Решение по дело №1147/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от Р. Р. И., [ЕГН], с адрес: [населено място]. [улица], ет.3, ап.5, чрез адвокат Т. Р. Х., АК - Бургас, с адрес на кантора: [населено място], [улица], ет.1, ап.3 против Решение 15/24.04.2025г. постановено по АНД № 57/2025г. по описа на Районен съд – Малко Търново, с което е потвърдено наказателно постановление № 25-0299-000002/27.01.2025г., издадено от Д. В. А., на длъжност Н. Г. в ОДМВР - Бургас, РУ - М. Т., упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., с което на касатора за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл.175, ал.3, пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно и следва да бъде изцяло отменено, поради неправилност и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Посочено е, че съдът не е обсъдил направените с жалбата възражения, касаещи НП, като от съдържанието на същото не става ясно, кое е било основанието за издаването на обжалвания акт, дали това е съставен АУАН или е свързано с отказ на прокурора за образуване на наказателно производство и изпращане на преписката на АНО, както и ако това е във връзка със съставен акт за установяване на административно нарушение, то кой точно АУАН е станал причина за това, от коя дата, от кого е бил съставен АУАН и за какво нарушение, и т.н. На следващо място, е отбелязано, че именно липсата на посочване на данни относно юридическия факт, станал причина за започване на производството (съставен АУАН или отказ на прокурора за образуване на наказателно производство и изпращане на преписката за търсене на административно наказателна отговорност), е довел до липса на възможност от преценка, дали разпоредбите на чл.34, ал.1, т.В и ал.3 от ЗАНН са нарушени или не, което автоматично води до ограничаване правото на защита, а от там до съществено нарушение на процесуалните правила в производството по издаване на обжалвания правораздавателен акт, изразяващо се в неспазване на законоустановеното задължително минимално съдържание. На трето място е посочено, че АНО е бил длъжен в издадения подлежащ на обжалване акт да изложи своите съображения за издаването му, както и това дали са налице условията на чл.28, ал.1 от ЗАНН, а ако не са защо, като в жалбата се приема, че се касае за формално извършено нарушение. На четвърто място, се излагат възражения относно посочената правна квалификация на деянието. Изложени са и възражения за необоснованост на атакувания съдебен акт. Претендира се отмяна на оспореното решение и присъждане на разноски, включващи адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалба и съдебна такса за касационно обжалване. Пред касационната инстанция не се представят доказателства за извършени разноски по делото.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът – Началник група в Районно управление - Малко Търново при ОД на МВР - Бургас, редовно призован, не се явява и не се представлява. Не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява мнение за отмяна на решението на първоинстанционния съд като неправилно и незаконосъобразно, като се солидаризира с мотивите, изложени в касационната жалба.

Административен съд - Бургас, ХVІ-ти състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд – Малко Търново е потвърдил наказателно постановление № 25-0299-000002/27.01.2025г., издадено от Д. В. А., на длъжност Н. Г. в ОДМВР - Бургас, РУ - Малко Търново, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., с което на касатора Р. Р. И. за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл.175, ал.3, пр.2 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

За да постанови този резултат Районен съд – Малко Търново е посочил, че административнонаказателното производство е образувано със съставянето на акт за установяване на административно нарушение № 684451 от 06.07.2022 г., за това, че на 06.07.2022 г., в 11:00 часа, в община Малко Търново, на път първи клас № 1-9 на КПП – Босна, в посока [населено място], управлява л. а. „Мерцедес“, кремав на цвят с Р. номер WDF44770313081832, което е регистрирано по надлежния ред с рег. номер [рег. номер], но е без поставени на определеното за това отпред и отзад място два броя рег. табели по образец и съответния стандарт. Има такива изработени на хартиен носител (картон). Съдът е приел, че на основание акта е издадено и атакуваното НП. След обсъждане на събраните писмени и гласни доказателства, съдът е намерил, че акта и НП са издадени в съответствие с изискванията на ЗАНН и не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването им. Посочил е също, че АНО правилно е приложил и материалния закон, поради което е заключено, че НП следва да бъде потвърдено.

Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно.

Настоящият съдебен състав споделя възраженията, изложени в касационната жалба и счита, че в хода на административнонаказателното производство действително са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на ЗАНН относно дължимото съдържание на НП.

Видно от съдържащата се по делото административна преписка, производството е започнало със съставянето на акт за установяване на административно нарушение № 684451 от 06.07.2022 г., за това, че на 06.07.2022 г., в 11:00 часа, в община Малко Търново, на път първи клас № 1-9 на КПП – Босна, в посока [населено място], управлява л. а. „Мерцедес“, кремав на цвят с Р. номер WDF44770313081832, което е регистрирано по надлежния ред с рег. номер [рег. номер], но е без поставени на определеното за това отпред и отзад място два броя рег. табели по образец и съответния стандарт. Има такива изработени на хартиен носител (картон). Актът е връчен на нарушителя в деня на съставянето му - 06.07.2022 г., за което Р. Р. И. е положил подпис.

Впоследствие, в предвидения с разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН шестмесечен давностен срок за издаване на НП, такова не е било издадено, като в административната преписка не се съдържа резолюция или друг акт за прекратяване на административнонаказателното производство.

Налично е обаче, Постановление на прокурор при РП-Бургас за прекратяване на досъдебно производство, образувано на 25.07.2022 год. за това че на 06.07.2022г., по ПП1-9 КПП Босна в посока [населено място] си служи с табели с регистрационни номера рег. № [рег. номер], неиздадени от съответните /компетентни /органи, като управлявал л.а.“Мерцедес Вито“ с тези поставени табели - престъпление по чл.345 ал.1 от НК. Наказателното производство е прекратено с мотив, че макар и по делото да са установени доказателства и признаци за извършено престъпление по чл.345, ал.1 от НК, то деянието е малозначително. Копие от Постановлението на прокурора е изпратено на Началник РУ МВР - гр. М.Търново, но само за сведение.

Видно от съдържанието на оспореното пред Районен съд – Малко Търново НП № 25-0299-000002/27.01.2025г., издадено от Н. Г. в ОДМВР - Бургас, РУ - Малко Търново, в същото противно на приетото от районния съд, не е посочено, че се издава на основание съставения Акт за установяване на административно нарушение № 684451 от 06.07.2022 г. Съпоставяйки датата на извършване на административното нарушение - 06.07.2022 г. и датата на издаване на НП - 27.01.2025г., то НП би се явило издадено извън рамките на 6 – месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, което би било основание за отмяната му.

Съгласно чл.36, ал.2 от ЗАНН - Без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган.

В НП обаче, не е посочено и че същото се издава по реда на чл.36, ал. 2 от ЗАНН по отношение на лице срещу което е било водено наказателното производство и при наличие на идентичност между изпълнителното деяние по наказателното производство и изпълнителното деяние по вмененото на наказаното лице административно нарушение. В случая, от съдържанието на постановлението за прекратяване на досъдебно производство не се установява Р. Р. И. да е бил привлечен като обвиняем и след прекратяване на производството срещу него материалите да са изпратени на компетентния административен орган за санкциониране на нарушителя по административен ред. Както се посочи вече по-горе, постановлението на прокурора е изпратено за сведение, като в същото не е посочено да е било привлечено конкретно лице към наказателна отговорност, респ. наказателното производство спрямо това лице да се прекратява.

Следователно, оспореното пред РС наказателно постановление № 25-0299-000002/27.01.2025г., издадено от Д. В. А., на длъжност Н. Г. в ОДМВР - Бургас, РУ - М. Т. е съставено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗАНН – без посочване на акт, въз основа на който НП се издава, което ограничава правото на защита на административнонаказаното лице и възпрепятства съда да извърши преценка относно спазването на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН.

Отчитайки изложеното по-горе, настоящият съдебен състав намира, че в производството по издаване на оспореното пред РС – М. Т. наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, рефлектирали върху валидността и процесуалната законосъобразност на оспореното пред районния съд наказателно постановление, които не могат да бъдат санирани в рамките на производство по съдебно обжалване на НП.

Неустановявайки така допуснатото от АНО съществено процесуално нарушение при издаване на НП и потвърждавайки го, РС – М. Т. е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо това да се постанови отмяна на НП.

При този изход на спора и на основание чл. 63д от ЗАНН, на касатора следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. Пред касационната инстанция не са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, а представеното преводно нареждане за платена сума за друго физическо лице в размер на 10 лева не е относима към производството. Пред РС е представен договор за правна защита и съдействие, в който заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 200 лева и още с депозиране на жалбата пред РС е направено искане за присъждане на сторените в производството разноски, поради което ОДМВР – [населено място] следва да бъде осъдена да заплати на касатора сумата от 200 /двеста/ лева разноски по делото.

Мотивиран от изложеното, Административен съд – Бургас, ХVІ-ти състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение 15/24.04.2025г. постановено по АНД № 57/2025г. по описа на Районен съд – Малко Търново,

и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0299-000002/27.01.2025г., издадено от Н. Г. в ОДМВР - Бургас, РУ - Малко Търново, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., с което на Р. Р. И., [ЕГН], с адрес: [населено място]. [улица], ет.3, ап.5, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл.175, ал.3, пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА ОДМВР – Бургас да заплати на Р. Р. И., [ЕГН], с адрес: [населено място]. [улица], ет.3, ап.5, сумата от 200 /двеста/ лева разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.