Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 22
Гр. Трън, 29.06.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ТРЪНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ състав в
публично съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ПЕТЪР СИМЕОНОВ
С
участието на секретаря Гергана Ачанова, като разгледа гр. д. № 56 по описа на
ТРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по кумулативно
обективно съединени искове, с правна квалификация чл.422 ал.1 вр. с чл.415 ал.1
от ГПК, чл.228, чл.232, чл.79 и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба,
предявена от Община Трън, ЕИК *********, с адрес: пл.Владо Тричков №1,
представлявана от Ц.Д.Ц.– кмет, чрез пълномощника си адв.М.С.Г. от САК, срещу
„ЛИЗИ-2003“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Трън,
ул.Владо Васев №33, представлявано от Л.Д.С.– управител.
Ищецът твърди, че по силата на
сключен между него и ответника на 09.07.2014г. договор № 86 за наем на терен
№3, определен съгласно схема на съоръженията за търговия в центраната градска
част на *** с площ от 115 кв.м. той е
предоставил на ответника за временно възмездно ползване въпросната площ, като
наемателя-ответник се е задължил да плащ месечен наем в размер на 115 лева.
Ответното дружество е изпълнявало договора до месец юни 2015г. включително, като от 01.03.2016г. договорът
за наем е бил прекратен по взаимно съгласие. Ищецът твърди, че ответникът не е
заплатил изцяло наемната цена за периодите юли, август, септември, ноември и
декември 2015г., януари и февруари 2016г., Твърди, че ответникът дължи лихва за
забава в размер на 201.40 /двеста и един
лева и четиридесет стотинки/ лева за периода от 06.07.2015г. до 15.12.2017г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 15.12.2017г.
до окончателното изплащане на вземането.
Иска се да бъде установено
спрямо ответното дружество, че дължи
сумата в общ размер на 1 121.40 лв. / хиляда сто двадесет и един лева и
четиридесет стотинки/ лева, представляваща както следва: главница в размер от 920,00 (деветстотин и двадесет) лева
представляваща неплатени дължими суми по
договор №86/09.07.2014г. за наем на терен №3, определен съгласно схема на
съоръженията за търговия в централната градска част на ***, предназначен за
поставяне на временно съоръжение за търговска дейност с площ от 115 кв.м. –
неплатени месечни наемни вноски за следните месеци: юли, август, септември,
ноември и декември 2015г., януари и февруари 2016г., лихва за забава в размер на 201.40 /двеста и един лева и
четиридесет стотинки/ лева за периода от 06.07.2015г. до 15.12.2017г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 15.12.2017г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по частно
гр.д. № 194/2017г. по описа на ТРС в размер на общо 175 лв. / сто седемдесет и
пет/ лева : 25.00лв. (двадесет и
пет) лева държавна такса и 150.00 лв.
(сто и петдесет) лева адвокатско
възнаграждение.
Исковата молба с приложенията е
връчена на ответника на 12.03.2018г. В срока по чл. 131 от ГПК не постъпил писмен отговор.
В съдебно заседание ищецът
прави изявление, че претендираната сума по заповедното производство е погасена
поради плащане и в тази си част не поддържа исковата молба. Иска се да бъде
осъдено ответното дружество да заплати разноските, извършени по настоящото
исково производство.
В съдебно заседание ответникът,
редовно призован не се явява и не се представлява. Представя със заявление от
21.05.2018г. писмени доказателства за изплатена сума от 1296,40 лв. –
претендираната сума по ч.гр.д. 194/2017г. по описа на ТРС.
Съдът като прецени
процесуалната допустимост на предявените искове, взе предвид становищата на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намери следното:
Исковете са предявени от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което са
процесуално допустими.
Разгледани по същество са неоснователни
по следните съображения:
Задължително условие за
уважаване на предявените искове е наличието на валиден договор за наем между
ищеца и ответника. По делото е представен договор за наем от 09.07.2014 г.,
сключен между ищцеца и ответника. От него се установява, че ищеца е предоставил
за временно и възмездно ползване на ответника Терен №3 определен съгласно схема
на съоръженията за търговия в централната градска част на *** предназначен за
поставяне на временно съоръжение за търговска дейност, с площ от 115 кв.м., при
грници на терена: север-река Ерма, зток-общинско място, юг-улица “Петко
Д.Петков“, запад-терен №2. срещу наемна цена в размер на 115 лв. месечно. В
тежест на ответника е било да докаже плащане.
В хода на съдебното
производство ответника доказа, че е изаплатил исканата наемната цена за
претендирания период, ведно с лихвите за забава и направенте разноски по водене
на ч.гр.д.№194/2017г. по описа на ТРС. В този смисъл е и изявление на ищцовата
страна. Поради което настоящият състав намира, че предявените искове сумата в общ размер на 1 121.40 лв. /
хиляда сто двадесет и един лева и четиридесет стотинки/ лева, представляваща
както следва: главница в размер от 920,00 (деветстотин и двадесет) лева
представляваща неплатени дължими суми по
договор №86/09.07.2014г. за наем на терен №3, определен съгласно схема на
съоръженията за търговия в централната градска част на ***, предназначен за
поставяне на временно съоръжение за търговска дейност с площ от 115 кв.м. –
неплатени месечни наемни вноски за следните месеци: юли, август, септември,
ноември и декември 2015г., януари и февруари 2016г., лихва за забава в размер на 201.40 /двеста и един лева и
четиридесет стотинки/ лева за периода от 06.07.2015г. до 15.12.2017г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 15.12.2017г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по частно
гр.д. № 194/2017г. по описа на ТРС в размер на общо 175 лв. / сто седемдесет и
пет/ лева : 25.00лв. (двадесет и
пет) лева държавна такса и 150.00 лв.
(сто и петдесет) лева адвокатско
възнаграждение, са изцяло неоснователни като погасени в хода на съдебното
производство и не следва да се уважават.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски в
настоящото исково производство в размер от 325 лв., представляващи държавна
такса и адвокатски хонорар, тъй като е станал причина за водене на делото.
По изложените съображения,
Съдът
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ
на основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД предявените на искове от Община Трън, ЕИК
*********, с адрес: пл.Владо Тричков №1, представлявана от Ц.Д.Ц.– кмет, чрез
пълномощника си адв.М.С.Г. от САК, за признаване за установено че „ЛИЗИ-2003“
ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Трън, ул.Владо
Васев №33, представлявано от Л.Д.С.– управител дължи сумата в общ размер на 1 121.40 лв. / хиляда сто двадесет и
един лева и четиридесет стотинки/ лева, представляваща както следва: главница в
размер от 920,00 (деветстотин
и двадесет) лева представляваща неплатени
дължими суми по договор №86/09.07.2014г. за наем на терен №3, определен
съгласно схема на съоръженията за търговия в централната градска част на ***,
предназначен за поставяне на временно съоръжение за търговска дейност с площ от
115 кв.м. – неплатени месечни наемни вноски за следните месеци: юли, август,
септември, ноември и декември 2015г., януари и февруари 2016г., лихва за забава в размер на 201.40 /двеста и един лева и
четиридесет стотинки/ лева за периода от 06.07.2015г. до 15.12.2017г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 15.12.2017г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по частно
гр.д. № 194/2017г. по описа на ТРС в размер на общо 175 лв. / сто седемдесет и
пет/ лева : 25.00лв. (двадесет и
пет) лева държавна такса и 150.00 лв.
(сто и петдесет) лева адвокатско
възнаграждение, като погасено чрез плащане в хода на съдебното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК „ЛИЗИ-2003“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
гр.Трън, ул.Владо Васев №33, представлявано от Л.Д.С.– управител сумата от 325
лв. /триста двадесет и пет/ лева, представляващи заплатена държавна такса и
адвокатски хонорар по настоящото съдебно производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
от страните с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: