4,00
лева направени разходи за заверено копие от постановеното по делото решение.
Сумата от 350,00 лева се претендира ведно с мораторна лихва за периода от
13.08.2019г. до 03.09.2019г. в размер на 0,10 лева, както и със законната лихва
за периода от завеждане на исковата молба, до окончателното и́ изплащане.
С исковата молба се претендират и направените в настоящото производство разноски.
Ответникът – Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи гр.Бургас,
редовно уведомен, оспорва исковата претенция, като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас, изразява становище за частична
основателност на иска.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства от фактическа страна, намира за установено следното:
С наказателно постановление № 19-0299-000105/16.05.2019г.
издадено от началник на РУ Малко Търново, за нарушение на чл.140, ал.1 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.175, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП на А.С. е наложена глоба в размер на 100,00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец.
Наказателното постановление е
обжалвано пред Районен съд Малко Търново и е отменено с решение № 30/23.07.2019г.
постановено по н.а.х.д. № 51/2019г.. Решението не е обжалвано и е влязло в
законна сила на 13.08.2019г., съгласно приложените съобщения за неговото
връчване.
В хода на производството пред
Районен съд Малко Търново, жалбоподателят е представляван от адвокат С.П., като
по делото са представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 11.06.2019г..
В договора е посочено, че е договорено възнаграждение в размер на 350,00 лева, която
сума е посочена и като заплатена в брой.
При така изложените фактически
данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът
достигна до следните правни изводи:
Претенцията на
ищеца е за присъждането на обезщетение за имуществени вреди, причинени му от отменено
като незаконосъобразно наказателно постановление.
Съгласно чл.203, ал.1 от АПК гражданите и юридическите лица могат да
предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Съгласно чл.204, ал.1 от АПК, иск може да се предяви след отмяна на
административния акт, по съответния ред.
Наказателно постановление №
19-0299-000105/16.05.2019г. издадено от началник на РУ Малко Търново, от което
се твърди, че са произтекли за вреди за жалбоподателя е отменено от Районен съд
Малко Търново с влязло в сила решение № 30/23.07.2019г. постановено по н.а.х.д.
№ 51/2019г., поради което са налице предпоставките за завеждане на иск по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ и исковата претенция е процесуално допустима.
Разгледано по същество исковата
претенция е частично основателна, по следните съображения:
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Във фактическия състав на
отговорността на държавата или общината за дейността на администрацията,
визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност,
отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В случая са налице всички предвидени от законодателя
предпоставки.
Дейността на администрацията по
налагане на административни наказания, по своето естество е правораздавателна и
е свързана със защита на реда в областта на държавното управление. Тя
представлява форма на административна дейност, извършвана по административен
ред, чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена
административнонаказателна компетентност.
Наказателните постановления,
като резултат от упражняване на дейността по налагане на административно
наказание, представляват правораздавателни актове, които не се издават по реда
и при условията на АПК и не носят белезите на индивидуални административни
актове по смисъла на чл.21 от АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по
налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия
във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, да се тълкува ограничително като приложното и́ поле да се
ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а
незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им
характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. В този смисъл е и приетото по т.1 от Тълкувателно
постановление от 19.05.2015 г., постановено по т.д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС. Ето
защо и след като наказателно постановление 19-0299-000105/16.05.2019г. издадено
от началник на РУ Малко Търново, от което се твърди, че са претърпени вредите е
отменено, като незаконосъобразно, с влязло в сила съдебно решение, то е налице
първата от предвидените от законодателя предпоставки.
Втората предпоставка е налице
по отношение на претендираната сума от 350,00 лева. В хода на съдебното обжалване
на посоченото наказателно постановление, от А.С., в качеството му на
жалбоподател, безспорно са направени съдебно-деловодни разноски в размер на 350,00
лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на адвокат С.П.,
съгласно представения и приложения по н.а.х.д. № 51/2019г. по описа на МТРС,
договор за правна защита и съдействие. В договора е посочен номера на
обжалваното наказателно постановление, съответно договорената и заплатена сума
за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство. Същевременно
адвокат П. е подписал сезиращата съда жалба и е представлявал А.С. при
разглеждане на делото в проведените на 02.07.2019г. открито съдебно заседание,
тоест осъществил е процесуалното представителство на лицето, съобразно
сключения договор.
Съгласно т.1 от тълкувателно
решение № 6/06.11.2013г. на ВКС по тълк.д.№ 6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски
за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане - ако е
по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в
брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка. В случая е представен договор за правна
услуга, в който е догорено плащане в брой, като е извършено отбелязване за
заплащане на цялата сума, поради което следва да се приеме, че договора има
характера на разписка и плащането на сумата по него е доказано.
В случая е налице и третата
предвидена от законодателя, а именно наличието на причинно-следствена връзка
между издаденото наказателно постановление и направените от ищеца разноски в
хода на неговото обжалване. Тази причинна връзка е пряка, тъй като разходите по
оспорване на наказателното постановление пред съда са направени във връзка с
извършения му съдебен контрол за законосъобразност. Действително процесуалното
представителство в производството по обжалване на наказателни постановления не
е задължително, но след като ищецът се е възползвал от правото си да ползва
адвокатска помощ, то направените разноски за нейното заплащане се явяват пряка
и непосредствена последица от издаденото незаконосъобразно наказателно
постановление, тъй като, ако не беше издадено наказателното постановление, лицето не би имало нужда,
съответно не би заплатило адвокатско възнаграждение. В
съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато
деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за
реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е
трансформирала в действителност, а ангажирането на адвокатска защита е израз на
нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси. В този
смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г., постановено по т.д. №
2/2016г. на ВАС.
