Р Е Ш Е Н И
Е
Гр. Перник, 31.12.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание,
проведено на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при
участието на секретаря Теодора Тодорова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3537/2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от К.Й.К., ЕГН **********,***,
чрез пълномощника им адв. Н.М. *** АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, с която при условията
на обективно съединение са предявени отрицателни установителни искове за
недължимост на сумата от общо 2499, 26 лева, от от които: 2133,58 лева –
главница за периода от 01.05.2007г. до 30.04.2009г. и 365.68лв. – лихва върху
главницата за периода от 30.06.2007г. до 18.10.2009г. включително,
представляващи стойност на претендирана от ответника за доставена, измерена и
потребена топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. ***, както и
направените по делото разноски. В посленото съдебно заседание по делото, след
приемане на ССЧЕ по делото, е било извършено изменение на иска, като е било
извършено оттегляне на исковата претенция за главница за сумата от 60 стотинки,
като съдът е прекратил производството за тази сума, и респ. главницата следва
да се счита предявена за сумата - изменение на иска, като вместо предявената
сума от 2 513лв, 86ст. 2513,86 лв да се счита за 2 513 лв. 26ст. Направено е
оттегляне на иска за разликата от 60 ст.
В
исковата молба се твърди, че цитираните суми, са погасени по давност и същите
не се дължат от ищеца. Изложени са подробни съображения в тази насока, като
ищецът не отрича, че към процесния момент е имал качеството потребител и е бил
във валидна облигационна връзка с ответната страна по делото.
С исковата молба е посочено, че след
постъпване на отговор от ответника, ищецът
съобразно същия, ще допълни доказателствените си искания.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
„Топлофикация –Перник“ АД, с ЕИК: *********, е депозирала писмен отговор, чрез
юк А.С., като на първо място е възразила
по допустимостта на иска и е посочила, че установяването на отрицателни факти
се допуска само в предвидените от закона случай. Изложила е и теоритични
постановки от доктрината, както и от практиката досежно приложението на
института на давността. На следващо място е, посочено, че в случай, че съдът
приеме претенцията за допустима намира същата за неоснователна, като е
отбелязано, че дори и да се приеме, че за процесните суми е изтекла
предвидената в закона давност, то същите продължават да съществуват и са се
превърнали в естествено задължение.
В
съдебно заседание ищецът, е изпращал представител-
адв. М.. По искате та ищеца е била изслушана по делото ССЧЕ, чието заключение е
било прието по делото. В последното с.з. ищецът моли за уважаване на иска.
Ответниктъ изпраща представител, които моли за отхвърлянето на иска.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, при
които в тежест на ищеца е да установи правния си интерес от търсената защита –
отричане на вземанията, като докаже наличието на твърдяната форма на
извънпроцесуално поведение на ответното дружество, свързана с претендиране на
същите, както и периода – начален и краен момент на давността. При установяване
тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че претендираните от
него и оспорени от ищеца вземания съществуват.
Съдът
намира, че процесните искови претенции са предявени при наличието на
съществуващ правен интерес за ищеца от търсената защита, поради което се явяват
и процесуално допустими.
Между
страните не се спори, а и този факт следва от данните, съдържащи се в приетите
по делото извлечение от сметка, че ищецът е потребител на топлинна енергия за
процесния имот. Видно от заключението на
изслушаната по делото ССЧЕ,то се установява, че вещото лице П. е достигнало до
следните изводи: След
запознаване с документите по делото, вещото лице извършило проверка в
’’Топлофикация - Перник” АД за установяване размера на дължимата главница, законна
лихва и съдебни разходи по партида с абонатен № ********** с титуляр на
партидата К.Й.К. за исковия период 01.05.2007 г. - 30.04.2009 г. В счетоводната система на ’’Топлофикация - Перник” АД задълженията за
доставената от ответника през периода 01.05 2007 г. до 30.04.2009 г. топлинна
енергия за абонатен № ********** са по експертизата: - главница в размер на 2133.58
лв., законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 01.07.2007
г. до 15.10.2009 г. в размер на 365.68 лв., както и направени разноски
по делото в размер на 14.00 лв. Сметката, вещото лице е посочило,
че е блокирана на 15.10.2009 г. в
системата на ответното дружество. При извършената проверка на място в
счетоводните регистри в “Топлофикация - Перник” АД на задължението на ответника
за дължимата топлинна енергия за главница и лихва за процесния период - 01.05.2007
г. до 30.04.2009 г., са направени констатации, отразени в Приложение - Таблица № 1, където са
посочени и падежите на всяко месечно задължение за топлинна енергия, съобразено
с клаузите на Общите условия на дружеството ищец в частта, регламентираща
падежа на всяко едно от периодичните плащания, което е неразделна част от
настоящето заключение. В счетоводството на ищцовото дружество до 10-то
число на всеки месец са отразявани дължимите суми за ползвана и консумирана
топлинна енергия в счетоводна сметка 411 “Клиенти”, абонатен № **********. Дължимата
главница за процесния период 01.05.2007 г. до 30.04.2009 г. е в
размер на 2133.58 лв. и лихвите за забава на плащането за 365.68
лв., общ дълг 2499.26 лв. Задължението за неплатена топлинна енергия по
партида с абонатен № ********** с титуляр на партидата К.Й.К. главница в
размер на 2133.58 лв. е както следва:
-
сума БГВ 766.48
лв.
