№ 875
гр. София, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Цветан Ив. Колев
Членове:Биляна М. Вранчева
И. Ал. Стоилов
при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА
в присъствието на прокурора И. В. П.
като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно частно
наказателно дело № 20251100606594 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.341,ал.1, във вр. с чл.306,ал.1,т.1 от
НПК.
С протоколно определение № 17267, постановено на 07.10.2025 година
по НЧД № 9395/2025 година, Софийски районен съд е извършил групиране на
наказанията, наложени по влезли в сила присъди по отношение на осъдения П.
М. М., ЕГН ********** като е определил, на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23,
ал.1 от НК на осъдения едно общо най-тежко наказание измежду наложените
му по НОХД № 2109/2020г. по описа на ОС – Пловдив и по НОХД №
4518/2020г. по описа на СРС, НО, 109-ти състав, а именно 12 години
„лишаване от свобода“.
На основание чл.24 от НК съдът е увеличил така определеното общо
най- тежко наказание в размер на 12 години „лишаване от свобода“ с 6 години
„лишаване от свобода“.
Съдът е определил първоначален „строг“ режим на изтърпяване на
определеното и увеличено общо най-тежко наказание в размер на 18 години
„лишаване от свобода“ и е приспаднал от така определеното и увеличено
общо най-тежко наказание с общ размер 18 години „лишаване от свобода“ на
основание чл.59, ал.1 и ал. 2 от НК и чл.25, ал.2 от НК времето, през което М.
е бил задържан по делата, включени в съвкупността (с мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ или „Домашен арест“), както и времето, през което
М. е търпял отчасти или изцяло наказанията по делата, включени в
1
съвкупността.
Недоволен от това определение, в частта му, с която е приложена
разпоредбата на чл.24 от НК е останал на практика защитникът на М.,
доколкото последният е неоткриваем и не е участвал в първоинстанционното
производство лично, както не участва и във въззивното такова. Молбата на
адвокат К. е да се отмени определението в частта му, с която определеното
общо наказание от 12 години е увеличено с още шест месеца, т.е. с максимума,
предвиден в разпоредбата на чл.24 НК.
В съдебно заседание, както вече съдът посочи М. не се яви и
производството за него се разви „задочно“. Защитникът му доразви доводите
си, материализирани в жалбата.
Представителят на Софийска градска прокуратура пледира за
постановяване на решение, с което атакуваното първоинстанционно
определение да бъде потвърдено.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, доказателствата и
Закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната частна жалба е „процесуално-допустима“.
Разгледана „по същество“, тя е неоснователна.
Съображенията на съда са следните:
Производството пред въззивната инстанция е образувано с цел проверка
на първоинстанционно определение, постановено по реда на чл.306,ал.1,т.1 от
НПК.
Фактите, които имат значение за правилното решаване на делото са
базирани от една страна на данните, видими от Справката за съдимост на М. и
от заверените копия на бюлетините за съдимост, издадени по негови
осъждания и от друга от широкия комплекс от обстоятелства, пак видими от
горните документи, но имащи значение за разрешаване на основния, спорен за
въззивната проверка въпрос – този за приложението на чл.24 НК.
П. М. е осъждан многократно. За нуждите на това производство обаче от
значение са последните негови две осъждания, тъй като от една страна той е
изтърпял всяко едно от предходните негови осъждания и от друга, нито едно
от предходните не би могло да бъде обединено в група с последните две
осъждания.
В конкретиката на разглежданата ситуация се установява, че М. е осъден
по НОХД № 2109/2020г. по описа на ОС – Пловдив за престъпления по чл.142,
ал.3, т.1, пр.2, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ от НК (извършено на 06.01.2019г.)
и по чл.152, ал.3, т.5, вр. ал.1, т.2, вр. чл.29, ал.1, б. „а“, вр. чл.26, ал.1 от НК
(извършено на 06.01.2019г. в периода от 03:30 часа до 10:00 часа), за които
престъпления след определяне на отделни наказания и при прилагане на чл.23,
ал.1 от НК на М. е било определено едно общо наказание, а именно 12 години
„лишаване от свобода“.
М. е осъден последно и по НОХД № 4518/2020г. по описа на СРС, НО,
109-ти състав с присъда, влязла в сила на 11.06.2025г., с която той е признат за
виновен за престъпления по чл.150, ал.1 от НК и по чл.152, ал.3, т.5, вр. ал.1,
2
т.2, пр.1 и пр.2, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ от НК (и двете извършени на
05.09.2018г.), за които след прилагане на чл.23 от НК е било определено
наказание от 10 години „лишаване от свобода“, което на основание чл.24 от
НК е било увеличено с 2 години до общо 12 години „лишаване от свобода“.
Сравнението показва, че деянията, обхванати от тези две присъди са
осъществявани от осъдения преди да е влязъл в сила, който и да е от двата
съдебни акта, което е задължителното, но и достатъчно условие, императивно
налагащо извършване на групиране на наказанията им.
Дванадесет години лишаване от свобода е общото наказание, което
следва да бъде определено и това е обстоятелство, което не е зависело нито от
волята на страните, нито от тази на съда, обвързан със законовия постулат.
На преценката на първостепенния съд обаче е било решението дали да
приложи разпоредбата на чл.24 НК или не. Водещо за формиране на
убеждение в една или в друга насока е това дали с определеното общо
наказание биха се изпълнили целите на чл.36 от НПК или за постигането им е
наложително наказанието да бъде увеличено.
Запознавайки се с цялостната картина на съдебното минало на М.,
въззивният съд приема, че решението на районния за приложение на спорната
за това производство разпоредба е правилно.
М. е осъждан седемкратно и то в повечето случаи за престъпления с
изключително висока степен на обществена опасност „изнудване“, „принуда“,
„рекет“, блудства“, „изнасилвания“. Преди извършените от него деяния по
подлежащите на групиране в това производство наказания той е търпял доста
на брой и много продължителни наказания „лишаване от свобода“ – 7 години,
9 години, които явно не са били изиграли никаква превъзпитателна роля, след
като оставен на свобода, през 2018 и 2019 година М. е осъществил няколко
тежки изнасилвания, за които са образувани коментираните две НОХ дела и е
получил и по двете наказания от по 12 години лишаване от свобода.
Обстоятелството, че осъденият е неоткриваем и осуетява изпълнението на
наказанията е допълнителен аргумент за това, че никакво наказание не е било
в състояние да му въздейства превъзпитателно или предупредително, а той
явно нехае за тази роля на Закона.
Сами по себе си и престъпленията, които са включени в съвкупността
/чл.142, чл.150, чл.152 НК/ се явяват такива с изключително висока степен на
обществена опасност, за които и наказанията не случайно са така високи. Ако
не съществуваше институтът на чл.25 НК, то общия размер на наказанията би
бил 24 години. Всяко едно от наложените на М. наказания е прилагано от
съдилищата въз основа на тежестта на всяко конкретно деяние и би било
крайно несправедливо да се „поощри“ поведението на извършителя на
деянията, като цялата половина от възприетите при първичното им налагане
за необходими наказания своеобразно се претопи в кумулацията.
Затова и въззивният съд е съгласен с изводът на първоинстанционния, че
с оглед целите на специалната и генералната превенция се налага увеличаване
на общо определеното най-тежко наказание с максималния възможен размер
от шест години.
3
Така приложеното увеличение нито се явява прекомерно, нито е
безсмислено, с оглед превъзпитаването на конкретния подсъдим. Според СГС,
предвид цитираните по-горе размери на определените наказания по двете
влезли в сила присъди, именно увеличаване на общото наказание в посочения
размер с 6 години се явява справедливо и законосъобразно.
Аргументът на защитата, че М. е сега на такава възраст, че когато
изтърпи общото наказание с увеличението ще бъде твърде възрастен, за да се
включи отново в обществения живот е въпрос, който има второстепенно
значение, пред основните – преследване целите на наказанието и житейска
справедливост.
Правилен е изводът на СРС, че определеното общо най-тежко наказание
следва да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим, като основателно
съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 57 ал. 1, т. 2, б. “а“ и б.“б“ от
ЗИНЗС, тъй като са налице хипотезите и на двете букви, посочени в закона.
Правилно районният съд на основание чл.59,ал.1 и ал.2 от НК и чл.25,
ал.2 от НК е приспаднал времето, през което осъденият е бил с мерки за
неотклонение „задържане под стража“ или „домашен арест“, както и
изтърпяната част от наказанията „лишаване от свобода“ по включените в
групирането присъди, доколкото такива са императивните изисквания на
закона, а по делото са налице данни, че е налице търпене на тези наказания от
осъденото лице.
При тези фактически и правни изводи, Софийски градски съд намира, че
следва да потвърди изцяло атакуваното определение, поради което
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 17267, постановено
на 07.10.2025 година по НЧД № 9395/2025 година, с което Софийски районен
съд е извършил групиране на наказанията, наложени по влезли в сила присъди
на осъдения П. М. М., ЕГН ********** като законосъобразно и правилно
във всички негови части, включително и по приложението на чл.24 от
НК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4