РЕШЕНИЕ
№ 179
гр. М., 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на трети юли през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
при участието на секретаря Соня Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Гражданско дело №
20251600100090 по описа за 2025 година
Производството е с правно основание чл. 432 ,ал. 1 от Кодекса на за застраховането
/КЗ/ във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/.
Образувано е по искова молба на Х. П. А. от гр. М., подадена чрез пълномощник
адвокат А. В. срещу Застрахователно акционерно дружество „Д.“ гр. С. , с която е предявен
осъдителен иск за заплащане на сумата 30 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди,
причинени й в резултат на ПТП настъпило на 25.09.2024г. в гр. М., ведно със законна лихва
от 06.11.2024г. по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите .
В исковата молба от фактическа страна се твърди, че на 25.09.2024г. , около 14.30ч., в
гр. М. по ул. „Ц., в района на № 11 е настъпило ПТП с участие на лек автомобил „ХХХ“ с
per. № ***, управляван от Р. Н. И., който при извършването на неподсигурена маневра за
движение на заден ход , не се е уверил, че пътят зад превозното средство е свободен, с което
става причина и реализира ПТП с преминаващата зад него пешеходка, ищцата по делото. За
инцидента е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2024 1023-50681
от 25.09.2024 г., в който са описани обстоятелствата и причините за ПТП. На виновния водач
е съставен АУАН № GA3289455 от 25.09.2024г.. Твърди се, че с поведението си водачът на
лекия автомобил е нарушил правилата за движение на пътищата – чл. 5, ал. 20 и чл. 40 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ . След настъпването на ПТП поради претърпения
голям шок и уплаха пострадалата е предпочела да се прибера у тях за да се съвземе, но на
следващия ден болките в областта на главата и левия крак са се засилили, като вечерта са
станали нетърпими, затова пострадалата е потърсила медицинска помощ в МБАЛ „Д-р
1
Стамен Илиев“ АД, където след проведени изследвания е поставена окончателна диагноза:
Фрактура на дясната зигоматична кост и луксация на пателата на левия крак. Лечението й е
продължило в домашни условия с препоръки за спазване режим на покой, носене на
еластична наколенка и прием на обезболяващи медикаменти. Твърди се, че ищцата е имала
силни болки и страдания през първия месец от възстановителния период. Счупването на
дясната зигоматична кост е причинило изключителни неудобства и силно пронизващи болки
на Х. А., като било затруднено дъвченето и говоренето й, през първите дни след инцидента е
приемала хранителни вещества под формата на пюрета и сокове. Имала болки в главата,
главозамайване , отпадналост и умора. Луксацията на пателата на левия крак от своя страна
е довела до ограничение на движенията и придвижването й, като предвид здравословното й
състояние и препоръката за спазване на режим на покой и ненатоварване, пострадалата е
била поставена в невъзможност да посреща най обикновените си битови потребности, за
които първоначално е получавала помощ от своите близки. Предвид възрастта й
възстановяването й е било по-трудното и продължително. Предвид травмите се затворила в
себе си - чувствала се в напрегната, неспокойна, изнервена, а шокът от инцидента е довел до
постоянно пробуждане от кошмарите, които е сънувала дори седмици след инцидента.
Липсата на здрав и пълноценен сън са се отразили изключително негативно на
емоционалното и психическото й състояние, като изживения стрес вследствие на внезапния
удар, както и душевните страдания впоследствие ще я съпътстват дълъг период от време. По
отношение автомобила е налице към датата на ПТП застрахователно покритие по
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, сключена с ответното дружество,
по която след заявена от ищцата претенция на 06.11.2024г. й е изплатено обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 2500 лева. Твърди се, че този размер обезщетение не е
достатъчен за покрИ.е реално причинените й вследствие процесното ПТП болки и
страдания, поради което и се иска от съда да постанови решение, с което осъди ответника да
заплати на ищцата сумата 30 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законна лихва от 06.11.2024г.
Ответникът оспорва иска по основание и размер.
Признава наличието на застрахователен договор и изплащане по него на ищцата
обезщетение по заявена претенция, като твърди, че същото е достатъчно за обезщетяване
реално претърпените от ищцата вреди от процесното ПТП. Оспорва твърдените в исковата
молба вреди – травми, болки и страдания, продължителността на възстановителния период.