-
сума отопление 1038.67
лв.
-
изравнителни сметки и корекция 284.16 лв.
-
вноска дялово разпределение 44.27 лв.
Вноската за услуга дялово разпределение е компонент
включен в задължението на ответника и не е включена в цената на топлинната
енергия. В ЗАКЛЮЧИТЕЛНАТА ЧАСТ ВЕЩОТО лице е посочило, че задължението на К.Й.К. ***АД по блокирана
сметка на 15.10.2009 г. за доставена топлинна енергия за битови нужди за
топлофициран имот, находящ се в гр. Перник, ул. “Брезник” бл. 1, вх А, ап. 9 по
партида с абонаментен № **********, осчетоводено в ответното дружество към
датата на проверката 25.11.2019 г. е 2513.26 лв., от които: 2133.58
лв. главница и 365.68 лв. лихва за забава, както и
разноски -14 лева.
С
оглед на изложеното, съдът намира, че отразяването на тези суми като задължения
на ищеца към ответното дружество, в частност чрез отнасянето им по блокирана счетоводна
сметка, с посочен абонат и неотписването им като такива от партидата за процесния
имот, с титуляр ищецът, поражда правния интерес на същия да поиска признаване
на недължимостта им, в т. ч. чрез заявеното в процеса основание – погасяването им
по давност, започнала да тече след настъпването на изискуемостта им и изтекла
към датата на образуване на производството. В тази връзка съдът намира за
неоснователни доводите на ответното дружество, насочени към опровергаване
интереса от търсената защита. Само по себе си обстоятелството, че тези вземания
съществуват при „Топлофикация – Перник“ АД като парични притезания за топлинна
енергия с насрещно задължено лице ищеца дава възможност на дружеството да
потърси същите от длъжника и обуславя интереса му да отрече сумите с цел да
бъде установено със силата на пресъдено нещо, че същият не ги дължи на
ответника, като гарантира, че този спор е разрешен между страните. Наред с
това, продължаващото начисляване на вземанията прави възможно тяхното
погасяване чрез извънсъдебно плащане, респ. чрез извършване на прихващане,
поради което доводът на ответника за невъзможността да ги реализира по
принудителен ред също не е от естество да лиши ищеца от интерес от търсената
защита чрез отричането им.
Изясни
се, че основанието, на което ищецът оспорва дължимостта на вземанията е погасяването
им по давност.
От
систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва
изводът, че погасителната давност е законоустановен период от време, през който
носителят на едно вземане бездейства и с изтичането на който последният губи
възможността да получи защита на правото си чрез средствата на държавната
принуда.
Съдът
намира, че вземането, представляващо цена на доставена топлинна енергия в
размер на сумата от 2513, 26 лева, от който главница. 2133, 58 лева
01.05.2007г. до 30.04.2009г и лихва 365, 68 лева, за периода 30.06.2007г. до
18.10.2009г.., представляващи стойност на претендирана от ответника за
доставена, измерена и потребена топлинна енергия за недвижим имот, доставена до
недвижим имот, находящ се в гр. ***, има характера на периодично плащане по см.
на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и спрямо него е приложима тригодишната погасителна
давност, в който смисъл са задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС. Тригодишният
давностен срок е приложим и по отношение на вземането, представляващо законна
лихва за забава на месечните плащания предвид характера му и регламентираното в
разпоредбата на чл. 119 ЗЗД погасяване по давност на всички акцесорни вземания
като последица от погасяването по давност на главницата. Погасено е вземането и
за разноски от 14 лева.
По
делото не се твърди и не се установява за вземанията по реда на чл. 237, б. „к“ ГПК /отм./, вр. чл. 109, ал. 3 от Закона за енергетиката и енергийната
ефективност /отм./ да е бил издаван изпълнителен лист въд основа на т. нар.
несъдебно изпълнително основание, същите да са удостоверени във влязла в сила
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК или да са установени
с влязло в сила съдебно решение, което да обуславя прилагането на давностен
срок с различна продължителност или начален момент, поради което остава
приложим тригодишният срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Напротив, като безспорен
факт по делото е посочено, че за сумите
не е било водено гражданско производство.
Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има
процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е
настъпването на падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга
форма на съдебно претендиране на вземането.
В
клаузата на чл. 34, ал. 1 от публикуваните и с това публично достъпни Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация–Перник“ ЕАД на потребителите в гр. Перник /приложими към
процесния период/ е предвидено задължението на потребителите да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят, а в клаузата на чл. 34, ал. 6, че при неизпълнение в срок
на това задължение купувачът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата до момента на заплащане на топлинната енергия. Изложеното дава
основание да се приеме, че вземането за цена на потребена топлинна енергия за
съответния месец става изискуемо от първия ден след изтичане на 30-дневния срок
за плащане. През това време притезанието е само ликвидно – определено по своето
основание и размер, а едва след изтичането му същото става изискуемо и от този
момент започва да тече законоустановеният тригодишен давностен срок. В този
смисъл е и разпоредбата на чл. 70 ЗЗД, при тълкуването на която може да се
направи извод, че в случаите при които срокът е уговорен в полза на длъжника
/каквато е настоящата хипотеза, доколкото друго не следва от волята на страните
или от естеството на задължението/ кредиторът не може да иска изпълнение преди
изтичането му.
Изложеното
води до извод, че вземането за главница в размер на сумата от 2133, 58 лева
01.05.2007г. до 30.04.2009г., представляващи стойност на претендирана от ответника
за доставена, измерена и потребена топлинна енергия за недвижим имот, доставена
до недвижим имот, находящ се в гр. ***, които суми са претендирани от ответното
дружество, чрез включването им като дължими в блокирана сметка, поради
погасяването им по давност, принципно се погасява по давност на 31.05.2012
г.Изискуемостта на това притезание за целия период е настъпила на първия ден
след изтичане на 30-дневния срок след края на месец април 2009 г., явяващ се
краен период, за който се отнася задължението по см. на чл. 34, ал. 1 от
приложимите Общи условия.. Оттогава е започнал началният момент на тригодишния
давностен срок, който за цялото вземане е изтекъл на 31.05.2012 г. На основание
чл. 119 ЗЗД с погасяването по давност на главницата следва да се считат за
погасени и акцесорните по характера си вземане за лихва за забава, които също
са погасени по давност. Следователно и претенциите за лихва съща са погасени по
давност.
При
извършване на преценката погасени ли са по давност процесните вземания от
значение е не само изтичането на предвидения срок, но и бездействието на
кредитора през този период, което да има за последица погасяване на правото му
за принудително събиране на паричните притезания.
В
настоящия случай, въпреки разпределената му доказателствена тежест, ответното
дружество не ангажира доказателства, а и не наведе твърдения, за предприемането
на конкретни действия, които да са довели до спиране и/или прекъсване на
давностния срок за вземанията на основание чл. 115, чл. 116 ЗЗД. Следователно,
процесните притезания се явяват погасени по давност към 31.05.2012 г., а с това и преди момента на
образуване на настоящото производство с депозирането на исковата молба от 03.06.2019
г., което обуславя уважаване на процесните искове.
Ответникът,
чиято е тежестта да установи, че в негова полза са възникнали и съществуват
паричните притезания, предмет на исковите претенции по чл. 124, ал. 1 ГПК,
въпреки дадените му указания, не ангажира доказателства за това, нито конкретно
за настъпване на основание, довело до спиране и/или прекъсване на давностния
срок.
С
оглед на горното, предявените искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
основани на твърдението за недължимост на сумите от ищцата като погасени по
давност, се явяват изцяло основателни и като такива следва да бъдат уважени.
По отговорността за разноски:
При този
изход на спора – основателност на исковите претенции, право на разноски има
само ищецът. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъде присъдена сума в
общ размер от 800 лв., съгласно списък
–стр.35 от делото по чл. 80 ГПК.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявените от К.Й.К., ЕГН **********,***, срещу „Топлофикация – Перник“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. Мошино
обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, че К.Й.К., ЕГН **********,***, не дължи на „Топлофикация – Перник“ АД сумата
от общо –2513, 26 лева, от които 2133.58 – главница за периода от 01.05.2007г. до 30.04.2009г и лихва 365, 68
лева, за периода 30.06.2007г. до 18.10.2009г.., 14.00 лева- разноски, представляващи
стойност на претендирана от ответника за доставена, измерена и потребена
топлинна енергия за недвижим имот, доставена до недвижим имот, находящ се в гр.
***, които суми са претендирани от ответното дружество, чрез включването им като
дължими в блокирана сметка, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация –
Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
ж.к. Мошино, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на К.Й.К., ЕГН **********,***, сумата от 800лв., представляваща сторени разноски по делото за държавна такса
и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Перник, в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
Вярно с
оригинала:С.Г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: