Р Е Ш Е Н И Е
№ 260044
гр.Пловдив, 11.01.2021г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - IX наказателен състав в публично заседание на двадесет и седми ноември, две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД №
6980/2020г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В.Г.К. ЕГН:**********, имащ качество на законен
представител на „БУЛПРОМ ГАЗ“ ООД, срещу
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство серия К № 3810479 на ОДМВР – гр.Пловдив, с който на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението
по пътищата и е наложена глоба в размер на 100лв. /сто лева/, за извършено
нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
В жалбата се сочи, че глобата и самия електронен фиш са незаконосъобразни,
неотговарящи на действителната фактическа обстановка и наложени при съществени
нарушения на процесуалните правила. В този смисъл се сочи, че глобата е
наложена от некомпетентен орган, в електронния фиш не посоченото длъжностното
лице, което го е издало, както и че фишът не съдържа императивните реквизити по
закон – на жалбоподателя не е връчена снимка от радарната система, което
ограничава правото му на защита. Още посочва, че на посочения ден час същото
МПС не е било управлявано от В.К. и не е било в негово владение, както и че от
страна на издателя на фиша не е представен протокол за използване на
автоматизираното техническо средство, също и справка от интернет страницата на
МВР на местата и контролните точки. Предлага обжалвания електронен фиш да бъде
отменен изцяло.
Въззиваемата страна – ОДМВР –
гр.Пловдив, не изпраща представител, в писмено становище оспорва жалбата,
предлага обжалвания електронен фиш да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен, както и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата
е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и съдът намери същата подадена в
преклузивния срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, предвид следното:
Съгласно
чл.189, ал.8 от ЗДвП - Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на Закона
за административните нарушения и наказания. Жалбата срещу електронния фиш се
подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по
ал.6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша.
В
случая въззиваемата страна не е изпълнила задължението си по чл.60, ал.2 от ЗАНН да окомплектова преписката в цялост, доколкото не е изпратила
доказателства за момента на получаване препис от електронния фиш от
жалбоподателя, въпреки че данни в такъв смисъл са поискани от съда включително
изрично с Разпореждане от 11.11.2020г.. Още неотносими в случая са справки от
електронна система, доколкото липсват всякакви данни за начина на връчване, дал
основания за отразяване на дата във въпросната система. Ето защо и оглед
разпределение доказателствената тежест по делото, съдът следва да приеме, че
настоящата жалба е подадена в законоустановения срок.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Установява
се, че обжалваният електронен фиш представлява писмен текст, отпечатан на
обикновен бял лист хартия, формат А4, без подпис и печат. Същият е бил връчен
на жалбоподателя, съгласно приложената по делото разписка. Видно от приложените
в административно наказателната преписка материали на ОД на МВР Пловдив, отдел
„Охранителна полиция“, сектор „Пътна полиция“, няма данни жалбоподателят да се
е възползвал от правото си на възражения по фиша на основание чл. 189 ал. 6 от
ЗДВП, като същият е бил обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – чрез
наказващия орган пред съответния местно компетентен съд – Районен съд – Пловдив
с жалба.
От
фактическа страна е установено, че на 13.06.2020г., в 20:50 часа, в град Пловдив, на ул.„Васил Левски“ № 121, с автоматизирано техническо средство –
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение - №
TFR1-M № 546 било заснето движение на лек автомобил марка „ФОРД РЕЙНДЖЪР“ с
регистрационен номер „***“ с измерена скорост от 79 км./ч., същата – над
максимално разрешената за движение 50 км./ч., като превишението било в размер
на 29 км/ч..
Въз
основа на заснемането била изведена разпечатка на клип, в която бил вписан
регистрационния номер на автомобила, движение с установена скорост от 82 км./ч.
– превишение с 32 км/ч. Като дата и час на нарушението били изведени
показанията за дата 13.06.2020г. и час - 20:50:30ч., като място на нарушението
били отразени географски координати.
В
описателната част на така съставения фиш са били възпроизведени данни,
идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, с корекция възможната
грешка на техническото средство – толеранс на измерената скорост от минус 3
км/ч. в полза на нарушителя, като бил добавен административния адрес на мястото
на нарушението, а като нарушител било вписано името на жалбоподателя В.Г.К..
Изложената фактическа обстановка се приема за установена въз основа на
описаните по-горе писмени доказателства, включително и въз основа на снимков
материал от заснетия клип с техническо средство радар - веществено
доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от Закона за движението по пътищата, както
и представения протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 29.10.2017г. на
Министъра на вътрешните работи – относно начина на установяване на нарушението.
Член
21, ал.1 от ЗДвП предвижда, че при
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава посочените в същата разпоредба стойности на скоростта в километри
в час. В случа нарушението е извършено в населено място, а именно - гр.Пловдив,
на ул.„Васил Левски“ № 121, като съгласно същата разпоредба е
забранено превишаването на стойност на скоростта от 50 км./ч за МПС.
Съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП,
при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието
на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба
в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни
за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава
от министъра на вътрешните работи.
Съгласно чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, водач,
който превиши разрешената скорост в населено място, се наказва – за превишаване
от 21 km/h до 30 km/h - с глоба в замер на 100 лв.
Така
издадения електронният фиш съдържа необходимите реквизити.
Нарушението
е установено с одобрен тип средство за измерване, съгласно Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, прието по делото като писмено
доказателство. В този смисъл следва да се отбележи, че действително горното
удостоверение е валидно до 24.02.2020г. - съгласно отбелязаното в последното.
Въпреки това, съгласно разпоредбата на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията -
когато срокът на валидност на одобрения тип е
изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип.
Съгласно
Протокол № 4-32-20 от 13.03.2020г. за лабораторна проверка, мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение - № TFR1-M 546 е преминала
проверка в лабораторни условия за точността на измерване.
Представен
е Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на Министъра на
вътрешните работи, от дата 13.06.2020г. от който е видно начина на разполагане
на техническото средство, както и че
посоката движение на контролираните МПС е от север на юг.
Собствеността
върху МПС, с което било извършено нарушението, а именно – лек автомобил марка лек автомобил марка „ФОРД
РЕЙНДЖЪР“ с регистрационен номер „***“ се установява от приложена справка база
данни КАТ от която е видно, че последното е собственост на „МОТО-ПФОЕ“ ЕООД.
Съгласно
чл.188, ал.2 от ЗДвП – когато нарушението е извършено при управление на моторно
превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон
наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от
него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.
В
случая собственика на МПС - „МОТО-ПФОЕ“ ЕООД се е възползвал от правото си по
чл.188, ал.2 от ЗДвП и с Декларация по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП е посочил
субекта, на който е предоставено МПС с регистрационен номер „***“, а именно -
„БУЛПРОМ ГАЗ“ ООД.
От своя
страна, управителя на „БУЛПРОМ ГАЗ“ ООД – жалбоподателя В.Г.К., не се е
възползвал от правото си по чл.188, ал.2 от ЗдвП лице, на на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство.
Съдът
намери за неоснователно възражението, че глобата е наложена от некомпетентен
орган, в електронния фиш не посоченото длъжностното лице, което го е издало.
Следва да се посочи, че предвид самата природа на електронния фиш, която се
изразява в това, че законодателят е решил да придаде определено правно значение
на показанията на едно автоматизирано техническо средство, то електронния фиш
няма издател или лице, което го „изготвя“ по смисъла на закона. Същевременно
без значение по делото е кое е лицето, което физически е разпечатало листа
хартия, формат А4 и др. подобни. Ето защо електронния фиш не се издава от
„компетентен орган“, нито в същия се посочва „длъжностно лице“, което да го
издава. Не на последно място - както вече бе посочено, чл.189, ал.4 от ЗДвП е
предвидил реквизитите на електронния фиш и същите са налице в разглеждания
такъв, липсва изискване същият да бъда подписан от компетентно длъжностно лице.
На
следващо място съдът намери за неоснователно и възражението, че фишът не
съдържа императивните реквизити по закон – на жалбоподателя не е връчена снимка
от радарната система, което ограничава правото му на защита. Снимката от клип с
№ 14489 е приложена по административнонаказателната преписка. Последната обаче
не е част от електронния фиш, а от доказателствата във връзка с твърдяното
нарушени. В този смисъл липсва изискване на ЗДвП освен препис от електронния
фиш, на нарушителя да се предоставят и преписи от доказателствата по делото,
съответно – невръчването на такива не съставлява съществено процесуално
нарушение, нито ограничава правото на защита.
Съдът
намери за неоснователно и възражението, че на посочения ден час същото МПС не е
било управлявано от В.К. и не е било в негово владение. Последното възражение е
изцяло неотносимо, доколкото – както вече бе посочено, жалбоподателят е
разполагал с правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП, в четиринадесет дневен срок от
получаване на електронния фиш да посочи лицето, управлявало същото МПС, но няма
данни, нито самият жалбоподател твърди да е подавал декларация по реда на
чл.189, ал.5 от ЗДвП. Ето защо и законосъобразно, на основание чл.188, ал.2 от ЗДвП, глобата е била наложена на същия,
в който смисъл е без значение простия факт на отричане на жалбоподателя на
това, че той управлявал описаното МПС.
Като неоснователно следва да се прецени и възражението, че от страна на издателя на фиша не е представен протокол за използване на автоматизираното техническо средство, също и справка от интернет страницата на МВР на местата и контролните точки. Както вече бе посочено – по преписката е приложен Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи, от дата 13.06.2020г.. Въпросът за интернет страницата на МВР е изцяло неотносим, доколкото с промяна на чл.165, ал.2, т.7 от ЗДвП със Закон за изменение ЗДвП - ДВ, бр. 54 от 05.07.2017г. е отпаднало предвиденото в същия член изискване за обозначаване и оповестяване местата на контрол по спазването на правилата за движение със средства за видеонаблюдение, включително с поставяне пътни знаци.
С оглед изхода на спора,
на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК,
съдът следва да присъди разноски на въззиваемата страна, както искане е сторено
от същата, чрез процесуални и представител. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза
на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба
от своя страна при определянето на максималния размер на възнаграждението
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от
17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Във въззивното производство
наказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е изготвил писмено
становище. Съдът намира, че делото не разкрива нито фактическа, нито правна
сложност, за разглеждането е в рамките на едно съдебно заседание, с кратка
продължителност, както и процесуалното представителство се изразява единствено
в депозиране на писмено становище, без явяване поред съда. Поради което съдът
намира, че справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е
80 лева, който съответства на минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред.
първо от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 3810479 на ОДМВР – гр.Пловдив, с който на В.Г.К. ЕГН:**********, на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата и е наложена глоба в размер на 100лв. /сто лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата.
ОСЪЖДА В.Г.К. ЕГН:********** *** сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен
съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс,
и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.