Навежда доводи, че липсват медицински документи, които да потвърждават твърдените
травми , като при извършеното рентгеново изследване не е установена луксация на лявата
патела. Навежда възражение за липса на причинна връзка между твърдените в исковата
молба травми и процесното ПТП, предвид това, че ищцата е потърсила медицинска помощ
два дни след настъпването му. Твърди се , че при ищцата са били налице съпътстващи
дегенеративни изменения, които са били причина за оплакванията й, като същите нямат
травматичен характер, който може да се обвърже с процесното ПТП. В случай, че е налице
продължителен период на възстановяване, то същият се дължи на неправилно проведено
2
лечение. Оспорва твърдените психически травми с доводи, че емоциите, които ищцата е
изживяла са обичайните такива. Прави възражение за съпричиняване вредоносния резултат,
поради това, че Х. А. е пресичала на необозначено място, била е с тъмни дрехи, не се е
съобразила с отстоянието и предприетите маневри от автомобила, не се е огледала,
изскочила е внезапно на пътното платно, както и поради това, че не е провела правилно
лечение като не е спазила необходимото лечение и лекарски предписания.
Доказателствата по делото са писмени и гласни, като са приети заключения по
съдебни - медицински и автотехническа експертизи. След преценка на доказателствата в
тяхната взаимна връзка и логическо единство, във връзка с твърденията на страните и въз
основа на закона, съдът приема за установено следното:
От фактическа страна безспорно е установено, че на 25.09.2024г. , около 14.30ч., в гр.
М. на ул. „Ц., в района на № 11, на паркинга пред поликлиниката, Р. Н. И. при управление
лек автомобил „ХХХ“ с per. № ***, извършвал маневра на заден ход, при което не се е
уверил, че пътят зад превозното средство е свободен и блъснал преминаващата в това време
зад автомобила пешеходка Х. П. А.. В тази насока са данните отразени в съставения
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2024 1023-50681 от 25.09.2024 г., както
и наказателното постановление № 24-0996-001855 от 15.10.2024г. на ОД на МВР М., с което
е реализирана административно-наказателната отговорност на водача на автомобила Р. Н.
И.а въз основа на съставения на 25.09.2024г. АУАН № GA3289455.
От заключението на приетата по делото съдебна-автотехническа експертиза /САТЕ/,
обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните, се установява посоченият по-
горе механизъм на ПТП. Вещото лице установява, че причина за настъпването му е
поведението на водача на лекия автомобил, който извършва със скорост около 6.52 км/ч
движене на заден ход, вероятно за да паркира автомобила на обособения за това паркинг
пред поликлиниката, при което не се е убедил , че пътят зад него е свободен и блъснал със
задната част на автомобил ищцата като пешеходец. Според експертизата ищцата вследствие
това е паднала върху платното за движение. Като причини за ПТП вещото лице сочи
поведението на водача на лекия автомобил, който при движението на заден ход не се е
убедил, че пътят зад автомобила е свободен и няма да създаде опасност за движението,
както и поведението на ищцата като пешеходец, която се е движела по платното за движение
при наличие в района на тротоар и пешеходна пътека. Мястото на произшествието
представлява обозначен паркинг за перпендикулярно паркиране с 11 броя паркоместа, като
според план-схемата към КП ПТП е реализирано на второто паркомясто, определено за
паркиране на таксиметрови автомобили . В непосредствена близост до паркинга е налице
пешеходна пътека тип зебра на ул. Ц. III, както и пешеходен тротоар. Според експертизата
няма данни пешеходецът да се намирал на тротоара в момента на удара. Мястото на ПТП е
на около 1.10 м от края на паркомястото и обособения до него тротоар.
Според КП и НП при произшествието ищцата е пострадала леко, като е отказала да
бъде прегледана от екип на ЦСМП при МБАЛ М..
От приложения лист за преглед на пациент се установява, че на 27.09.2024г., два дни
3
след ПТП-то, ищцата е посетила МБАЛ Д-р Стамен Илиев АД гр. М. в 15.05 часа,
прегледана е от лекар Ю.Н., извършени са й рентгенови изследвания на лицеви кости,
коленна става, череп и кръвни изследвания с данни за фрактура на дясна зигоматична кост,
без данни за фрактура на мозъчен череп, или такива за фрактура , луксация на лява патела.
Предложена е хоспитализация в отделение по ортопедия и травматология, няма назначена
терапия, като на същата дата в 16.05 часа ищцата е напуснала болничното заведение. По
делото е приложен резултат от образно изследване с дата 27.09.2024г., в което е посочена
рентгенография на коленна става и данни за фрактура на дясна зигоматична кост.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза / СМЕ/ се установява, че в
причинна връзка с процесното ПТП ищцата е получила закрито счупване на дясна ябълчна
кост, водещо до ограничаване дъвкателната и говорната дейност. По делото няма описание
на счупването –местоположение, дължина, посока, разместване или не на фрагментите, няма
данни за провеждано болнично лечение, включително и такива за затруднения в говора,
поради което и е прието, че счупването е довело до временно разстройство на здравето,
неопасно за жИ.та с оздравителен период до месец. От приложените по делото медицински
документи вещото лице е приело, че не се установява описаното в листа за преглед
изкълчване /луксация/ на лява патела. Личен преглед на ищцата не е извършван, поради
неосигурено съдействие на вещото лице за такъв. Данни за охлузвания по лицето или други
части на тялото на ищцата към датата на прегледа й 27.09.2024г. по делото няма. В съдебно
заседание вещото лице сочи, че е възможно счупването на ябълчната кост да е причинено от
падане от собствен ръст на земята , падане върху плоска повърхност или от удар, като за да
има такова счупване най-малко следва да има следи от охлузване или кръвонасядане в
областта на лицето, каквито медицинските документи не установяват.
По делото като свидетел е разпитан А.А.И.. Установява в показанията си, че се е
запознал с ищцата в края на месец септември 2024г. болница Д-р Стамен Илиев в гр. М.,
където е бил със своя позната и я чакал на пейките в двора, за да приключи прегледа си.
Докато чакал бил помолен от санитар в болницата да съдейства на ищцата да се прибере в
дома си в М., като й извика такси , тъй като била възрастна жена, трудно подвижна, доста
прегърбена. По повод тази молба Х. седнала до него на пейката и му споделила, че е била
блъсната от автомобил няколко дни преди това, че живее сама, че мъжът й безследно
изчезнал от години, че е в лоши отношения със сина си и в общи линии й е много трудно
придвижването като цяло. Обяснила му, че живее близо до болницата, при което свидетелят
й предложил да не вика такси, тъй като самото такси едва ли би я закарало за толкова кратко
време и на кратко разстояние. Предложил й да я закара до дома й и я придружил до
апартамента й, на пети етаж в сграда, в която няма асансьор, като по стълбите спирали на
няколко пъти да си почива. Станало му жал за жената и й дал номера на телефона си, за да
му звъни като има нужда от нещо. Твърди, че тя му звъняла няколко пъти и свидетелят,
когато идвал в М. й е носил лекарства и храна. Свидетелят живее в гр. С. и не установи
какви са причините да посещава често М.. При разговора с нея му споделила, че има силни
болки в лявото коляно, което било пострадало при ПТП-то, както и че докторите
4
установили, че има счупване на лицева кост и проблеми с коляното. Основните й
затруднения били с придвижването, тъй като била бавно подвижна възрастна жена.
По делото няма доказателства ищцата Х. П. да е посещавала болницата в гр. М. в
края на месец септември освен посещението й на 27.09.2024г., поради което и може да се
приеме, че разговорът й със свидетеля е бил на тази дата. Свидетелят не установява да е
имала затруднения при говореното, което подкрепя заключението на СМЕ за временно
разстройство на здравето, неопасно за жИ.та с оздравителен период до месец. Споделеното
от свидетеля трудно придвижване на ищцата не се установява да е поради болки в ляво
коляно, а поради възрастта й и това, че е била силно прегърбена, като според свидетеля
вероятно страда от болестта на Бехтерев.
Безспорно е по делото , че по отношение лекия автомобил марка „ХХХ“ с per. № ***
е налице застраховка Гражданска отговорност, валидна към датата на ПТП, сключена с
ответното дружество. На 11.11.2024г. е заявена от ищцата пред застрахователя чрез адвокат
Я.Д. претенцията за заплащане обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП,
заведена е щета, по която ответникът е заплати на ищцата обезщетение в размер на 2500
лева, факти, по които страните не спорят.
При така установената от събраните по делото доказателства фактическа обстановка,
от правна страна съдът приема следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 432,ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 от
ЗЗД.
Нормата на чл. 432,ал.1 от КЗ предвижда, че увреденото лице , спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност при спазване изискванията на чл. 380 от КЗ. С
договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените
от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. С чл. 380,ал. 1 от КЗ е
предвидено задължение на лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, да
отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция като предостави пълни и
точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя. В случая това задължение е изпълнено като на 11.11.2024г. ищцата е
предявила пред застрахователя претенция за заплащане застрахователно обезщетение за
причинените й от реализираното на 25.09.2024г. ПТП вреди с посочена банкова сметка, като
застрахователят й е изплатил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2500 лева.
Настоящият иск е предявен в съответствие с разпоредбата на чл. 498,ал. 3 от КЗ ,
според която увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда при
липса на съгласие с размера на изплатеното обезщетение.
При така предявения иск , ищецът следва да установи , че е извършено протИ.правно
деяние от водач на застрахован при ответника автомобил, че това деяние е причинило вреди
и те са в причинна връзка с деянието, както и наличие на облигационно правоотношение по
5
договор за застраховка .
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че на 25.09.2024г.
ищцата е била блъсната като пешеходец от лек автомобил „ХХХ“ с per. № *** , управляван
от Р. Н. И., който при извършване маневра за паркиране на заден ход на обособено за
паркиране място не е наблюдавал непрекъснато пътя за превозното средство и не се е
убедил, че пътят зад него е свободен, при което със задната част на автомобил е ударил
пешеходката, намиращата се зад автомобила, на обособеното на пътя за паркиране
паркомясто .
Поведението му е в нарушение правилата за движение по пътищата - чл.5,ал.2,т.1 от
ЗДвП - ,, водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни
средства“, чл. 116 от ЗДвП — „водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив
към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към
слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял
бастун и към престарелите хора “, чл. 40 от ЗдвП – „преди да започне движение назад,
водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, като по време на
движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности“.
В резултат на допуснатите от Р. И. нарушения на правилата за движение по пътищата
е настъпило на 25.09.2024г. процесното ПТП , вследствие на което ищцата е увредена ,
поради което и съдът приема за установен фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД , основание
за заплащане на причинените от непозволено увреждане вреди.
Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството за наличие на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност",
сключена с ответното дружество, валидна към датата на процесното ПТП.
Наличието на деликт в причинна връзка с установените травматични увреждания на
ищеца, както и договорно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност „ установяват предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за
заплащане обезщетение за претърпените вреди, съответно предявеният иск е доказан по
основание.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази
следното:
Неимуществените вреди , които подлежат на обезвреда , представляват обичайните
негативни изживявания от деликта – търпени от пострадалия вследствие от непозволеното
засягане на здравето му болки и страдания , като размерът им с оглед чл. 52 от ЗЗД се
определя по справедлИ.ст. Съдебната практика приема като критерии за определяне на
справедлИ. обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за
6
аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай. За да се реализира справедлИ.
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на
уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали
същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедлИ.ст" на съответния етап от развитие на
обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди, означава да бъде определен от съда онзи точен, според
съществуващата в страната икономическа обстановка, паричен еквивалент, на всички
понесени от конкретното увредено лице емоционални, физически и психически болки,
неудобства и сътресения, които съпътстват жИ.та му за определен по-кратък или по-
продължителен период от време.
По делото не е установено при условията на главно и пълно доказване от ищцата
същата да е получила при настъпилото ПТП описаните в исковата молба травми, а именно
фрактура на дясна зигоматична кост и луксация на пателата на левия крак. В съставения за
ПТП на 25.09.2024г. констативен протокол е посочено, че е леко ранена без нараняванията й
да са описани. Няма данни на 25.09.2024г. ищцата да е прегледана от екип на ЦСМП , като в
съставения на водача на лекия автомобил акт за установяване на административно
нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление е посочено, че Х. А.
отказва да бъде прегледана от лекар, което е индиция за липса на сериозни увреждания.
Посетила е сама болницата в град М. два дни след ПТП-то – на 27.09.2024г. , когато е
констатирано счупване на зигоматична кост при рентгеново изследване , причина за което
може и да е ПТП-то от 25.09.2024г., но е напълно възможно да е в резултат и на друг
инцидент, настъпил в периода 25.09-27.09.2024г. . Няма доказателства при удара ищцата да е
паднала на земята и да си е ударила лицето, при което неминуемо ще са налице и охлузвания
в областта на лицето. Луксация на пателата на ляво коляно при рентгеновото изследване на
27.09.2024г. не са установени, видно от приложеното по делото на л. 14 писмено
доказателство – заверено копие на резултат от образно изследване, неподписано от
посочения в него лекар д-р С.С.. В амбулаторния лист за преглед на пациент от 27.09.2024г. е
отразено, че няма данни за фрактура, луксация на лява патела, като на ищцата не е
предписана и никаква терапия , съответно не се установяват твърденията в исковата молба
за взето решение за консервативно лечение в домашни условия с препоръки за спазване
режим на покой, носене на еластична наколенка и прием на обезболяващи. Дори и да се
приеме, че счупването на зигоматичната кост е в причинна връзка с ПТП-то, то не се
установяват твърденията в исковата молба за засегнати дъвчене и говорене, невъзможност да
се храни с твърди храни , наличие на силни болки в областта на главата.
Безспорно е установено по делото, че на 25.09.2024г. ищцата е блъсната от
автомобила, като дори няма доказателства в резултат на това да е паднала на земята и да е
получила някакви травматични увреждания, поради което и съдът приема за причинени
7
единствено неимуществени вреди поради стрес и уплаха от настъпилия инцидент.
Преценявайки възрастта на ищцата , 71 години към датата на увреждането ,
обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, изживения шок от инцидента и
отражението му произшествието върху психо-емоционалното й състояние, както и
обществено икономическите условия към 2024 г., съдът намира, че сумата от 3 000 лева ,
представлява справедлИ. обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите.
Обезщетението в този размер съответства както на установения в закона принцип за
справедлИ.ст, така и да възмезди неблагоприятните последици, настъпили за ищцата в
резултат на непозволеното увреждане.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат поради
допуснати от ищцата нарушения на правилата за движение на пешеходците , съдът намира
за основателно.
Съгласно чл. 51,ал. 2 от ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може
да се намали ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Приносът на
увредения като обективен елемент от съпричиняването може да се изрази в действие или
бездействие , но всякога поведението му следва да е протИ.правно и да води до настъпване
на вредоносния резултат , като го обуславя в някаква степен.
В случая ПТП-то е настъпило на място, обособено по реда на чл. 99 ЗДвП за
паркиране автомобили като част от платното за движение на такива по смисъла на § 6,т.3 и
т. 4 от ДР на ЗДвП. Съгласно чл. 113,ал.1 ЗДвП при пресичане на платното за движение
пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки, като преди да навлязат на
платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства и да
не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост
на платното за движение. Съгласно чл. 114,т.1 ЗдвП на пешеходците е забранено да навлизат
внезапно на платното за движение. Ударът е настъпил на обособеното за паркиране на
автомобили място, като ищцата се е намирала там в нарушение изискванията на чл. 113,ал.1
и чл. 114,т.1 ЗДвП за движение на пешеходци, с което обективно е допринесла за настъпване
на ПТП-то, като приносът й съдът определя на 20 % . на основание чл. 51,ал.2 ГПК
обезщетението от 3000 лева следва да се намали с 20% или дължимото от ответника
застрахователно обезщетение е в размер на 2400 лева.
По делото е безспорно, че ответникът е заплати на ищцата обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 2500 лева, поради което и предявеният иск за заплащане
сумата 30 000 лева обезщетение за неимуществени вреди е неоснователен и следва да се
отхвърли .
По разноските :
При този изход на спора право на разноски съгласно чл. 78,ал. 3 от ГПК има
ответника, искане за присъждане на които е заявено с отговора на исковата молба. Списък по
чл. 80 ГПК не е представен.
Установените по делото разноски на ответното дружество са в размер на 420 лева ,
8
депозити за събиране на доказателства. Претендира се заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Видно от делото процесуални действия в защита на ответника са
извършвани от юрисконсулт, поради което и на основание чл. 78,ал.8 ГПК във връзка с чл.
37 ЗПП съдът присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, определено
при съобразяване размерите по чл. 25,ал.1 от Наредбата за заплащане правната помощ.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Х. П. А. , ЕГН **********, с адрес гр. М., ж.к. И., бл.
*,ап.* срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „Д.“ АД гр. С., ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.Г. № * иск за заплащане сумата 30 000
лева, ведно със законна лихва от 06.11.2024г. , обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на ПТП, реализирано на 25.09.2024г. по вина на водача на лек автомобил „ХХХ“ с
per. № ***, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Х. П. А. , ЕГН **********, с адрес гр. М., ж.к. И., бл. *,ап.* да заплатио
на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „Д.“ АД гр. С., ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. С., бул.Г. № * сумата 420 лева разноски по делото, както
и сумата 200 лева юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Апелативен съд гр. С. с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – М.: _______________________
9