С оглед на изложеното,
предявения от А.С. иск е основателен но същият не следва да бъде уважен до
целият претендирания размер от 350,00 лева, като направеното възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар е основателно.
Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, „За процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7,
ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от
300 лв.“. В случая размер на наложената глоба е 100,00 лева, поради което
минималния размер на адвокатското възнаграждение за една инстанция се определя
на 300,00 лева, като съгласно представения договор е заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 350,00 лева, който размер е над предвидения минимум.
В случая, с оглед фактическата и правна сложност на делото и след като се
съобрази, че делото е разглеждано само на една инстанция и пред нея е проведено
само едно открито съдебно заседание, следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на минималното предвидено в Наредбата, а именно 300,00
лева, като исковата претенция следва да бъде отхвърлена в останалата и́
част.
Неоснователна се явява
претенцията и за заплащане на сумата от
4,00 лева за направени разходи за заверено копие от решение с цел представянето
му пред Сектор „ПП“ при ОД на МВР за получаване на иззетия контролен талон и
отразяване на обстоятелствата по отмяна на НП. Отговорността
за разноски е обективна и цели репариране на разноските, направени по делото и
възнаграждението на един адвокат, като в обхвата и́ не попадат други
облигационни вземания на страните, независимо от техния източник. Макар и да
има санкционен характер срещу страната, неоснователно предизвикала правния
спор, отговорността за разноски не обхваща причинените вреди, а само
направените по делото разноски. При липсата на легално определение на понятието
„разноски“, граматическото и логическо тълкуване на нормите на чл.143 от АПК и
чл.78 и сл. от ГПК, налагат извод, че под „разноски“ в процеса следва да се
разбират тези парични средства, които са изразходени от страната във връзка с
извършването на определени процесуални действия - депозит за призоваване на
свидетел, възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед и други
подобни. Следователно разноските включват всички суми, които страната е
заплатила във връзка с извършването на правните действия в процеса, а за
оказваната и́ правна защита има право да и́ бъде присъдено адвокатско
възнаграждение и то само за един адвокат. Разходите за извършване на
фактическите действия на страните и техните процесуални представители по
събиране на доказателствата - изготвяне на копия или преписи от
документи, телефонни разговори, транспорт и др.подобни не представляват
такива разноски. Също така, сумата от 4,00 лева е заплатена по н.а.х.д. № 51/2019г.
по описа на МТРС, за получаване на заверен препис от постановеното по делото
решение, тоест тя не представлява разноски направени по настоящото дело, още
повече, че такъв препис не е представен в хода на съдебното производство.
С оглед на изложеното,
предявения от А.С. иск е частично основателен и следва да бъде уважен до
размера от 300,00 лева, като в останалата част над тази сума до 354,00 лева,
той е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Сумата от 300,00 лева е дължима
ведно със законната лихва, считано от 03.09.2019г. - датата на завеждане на
исковата молба до окончателното и́ изплащане.
По отношение на самостоятелно
предявената от ищеца претенция за заплащане на мораторна лихва в размер на 0,10
лева, считано от 13.08.2017г. – датата на влизане в сила на решението с което е
отменено наказателното постановление до 03.09.2017г. – датата на завеждане на
исковата молба, съдът намира същата за основателна. Съгласно т.4 от Тълкувателно
решение № 3/22.04.2004г. на ВКС по т.гр.дело № 3/2004г., ОСГК., при незаконни
административни актове, началният момент на забавата и съответно на дължимостта
на законната лихва върху сумата на обезщетението е момента на влизане в сила на
решението, с което се отменя незаконния акт. В случая наказателното постановление
е отменено със съдебно решение постановено на 23.07.2019г., което е влязло в
законна сила на 13.08.2019г.. Ето защо и след като съдебното решение е влязло в
сила на 13.08.2019г. от тази дата до 02.09.2019г., датата предхождаща тази на
завеждане на исковата молба, се дължи мораторна лихва. Тази лихва се определя в
размер на 1,75 лева, но следва да се присъди до претендирания размер от 0,10
лева.
Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ,
ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати
разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна
такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. В случая, от
представения договор за правна защита и съдействие, се установява, че ищецът е
заплатил сумата от 300,00 лева за един адвокат, като съобразно уважената част
от исковата му претенция, следва да му се присъди сумата от 254,25 лева, както
и 10,00 лева заплатена държавна такса за образуване на производството или общо 264,25
лева.
Нормите на чл.10, ал.2 и ал.3
от ЗОДОВ са специални и дерогират общото правило на чл.78, ал.3 от ГПК,
съгласно което ответникът също има право да иска заплащане на направените от
него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето защо, въпреки
частичната основателност на исковата претенция, искането на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.
Мотивиран от изложеното,
Административен съд гр.Бургас, десети състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.Бургас да заплати на А.С.С. с ЕГН: ********** ***, сумата от 300,00 лева
(триста лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от
отменено като незаконосъобразно наказателно постановление №
19-0299-000105/16.05.2019г. издадено от началник на РУ Малко Търново, ведно със
законната лихва считано от 03.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен
размер от 354,00 лева (триста петдесет и четири лева).
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи А.С.С. с ЕГН: ********** ***
сумата от 0,10 лева (десет стотинки), представляваща мораторна лихва върху
сумата от 300,00 лева (триста лева), изчислена за периода от 13.08.2019г. до 02.09.2019г..
ОСЪЖДА Областна дирекция
на Министерство на вътрешните работи гр.Бургас да заплати на А.С.С. с ЕГН: ********** *** разноски по делото за
настоящата съдебна инстанция в размер на 254,25 лева (двеста петдесет и четири
лева и двадесет и пет стотинки).
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: